№ 2489
гр. София, 28.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВИН
при участието на секретаря МГК
като разгледа докладваното от ВИН Административно наказателно дело №
20231110203644 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 16-2200297 от 14.02.2023г., на изпълнителния
директор на ИА „Главна инспекция по труда” на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1
от КТ на „**********“ ЕООД, с ЕИК ***********, в качеството му на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/лева за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 264 от КТ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна по съображения за
неправилно приложение на материалния закон поради маловажност на случая, респективно
приложение на чл.28 ЗАНН, или 415в, ал.1 КТ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Представено е писмено становище, с което по идентични с изложените в жалбата аргументи
се поддържа искането за отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - изпълнителния директор на ИА ГИТ, редовно призована, се
представлява от юрисконсулт К, която пледира за потвърждаване на наказателното
постановление, като изтъква, че фактическата обстановка не се оспорва, а единствено се
претендира за прилагане на чл.415в, ал.1 КТ. В противовес на доводите на жалбоподателя се
сочи голямата забава при изплащането, липсата на данни за това в контролната
администрация и най-сетне наличието на настъпили вредни последици за работника,
предвид, на което не са налице предпоставките на чл.415в, ал.1 КТ и наказателното
постановление следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „**********” ООД, ЕИК ***********, е търговско дружество със
седалище в гр. София, представлявано от управителя си – ЗА.
1
Дружеството стопанисвало производствен обект дестилерия, находяща се в с.
*********, община ***. На 16.11.2022г., в същия била извършена проверка от служители на
ДИТ-Пловдив, включително свидетеля ИБ в хода, на която въз основа на пътна книжка на
трактор „Ландини“, с рег. № *********, използван от дружеството, било установено, че на
24.05.2022г.- официален празник със същия е извършвана дейност от страна на работник на
„**********“ ООД- ТК. В тази връзка били изискани допълнителни документи,
включително ведомост за заплати за месец май 2022г., ведно с доказателства за изплащане
на начислените възнаграждения. При прегледа на същите било установено, че работодателят
не е изплатил на посочения по-горе служител, работещ на длъжност „тракторист“, трудово
възнаграждение в съответен размер за положения от него труд на официален празник, а
именно не по-малко от удвоения размер на уговореното.
Посочените обстоятелства били отразени и в Протокол за извършена проверка изх. №
ПР2238697/16.12.2022г., препис, от който е връчен на упълномощен представител на
дружеството още на същата дата. С РКО от 06.01.2023г. на работника ТК било заплатено
полагащото му се за положения на 24.05.2022г. извънреден труд, възнаграждение в размер
на 118, 91 лева.
В тази връзка на 16.12.2022г. от страна на свидетеля ИБ бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 16-2200297, с който срещу „**********”
ООД, било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че в качеството си
на работодател не е изплатило на работника ТК възнаграждение за работа на официален
празник в размер не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение,
квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.264 от КТ.
Актът бил съставен с участието на упълномощен представител на дружеството с
изрично пълномощно с нотариална заверка на подпис, като надлежно е връчен и препис от
същия.
На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление № 16-2200297 от 14.02.2023г., на изпълнителния директор на ИА „Главна
инспекция по труда” на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на „**********“
ЕООД, с ЕИК ***********, в качеството му на работодател е наложена имуществена
санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/лева за извършено нарушение на разпоредбата
на чл. 264 от КТ.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по
делото писмени доказателства, а именно: Протокол за извършена проверка с изх.№
ПР2238697/16.12.2022г., АУАН № 16-2200297 от 16.12.2022г., НП № 16-2200297 от
14.02.2022г., разчетно-платежна ведомост на и фиш за заплата на Тодор И.ов Киров за
месец ма 2022г., РКО от 06.01.2023г., пълномощно с нотариална заверка на подписа, пътна
книжка, банково извлечение, както и събраните гласни доказателства - показанията на
свидетеля ИБ.
Настоящият съдебен състав кредитира в пълна степен показанията на свидетеля Б,
тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и
съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля са
достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от
състава на нарушението. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.
283 от НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни,
съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие. С оглед липсата на противоречия между
доказателствените източници, по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК,
съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт, подлежащ на
обжалване, но разгледана по същество в рамките на правомощията на съда по чл.314 НПК
вр. чл.84 ЗАНН да извърши цялостна проверка на атакувания акт, се явява неоснователна в
искането за отмяна на наказателното постановление поради следните съображения:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и
съдържание, регламентирани съответно в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, както и
специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на
АУАН, и сроковете за това.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 16-2200297 от
16.12.2022г., издаден от компетентен орган - инспектор при ДИТ-Пловдив в кръга на
неговите правомощия. Съгласно чл. 416, ал.1 от КТ, актовете за установяване на нарушения
се съставят от длъжностните лица към службите за контрол, към които съгласно чл. 399, ал.
1 от КТ се числи и ИА “ГИТ”, съответно нейните подразделения и служители, какъвто е
свидетелката Б, на длъжност главен инспектор в агенцията. Актът е подписан от
съставителя, свидетел и представител на дружеството нарушител, съгласно изискванията на
чл. 43, ал.1 от ЗАНН. Актът отговаря на изискванията за съдържание и реквизити,
регламентирани в чл.42 ЗАНН, като в тази връзка не се констатираха нарушения на
процесуалните правила, които да се определят като съществени и да внасят неяснота във
формулираното обвинение.
Въз основа на така издадения акт за установяване на административно нарушение е
съставено обжалваното НП, което изхожда от териториално и материално компетентен
орган, съгласно чл.416, ал.5 КТ, а именно- изпълнителния директор на ИА “ГИТ”.
Атакуваното наказателно постановление е издадено в законноустановения срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, като при съставянето на същото не се констатират нарушения на чл. 57, ал.1
ЗАНН или други процесуални нарушения от категорията на съществените. Посочено е
съдържанието на издаденото задължително предписание, срока за изпълнението му, както и
факта на неизпълнението т.е. всички елементи от състав на нарушение по чл.264 КТ.
Правилно в съответствие с правилата на чл.270 КТ са определени и времето и мястото на
нарушението- а именно края на съответния месец, за който е дължимо същото, съответно
седалището на работодателя.
В хода на административно-наказателното производство на дружеството-
жалбоподател е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна
административно нарушение, което съгласно съставения АУАН и издаденото НП, се
изразява в това, че „**********” ООД, в качеството си на работодател е нарушило
разпоредбата на чл. 264 от КТ, като не е заплатило на работника ТК, трудово
възнаграждение най-малко в двоен размер за положен от него труд на 24.05.2022г. -
официален празник, съгласно чл. 154, ал.1 КТ.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с приетата за
установена от настоящия съдебен състав. Правилно наказващият орган е подвел фактите под
посочената в НП материално-правна норма. Това следва от обстоятелството, че съгласно
изричния текст на правилото на чл.264 КТ относно заплащането на труда, положен на
официален празник. Видно от приложената пътна книжка на трактор "Ландини", на
24.05.2022г. официален празник, със същия е извършвана работа от страна на ТК, служител
на дружеството на длъжност "тракторист", без обаче същият да е съответно заплатен най-
малко в двоен размер. Нито във ведомостта за заплати, нито във фиша за заплата за месец
3
май 2022г. на посочения служител е отразено подобно плащане. Изплащане на дължимото
възнаграждение е извършено едва на 06.01.2023г., и то след изричната намеса на
контролните органи и издаване на съответно предписание. При това законосъобразно е
констатирано, че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл.264 КТ.
Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, то изследването на
субективната страна на извършеното е безпредметно.
За нарушаване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ се предвижда имуществена
санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. Санкцията, която е наложена на
жалбоподателя е в размер от 1500/хиляди и петстотин/лева т.е. равен на минималния
поради, което и с оглед правомощията на съда в настоящото производство не се нуждае от
допълнително обсъждане.
Не са налице основания за определяне на случая като маловажен като на първо място
следва да се посочи, че чл.415в КТ съдържа специална уредба на маловажните случаи на
административни нарушения на трудовото законодателство, която изключва приложението
на общото правило на чл.28 ЗАНН. Не са налице обаче основания за приложение и на чл.
415в от КТ, като съгласно същия за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 100 до 300лв. В настоящия случай не може да се приеме, че нарушението е
отстранено веднага след установяването му, като това е станало едва 20 дни по-късно, нито
пък е налице втората кумулативна предпоставка за приложението на чл. 415в от КТ, а
именно да не са произтекли вредни последици за работниците. В настоящия казус
неизпълненото предписание касае неизплатено трудово възнаграждение, като следва да се
държи сметка, че положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а основно
задължение на работодателя съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ е да заплаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Забавянето при изплащането
на полагащо се трудово възнаграждение, включително и компенсаторно такова за положен
на официален празник труд, във всички случи е вредна последица за работника, поради
което и привилегированата разпоредба на чл. 415в от КТ, уреждащ маловажните случаи на
административни нарушения в областта на трудовото законодателство не следва да намери
приложение.
По изложените съображения от фактическо и правно естество наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за
това е нормата на чл.144 АПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК и даденото в тази връзка задължително
тълкуване на върховната съдебна инстанция, въплътено и в правилото на чл.63д, ал.5 ЗАНН,
в полза присъждането на възнаграждение определено според правилата на Наредбата за
заплащане на правната помощ, в случай на представителство на административен орган от
страна на юрисконсулт. В настоящото производство, въззиваемата страна- изпълнителния
директор на ИА ГИТ е била представлявана от надлежно упълномощен за това
юрисконсулт, като съдът намери, че справедливият размер на възнаграждението, преценен в
рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на правната помощ, относим именно
към защита в производства по ЗАНН е 80 лева, доколкото по делото е проведено едно
съдебно заседание по същество и е разпитан само един свидетел, не са представяни
допълнителни доказателства. Същото съобразно искането следва да бъде присъдено в полза
на ИА ГИТ, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, СЪДЪТ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-2200297 от 14.02.2023г., на
изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда” на основание чл. 416, ал. 5, вр.
чл. 414, ал. 1 от КТ на „**********“ ЕООД, с ЕИК ***********, в качеството му на
работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500/хиляда и петстотин/лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 264 от КТ.
ОСЪЖДА „**********“ ЕООД, с ЕИК *********** да заплати на ИА ГИТ сумата от
80/осемдесет/ лева, съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14 – дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5