Р Е Ш Е Н И Е
№ 390 05.11.2021 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
административен съд, шести състав на дванадесети октомври
две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
при секретар: Зорница Делчева, като разгледа
докладваното от съдията Михаил Русев административно дело №524 по
описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 118, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Община Павел баня,
представлявана от Кмета Иса Бесоолу, против решение №1040-23-73 от 13.08.2021 год.
на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт –
Стара Загора /ТП на НОИ –Стара Загора/, с което са потвърдени в оспорената им пред
решаващия орган част, задължителни предписания №ЗД-1-23-00967167 от 23.07.2021
год. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ, гр. Стара Загора Д.Ц.М..
В жалбата се съдържат съображения за постановяване
на оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че
неправилно и необосновано решаващият административен орган, в лицето на Директора
на ТП на НОИ – Стара Загора, е приел, че по отношение периода от 14.01.2020 год.
до 27.01.2021 год. осигурителят Община Павел баня е задължен да подаде
осигурителна информация за Ц.Н.Х. по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО във връзка
с чл.9, ал.3, т.2 от КСО. Изтъква се, че със съдебната отмяна на заповед
№РД-10-20 от 14.01.2020 год. на Кмета на Община Павел баня, с която служебното
правоотношение на Х. е прекратено не се изпълва фактическия състав на чл.9,
ал.3, т.2 от КСО с оглед обстоятелството, че разпоредбата визира период от
време, през което лицата са останали без работа поради уволнение, което е
признато за незаконно от компетентните органи, а в случая съдът единствено
отменя акта на органа по назначаване като незаконосъобразен. Жалбоподателят
прави аналогия на визираната разпоредба от КСО с тази на чл.344, ал.1, т.1 от
Кодекса на труда /КТ/. Твърди се, че в случая служителката е имала право на
обезщетение по чл.104 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ за срок не
по-дълъг от 6 месеца, което и е било изплатено и върху сумите на което, независимо
от разпоредбата на чл.1, ал.8, т.10 от Наредбата за елементите на
възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски ще
бъдат начислени и внесени осигуровки по реда на КСО. Извън това задължение
Община Павел баня в качеството й на осигурител не дължала поведение, свързано с
подаване на осигурителна информация, начисляването и внасянето на осигурителни
вноски по смисъла на чл.9, ал.3, т.2 от КСО, т. е. не се дължало заплащането на
осигуровки над времето над законовоопределения 6-месечен срок по смисъла на чл.104
от ЗДСл. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.9, ал.3, т.5 от КСО за
осигурителен стаж се зачита и времето през което лицето е останало без работа и
по ЗДСл /чл.104/, а не времето за периода на уволнението, признато за незаконно
от съда. Отправя се искане за отмяна на постановеното решение и потвърдените с
него задължителни предписания.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно
призован не се явява, като се представлява от пълномощника си по делото – адв. Х.П.,
която поддържа изцяло депозираната пред съда жалба, като отново се акцентира
върху правомощията на съда в производството по оспорване на заповедта за
прекратяване на служебно правоотношение от гл. т. липсата на нормативно
задължение за изписване на изричен диспозитив за обявяване на уволнението за
незаконно.
Ответникът
по жалбата – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание,
не се явява и не се представлява.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С
решение №522 от 15.01.2021 год., постановено по административно дело №10530 по
описа на Върховния административен съд на Република България за 2020 год. /лист
28 – 32 от делото/ е отменено решение №174 от 18.06.2020 год., постановено по
административно дело №86 по описа на Административен съд – Стара Загора за 2020
год. и вместо него е постановена отмяна на заповед №РД-1020 от 14.01.2020 год.
на Кмета на Община Павел баня /лист 25/. С последната на основание чл.106,
ал.1, т.2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Ц.Н.Х. на длъжност
„Директор Дирекция Стопанска политика и управление на собствеността“ в общинска
администрация Павел баня, считано от 14.01.2020 год. В заповедта изрично е
записано, че служителят има право на парично обезщетение по смисъла на чл.106,
ал.2 от ЗДСл за времето, през което е останал без работа, но не за повече от
два месеца.
Със
заповед №РД-10-40 от 28.01.2021 год. на Кмета на Община Павел баня /лист 33./ в
изпълнение на влязлото в сила съдебно решение №522 от 15.01.2021 год. по
административно дело №10530/2020 год. по описа на ВАС и с оглед писменото
заявление на служителката от 28.01.2021 год. е възстановено служебното
правоотношение на Х., считано от 28.01.2021 год. на длъжност „Директор Дирекция
Стопанска политика и управление на собствеността“ в общинска администрация
Павел баня.
Със
своя заповед №РД-10-41 от 29.01.2021 год. /лист 34-35/ Кметът на Община Павел
баня на основание чл.108 и чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл отново е прекратил
служебното правоотношение на Х., считано от 29.01.2021 год.
Във
връзка с подадени от страна на осигурителя Община Павел баня писмени заявления
и заповед №ЗР-5-23-00960030 от 08.07.2021 год. на ръководителя на ТП на НОИ, гр. Стара Загора /лист 46/ на основание
чл.108, ал.1 от КСО е извършена проверка по разходите на Държавното обществено
осигуряване на Община Павел баня, констатациите и заключенията от която са
обективирани в Констативен протокол №КП-5-23-00967088 от 23.07.2021 год. /лист
43-45/, изготвен от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ, гр. Стара
Загора Д.М.. По отношение заявлението с вх. №4005-23-70 от 01.07.2021 год. на
осигурителя за подаване на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за Ц.Х. и предвид
постановеното от съда решение, с което се отменя заповедта за уволнение е
възприето от контролния орган, че за осигурителен стаж на основание чл.9, ал.3,
т.2 от КСО следва да бъде зачетено времето от 14.01.2020 год. до 27.01.2021 год.,
включително. Посочено е, че последното брутно трудово възнаграждение за Х. с
постоянен характер, преди уволнението й е в размер на 1574.00 лв., както и че
през периода на уволнението й служителката е осигурявана по реда на чл.4, ал.1,
т.1 от КСО, като осигурителните й вноски са изчислени и внесени върху
осигурителен доход по-малък от последното брутно възнаграждение. Изложено е, че
данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 14.01.2020 год. до 27.01.2021 год.,
включително следва да бъдат подадени с код вид осигурен 18 – за лица по чл.4,
ал.1, т.1, 2, 3 и 4 и чл.4а, ал.1 от КСО, за които за осигурителен стаж се
зачита времето, през което не са били работили, поради неправилно недопускане
или отстраняване от работа или са били без работа, поради уволнение, което е
признато за незаконно от компетентните органи, с месечен осигурителен доход от
1574.00 лв., пропорционално на отработеното време.
На
основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО на Община Павел баня са дадени първоначално
оспорените задължителни предписания с №ЗД-1-23-00967167 от 23.07.2021 год.
/лист 38 - 41/, издадени от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ,
гр. Стара Загора Д.Ц.М.. В спорната част от т.4 на предписанията, жалбата срещу
която е разгледана в контролно-отменителното производство, развило се пред Директора
на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, се съдържат указания за подаване на декларация образец
№1 „Данни за осигуреното лице“, съгласно Наредба №Н-13 от 17.12.2019 год. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица за Ц.Х. с код вид осигурен 18, както следва: 1.
Редовна декларация образец №1 за месеците 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 на 2020 год.,
в която да бъде посочен осигурителен доход от 574.00 лв. и вноски за фонд
„Пенсии“ и УПФ за сметка на осигурителя; 2. Редовна декларация образец №1 за
месец 11/2020 год. с осигурителен доход от 898.29 лв. и вноски за фонд „Пенсии“
и УПФ за сметка на осигурителя; 3. Редовна декларация образец №1 за месец
12/2020 год. с осигурителен доход от 1269.00 лв. и вноски за фонд „Пенсии“ и
УПФ за сметка на осигурителя; 4. Редовна декларация образец №1 за месец 1/2021
год. с последен ден в осигуряване -27.01.2021 год., 18 отработени дни,
осигурителен доход от 1416.60 лв. и вноски за фонд „Пенсии“ и УПФ за сметка на
осигурителя. Задължителните предписания са връчени на представител на Община
Павел баня на 24.07.2021 год.
