№ 353
гр. София , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000503731 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 5123 от 25.08.2020 г. по гр. д. № 7995/2018 г. на Софийски градски
съд ДЗИ “Общо застраховане” ЕАД е осъдено да заплати на В. Ф. Б. 25000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ф. В. Б., настъпила на 25.07.2013
г. вследствие ПТП, причинено от Б. С. Б., ведно със законната лихва върху сумата от
25.07.2013 г., на основание чл. 226 от КЗ отм. Да разликата до 50000 лева искът е
отхвърлен.
Решението е обжалвано от ответника с въззивна жалба. Жалбоподателят се
оплаква от незаконосъобразност поради присъждане на недължимо обезщетение –
счита, че ищцата няма качеството на пострадал, тъй като не е налице причинна връзка
между поведението на застрахования водач и смъртта на Ф. Б., като направеният в този
смисъл извод на съда е необоснован и почива на предположения. Намира присъденото
обезщетение за несправедливо зовишено предвид установените обстоятелства.
Оплаква се от незаконосъобразно присъждане на законната лихва за период повече от
три години преди подаване на исковата молба, въпреки направеното възражение за
погасяване по давност. Моли решението да бъде отменено и искът за обезщетение на
неимуществени вреди да бъде отхвърлен.
1
Въззиваемата оспорва жалбата.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът
намира следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен от В. Ф. Б.
против ДЗИ “Общо застраховане” ЕАД иск с правно основание чл. 226 от КЗ отм. за
заплащане на 50000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки
от смъртта на бащата на ищцата, настъпила на 25.07.2013 г. вследствие ПТП от
17.07.2013 г., причинено по вина на водач на застрахован при ответника автомобил.
Твърди се в исковата молба, че смъртта на Ф. Б. настъпила в резултат от усложнение
при оперативно лечение на полученото при ПТП счупване на десния крак. Иццата е
дъщеря на увредения, а смъртта му й причинила силни болки и страдания, неутешима
скръб.
Ответната страна е оспорвала иска като е направила възражение за недължимост
на претендираното обезщетение, липса на основания за заплащането им, липса на
причинна врзъка на смъртта с полученото при ПТП увреждане, прекомерност на
размера на претенцията и погасяване по давност на иска за законна лихва за период
повече от три години преди датата на исковата молба.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд намира
следното: Оплакванията във въззивната жалба са досежно материално-правната
лигитимация на ищцата да получи обезщетение за търпени неимуществени вреди от
смъртта на своя баща поради липса на причинна връзка с поведението на
застрахования водач; относно справедливостта на размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди и относно погасяването по давност на законната
рихва. Не се спори по пасивната материално-правна легитимация на ответника като
застраховател на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач. Съобразявайки
оплакванията на жалбоподателя, след преценка на доказателствата, Софийски
апелативен съд намира въззивната жалба за неоснователна.
Настоящата инстанция споделя иводите на първоинстанционния съд относно
правната възможност на ищцата да претендира обезщетение за неимуществените си
вреди от смъртта на своя баща Ф. Б.. Същият е увреден при ПТП, причинено от Б. Б.,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. ПТП е настъпило на
17.07.2013 г., като на Б. е причинена фрактура на бедрената шийка на десния крак. На
22.07.2013 г. той е претърпял операция за смяна на тазобедрената става. На 25 07.2013
г. настъпила внезапно смъртта му вследствие остра сърдечна и дихателна
2
недостатъчност. В изготвеното от лекар в болницата съобщение за смърт е посочено,
че причината за смъртта е белодробна емболия. Според заключението на вещите лица
по приетата съдебно-медицинска експертиза най-вероятната причина за смъртта на Ф.
Б. е белодробна тромбоемболия, като е уточнено, че липсата на извършена аутопия е
пречка за категоричен извод за точната причина за смъртта. Клиничната картина и
изследванията не изключват настъпването на внезапната сърдечна смърт по друга
причина. По делото няма данни преди ПТП Б. да е страдал от заболявания, които могат
да причинят внезапната му смърт.
В хипотезата на чл. 45 ЗЗД доказването на причинно следствената-връзка между
поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Той
следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо,
вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от
явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата
закономерно да произтича от деянието. Както е посочено в решение № 9 от 02.02.2018
г. по гр.д. № 1144/2017 г. на ВКС, деянието е необходимо условие за настъпване на
вредата, ако при мислено изключване на поведението на деликвента тя не би
настъпила. Ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се
констатира, че е налице причинна връзка между поведението на деликвента и
настъпилия вредоносен резултат. То е достатъчно условие, когато би причинило
вредата само при обичайно стечение на обстоятелствата.
В случая травматичното увреждане на Ф. Б. е причинено от виновния водач,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Увреждането е наложило
оперативно лечение. Приет е в лечебното заведение в задоволително общо състояние и
ориентиран. След операцията Б. е бил в увредено общо състояние, а на третия ден
настъпила смъртта му. Не са установени други каузални фактори, които биха могли да
причинят смъртта му. Преди ПТП същият е бил самостоятелен, подвижен. При така
установените обстоятелства въззивния съд възприема изводите на
първоинстанционния, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между
ПТП, при което е получено травматична фрактура на бедрената шийка, и настъпилата
смърт на Ф. Б..
Като негова дъщеря ищцата е материално-правно легитимирана да претендира
неимуществени вреди от смъртта му. Размерът на вредите е установен по делото чрез
показанията на свидетелката К. Б.. С оглед конкретните обстоятелства, установени
чрез гласните доказателства, съдът приема, че между ищцата и нейния баща са
поддържани отношения на емоционална близост и привързаност, присъща за
родствената връзка. Двамата са живеели отдалечено (Ф. Б. в гр.Кубрат, ищцата във
Варна, а през последните години – в Украйна), но си помагали и поддържали контакт
3
по телефона. Като узнала за смъртта на своя баща, тя не искала да повярва. Установява
се, че ищцата е преживяла болки и страдания, поради което следва да бъде обезщетена
за претърпените неимуществени вреди. Настоящата инстанция препраща към мотивите
на обжалваното решение досежно изводите за справедливия размер на дължимото
обезщетение.
Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е справедлив и
законосъобразен, предвид обема на претърпените от ищцата неимуществени вреди,
възрастта на починалия - 77 години и на ищцата – 44 години; отношенията на
взаимопомощ и близост.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от
ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 25000 лева е справедливо обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Основателно е оплакването във въззивната жалба за незаконосъобразност на
решението в частта, в която обезщетението за забава е присъдено от 25.07.2013 г. При
направено в срок възражение за погасяване на тази претенция по давност законната
лихва се дължи от 15.06.2015 г. Решението следва да се отмени в частта, с която
законната лихва е присъдена за периода 25.07.2013-14.06.2015 г., а в останалата
обжалвана част следва да се потвърди.
При този изход ответницата дължи на въззивника разноски в размер 77, 09 лева
(600 х 4808,33 / 37423,36). Жалбоподателят следва да заплати на адв.В.Н.
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер 1440 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5123 от 25.08.2020 г. по гр. д. № 7995/2018 г. на Софийски
градски в частта, с която ДЗИ “Общо застраховане” ЕАД е осъдено да заплати на В. Ф.
Б. законната лихва връху сумата 25000 лева за периода 25.07.2013-14.06.2015 г. и
постановява:
Отхвърля иска на В.Б. срещу ДЗИ “Общо застраховане” ЕАД за заплащане на
законна лихва връху сумата 25000 лева за периода 25.07.2013-14.06.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
4
ОСЪЖДА ДЗИ “Общо застраховане” ЕАД да заплати на адв. В.Н.
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за въззивната инстанция в размер 1440 лева
(хиляда четиристотин и четиридесет) лева.
ОСЪЖДА В. Ф. Б. да заплати на “Общо застраховане” ЕАД (77,09 седемдесет и
седем 0,09) лева разноски пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5