Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 19.06.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на тридесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Мария
Кузева и в присъствието на прокурора ………., като разгледа докладваното от съдия Чардаков
гр.д. №4860/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК е предявен иск с
материалноправна квалификация по чл.79, ал.1, предл.І вр. чл.327, ал.1 ТЗ за
установяване съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК в размер на 15097,34лв. – цена на продадена
стока, ведно със законна лихва от подаването на заявлението в съда – 11.10.2018г.
до плащането.
Ищецът „Хлебмаш комерс 95“ АД твърди да е във
валидно облигационно отношение с ответника РПК „Еледжик“, с.Л., обл.П.,
/универсален правоприемник на прекратената РПК „Марица“, гр.Пазарджик/, произтичащо
от серия договори за продажба на хляб и хлебни изделия, по който е изпълнил
задължението си да предаде стоките на купувача, а последният не е заплатил
дължимата цена. Твърди продажбите и доставките да са извършени в периода
09.09.2012г. – 28.02.2013г., за което са издадени 49 броя фактури на обща
стойност 44 637,34лв. След вливането на РПК „Марица“ в РПК „Еледжик“
правоприемникът сключил споразумение с ищеца от 16.02.2014г. за признаване и
разсрочване на дълга. По него платил 26040лв., с което погасил задълженията по
28 броя фактури за периода 09.09.2012г. – 16.12.2012г. За остатъка от
18597,34лв. страните сключили ново споразумение на 28.03.2016г., уреждащо нов
срок и начин за плащане - на 12 месечни
вноски по 1500лв. и една вноска от 597,34лв., считано от месец април 2016г. По това
споразумение ответникът заплатил общо 3500лв., с които погасил задълженията по
3 броя фактури за периода 16.12.2012г. – 31.12.2012г. Останало непогасено
задължение в размер на 15097,34лв. по 18 броя фактури, издадени в периода
31.12.2012г. – 28.02.2013г.
Ищецът поддържа, че за събиране на вземането се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№4113/2018г. на РС – Пазарджик. Поради подадено от длъжника възражение по
чл.414 ГПК иска от съда да установи съществуването на вземането в размера по
заповедта за изпълнение. Претендира съдебни разноски в исковото и в заповедното
производство.
Ответникът оспорва исковете с възражението, че не
е получил стоката, чиято цена се претендира. С писмена молба извън срока по
чл.131 ГПК е предявил възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви иска по реда на
чл.422 от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата е
била връчена на последния при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези
положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в
законоустановения срок, поради което е допустим.
За уважаването на иска ищецът следва да установи
при условията на пълно главно доказване сключването на договор за продажба с
ответника, по който е предал стоката на купувача, размера на цената, както и
нейната изискуемост.
При установяване на горното ответникът следва да
установи положителния факт на плащането на цената.
При така разпределената доказателствена тежест
съдът намира иска за основателен.
За установяване на договорите за продажба ищецът е
представил 18 броя фактури за доставка на хляб и хлебни изделия, издадени в
периода 31.12.2012г. – 28.02.2013г. на
обща стойност 15097,59лв. Получател на стоките е РПК „Марица“, гр.Пазарджик. Всички
фактури са подписани двустранно и следователно установяват сключването на
договор за продажба със съдържание, посочено във всяка фактурата /страни, предмет,
цена и срок/.
Представено е удостоверение от Търговския
регистър, установяващо вливането на РПК „Марица“, гр.Пазарджик в ответната РПК
„Еледжик“, с.Л. с произтичащото от това преобразуване универсално правоприемство.
Ищецът не са представени доказателства за предаването
на стоката по която и да е от фактурите. Изпълнението на това задължение обаче
се установява от представените извънпроцесуални писмени изявления на ответника,
с което същият е признал съществуването на задължението за заплащане на цената
по фактурите. Признанието е обективирано в двустранно подписани от страните
споразумителни протоколи от 16.12.2014г. и 28.03.2016г., с които е констатиран
размера на дълга и е уговорен начин за неговото разсрочено погасяване. Второто
споразумение предвижда, че остатъкът от дължимата цена в размер на 18597,34лв.
ще бъде изплатена на 12 равни месечни вноски по 1500лв. и една последна
изравнителна вноска от 597,34лв., считано от месец април, 2016г. Доколкото
изискуемостта на задължението за заплащане на цената настъпва при предаването
на стоката – чл.327, ал.1 ГПК, то признанието на купувача, че дължи цената
съдържа имплицитно и признанието на факта, че стоката е предадена без
недостатъци.
Представено е извлечение от счетоводна сметка 503
на ищцовото дружество, в която са отразени три плащания по споразумението от
28.03.2016г. в общ размер на 3500лв., съответно на 03.05.2016г. – 1500лв.,
03.06.2016г. – 1000лв. и 11.11.2016г. – 1000лв.
Установява се наличието на изискуемо задължение на
ответника за остатъка от цената в размер на 15097,34лв., за чието плащане
същият не е представил доказателства. Затова предявеният установителен иск е
основателен и следва да се уважи в пълен размер.
Възражението на ответника за изтекла погасителна
давност в негова полза не може да бъде слушано, тъй като е предявено след
преклузивния срок по чл.131, ал.1 ГПК с произтичащите от това последици по
чл.133 ГПК. Дори да бе допустимо, същото е неоснователно, тъй като след
настъпването на първоначалния падеж на задълженията в периода 31.12.2012г. –
28.02.2013г., същите два пъти са признавани от ответника със споразуменията от
16.12.2014г. и 28.03.2016г., с което давностният срок е прекъсна на основание
чл.116, б. „а“ ЗЗД. Между отделните прекъсвания и подаването на заявлението по
чл.410 ГПК не е изтекъл срок по-дълъг от посочения в чл.110 ЗЗД.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати съдебните разноски на ищеца пред настоящата инстанция. В случая
страната е била представлявана от юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на делото следва да се определи възнаграждение в размер
на 250 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Освен това ищецът е внесъл държавна такса за производството в размер на 302лв.
Общия размер на разноските възлиза на 552лв.
Следва да се постанови осъдителен диспозитив, на
основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 302лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът РПК „Еледжик“, с.Лесичово ЕИК ********* дължи на ищеца „Хлебмаш
Комерс 95“ АД, ЕИК ********* сумата 15097,34лв. – цена на продадена стока /хляб
и хлебни изделия по 18 бр. фактури, издадени в периода 31.12.2012г. –
28.02.2013г./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 11.10.2018г., до плащането, за което
вземане е издадена заповед №2266 от 15.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. №4113/2018г. на РС – Пазарджик.
ОСЪЖДА ответника РПК „Еледжик“,
с.Лесичово ЕИК ********* да заплати на ищеца „Хлебмаш Комерс 95“ АД, ЕИК
********* сумата 552лв. разноски в настоящото
исково производство и сумата 302лв. разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №4113/2018г. на РС - Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: