Р Е Ш Е Н И Е № . . . . . .
03. VІ. 2016 година,
Велинград.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на трети
май, две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР: Д.Т.
като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ
ТОТОЛАКОВА гражданско дело №611 по описа за 2014 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
иск за решаване на спор за материално право, свързано с имот, неправилно
актуван като общинска собственост, чието отписване от актовите книги със
заповед на кмета на общината и предаване на собственика е било отказано, с
правно основание чл. 64, ал. 2 от Закона за общинската собственост, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на Гражданския
процесуален кодекс
Ищецът М.А.К. ЕГН**********,***,
Ракитовска община, на ул. ***** №2б, с
адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа във Велинград на ул. *****
чрез пълномощника адвокат Д. В. К., моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника РАКИТОВСКАТА ОБЩИНА,
със седалище и адрес на управление в гр. Ракитово на ул. *********** №57,
представлявана от кмета Л. Д. П. и с пълномощник юрисконсулт Ю. Е. Р., че имот с
планоснимачен №1239 с площ от 700.00 м2, за който е отреден парцел
ХХІІІ в квартал 95в по действащия план на гр. Костандово, Ракитовска
община, при съседи: от двете страни улици „******“ и „Блато“, Я.К. и Б.С., е
собственост на ищеца. Ищецът поддържа, че е собственик на имота на две
основания: по наследство от Х.М.К. и на основание изтекла в негова полза
придобивна давност за времето от 04. ІІ. 1993 година до 30. VІ. 2014 година.
Ответната Ракитовска община оспорва иска. Взема становище, че решението,
издадено от Ракитовската поземлена комисия на 04. ІІ. 1993 година под №1553 е
нищожно. При издаването му не било представено удостоверение от техническата
служба на Общината, че имотът е нанесен в кадастралния план. Освен това
решението не съдържало всички изискуеми от закона реквизити. В тази връзка е
направено искане съдът да упражни косвен съдебен контрол върху решението и да го
обяви за нищожно по реда на чл. 17, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Процесният имот не бил идентичен с имота, чиято собственост била възстановена с
Решението на Ракитовската поземлена комисия. Ищецът не владял имота
необезпокоявано в продължение на твърдения период от време. За същия имот
наследниците на А. М. К. предявили против Общината установителен иск за решаване
на спор за материално право, възникнал между лице, на което или на чиито наследодател
поземлената комисия е възстановила правото на собственост, и друго лице, което след
възстановяването на правото на собственост претендира за собственост върху същия
имот, твърдейки, че то или негов наследодател към момента на образуване на Трудово
кооперативно земеделско стопанство е бил собственик на имота, с правно основание
чл. 14, ал. 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Искът бил отхвърлен с решение на Пазарджишкия окръжен съд.
След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите и становищата на страните, Велинградският
районен съд намира за установено следното от фактическа страна:
На 16. І. 1992 година кметството в гр. Костандово, Ракитовска община,
издава приложено по делото
удостоверение с изходящ №478, с което удостоверява, че по емлячните
книги от 1949 година за влизане в трудовото кооперативно земеделско стопанство
през 1958 година на Х.М.К. осемнадесет ниви, включително нива в местността
Студен въбел с площ от 1 000.00 м2.
На 16. І. 1992 година А.М. К. ЕГН**********, син на Х.М.К., подава до
кметската поземлена комисия в гр. Костандово, Ракитовска община, приложено по делото заявление. Със
заявлението заявява желанието си да му бъде възстановена собствеността върху
нива с площ от 1 000.00 м2 в местността Студен въбел.
На 04. ІІ. 1993 година Ракитовската поземлена комисия издава приложено по делото Решение №1553, с
което възстановява в съществуващи (възстановими) реални граници правото на
собственост на наследниците на Х.М.К. на десет имота, включително нива от
1 000.00 м2, VІІ категория, находяща се в строителните граници
на гр. Костандово, Ракитовска община, в местността Студен въбел с ограничения
на ползването: ще се ползва съгласно отменения Закон за териториалното и
селищно устройство.
Видно от приложено по делото
удостоверение за наследници на Х.М.К., родена на 27. ІХ. 1890, починала на 29.
