№ 12
гр. В. , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Емил К. Ангелов
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Емил К. Ангелов Гражданско дело №
20201420101976 по описа за 2020 година
Делото е образувано по предявен на 25.08.2020 г. от Б. И. С. с ЕГН
********** от гр.Р. ул.”Л”№34/70,чрез адв.Х.П. от АК В. гр.В. ул.”И.Б.”№7
ет.2,против А. Х. Х. с ЕГН ********** от гр.В. ж.к.”Д.” *** иск с правно
основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.
Ищецът твърди,че ответникът бил издал в негова полза запис на заповед
за сумата от 5 300 евро,платима на 10.06.2019 г..Ответникът не бил платил
сумата,поради което ищецът бил поискал издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК.По образуваното ч.гр. дело №763/2020 г. на
ВРС,ответникът бил възразил писмено срещу издадената заповед.Което
обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.
Искането е да бъде признато за установено по отношение на
ответникът,че дължи на ищеца сумите по заповедта : 5 300 евро-задължение
по запис на заповед от 24.05.2019 г.,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.03.2020 г. до изплащането на главницата.
След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и
съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е представил
отговор,чрез адв.М.Д. от АК В. гр.В. ул.”Лукашов”№10
1
ет.3 офис 309.Оспорва иска с доводите за:
-нередовност на записа на заповед/същият не отговарял на изискванията
по чл.535 от ТЗ за форма и съдържание, имало и дописвания и
преправяния,не съдържал и всички задължителни реквизити по чл.535 от ТЗ/;
-получаването на заем/всъщност ответникът бил взел от ищеца 6 бр.
леки автомобили,които следвало да му заплати след 1 г./;
-погасяване на сумата от 500 евро/дадени на ищеца на ръка пред
свидетел/.
Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните
допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно
установено от фактическа страна следното:
На 11.03.2020 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изп. лист по чл.417 от ГПК против ответника за :
5 300 евро-задължение по запис на заповед от 24.05.2019 г.;законната лихва
върху главницата,считано от 11.03.2020 г. до изплащането на
главницата;разноските по делото - 207.32 лв. държавна такса и 600 лв.
адвокатско възнаграждение.
Исканите заповед за изпълнение/№403/ и изп. лист са били издадени на
13.03.2020 г..Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника на
28.07.2020 г. от ЧСИ с район на действие ВОС Ц.Д..На 03.08.2020 г. е
постъпило възражение на основание чл.414 от ГПК.Ищецът е бил уведомен за
възможността да предяви иск за установяване дължимостта на сумата на
12.08.2020 г..
Горното е видно от представеното ч.гр. дело №763/2020 г. по описа на
ВРС.
Видно от представения запис на заповед,издаден на 24.05.2019 г. и в
гр.К./Р.А, ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата от 5 300
евро,на 10.06.2019 г. и в гр.К. ул.Пишелдорфер щрасе №219.
Записът на заповед е изпълнен като бланка,в която ръкописно са
нанесени място на издаване,дата на издаване, сума,издател/три
2
имена,ЕГН,постоянен адрес,номер и дата на издаване на лична
карта/,поемател/три имена,ЕГН, постоянен адрес,номер и дата на издаване на
лична карта/, падеж и място на плащане.
Бланката съдържа допълнителните клаузи ”безусловно” и ”без протест”
и посочването,че записът на заповед е изготвен в един-единствен екземпляр и
е предаден от издателя на поемателя.
До края на листа е дописано и подписано ”А. Х. Х. до 10.06.2019 се
задължавам да заплатя на 5 300 Е на Б.С.”.
Съдът е отделил като безспорни между страните факти твърденията на
ответника,че ответникът е закупил от ищеца 6 бр. коли - ФВ Г. 4,БМВ ***
г.,БМВ Компакт 2002 г.,***,Ауди А4 2000 г. и Сеат Алхамбра 2000 г. и че
записът на заповед е бил издаден като гаранция на задължението за плащане.
По делото е бил разпитан и свидетел,който е заявил,че ищецът живеел в
Австрия,ремонтирал коли и ги продавал. Свидетелят бил ходил веднъж при
него през лятото на 2020 г. заедно с ответникът,който тогава бил дал на ищеца
500 евро.Свидетелят бил видял от колата и че страните се карат нещо.Не бил
чул разговора им.
От ответника знаел за устна уговорка ищецът да изпрати автомобили-
втора употреба.Не знаел повече подробности.Не бил виждал и
автомобилите.Също от ответника знаел за дефекти по автомобилите-счупен
двигател,дефектни дюзи,счупено стъкло.Не знаел и кой следвало да поеме
транспорта.Не знаел и дали ответникът бил поръчвал и други автомобили.
При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от
валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по
същество,същият е и основателен.
Между страните е безспорно,че записът на заповед е издаден от
ответника в полза на ищеца във връзка с продажба на автомобили от ищеца
на ответника и удостоверява поетото от ответника задължение за заплащане
на цената на автомобилите.
3
Доколкото задължението за плащане произтича от договора,а не от
ценната книга,не е от съществено значение дали записът на заповед е редовен
от външна страна.Въпреки това,Съдът намира за необходимо да посочи, че
намира записът на заповед редовен от външна страна и съдържащ
задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ.В записа на заповед не са налице
дописвания,а всъщност се касае за попълване на бланка.
Във връзка с такова възражение от страна на ответника,следва да се
посочи и че не е задължително записът на заповед да удостоверява поето
задължение за връщане на даден заем,а може да е всякакво задължение за
плащане.
На следващо място,ответникът не е доказал заплащането на цената на
автомобилите.Същият се е домогвал да докаже плащане на сумата от 500
евро,като Съдът намира доказването непроведено.Доведеният свидетел
твърди за предаване на такава сума,но не установява връзката с договорното
отношение,за което самият той твърди,че не е в течение и каквото знае го
знае от ответника.
Ответникът е навел и довод за недължимост дефекти по
автомобилите.Това твърдение също не е доказано,още повече уведомяването
на ищеца за констатирани дефекти и упражняване правата по чл.195 от
ЗЗД/да върне веща,да иска намаляване на цената или да иска поправка за
сметка на продавача/.
По гореизложените съображения,Съдът приема,че ответникът дължи на
ищеца сумите по заповедта за изпълнение.В този смисъл предявеният иск
следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноските по заповедното производство-207.32 лв. държавна такса
и 600 лв. адвокатско възнаграждение,както и разноските в настоящето
производство-207.32 лв. държавна такса и 900 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,Съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Х. Х. с ЕГН
********** от гр.В. ж.к.”Д.” ***,че дължи на Б. И. С. с ЕГН ********** от
гр.Р. ул.”Л”№34/70 сумите по издадената по ч.гр. дело №763/2020 г. на ВРС
заповед за изпълнение №403/13.03.2020 г.,а именно : 5 300 евро-задължение
по запис на заповед от 24.05.2019 г.;законната лихва върху
главницата,считано от 11.03.2020 г. до изплащането на главницата.
ОСЪЖДА А. Х. Х. с ЕГН ********** от гр.В. ж.к.”Д.” *** да заплати на
Б. И. С. с ЕГН ********** от гр.Р. ул.”Л”№34/70 сумата от 807.32 лв.
деловодни разноски по ч.гр. дело №763/2020 г. на ВРС,както и сумата от
1 107.32 лв. деловодни разноски по настоящето дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5