№ 2106
гр. Пловдив, 13.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20225300502182 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД
против Разпореждане инкорпорирано в заповед по чл.410 от ГПК № 5383/28.07.2022, по
ч.гр.д.№ 10765/2022, ПдРС, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от жалбоподателя против Р. О. С. за сумата от 6246лв.
– неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 22.08.2018 г. година за
мобилен номер +*********, представляваща стойността на три месечни абонаментни
такси. Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане. Поддържа, че изводът на съда за наличие на предпоставки по чл.411, ал.2, т.3
от ГПК е неправилен. Не ставало ясно как претендираните суми не отговарят на
изискванията да добрите нрави, както и на изискванията за равнопоставеност на
договорните клаузи, уговорени с потребител. Развива съображения, че договорената
неустойка не е прекомерна с оглед обема на неизпълнение от страна на потребителя, при
което той не би следвало да се ползва с преференциите на лоялните клиенти. Счита, че след
като последният не е изпълнил нито едно от задълженията си за срока на договора, то той не
би могъл да се ползва от преференциалните условия валидни за потребителите, които
изпълняват задълженията си за целия период на договора. В този смисъл претендирането на
неустойка само в размер на три непреференциални месечни вноски не съставлява
неправомерна тежест на неизправния потребител. Моли за постановяване на съдебен акт, с
който да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови издаване на заповед за
изпълнение за претендираната сума за неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени
данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството.
Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е
в срок, внесена е дължимата ДТ, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил подаденото от
1
жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение като е приел, че
претендираната неустойка по процесния договор между страните противоречи на добрите
нрави. Видно от клаузата за неустойка в договора, същата е в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като
максималния размер не може да надвишава трикратния размер на стандартните абонаменти,
а в допълнение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове. Така договорената неустойка противоречи на
добрите нрави. В този си вид, тя излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция и следва да се приеме за нищожна, доколкото не отчита периода на
предоставяне на услугата. При заплащането й би се получило необосновано високо
обезщетение без да е предоставяна услуга, което създава условия за неоснователно
обогатяване. На следващо място така формулирания начин на определяне на неустойката,
поражда вероятност тази клауза да противоречи на чл.143, ал.2, т.5 и т.6 от ЗЗП, като
водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и тези на
потребителя, доколкото за търговеца съществува възможността сам да прекрати договора и
получи трикратно пълно месечно плащане по договора без да предоставя услуги, с което
получи неоснователно високо обезщетение.
Заповедното производство е образувано по заявление на Йеттел България ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Р.О. Я. за
няколко суми, сред които и сумата 62,46лв., съставляващи неустойка за предсрочно
прекратяване на договор, образувана като сбор от 3 стандартни месечни такси за предсрочно
прекратяване на процесния договор. Посочено е, че абонатът не е изпълнил свои месечни
задължения, поради което и договорът е прекратен. При прекратяване на договора по вина
на потребителя, то последният дължи договорна неустойка, която е в размер на всички
оставащи стандартни месечни такси до края на срока на договора, но не повече от 3. Така
заявителят претендира сумата, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси
по двата договора.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението за посочените неустойки.
Видно от представения договор за мобилни услуги между страните, действително са
уговорили заплащане на неустойка при предсрочното му прекратяване по вина на
потребителя в размер на стандартните месечни абонаменти за оставащия срок на договора,
но не повече от три месечни плащания. В допълнение потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните си планове,
съответстваща на оставащия срок на договора.
Настоящата инстанция намира, че тази клауза за определяне размера на договорната
неустойка между страните може да бъде евентуално неравноправна по смисъла на чл.143,
ал.2, т.5 от ЗЗД. Целта на договорната неустойка е компенсация на евентуалните вреди за
изправната страна при предсрочно прекратяване на договора. В процесния договор е
предвидена неустойка при прекратяването им в размер на оставащите до края на
действието на договора стандартни месечни абонамента, но не повече от три. Следва в
един състезателен процес да се провери дали същата се явява необосновано висока, тъй
като не отчита размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Тези
вреди не следва да бъдат определяни като пропуснати ползи в размер на невнесените
месечни абонаменти. Заплащането на месечните абонаменти за срока на договора е
обвързано с предоставяне на услуга, която с оглед прекратяване на договора вече не се
предоставя. Освен това е уговорено и размерът на неустойката да се съизмерява не с
уговорената между страните цена на предоставяната услуга, а със стандарната цена на
оператора.
Ето защо съдът намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка по реда на
чл.411, ал.2, т.3 от ГПК правилно е отказано издаване на заповед за изпълнение за
посочената сума, т.к. основанието на което се претендира представлява вероятна
неравноправна клауза в потребителски договор. Дали това е така или не, отговор може да
се даде единствено в състезателно исково производство, в който смисъл са и дадените от
2
заповедния съд указания.
В този смисъл изводите на заповедния съд за отхвърляне на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение са правилни и постановеното разпореждане следва да бъде
потвърдено.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане инкорпорирано в заповед по чл.410 от ГПК №
5383/28.07.2022, по ч.гр.д.№ 10765/2022, ПдРС, с което е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК ********* против Р. О. С. за сумата от 6246лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 22.08.2018 г. година за мобилен номер +*********,
представляваща стойността на три месечни абонаментни такси.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3