Със
задължителни предписания №ЗИ-1-23-00967776 от 26.07.2021 год. на старши инспектор по осигуряването при ТП на
НОИ, гр. Стара Загора Д.Ц.М. е допълнена
т.4 от първоначално издадените предписания, като е указано подаването на
коригираща декларация Образец №1 „Данни за осигуреното лице“, съгласно Наредба
№Н-13 от 17.12.2019 год. за месец 1/2021 год. с код вид осигурен - 05, за
държавни служители по ЗДСл, посочване на „ден от който осигуряването е
възникнало“ – 28-ми, „последен ден в осигуряване“-28-ми, един отработен ден,
осигурителен доход от 78.70 лв. и вноски за фонд „Пенсии“ и УПФ за сметка на
осигурителя. Предписанията са връчени на 26.07.2021 год. За същите не са
представени доказателства, че са обжалвани по административен ред.
В
законоустановения срок по чл.117, ал.2, т.2 от КСО срещу издадените
задължителни предписания с №ЗД-1-23-00967167 от 23.07.2021 год., е постъпила
жалба с приложения /лист 18-21/, чрез която се оспорват изрично част от
съдържащите се указания в т.4 от предписанията. Изложените доводи изцяло се
препокриват с тези, наведени чрез депозираната понастоящем пред съда жалба. За
да потвърди оспорените в тази им част предписания Директорът на ТП на НОИ, гр.
Стара Загора е възприел и възпроизвел фактическите установявания и правни
изводи на контролните органи на ТП на НОИ, извършили проверката на Община Павел
баня, като е изложил аргументирано становище, че са налице материалноправните
предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.9, ал.3, т.2 от КСО. С подробни
мотиви на решението детайлно е разгледана и представена нормативната уредба,
свързана с реда и начина за подаване на осигурителна информация по смисъла на
чл.5, ал.4, т.1 от КСО, посочени са задължените за това лица, редът за определяне
на осигурителния доход, начисляването и внасянето на осигурителните вноски,
като са отбелязани и сроковете за това. Направен е извод, че разпоредбата на
чл.9, ал.3, т.2 от КСО е обща и не предвижда изключения, като осигурителните
вноски се дължат за целия период от датата на уволнението, признато в
последствие за незаконно, до възстановяването на работа. Посочено е, че за
времето, през което лицето е осигурявано на друга работа, осигурителните вноски
се дължат върху разликата между последното брутно възнаграждение и
осигурителния доход, върху който лицето е осигурявано при другия осигурител,
ако този доход е по-малък. Отхвърлено е твърдението, че в конкретния случай
следва да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.3, т.5 от КСО, като са
изложени подробни аргументи за това. В заключение е обоснован извод, че са
налице предпоставките за подаване на осигурителна информация за Ц.Х. в
хипотезата на чл.9, ал.3, т.2 от КСО за периода от 14.01.2020 год. до
27.01.2021 год. – времето, през което същата не е работила, поради уволнение,
обявено за незаконно съобразно отменителният съдебен акт на ВАС. Оспореното решение
№1040-23-73 от 13.08.2021 год. на Директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора е
изпратено на жалбоподателя и получено от него на 17.08.2021 год., видно от
приложената по делото обратна разписка /лист 12/.
По
делото са приети като писмени доказателства, съдържащите се в административна
преписка писмени документи по издаването на оспорените предписания, потвърдени
от Директора на ТП на НОИ Стара Загора.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118, ал.1
от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореното решение №2153-23-13 от 01.04.2021 год.
е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл.117,
ал.1, т.3 от КСО административен орган - директор на ТП на НОИ – Стара Загора в
предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни
основания за неговото издаване.
Съдът
не установи допуснати в хода на административното производство по издаване на
оспореното решение и потвърдените с него задължителни предписания нарушения на
административнопроизводствените правила, които да бъдат характеризирани като
съществени такива и да обусловят формирането на самостоятелен извод за
незаконосъобразност на акта само на това основание.
По отношение на съответствието с
материалноправните разпоредби:
Основният спор по делото се свежда до
това, дали са налице предпоставките за ангажиране на хипотезата на чл.9, ал.3,
т.2 от КСО от гл. т. признаването за осигурителен стаж на Ц.Х. на времето от
14.01.2020 год. до 27.01.2021 год. включително и в този смисъл следва ли
осигурителят Община Павел баня да бъде задължен да подаде данни по чл.5, ал.4,
т.1 от КСО с указания от контролните органи на НОИ вид осигуряване, размер на
осигурителен доход, съответно вноски за сметка на осигурителя за фонд „Пенсии“
и УПФ.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от
Допълнителните разпоредби на КСО, редакция в сила от 01.01.2017 год., „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1
от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на
лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10 от кодекса, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1 -
3 и 5.
Съгласно чл.5, ал.1 от КСО осигурител
е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както
и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни
вноски за други физически лица. Разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 от КСО гласи,
че осигурителите и работодателите периодично представят в НАП данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, УЧП, ЗО, ДЗПО, вноските за фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на
осигуряване, като съгласно т. 2 е предвидено и задължение за представяне и на
декларация за сумите по отношение задълженията за осигурителни вноски.
Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на
декларациите по ал.4 се определят с наредба, издадена от министъра на
финансите, съгласувано с управителя на НОИ, като данните по ал.4 се използват
за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.
Визираната и приложима в случая наредба е Наредба №Н-13 от 17.12.2019 год. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица
Съгласно чл.9, ал.3, т.2 от КСО за осигурителен стаж се
зачита и времето през което лицата по чл.4, ал.1, т.1,
2, 3 и 4 и чл.4а, ал.1
от КСО са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от
компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на
работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се
признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този
период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл.4а, ал.1
- от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е
било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се
внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния
доход за периода, ако този доход е по-малък. Съобразно разпоредбата на чл.9,
ал.3, т.5 от КСО за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицето е
получавало обезщетение за периода, през което е останало без работа по КТ, ЗДСл
и ЗВО; за този период се внасят осигурителни
вноски върху получаваното обезщетение; за работниците и служителите
осигурителните вноски се разпределят по чл.6, ал.3,
т.8 и 9 от КСО. Правилото на чл.9, ал.5 от КСО гласи, че
осигурителните вноски по ал.3 са в размерите за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии
за лицата по чл.69“
и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен
фонд /УПФ/. В случаите по ал.3, т.5 не се дължат осигурителни вноски за УПФ.
Условията и редът за възникването, съдържанието и
прекратяването на служебното правоотношение с държавните служители са уредени в
ЗДСл. В този смисъл е и разпоредбата на чл.12 от Закона за администрацията,
според която редът за назначаването и статутът на държавните служители се
определят със закон. Държавните служители са самостоятелна категория служители,
чиито права и задължения се уреждат от ЗДСл. Те се назначават на длъжности,
посочени изчерпателно в Класификатор на длъжностите в администрацията.
Държавната служба се изпълнява въз основа на назначаване от орган на държавна
власт, който издава административен акт с предписана от закона форма и
съдържание. Както назначаването е извършено при условията и реда на ЗДСл, така
и прекратяването на служебното правоотношение е регулирано от този закон.
Съгласно
чл.108, ал.1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по
назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва
да съдържа правното основание за
прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. С оглед съдържанието и формата
на подобен акт, независимо от неговото наименование, както и с оглед целените с издаването му правни последици той
се явява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК,
засягайки непосредствено правната сфера на работника/служителя. В този смисъл
за него са присъщи предпоставките за законосъобразност на административните
актове, като липсата на някоя от тях по
аргумент от чл.146 от АПК може да доведе до неговата отмяна, като
незаконосъобразен и дори в отделни случаи да обоснове обявяването на
нищожността му. За разлика от прекратяването на трудовите правоотношения по
реда на КТ, при които самото волеизявление за това е от частноправен характер и
е обективирано в обикновена писмена форма, то при прекратяването на служебните
правоотношения важат правилата за законосъобразност на административните актове
в тесен смисъл.
С
оглед изложеното и в светлината на направеното по делото оспорване следва да се
посочи, че незаконно се явява това прекратяване на съществуващо служебно
правоотношение /уволнение/, което произтича като пряка последица от
установената незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, чрез
който се обективира волеизявлението на органа по назначаване, т.е. обявената за незаконосъобразна и
отменена заповед за прекратяване на служебно правоотношение води до незаконност
на същото. В тази връзка се явяват неоснователни доводите на жалбоподателя,
свързани различната трактовка на разпоредбите на чл.344, ал.1, т.1 от КТ и
чл.122, ал.1, т.1 от ЗДСл, доколкото целта на същите е в крайна сметка да бъде
предоставена ефективна защита на работниците/служителите срещу извършено незаконно
уволнение, което да бъде в последствие признато и съответно отменено, като
такова. В този смисъл не може да бъде възприето, че нормата на чл.9, ал.3, т.2
от КСО е приложима единствено в случаите, при които е налице уволнение,
признато за незаконно по реда на КТ, а напротив – тя обхваща всички случаи, при
които е налице обявено от компетентните органи незаконно уволнение. Още повече,
че самата разпоредба на чл.9, ал.3, т.2 от КСО ясно и недвузначно посочва кои
са лицата, за които времето през което са останали без работа, поради признато
за незаконно уволнение се зачита за стаж, а именно: лицата по чл.4, ал.1, т.1,
т.2, 3 и 4 и чл.4а, ал.1 от КСО, измежду които са както работниците и
служителите, назначени по трудови договори, по реда на КТ, така и държавните
служители по реда на ЗДСл /чл.4, ал.1, т.2 от КСО/. С оглед на това не може да
бъде споделена тезата, че в конкретния случай нормата на чл.9, ал.3, т.2 от КСО
не се отнася за времето, през което Ц.Х. е останала без работа, като държавен
служител в Община Павел Баня, поради отмяна на заповедта за уволнение от
14.01.2020 год. на Кмета на общината и респективно, че за осигурителя не
възниква задължение да подаде съответните данни по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 14.01.2020 год. до 27.01.2021 год., включително, според
указаното в оспорените задължителни предписания.
По
отношение наведените съображения за приложимостта на разпоредбата на чл.9,
ал.3, т.5 от КСО и съответно твърдението, че за Община Павел Баня е налице
единствено задължение да подаде осигурителна информация за времето, през което Ц.Х.
е получавала обезщетение по реда на чл.104, ал.1 от ЗДСл съдът приема, че
същото се явява неправилно и необосновано. В действителност съгласно чл.1,
ал.8, т.10 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху
които се правят осигурителни вноски не се изчисляват и внасят осигурителни вноски
върху получаваните обезщетения по реда на чл.104 от ЗДСл. Това означава, че
законодателят изрично е освободил, както работодателите, така и работниците и
служителите от задължението за изчисляване, респективно внасяне на социални
осигуровки върху така изплащаното и получавано парично обезщетение. В
този смисъл следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл.9, ал.3, т.5 от КСО се отнася единствено за
времето, през което лицата са получавали обезщетение поради това, че са
останали без работа по КТ, ЗДСл и ЗВО, извън случаите обхванати от разпоредбата
на чл.9, ал.3, т.2 от КСО, касаещи периоди през които лицата са останали без
работа, поради уволнение, признато в последствие за незаконно и отменено като
такова от компетентните органи. Това словесно и смислово различие в
съдържанието на двете правни норми не е самоцелно, а идва да очертае отликата
по отношение различните периоди, които се зачитат за осигурителен стаж и за
които се дължат осигурителни вноски, независимо от тяхното разпределение в
тежест на осигурителя и осигурените лица, като поставя своеобразен вододел между
тях и в този смисъл разграничава хипотезите свързани с признатото за незаконно
уволнение и всички останали случаи, при които работникът е останал без работа,
но за това време е получавал съответно обезщетение. Подобно на визираните е
обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ, както и това по чл.106, ал.2 от ЗДСл, като
времето през което то е получавано от работника и служителя се зачита за
осигурителен стаж именно по смисъла на чл.9, ал.3, т.5 от КСО. Изплатеното от
Община Павел Баня обезщетение по чл.104 от ЗДСл не попада в обхвата на
цитираната разпоредба, тъй като то изначално е освободено от начисляване на
осигурителни вноски по смисъла на чл.1, ал.8, т.10 от Наредбата за елементите
на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
Противно на поддържаната от жалбоподателя теза, ако се приеме, че изплатеното
обезщетение попада в хипотезата на чл.9, ал.3, т.5 от КСО, то мястото на тази
разпоредба с оглед систематичната и логична законодателна постановка би следвало
да бъде в нормата на ал.2 от чл.9, отнасяща се до периодите, които се зачитат за
осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски от гл. т. изискването на
чл.9, ал.3, т.5 от КСО за разпределяне на осигурителни вноски за работниците и
служителите по реда на чл. 6, ал.3, т.8 и 9 от КСО. В тази връзка за периода, през който Ц.Х.
е останала без работа, поради признатото за незаконно уволнение, осигурителят
Община Павел Баня следва единствено да подаде осигурителна информация по реда
на чл.9, ал.3, т.2 от КСО, като осигурителните вноски са изцяло за негова
сметка, независимо от факта, че на служителя е изплатено обезщетение по чл.104,
ал.1 от ЗДСл и в този смисъл издадените задължителни предписания са явяват
законосъобразни. Безспорно от съдържащите се по делото доказателства се установява
наличието на предпоставките визирани от разпоредбата на чл.9, ал.3, т.2 от КСО,
които да обусловят възникване на законовото задължение на Община Павел Баня да
подаде съответната осигурителна информация по чл.5, ал.4, т.1 от КСО във вида и
обема, предписан от контролните органи на ТП на НОИ, гр. Стара Загора.
Съгласно изложените аргументи и при липса на различни фактически
установявания от съществуващите, следва да се приеме, че след като с оспорената
част от т.4 на издадените задължителни предписания №ЗД-1-23-00967167 от
23.07.2021 год. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ, гр. Стара
Загора Д.Ц.М. осигурителят Община Павел баня е задължен да подаде указаната по
обем и вид осигурителна информация за Ц.Н.Х. по реда на чл.5, ал.4, т.1 във
връзка с чл.9, ал.3, т.2 от КСО за периода от 14.01.2020 год. до 27.01.2021 год.,
включително, административният орган е постановил съответстващ на материалния закон
административен акт. В тази връзка отхвърляйки жалбата срещу оспорените по реда
на чл.117, ал.1, т.3 от КСО в тази им част задължителни предписания решаващият
орган, в лицето на директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора е постановил
правилно и обосновано решение, което налага извода за отхвърляне на подадената
против него жалба.
Воден от
тези мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ подадената от Община Павел баня,
представлявана от Кмета на общината – Иса Бесоолу жалба против решение
№1040-23-73 от 13.08.2021 год. на директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – Стара Загора с което са потвърдени в
оспорената им част от т.4 задължителни предписания №ЗД-1-23-00967167 от
23.07.2021 год. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ, гр. Стара
Загора Д.Ц.М..
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: