Р Е Ш Е Н И Е
18.09.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
17.09. 2020
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1094 2020
дело № по описа за година.
В.К.С., ЕГН:********** и С.К.С., ЕГН:**********, непълнолетни, действащи със съгласието на своята майка и законен представител Г.Х.Х., ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, са предявили срещу К.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.150 СК във вр. с чл.143, ал.2 от СК за увеличаване размера на присъдената в тяхна полза издръжка, с решение № 117 от 10.03.2016г., постановено по гр.д.№ 63/2016г. по описа на ДРС, от по 140.00 лв. месечно на по 250.00 лв. месечно за всеки от тях, считано от датата на подаване на исковата молба (27.07.2020г.) до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Ищците поддържат, че ответникът и Г.Х.Х. са техни родители, като с влязло в сила решение по гр.д.№1576/2011г. по описа на ДРС, бащата е осъден да им заплаща месечна издръжка в размер съответно на по 85 лв. за В. и 75 лв. за С.. С решение № 117 от 10.03.2016г., постановено по гр.д.№ 63/2016г. по описа на ДРС, размерът на дължимата издръжка бил увеличен на по 140.00 лв. за всеки от тях.
Същевременно твърдят, че за периода от определяне на този размер на издръжка до настоящия момент нуждите им са се увеличили, на първо място, поради обективния факт, че са пораснали, ще учат в гимназиален курс на обучение в спортно училище в гр. София, което е свързано с допълнителни разходи за общежитие, пътуване, спортни екипи, такси, режийни разходи, учебни пособия и т.н. Освен това двамата ходят на състезания в страната и чужбина, като разходите по тях не се покриват от училището. Сочат, че майка им Г.Х. получава трудово възнаграждение в размер на 523.00 лв., което е крайно недостатъчно да покрива разходите на домакинството, своите лични нужди, както и разходите по отглеждането и образованието на ищците.
Същевременно твърдят, че баща им има възможност да отделя повече средства за издръжката им, понеже живее и работи във Великобритания, където получава добри доходи, няма алиментни задължения към други лица и няма данни да е с влошено здравословно състояние.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва предявените искове като завишени по размер. Твърди, че няма възможност да заплаща претендирания размер на издръжка, понеже от началото на 2020г. е останал без работа, поради коронавирусната пандемия и се наложило да се прибере в Р. България, към настоящия момент е безработен и не получава доходи. Оспорва твърдението на ищците, че за тяхната издръжка се грижи изцяло майка им. Заявява готовност за постигане на споразумение, съгласно което да заплаща издръжка в размер на 170.00 лв. в полза на В. и в размер на 160.00 лв.-в полза на С.. Освен това поддържа, че и самите деца нямат нужда от претендирания размер на издръжка.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК
събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства: удостоверение за раждане № 584983/12.05.2004г. на В.К.С.; удостоверение за раждане № 631219/21.07.2005г. на С.К.С., че ищците са низходящи по рождение от първа степен на ответника. Служебно е известно на съда, че по силата на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1576/2011г. по описа на ДРС, бащата е осъден да заплаща на децата си месечна издръжка в размер съответно на по 85.00 лв. и 75.00 лв., а с решение № 117 от 10.03.2016г., постановено по гр.д.№ 63/2016г. по описа на ДРС, размерът присъдената в тяхна полза издръжка е увеличен на по 140.00 лв. месечно за всеки от тях.
Видно от служебна бележка № 0303/22.07.2020г. и служебна бележка № 0302/22.07.2020г., издадени от 153-то Спортно училище „Неофит Рилски“, гр.София, В.С. е бил редовен ученик в 9-и клас през учебната 2019/2020г., а С.С. е бил редовен ученик в 8-и клас през учебната 2019/2020г.
Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение за месечни доходи на Г.Х., издадено от работодателя й „Кресон груп“ ЕООД, същата получава брутно трудово възнаграждение в размер, близък до минималната работна заплата за страната.
Видно от писмо вх. № 260009/25.08.2020г. от Община Дупница с приложено удостоверение за декларирани данни и справка за притежаваните МПС за лицето К.С.С., същият е регистрирал два броя МПС. Видно от представената от ТД на НАП гр.София – офис Кюстендил справка относно регистрирани трудови договори на К.С.С., същият няма регистрирани трудови договори и данни за осигуряване.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Трендафила Ангелова Андонова и Снежана Борисова Стефанова-майка на ответника. Свидетелката Андонова дава показания, че изцяло майката се грижи за ищците, като й помагали родителите й, но преди година починал баща й, който й помагал финансово. След неговата смърт майката на ищците изпитвала сериозни финансови затруднения, тъй като не получава висока заплата, а трябва да заплаща квартира в гр. София, режийни разходи, да се грижи и издържа децата си. Двете деца учат в спортно училище и спортуват активно, ходят по състезания, което налага закупуването на спортни екипи и заплащането на такси и разходи. Децата и майката й споделяли, че бащата не дава нищо допълнително, а освен това бави и плащането на издръжката, за която е осъден.
Свидетелката Стефанова дава показания, че синът и работел в сферата на строителството във Великобритания от 2016г., но в началото на 2020г. се прибрал в България, тъй като останал без работа вследствие на епидемията от коронавирус. От тогава си търси работа в България, но към момента е безработен.
При тази установеност на фактите съдът
възприе следните правни изводи:
Съгласно даденото в чл.143, ал.3 СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Тоест правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството “ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този см. т.2 от ПП №5 от 16.11.1970г. на ВС/. Същевременно в разпоредбата на чл.150 СК е установена възможността за последващо изменение размера на първоначално определената издръжка при изменение на обстоятелствата. В тази връзка за успешното провеждане на предявен по реда на чл.150 във вр. с чл.143, ал.2 СК иск в тежест на ищеца е, съобразно правилата на чл.154, ал.1 ГПК, при условията на пълно и главно доказване да установи, че се явява правоимащо да получи издръжка лице, обстоятелството, че ответникът е негов родител /по рождение или по силата на осиновяване/, нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника да престира същия, както и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначалната издръжка, изразяващо се в нарастване на нуждите или увеличаване на материалните възможности на задължения родител.
В разглеждания случай, ангажираните по делото писмени доказателства установяват по безспорен начин, че ищците не са навършили пълнолетие, че същите се явяват по рождение низходящи от първа степен на ответника, както и че понастоящем последният е задължен да им заплаща месечна издръжка в размер на по 140.00 лв.
На следващо място съдебният състав приема, че съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства е в състояние да мотивира извода, че за времето от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е определен размерът на посочената издръжка до датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция-17.09.2020г., са изминали повече от четири години, през който период е настъпило значително изменение на обстоятелствата, доколкото децата неминуемо са пораснали и са се увеличили значително и необходимите им средства за издръжка, както и типичните за възрастта им потребности, свързани най-вече с навлизането им в пубертета, който период от живота е известно, че е свързан с бурно физическо и психическо развитие и специфични нужди (от повече дрехи, обувки, храна, козметика и т.н.). Установява се също така, че ищците са вече ученици в гимназиален курс на обучение, което несъмнено е свързано с по-високи разходи, още повече с оглед на това, че учат в профилирано спортно училище, спортуват активно и участват в състезания, което налага и закупуването на необходимата спортна екипировка и заплащането на допълнителни такси и разноски.
За изминалия период от четири години, безспорно са се изменили значително и социално-икономически условия в страната, а също така значително е увеличен и размерът на минималната работна заплата, който служи за минимална база при определяне на издръжката на децата. Известно е, че размерът на минималната работна заплата за страната беше увеличен отново, считано от 01.01.2020г., на 610.00 лв., което означава, че даваната в момента от ответника издръжка е под минималния размер, установен в чл. 142, ал. 2 от СК (1/4 от МРЗ или 152.50 лв.).
Видно от представеното удостоверение за доходи, майката на ищците получава трудово възнаграждение в размер, близък до минималната работна заплата за страната. Същата заплаща и наем за жилището, в което живее заедно с ищците в гр. София, където е общоизвестно, че наемните цени са високи. Освен това върху нея пада задължението за ежедневно полаганите за децата грижи, заплащането на разходите за отопление, ел. енергия, вода и др. в съвместно обитаваното от тях жилище.
Въпреки, че липсват данни за трудови доходи на ответника, от събраните по делото гласни доказателства се установява, че същият е работил в продължение на четири години във Великобритания, където размерът на получаваните трудови възнаграждения е значително по-висок, особено в сферата на строителството, ответникът е в трудоспособна възраст, липсват данни за наличие на заболяване, водещо до намалена работоспособност, няма алиментни задължения към други лица или други значителни разходи.
С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на децата, както и с оглед социално-икономическите условия в страната, съдът приема, че ищците има нужда да получават, а двамата родители имат възможност да им осигуряват обща месечна издръжка в размер на по 350.00 лева за всяко от тях, като при разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че децата живеят при майката и същата полага ежедневни грижи за тях, осигурява им храна, заплаща разходи за отопление, електроенергия, вода, наем и т.н. Поради това по-голямата финансова тежест следва да падне върху неполагащия преки грижи родител. Съдът счита, че бащата, с оглед неговите доходи, следва да осигурява 200.00 лева месечна издръжка на децата си, а останалите 150.00 лева следва да се поемат от майката.
С оглед на всичко гореизложено, съдът приема, че материалните възможности на ответника му позволяват на този етап да заплаща сумата от по 200.00 лв. месечна издръжка на синовете си. С оглед горните констатации предявения по реда на чл.150 във вр. с чл.143, ал. 2 СК иск се явяват частично основателен за сумата от 200.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба /27.07.2020г./, а за разликата до пълния предявен размер от по 250.00 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 172.80 лв. върху увеличения размер на издръжката.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от исковете, в размер на 163.64 лв. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете.
С оглед даденото в чл.242, ал.1, предл. първо ГПК разрешение следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 във вр. с чл.143, ал. 2 от СК, размера на определената с решение № 117 от 10.03.2016г., постановено по гр.д.№ 63/2016г. по описа на РС-Дупница, в полза на В.К.С., ЕГН:********** и С.К.С., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на по 140.00 лв., като:
ОСЪЖДА
К.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплаща на В.К.С., ЕГН: **********
и С.К.С., ЕГН: **********, чрез тяхната
майка и законен представител Г.Х.Х., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на по 200.00 (двеста) лева за всяко от децата, считано от 27.07.2020г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата до пълния предявен размер от по 250.00 лв. месечно,
отхвърля исковете, като неоснователни.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1, предл. първо от ГПК предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, К.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС-Дупница сумата от 172.80 лв. (сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки), представляваща държавна такса върху уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
К.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на В.К.С. с ЕГН:********** и С.К.С.
с ЕГН:**********, чрез тяхната майка и законен представител Г.Х.Х., ЕГН: **********,
сумата от 163.64 лв. (сто шестдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки),
представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: