Р
Е Ш Е
Н И Е
№76./гр. Варна, 25.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на пети
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При
участието на секретаря Ели Тодорова като
разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№85/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Е.В. *** срещу решение
№25/07.01.2019 г. по
т.д.1671/2018 г. по описа на ВОС, с което е отхвърлен предявения от въззивника
против срещу „Балчик Плаза“ ООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна, иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.
3-то от ЗЗД, за заплащане на сумата от
56 000 евро като получени на отпаднало основание – развален предварителен
договор за продажба на недвижим имот от 23.07.2008 г., ведно със законната лихва забава от
05.09.2017 г. до окончателното погасяване на задължението.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила и
необосновани изводи.
Насрещната
страна „Балчик Плаза“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна е
подала писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Извършеният от първоинстанционния съд устен доклад изцяло
кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяна на
книжата. Не се установяват нарушения, налагащи повтаряне или незачитане на
извършение от страните и съда процесуални действия.
За
да се произнесе съдът взе предвид следното:
Пред ВОС е предявен иск с правно
основание чл.55,
ал.1, предл. трето от ЗЗД от Е.В. *** срещу „Балчик Плаза“
ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, за заплащане на сумата от 56 000
евро, претендирани на отпаднало основание, в резултат на разваляне на
предварителен договор за покупко-продажба.
В исковата молба се твърди, че по силата на предварителен договор
от 23.07.2008 г., ответното
дружество се задължило в 18-месечен срок от даването на строителна линия да
построи, а в 30-дневен срок след издаване на разрешение за ползване и прехвърли
в собственост на ищцата недвижим имот – апартамент № 18 с площ 70,83 кв.м., на
втори етаж в жилищна сграда „Puerto Balchik“, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 02508.7.106 в гр. Балчик, к.з. „Двореца, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Излага, че е
заплатила сумата от 56 000 евро като първа вноска от продажната цена, а
остатъкът в размер на 14 830 евро следвало да заплати до 23.10.2008 г.,
при сключване на окончателния договор за покупко-продажба. Твърди, че с
нотариална покана, връчена на ответника на 05.09.2017 г., след като е дала
допълнителен срок от три месеца, ищцата е развалила договора поради пълно
неизпълнение от страна на продавача.
Ответникът е оспорил иска излагайки, че с нотариален
акт от 29.8.2008 г. е прехвърлил на ищцата правото на строеж за апаратмент 18,
което се е трансформирало в право на
собственост върху обекта, след изграждане на сградата в „груб строеж" - 15.09.2010 г. Оспорва
наличието на уговорки за промяна в срока за плащане на дължимите суми, както и
признаване на дълга и поемане на задължение към ищцата за връщане на сумата в
тримесечен срок. Твърди, че купувачът е неизправна страна, тъй като не е
заплатил сумата от 14 830 евро в
срок до 23.10.2008г., но въпреки това е получил самостоятелния обект, който е
изграден. Прави възражение за погасяване по давност на правото да се развали
договора, като счита, че 5-годишният давностен срок е изтекъл на 23.7.2013 г.
Варненският
апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Решението
на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на
предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими. От
събраните по делото доказателства се установява, че на 23.07.2008
г. между въззивницата Е.В., в качеството и́ на купувач и въззиваемото
дружество „Балчик Плаза“ ООД, в качеството на продавач е сключен предварителен
договор, по силата на който въззиваемият цена срещу заплащане на цена от
70 830 евро се е задължил в 18-месечен срок от даването на
строителна линия да построи, а в 30-дневен срок след издаване на разрешение за
ползване да прехвърли в собственост на Е.В. недвижим
имот – апартамент № 18 с площ 70,83 кв.м., на втори етаж в жилищна сграда
„Puerto Balchik“, находяща се в поземлен имот с идентификатор 02508.7.106 в гр.
Балчик, к.з. „Двореца, ведно със съответните идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж.
При сключване на договор, страните са уговорили да бъде заплатена
част от цената, в размер на 56 000 евро,
доказателства за което са представени по делото, а остатъкът в размер на 14 830
евро е следвало да се заплати в срок до 23.10.2008 г.
С договор за продажба, обективиран с нот.акт № 70, том 8, рег.№
5685, дело № 1048 от 2008 г., на нотариус рег. № 109 на НК, на 29.08.2008 г.,
въззиваемото дружество е продало на въззивницата вещното право на строеж за
изграждане на самостоятелен обект, представляващ апартамент № 18, идентичен с
описания в предварителния договор недвижим имот.
От представените строителни книжа се установява, че строежът на
сградата е започнал на 15.04.2008 г.,
като на 15.09.2010 г. е подписан Акт за приемане на конструкцията, а на 30.11.2010
г. и Констативен акт за установяване съответствието на строежа с издадените
строителни книжа.
С нотариална покана, рег. № 1460/09.08.2017 г. на нотариус рег. №
193 на НК, връчена на въззиваемото дружество на 05.09.2017 г.,
въззивницата е заявила, че счита
дружеството за неизправна страна по договора от 23.07.2008 г., тъй като не е
изпълнило задължението си да завърши строителството на сградата в 18-месечен
срок от издаване на строителна линия, като е предоставила на продавача срок от
един месец да завърши обекта и да представи разрешение за ползване, след което
в 30-дневен срок да и́ прехвърли правото на собственост, с предупреждение,
че при неизпълнение ще счита договора от
23.07.2008 г.
От заключението на вещото лице по извършената в
първоинстанционното производство СТЕ се установява, че степента на завършеност
на сградата и на апартамент №18 е 71,09%.
Със сключване на договора за продажба, обективиран в нотариален
акт № 70, том 8, рег.№ 5685, дело № 1048 от 2008 г., на нотариус рег. № 109 на
НК, на 29.08.2008 г., по силата на който въззивницата е придобила вещно право
на строеж върху уговорения апартамент № 18, което право след изграждането на
сградата, установено с Акт за приемане на конструкцията от 15.09.2010 г. и
Констативен акт за установяване съответствието на строежа с издадените
строителни книжа 30.11.2010 г., се е трансформирало в право на собственост
върху изградения обект, въззиваемото дружество е изпълнило задължението си да
прехвърли правото на собственост върху обекта, поради което не е налице
твърдяното виновно неизпълнение и основание за разваляне на предварителния
договор.
Наред със задължението за прехвърляне на собственост, в
предварителния договор е инкорпориран и договор за изработка, по силата на
който въззиваемият е поел задължение за изграждане на процесния апартамент №18
в уговорените срокове и срещу заплащане на определена цена, който договор
въззивницата твърди, че е развалила с изпратената нотариална покана.
С
оглед релевираното от въззиваемото дружество възражение по чл.87, ал.5 от ЗЗД,
съдът преди да изследва наличието на предпоставки за разваляне, следва да
установи дали правото да се иска разваляне, не е погасено по давност.
В
т.V от предварителния договор от 23.07.2008 г., страните са уговорили, че
срокът за завършване на сградата е 18 месеца от даването на строителна линия.
Доколкото строителната площадка и линия са открити с
протокол от 15.04.2008 г., то съобразно горната уговорка, срокът за завършване
на сградата е 15.10.2009 г., т.е. това е
момента, в който изпълнителят е изпаднал в забава и от този момент за
възложителя е възникнало правото да развали договора при наличието на основания
за това. Недоказани в процеса са останали твърденията на въззивницата, относно
наличие на уговорка за удължаване на срока за изпълнение, респективно за
признаване на дълга от изпълнителя.
С оглед установения начален момент на забавата, съдът намира, че
петгодишната давност по чл.87, ал.5 от ЗЗД е изтекла на 15.10.2014 г., поради
което волеизявлението за разваляне, за което въззиваемият е уведомен на 05.09.2017 г., е направено след изтичане на
давностния срок.
С
оглед погасяване по давност на правото за разваляне на договора за изработка от
страна на възложителя по реда на чл.87 вр. чл.262, ал.2 от ЗЗД, то не са налице
предпоставки за отпадане на основанието и връщане на даденото по договора.
С
оглед на гореизложеното и след като не се установи и нарушение на императивни
материалноправни разпоредби, за които въззивният съд следи дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за
правилност на обжалвания съдебен акт, поради което решението следва да бъде
потвърдено. Съдът намира за неоснователно
възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в
размер на 3980 лева, доказателства за плащането на което са представени със
списъка на разноските по чл.80 от ГПК, представен в съдебно заседание. Делото
се отличава с фактическа и правна сложност, изготвен и депозиран е
обстоятелствен отговор на въззивната жалба, пълномощникът се е явил в съдебно
заседание, поради което заплатено адвокатско възнаграждение, което надвишава с
около 200 лева минималното възнаграждение, определено по правилата на чл.7 от Наредбата за минималните размери адвокатски
възнаграждения, не е прекомерно. С оглед гореизложеното и предвид направеното
искане, и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия, направените по делото разноски за заплащане адвокатско
възнаграждение, в размер на 3980 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №25/07.01.2019 г. по т.д.1671/2018 г. по описа на ВОС, с което е отхвърлен
предявения от Е.В.В. срещу „Балчик Плаза“
ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, иск с правно основание чл.
55, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД, за заплащане на сумата от 56 000 евро като получени на отпаднало основание –
развален предварителен договор за продажба на недвижим имот от 23.07.2008
г., ведно със законната лихва забава от
05.09.2017 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Е.В.В., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Балчик Плаза“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, район „Приморски“, к.к. „Чайка“, хотел „Детелина“, сумата от 3980 (три хиляди деветстотин и осемдесет)
лева, представляваща направените във въззивното производство разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на
РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: