О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№2027 23.10.2019 год. гр. Бургас
Окръжен съд-Бургас трети въззивен граждански
състав
на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета
година,
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА МАЙСКА
като разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска
ч.в.гр.дело № 1567 по описа за 2019 година ,
за да се произнесе , взе предвид следното:
Производство по чл.274,във връзка с
чл.415,ал.5 от ГПК. Постъпила е
частна жалба от „Теленор България“ ЕАД с ЕИК-*********, заявена чрез
пълномощника адв.Здравко Цанев от САК против Определение № 743/16.09.2019г.,
постановено по ч.гр.д. № 491/2019г. по описа на РС-Айтос, с което издадената по
делото Заповед № 251/251/27.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК против длъжника Ю.С.А. е обезсилена, а производството по
делото прекратено на осн.чл.415, ал.5 ГПК.
Счита съдебния акт за
незаконосъобразен. Излага хронологията на развитото заповедно производство по
ч.гр.д.№491/2019г.по описа на РС-Айтос и твърди, че след получаване на
Определение № 602/24.07.2019г., с което в качеството му на заявител е получил
указания да предяви иск за установяване на вземането на основание чл.415, ал.1,
т.2 ГПК е поискал ново връчване на длъжника чрез ЧСИ и продължаване на
едномесечния срок за предявяване на установителния иск с оглед горното, като
продължаване на едномесечния срок е поискано от съда и в случай на отказ за
ново призоваване на длъжника чрез ЧСИ. Счита че съдът при сторено призоваване
на длъжника по чл.47, ал.5 ГПК неправилно е отказал на заявителя ново
призоваване чрез ЧСИ, като за този отказ заявителят е бил уведомен след
изтичане на едномесечния срок за предявяване на установителния иск по чл.415,
вр.чл.422 ГПК. Моли да се отмени обжалваното определение и делото се върне за
продължаване на съдопроизводствените действия от РС-Айтос.
При произнасянето си съдът съобрази
приложените към ч.гр.д.№ 491/2019г. на РС-Айтос писмени доказателства и приема
за установено следното:
По допустимостта.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
атакуване съдебен акт и от легитимирано да го стори лице, поради което същата
се явява допустима и следва на основание чл.278 от ГПК да се разгледа по
същество.
По същество.
Установява се от данните по делото, че
по подадено „Теленор България“ ЕАД с ЕИК-********* заявление по реда на чл.410
от ГПК е издадена Заповед № 251/251/27.05.2019г. по ч.гр.д. № 491/2019г. по
описа на РС-Айтос за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК
против длъжника Ю.С.А.. Връчването на
съдебните книжа на длъжника е извършено по реда на чл.47, ал.5, вр.ал.1 от ГПК,
при данни от съседи че длъжника заедно със семейството си живее в чужбина, след
изпълнение на разпоредбата на чл.47, ал.3 ГПК/вж. съобщение на л.8 с трикратни
посещения на адреса на длъжника, разпореждане на съда за призоваване чрез
залепване на уведомление от 28.06.2019г., съобщение на л.11,12 , уведомление на
л.13 по дело и справка от НАП установяваща липса на действащи трудови
договори-л.14 по дело/. С оглед горното с Определение № 602/24.07.2019г.
заповедният съд е указал на заявителя на осн.чл.415, ал.1, т.2 ГПК възможността
да предяви установителен иск за вземането си и представи доказателства за това,
като довнесе дължимата държавна такса, в противен случай следва обезсилване на
заповедта. Това определение е връчено на заявителя на 07.08.2019г..
Следователно едномесечния преклузивен срок е изтекъл на 09.09.2019г.. С молба
вх.№ 4705/28.08.2019г. заявителят е поискал от съда връчване на заповедта по
чл.410 ГПК на длъжника по реда на чл.42, ал.2 ГПК чрез ЧСИ. Със същата молба
заявителят е поискал от съда при уважаване
или при отхвърляне на искането съдът по
чл.42, ал.2 ГПК да бъде продължен едномесечния срок по чл.415, ал.4 ГПК за
предявяване на установителния иск. С разпореждане от 29.08.2019г. заповедният
съд е отказал поради липса на основания за това, призоваване на длъжника и по
чл.42, ал.2 ГПК, с оглед изпълнена от
съда процедура по чл.47, ал.5 ГПК. С обжалваното определение № 743/16.09.2019г.
поради липса на представени доказателства за предявен иск от заявителя по
делото, заповедния съд е обезсилил издадената заповед и е прекратил
производството по делото.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът намира,че жалбата е неоснователна.
Разпоредбата на чл.415,ал.5 от ГПК
изрично постановява,че заявителят следва да предяви и представи на съда доказателства
за предявения от него установителен иск. Ангажиментът е изцяло на подалия
заявлението, който следва своевременно за уведоми заповедния съд и представи
конкретни доказателства- копие от исковата молба и данни за предявяването й, както
и съдебно удостоверение от сезирания съд в този смисъл. Предявяването на
установителния иск по чл.415 ГПК е ограничено с преклузивен едномесечен срок,
който тече от връчване на заявителя на
указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК да предяви иска. В конкретния
случай заявителя е обвързан от указанията на съда по чл.415 ГПК, които са му
били съобщени на 07.08.2019г., поради
което и при непредявяване на установителния иск в едномесечния преклузивен срок
до 09.09.2019г., съдът правилно е приложил хипотезата на чл.415, ал.5 ГПК, за
които последици заявителят е бил предупреден. Нормата е императивна и
неизпълнението й има за последица задължение на заповедния съд за обезсили
издадената заповед за изпълнение и прекрати производството по делото. В случая
заявителят не е изпълнил задължението, въпреки дадените му изрични указания и
разяснение на последиците от неизпълнението им.
В този смисъл въззивният състав
изцяло споделя извода на първоинстанционния, поради което и атакуваното Определение
№ 743/16.09.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 491/2019г. на РС-Айтос следва да се потвърди изцяло.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
743/16.09.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 491/2019г. на РС-Айтос, с което
обезсилил Заповед № 251/27.05.2019г. по ч.гр.д. № 491/2019г. по описа на
РС-Айтос за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК против
длъжника Ю.С.А. и е прекратил производството по делото, като правилно и
законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване,по
арг.от т.8 от Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.