О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 2195 3.08.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На трети август юли през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
мл.с.
Александър Муртев
Секретар: -
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 1483 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по частна жалба, подадена от “Ай тръст” ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, бул. „Витоша” № 146
/сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“, чрез юрисконсулт Генов.
Обжалва се определение №3368 от 27.05.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№ 2372 по описа за 2020г. на Районен съд- Бургас, с което
е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК против Г.Г.К., за сумата от 951,45 лв., представляваща
сбор от главници, договорна лихва, наказателна лихва, административни разходи и
обезщетение за забава, дължими на основание договор за кредит от 13.02.2019г. и
договор за предоставяне на поръчителство от същата дата, както и на направените
деловодни разноски.
Сочи се, че обжалваният акт е
неправилен, незаконосъобразен и необоснован, като са изложени подробни съображения.
Изложени са твърдения, че процесният договор е сключен във формата на
електронен документ чрез размяна на електронни волеизявления при спазване на
изискванията на ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и всички останали норми на действащото
законодателство. Посочени са конкретни фактически твърдения относно извършените
от страните действия във връзка със сключване на договора за кредит №1231197 от
13.02.2019г. между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД чрез размяна на електронни
съобщения. Сочи се, че договорът за кредит и общите условия към него са приети
и подписани от длъжника по описания в частната жалба начин, поради което върху
приложения по делото препис няма подпис на длъжника. Счита, че липсата на
подпис на длъжника под договора не води до извод за недействителност на
договора, тъй като чл.10 от ЗПК позволява сключването на договори за кредит
както в писмена форма, на хартиен носител, така и върху друг траен носител,
който позволява неговото възпроизвеждане. Заявява, че самите електронни
съобщения, удостоверяващи сключването на договора, не са представени по делото
като доказателство поради формалния характер на заповедното производство и
липсата на законово изискване за предоставянето им. По изложените съображения
намира изводите на съда за противоречие с императивни правни норми за
неправилни и незаконосъобразни. Изтъква, че сключването на договора не е от
момента на подписването му на хартиен носител, а от момента на изразяване на
съгласието на кредитополучателя чрез потвърждението, дадено от него в
съответния линк. Уточнено е също, че договорът за предоставяне на поръчителство
също бил сключен чрез размяна на електронни волеизявления. След като той бил
изпратен на посочения от К. електронен адрес, тя го потвърдила и сключила, чрез
въвеждането на генерирания 5-цифрен код, изпратен на СМС на посочения от нея
телефонен номер.
Моли определението /неправилно
посочено като разпореждане/ да бъде отменено, като вместо него се постанови
издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за всички претендирани суми.
Частната жалба е с правно основание
чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ
на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе
предвид становището на частния жалбоподател и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело № 2372 по
описа за 2020г. на Районен съд- Бургас е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
подадено от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, чрез пълномощник- юрисконсулт.
Иска се издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 и изпълнителен лист против Г.Г.К. ***,
за следните суми:
- 600 лв. главница по договор за кредит
№1231197, сключен на 13.02.2019г. между „Кредисимо“ ЕАД в качеството на
заемодател и Г.К. в качеството на заемополучател, обезпечен чрез сключен на
13.02.2019г. договор за предоставяне на поръчителство между „Ай тръст“ ЕООД в
качеството на поръчител и Г.К. в качеството на потребител;
- 74,22 лв., представляващи договорна
лихва за периода от 13.02.2019г. до 20.08.2019г.;
- 63,22 лв.- наказателна лихва за
периода от 11.06.2019г. до 4.03.2020г.;
- както и законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането;
- 56,57 лв. административни
разноски;
- 157,44 лв.- възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство.
Изложени са доводи, че кредитополучателят
следвало да върне заетата сума, ведно с възнаграждението на заемодателя
съобразно погасителния план до 20.08.2019г. Същият не изпълнил задълженията си,
поради което, след положени усилия за доброволно уреждане отношенията с
длъжника, на 4.03.2020г. заемодателят поканил поръчителя, който бил солидарно
задължен заедно с кредитополучателя, да погаси всички задължения на последния.
На 9.03.2020г. „Ай тръст“ ЕООД изпълнило задължението си и погасило процесните
задължения на длъжника към „Кредисимо“ ЕАД, като заплатило и 56,57 лв. за
извършени административни разходи във връзка с опитите за извънсъдебно
погасяване на задължението. На същата дата длъжникът бил уведомен от „Ай тръст“
ЕООД за плащането и встъпването в дълга на „Кредисимо“ ЕАД, включително за
дължимото възнаграждение на поръчителя- 157,44 лв.
Претендират се деловодни разноски-
25 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение- 100 лв. Към заявлението
са приложени пълномощно, квитанция за внесена държавна такса и списък на
разноските.
Като доказателства са представени:
Договор за потребителски кредит от 13.02.2019г. със страни „Кредисимо“ ЕАД и Г.К.,
приложение №1- условия на кредита, включващи и погасителен план, ОУ за
предоставяне на кредити; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити; договор за поръчителство от 13.02.2019г.
между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, както и договор за предоставяне на
поръчителство от 13.02.2019г. между „Ай тръст“ ЕООД и Г.К., ведно с Приложение
№1 към последния, касаещо възнаграждението на поръчителя.
Пред въззивната инстанция не са
представени нови доказателства, макар това да е посочено в обстоятелствената
част на жалбата и в т.1 от приложенията към нея.
Районният съд е приел, че
представените два процесни договора, приложенията към тях и стандартния
европейски формуляр не носят подписа на длъжника, поради което е счел, че не са
спазени императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.27 и ал.2 от ЗПК, поради
което не било налице основание за ангажиране твърдяната от заявителя договорна
отговорност на посочения от заявителя контрахент. Затова, посочвайки нормите на
чл.413 във връзка с чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК е отхвърлил заявлението изцяло.
Бургаският окръжен съд приема, че
частната жалба е основателна. Съображения:
Действително, приложените към
заявлението документи, описани по-горе, не носят подпис на длъжника, което
обстоятелство не се оспорва и от заявителя- сега жалбоподател. Също така следва
да се отбележи, че обстоятелствата, касаещи начина на сключване на договорите,
включително уточненията, че се касае за договори, сключени от разстояние по
реда на ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и чл.10, ал.1, предл.2 ЗПК, се излагат за пръв път пред
въззивната инстанция и не са били известни на районния съд при постановяване на
обжалвания съдебен акт. Въпреки това, фактическите и правни изводи на районния
съд са незаконосъобразни.
Заповедното производство по
чл.410 от ГПК предоставя на страните- кредитор и длъжник облекчен (като
процедура и разноски) съдебен ред за внасяне на безспорност в правните
отношения помежду им. По тази причина производството е строго формално.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК представлява
съдебен акт, с който съдът разпорежда на длъжника да заплати на кредитора
конкретна сума, само въз основа на
твърденията на кредитора, без да е необходимо същите да са подкрепени с
доказателства. С новелата на чл.410, ал.3 ГПК /ДВ бр.100, 2019г./ се въведе
изискване когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към
заявлението да се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички
негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има
такива. Това изискване е въведено от законодателя единствено с оглед
задължението на съда по чл.411, ал.2, т.3 ГПК /нова норма, ДВ бр.100/2019г./
служебно да извърши проверка за наличието на обоснована вероятност искането да
се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител /т.е.
проверка за неравноправност по чл.143-148 ЗЗП/. Горната проверка изключва
възможността в производството по чл.410 ГПК съдът да следи и за редовността на
приложените документи от външна страна, в това число за подписи на страните,
каквото задължение има само в производството по чл.417 ГПК /така- чл.418, ал.2 ГПК/. В конкретният казус съдът е извършил проверка за нищожност на договорите
за кредит и поръчителство поради липса на съгласие, което излиза извън обхвата
на правомощията му по чл.411, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от ГПК, в които
хипотези може да откаже издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
За пълнота следва да се отбележи,
че липсата на подпис, предвиден в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.27 ЗПК като
елемент от съдържанието на договора не води до последица недействителност на
договора по чл.22 ЗПК, за разлика от липсата на подпис под всяка страница от
общите условия /чл.11, ал.2 ЗПК/. Въпреки това, съгласието на страните за
сключването на договорите следва да бъде установено в исковия процес съгласно
чл.18, ал.1 и 2 от ЗПФУР, при наличие на оспорване от длъжника.
Предвид изложеното, като взе
предвид, че обстоятелствата, при които са сключени договорите за потребителски
кредит и за поръчителство, както и за плащането на дълга на длъжника от
поръчителя, с което е встъпил в правата на кредитодателя на основание чл.143,
ал.1 от ЗЗД, са изложени от жалбоподателя с частната жалба и в заявлението, а
конкретните параметри на поетите от длъжника задължения се установяват от
приложенията /понеже не са посочени в заявлението/, въззивната инстанция намира,
че не са налице пречките за издаване на заповед по чл.410 ГПК, предвидени в
чл.411, ал.2 ГПК в полза на заявителя срещу длъжника, поради което обжалваното
определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Вместо него следва да се
постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника за
посочените в заявлението суми, включително за разноските по ч.гр.д.№2372 по
описа за 2020г. на БРС.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№3368 от 27.05.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 2372 по описа за 2020г. на
Районен съд- Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по заявлението на “АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Витоша” № 146, сграда А, Бизнес център „България“ против Г.Г.К., ЕГН:********** *** за следните суми:
- 600 лв. - главница по договор за кредит №1231197, сключен на 13.02.2019г. между
„Кредисимо“ ЕАД в качеството на заемодател и Г.К. в качеството на
заемополучател, обезпечен чрез сключен на 13.02.2019г. договор за предоставяне
на поръчителство между „Ай тръст“ ЕООД в качеството на поръчител и Г.К. в
качеството на потребител, която главница е била погасена от поръчителя;
- 74,22 лв. - договорна лихва
за периода от 13.02.2019г. до 20.08.2019г., погасена от поръчителя;
- 63,22 лв.- наказателна лихва за периода от 11.06.2019г. до
4.03.2020г., погасена от поръчителя;
- както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението- 26.05.2010г. до изплащане на вземането;
- 56,57 лв. - административни разноски;
- 157,44 лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
от 13.02.2019г.
- както и за сумата от 125 лв.
(сто двадесет и пет лева), представляваща деловодни разноски по ч.гр.д.№2372/2020г.
по описа на Бургаския районен съд.
Връща делото на Районен съд-
Бургас за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.