№ 435
гр. Пловдив, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Михаела Ат. Добрева
Членове:Станислава Б. Бозева
Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
в присъствието на прокурора Галина Андр. Андреева-Минчева
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235300602163 по описа за 2023 година
С присъда № 1 от 12.01.2023 г. по н.о.х.д. № 192/ 2021 г., РС Първомай
е признал подсъдимия Н. Ч. И., роден на *** година в град А., област П., ЕГН
**********, самоопределящ се като българин, български гражданин,
неженен, осъждан, със средно образование, работник на трудов договор, с
адрес: град А., област П., улица „Богомилска” № 33, етаж 1, апартамент 1 , за
виновен в това, че на 03.05.2020 година в землището на село Брягово, община
Първомай, област Пловдив, предава по телефон – на единен европейски
номер 112 (приет от Районен център 112 – Кърджали при Дирекция
„Национална система 112“ на МВР) – невярно повикване за помощ – че е
извършена кражба на автомобила му, като обаждането е осъществено от
мобилен телефон с № ********** и от Районен център 112 - Кърджали е
предадено на Районно управление – Първомай при Областна дирекция на
МВР - Пловдив, поради което и на основание чл. 326, ал. 1 от НК във вр. с чл.
55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК го е осъдил на ПРОБАЦИЯ, както следва:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично; задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Н. Ч. И.,
чрез защитниците му адв. С. П. и Е. Е. Х.. Иска се отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и
да бъде оправдан. След изготвяне на мотивите на присъдата е дадена
възможност за допълване на възраженията, като до настоящия момент това не
е сторено.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбите и становищата на
страните, изразени в пледоариите пред въззивната инстанция и при
направената служебна проверка установи следното:
1
Жалбите са подадени в законния срок и са процесуално допустими.
По същество:
За да постанови атакувания съдебен акт, ПРС е приел за установена
следната фактическа обстановка:
През деня на 02.05.2020г. подсъдимият Н. Ч. И. заедно със свидетеля
Р.Г.П. с автомобила на първия – „Нисан Примера“ с ДК № ***, отишли за
риба на язовира в землището на село Брягово, община Първомай, област
Пловдив. Там след около час при тях пристигнали и свидетелите Г.П.М. и
Б.И.Д. с автомобила на Г. – „Форд Фиеста“. И четиримата били от град А.,
област Пловдив, и се познавали като, още с пристигането им, на М. му
направило впечатление, че щом подсъдимият ги видял, казал, че ще си тръгва.
М. предположил, че причина за това е, че Б. преди била приятелка на
подсъдимия и поради това му е станало неприятно, че я вижда с друг.
Подсъдимият, обаче, се забавил и не изпълнил решението да си тръгне.
Свидетелят Р.П., обаче, когато видял че подсъдимият И. приготвя
въдиците, за да си тръгва, съзирайки че ключовете за автомобила му са
паднали, ги прибрал, за да не може подсъдимият да си тръгне, без
подсъдимият да види това. П. казал за това на М..
Тъй като времето започнало да се разваля и започнало да вали,
четиримата опънали между паркираните на около два метра един до друг
форд и нисан импровизиран навес – платнище и найлон, които връзали на
двата автомобила със сезал. Вечерта си организирали почерпка и разговаряли
под навеса. И. и П. обаче се скарали, след което подсъдимият решил, че ще се
премести по-далеч от тях, приемайки, че им е неприятна компанията му.
Започнал да търси ключовете на колата си, но не ги намерил. Свидетелят Р.П.
му казал да не тръгва, за да не разтури сушината, но ако все пак иска – да си
ходи пеш. Подсъдимият продължил да търси ключовете на нисана си – ходил
напред-назад, обикалял в близост, като си светил с фенер. Никой от другите
не му казал, че са му скрили ключовете за колата. Подсъдимият им заявил, че
ще се обади в полицията, но никой не му обърнал внимание. Свидетелката Д.
дори не разбала, че на И. е изчезнала вещ и той я търси.
В 03:13:12 часа на 03.05.2020 година подсъдимият позвънил от
мобилния си телефон с установен номер на Единен европейски номер 112.
Сигналът бил приет от Районния център в град Кърджали, като разговорът
2
продължава седем минути и четиридесет и една секунди: На диспечера (жена)
И. казва, че колата му е открадната от устието на язовир Брягово, където я е
паркирал преди четири часа, за да отиде за риба, и че я е оставил отключена,
като е бил до нея.
Диспечерът осъществил конферентна връзка между подсъдимия и
дежурния в оперативната част на РУ на МВР гр.Първомай – свидетеля И.М.Б..
На него подсъдимият съобщил, че автомобилът му е „конфискуван“, и това е
направено от Р., който е неправоспособен, което за подсъдимия било кражба,
защото П. бил взел ключовете от джоба му, качил се на колата му и тръгнал
нанякъде.
Свидетелят Б. предположил, че подсъдимият е употребил алкохол, и го
попитал за това, като подсъдимият отрекъл и обяснил, че автомобилът му е
отнет пред около половин час, а преди десет минути е звънял на спешния
телефон 112 (диспечерът контрирал, че това не е вярно) и че в момента се
намира при язовира. Дежурният полицай свидетелят Б. му казал да стои на
място и че ще изпрати колегите си. Разпоредил на дежурния автопатрул в
екип полицай по охрана на обществения ред Я.М.П. и колегата му младши
автоконтрольор Г.Д.Г. да проверят сигнала, като им съобщил, че се касае за
кражба на автомобил при язовира между селата Брягово и Искра. Дежурният
патрул направил обход по главния път между двете села, но не установил
никакъв автомобил нито забелязал светлини на автомобил, поради което
позвънил на дежурния в Оперативната част на Районното управление в
Първомай, за да бъде уведомен човекът, подал сигнала, да ги чака на място.
Свидетелят Б. им казал, че въпросният „Нисан Примера“ най-вероятно е
откраднат от устието на язовир Брягово. Междувременно полицай Б. се
свързал от служебен телефон с подсъдимия на мобилния му номер и го
помолил за съдействие – да излезе на главния път, за да се срещнат колегите
му с него. Вместо това И. съобщил, че автомобилът му вече си е там – Р. сам
си е дошъл, но ключовете за колата все още на са му върнати.
П. И Г. се опитали със служебния автомобил да слязат по един от
пътищата към язовира, но не успели – пътят бил черен, с множество дупки и
неравности и кален, заради дъжда, което докладвали на дежурния, както и че
изчакват на главния път, да дойде при тях подалият сигнала или друг, от
когото да разберат къде точно и какво се случва, тъй като язовирът бил голям.
3
Б. уведомил П. И Г., че откраднатият автомобил е намерен и явно някой от
компанията се е пошегувал с човека, подал сигнала, и разпоредил на колегите
си да се връщат в Първомай.
Докато подсъдимият разговарял с ЕЕН 112 и дежурния в РУ на МВР -
Първомай, не бил при компанията. След това се върнал и седнал при тях, а
по-късно отишъл и си легнал да спи в нисана си.
Сутринта към 10:00 часа свидетелят Г. М. му върнал ключовете за
колата, като му казал, че приятелят им Р. ги е скрил. Подсъдимият си тръгнал,
а след него – и останалите.
Във връзка със събитията на 03.05.2020 година на основание чл. 145, ал.
1, т. 3 и чл. 5 от ЗСВ била разпоредена предварителна проверка за евентуално
извършено престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК, въз основа на материалите
от която, с постановление по чл. 212, ал. 1 от НПК било образувано
досъдебното производство.
РС Първомай е приел тази фактическа обстановка за безспорно и
категорично установена частично от обясненията на подсъдимия Н. Ч. И., от
показанията на свидетелите Я.М.П., И.М.Б., Г.П.М., Р.Г.П. и Б.И.Д., от
приложените по делото писмени доказателства: справка за съдимост,
характеристична справка, постановление и разпореждане на ТО - Първомай
при РП - Пловдив, писмо от Районен център112 - Кърджали при Дирекция
„Национална система 112“ на МВР, протокол за оглед на веществени
доказателства, страница от дневник за приети сигнали в
Оперативнодежурната част на РУ на МВР - Първомай, две справки от АИС
БДС и от веществените доказателства – диск с аудиофайл със запис на
получен на единен европейски номер 112 сигнал и две снимки на
електронните картони по случая.
Съдът е обсъдил подробно кои от коментираните доказателства и
доказателствени средства е кредитирал, мотивирал се е защо, в каква степен и
съотношението им с останалите, както и изводите за изграждане на
представата за фактическата обстановка следваща от това.
Въз основа на този анализ на доказателствата първоинстанционният е
приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.326 ал.1 от НК.
4
От обективна страна е приел, че са безспорно установени обективните
признаци на престъплението, които е обсъдил от фактическа и правна страна.
От субективна страна ПРС е приел, че престъплението е извършено при
пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили обществено-опасни
последици.
По отношение наказуемостта първоинстанционният съд е приел, че при
така установената правна квалификация, наказанието следва да бъде
определено и наложено при условията на чл.55 от НК, като е приел, че е
налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.
Въз основа на горната преценка ПРС е приел, че съответстващо на
обществената опасност на извършителя и на обществената опасност на
извършеното от него престъпление е наказание пробация със задължителните
пробационни мерки с продължителност една година.
Пред ПОС делото е висящо по жалба на подсъдимия лично и чрез
защитниците му.
В жалбите се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна.
Че подсъдимият е невинен, а обвинението не било доказано по несъмнен
начин. Иска отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното
производство.
В пледоарията си пред въззивната инстанция защитата поддържа
оплакванията в жалбите, а също и доводите си от пледоариите прад първата
инстанция. Тях обаче въззивният съд намира за неоснователни:
Възражението, че присъдата е неправилна и незаконосъобразно, като
обвинението е останало недоказано, въззивният съд намира за неоснователно.
При самостоятелния прочит на доказателствения материал и съпоставката му
с мотивите на присъдата, въззивният съд установи, че първоинстанционният
съд е положил необходимите усилия да установи обективната истина по
делото, спазил е коректно процесуалните правила и принципи, в резултат на
което събраните по делото доказателства са детайлно изследвани,
анализирани и възприети от него по единствено възможния начин, без
интерпретации, коректно и правилно, направен им е всестранен и коректен
анализ и изводите относно доказаността на обвинението и съставомерността
5
на деянията са законосъобразни и правилни, подкрепени с обстоен анализ и
съпоставка на конкретните деяния спрямо Закона. Присъдата е обоснована с
анализа на пълния набор гласен доказателствен материал и писмени
доказателства и доказателствени средства, веществени доказателствени
средства, събрани по делото, които в своята съвкупност установяват именно
описаната фактическа обстановка, до представата за която достигна и
въззивният съд на свой ред при прочита на делото, без нужда от корекции.
Неоснователно е и твърдението на защитата, че подсъдимият е невинен,
а обвинението не било доказано по несъмнен начин. Всъщност едиственото,
което не съответства на обвинителната теза е обяснението на подсъдимия, че
се е обаждал на тел.112 изпълнявайки гражданския си дълг, защото помислил,
че приятелят му Р. му е взел колата, тъй като се скарали – обстоятелство
опровергано от всички останали събрани по делото доказателства, които
еднопосочно и безпротиворечиво изграждат последователно, ясно и
недвусмислено фактическа обстановка сочеща обективните и субективни
елементи на престъпление с квалификацията предложена от обвинението и
възприета от първоинстанционния съд.
Неоснователно е и искането на защитата за прилагане на института на
чл.9 ал.2 от НК, поради липса на обществено опасни последици. Съдът не
може да се съгласи с този довод на защитата, като възприема напълно мотива
на първоинстанционния съд, от една страна, че обществено опасните
последици настъпват с осъществяването на самото деяние и от друга страна
се солидаризира с аргумента на държавното обвинение, че ангажирането на
ресурс на МВР с неверни повиквания за помощ еобществено опасна
последица, тъй като този ресурс се отклонява от място, където действително
би бил необходим.
Доколкото настоящият съдебен състав прие, че обвинението е доказано,
а възраженията по същество срещу присъдата – неоснователни, основания за
отмяна на присъдата няма.
С оглед на горното въззивният съд намира, че индивидуализацията на
наказанието, направена от първоинстанционния съд с атакуваната присъда, е
резултат на правилна преценка на съотношението между критериите по чл. 54
и чл.55 от НК, на което по никакъв начин не са се отразили данните по делото
за предходни осъждания (довод за тях се прави от защитата и пред въззивния
6
съд).
Въз основа на горните мотиви обсъждащи законосъобразността на
присъдата, и като не установи по реда на чл.314 от НПК наличието на други,
които да обосновават отмяната й, Пловдивският Окръжен съд, на основание
чл.338 от НПК счита, че присъдата като правилна и законосъобразна следва
да се потвърди.
С оглед на горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1 от 12.01.2023 г. по н.о.х.д. № 192/ 2021 г.
на РС Първомай.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7