ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 1080 15.04.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: петнадесети април две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
разгледа възз.гр.дело № 463 по описа за
2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Бургас, адрес: гр.Бургас, ул.“Христо
Ботев“ № 46, представлявана от директора Радослав Сотиров, подадена чрез
ю.к.Ана Димчева, против решение № 245/20.01.2020
г., постановено по гр.д.№ 8172/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което ОД на МВР – гр.Бургас е осъдена да заплати на Ц.Г.М., ЕГН **********,
съдебен адрес *** 2, сумата от 1729.48
лв. главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд от 243.24 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него 1701 часа нощен труд в дневен, за
периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.10.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата 420
лв. за направените по делото разноски. С решението ОДМВР – Бургас е осъдена да
заплати по сметка на БРС държавна такса от 69.18 лв. и 180 лв. за експертиза.
Въззивникът изразява недоволство от
първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон. Излага се становище, че съдът
неправилно е преизчислил положения от ищеца нощен труд по правилата на КТ и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според които
нощният труд се преизчислява с коефициент 1,143, за да се приравни на дневен.
Заявява, че по отношение полагането на нощния труд приложение намират правилата
на действалата към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., която
урежда по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР. Посочва
се, че за разлика от действалата преди това Наредба № 8121з-407/19.08.2014 г.,
в приложимата наредба липсват разпоредби, които да уреждат увеличение на
часовете нощен труд с коефициент, а е предвидено, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 06 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Поради това, въззивникът счита, че съгласно действащата правна уредба,
съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР е 1:1, т.е. осем
часа нощен труд са равни на осем часа дневен труд, а не както е по КТ и НСОРЗ.
Според въззивника, целта на коефициента от 1,143 е да определи възнаграждението
на работника и служителя така, че когато той работи 7 часа да получава трудово
възнаграждение за 8 часа, поради което в тези случаи не се работи извънредно по
смисъла на чл.143, ал.1 КТ, като извънреден труд би бил налице само, ако
работниците и служителите действително са работили извън установеното за тях
работно време. В съответствие с това, на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. за всеки
отработен час. В тази връзка се счита, че районният съд неправилно е приел, че
липсата на изрична норма в действащата през процесния период наредба на
министъра на МВР представлявала празнота в специалната уредба и обуславяла
субсидиарното прилагане на общата НСОРЗ. За неправилен се счита и извода на
съда, че НСОРЗ и съответната наредба на министъра на МВР са действали
едновременно, а не паралелно и алтернативно, т.е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за
същите тези часове се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. Счита
се, че тези изводи на съда водят до неправилност и необоснованост на
обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон.
Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и
вместо него да постанови ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Не се правят нови доказателствени искания.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец Ц.Г.М., подаден чрез
пълномощника адв.С.К., в който са изложени съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Изразява се съгласие с изводите на БРС, че при липса на
специални норми, следва да се прилагат общите такива, тъй като липсата на
изрични норми в действалите за процесния период наредби на МВР не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен
труд от служителите на МВР, а същата е празнота в нормативната уредба, поради
което следва да се прилага общата НСОРЗ, а именно чл.9, ал.2 от същата, като нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143. Сочи, че за процесния период
ищецът е положил нощен труд, който преизчислени с коефициент 1,143 води до извънреден
труд от 243.24, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника със
сумата от 1729.48 лв. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Не се правят нови доказателствени искания.
Претендират се разноските пред въззивната инстанция.
Предвид горното и след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 463/2019
г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника ОД
на МВР – Бургас, както и постъпилия писмен отговор от въззиваемия ищец Ц.Г.М..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители
по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.