ХІІ. 1953 година, издадено от кметството в гр. Костандово, Ракитовска община,
на 03. ІV. 2014 година под №34, ищецът е неин внук.
На 10. VІ. 2008 година кметството в гр. Костандово, Ракитовска община,
издава приложено по делото
удостоверение №524, според което процесния урегулиран поземлен имот ХХІІІ-1239
в квартал 95в по плана на града, с площ от 700.00 м2 е
общинска собственост.
На 17. VІ. 2002 година в град Костандово, Ракитовска община, е съставен
Акт за частна общинска собственост №489 по досие №95в, картотека 489,
регистър 38844. С акта процесният урегулиран поземлен имот ХХІІІ-1239 в квартал
95в по плана на гр. Костандово, Ракитовска община, с площ от 700.00
м2, става частна общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т.
4 от Закона за общинската собственост и §42 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската
собственост. Като бивш собственик е посочен Аграрно-промишлен комплекс. Не е
посочен настоящ съсобственик на имота, нито номер и дата на съставен по-рано
акт. Не е посочено имотът да е предоставян за оперативно управление на някого.
Актът за частна общинска собственост е приложен
по делото.
На 29. V. 2014 година кметството в гр. Костандово, Ракитовска община, изпраща
на Х. А.Ш., живееща в гр. Костандово, Ракитовска община, на ул. ******* №8, внучка
на Х.М.К., писмо с изходящ №628. С него кметството уведомява, че в кадастралния
план на гр. Костандово, Ракитовска община, няма заснет и записан имот на името
на наследниците на Х.М.К., а за имот №1239 има издаден акт за общинска
собственост. Кметството взема становище, че при имотен спор Х. А.Ш. следва да
се обърне към съда. Писмото на ответната община до ищеца е приложено по делото.
На 13. Х. 2011 година Пазарджишкият окръжен съд постановява по въззивно
гражданско дело №690 по описа си за 2011 година Решение №405, с което отхвърля установителен иск на Д. И.К. ЕГН**********, В.Й.К. ЕГН**********,
Е. Й. К. ЕГН********** и Л.Й.К. ЕГН**********,***, против ответната община по
отношение на процесния имот.
На 01. VІ. 2015 година вещото лице инженер С.Г.Б. представя в съда
заключение на техническа експертиза, видно от което към 1958 година процесният
имот не е попадал в регулация, а в местността Блато. По данни от техническата
служба на кметството в гр. Костандово, Ракитовска община, районът има няколко
наименования – Блато, Студен въбел и Ибчова воденица.
В емлячния регистър нивата е индивидуализирана с площ
от 1 000.00 м2 в местността Студен въбел, без да се посочват
граници и съседи. Процесният имот е бил включен в блоковете на трудовото
кооперативно земеделско стопанство. През 1988/1989 година е включен в регулация
като земеделска земя на Ракитовския аграрно промишлен комплекс. В разписните
книги, водени в кметството в гр. Костандово, Ракитовска община, е записан като
общинска собственост. Към заявлението до Ракитовската поземлена комисия не е
приложено удостоверение от техническата служба, че имотът е записан в
кадастралния план, но в решението е записано, че имотът е в строителните
граници на населеното място. Имотът, описан в т. 8 от процесното решение на
Ракитовската поземлена комисия, е идентичен с процесния по местоположение, но
границите и съседите не могат да бъдат сравнявани, защото процесният имот е
включен в регулация като част от по-голям терен - земеделска земя, в който
бившите имоти не са били разграничени с граници и съседи.
На 03. ІІ. 2016 година вещите лица инженер С.Г.Б., инженер В.В.В. и Б.З.Г. представят в съда повторно заключение на
техническа експертиза. Според повторното заключение, към 1958 година процесният
имот не е попадал в регулация, а в местността Блато, наричана още Студен въбел
и Ибчова воденица. В емлячния
регистър сред имотите на Х.М.К. е записан и такъв с площ от 1 000.00 м2
в местността Студен въбел, без отбелязване на начин на трайно ползване и
съседи. Няма данни имот с планоснимачен №1239 да е бил включен в блоковете на
трудовото кооперативно земеделско стопанство. През 1988/1989 година е включен в
регулация като земеделска земя на Ракитовския аграрно промишлен комплекс. В
разписните книги, водени в кметството в гр. Костандово, Ракитовска община, е
записан като общинска собственост. Към заявлението до Ракитовската поземлена
комисия не е приложено удостоверение от техническата служба, че имотът е
записан в кадастралния план, но в решението е записано, че имотът е в
строителните граници на населеното място. Имотът, описан в т. 8 от процесното
решение на Ракитовската поземлена комисия, е идентичен с процесния по
местоположение, но съпоставка по граници не може да бъде направена, тъй като
границите на имота не са описани в приложените документи и парцел ХХІІІ-1239 е
включен в регулация като част от по-голям терен - земеделска земя, в който
бившите имоти не са били разграничени с граници и съседи.
По делото са разпитани като свидетели А. А. М. ЕГН**********, Е.С. Л. ЕГН**********,
Л.Й.К. ЕГН********** и В.Е.К. ЕГН**********, и четиримата живеещи в гр.
Костандово, Ракитовска община, съответно на ул. „******“ **, на ул. *******
№29, на ул. ******* №7 и на ул. ******* №34.
Първият свидетел депозира показания, че процесният имот се намира на пътя
от гр. Костандово към с. Дорково, Ракитовска община. Имотът бил с площ от
700.00 м2 и съседи А., Д. и К.. Имотът бил ползван от наследниците
на Х.М.К., които го садели с картофи и царевица. Понастоящем имотът бил засаден
с овес. Имотът не бил обработван от никой друг, включително и от трудовото
кооперативно земеделско стопанство.
Втората свидетелка депозира показания, че имотът се намира по пътя към с.
Дорково, Ракитовска община със съседи М., К. и Д.. Х.М.К. сама обработвала
имота до смъртта си. След смъртта й имотът се обработвал от синовете й. Те
продължили да го ползват и след образуването на трудовото кооперативно
земеделско стопанство, като го засаждали с царевица и картофи.
Третата свидетелка депозира показания, че имотът се намира на ул. „******“
със съседи К., Б.С. и ул. „Блато“. Предявявала претенции към имота, които били
отхвърлени по съдебен ред. Свидетелката обработвала имота, но в последствие
трети лица се опитвали да я изгонят от там и да го обработват.
Четвъртият свидетел депозира показания, че имотът се намира по пътя към
с. Дорково, Ракитовска община със съседи К.. Мястото било обработвано от
третата свидетелка, която садяла в него боб, царевица и картофи. Същата
свидетелка имала спорове за имота с ищеца в настоящото производство.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната община сторените по делото
разноски в общ размер на 960.00 лева (730.00 лева за адвокатско възнаграждение,
30.00 лева за призоваване на свидетели и 200.00 лева за възнаграждение на вещо
лице). Съображенията на съда са следните:
Предявеният иск е допустим,
като подаден от надлежна страна: ищецът твърди, че е собственик на процесния
имот, следователно, има правен интерес от водене на настоящото производство.
Ответникът е пасивно легитимиран по иска, тъй като процесният имот няма статута
на земеделски имот по смисъла на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи, а се касае за недвижим имот, актуван като общинска
собственост. Съгласно чл. 64, ал. 2 от Закона за общинската собственост споровете
за материално право в такива случаи се решават по съдебен ред.
Според чл. 5, ал. 2 от Закона за общинската собственост актът за общинска
собственост е официален документ. Според чл. 179, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата
му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него
и за извършените от него и пред него действия. Следователно, съдът е длъжен да
приеме за установени посочените в акта обстоятелства относно съставянето му на
съответна дата и място от посоченото длъжностно лице, както и относно вида и
състоянието на имота. В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на имота и
че отразените в акта за общинска собственост обстоятелства са неверни, понеже
обстоятелствата, констатирани в посочения акт, съставен по Надлежния ред, имат
доказателствена сила до доказване на противното.
В самия акт за частна общинска собственост се твърди, че бивш собственик
на имота е Ракитовския Аграрно промишлен комплекс. От приетите по делото
заключения на допусната съдебно-техническа експертиза се установява, че имотът
е записан в разписната книга като общинска собственост. Имотът е посочен като
общински и в представените по делото скици.
Ищецът посочва две основания за твърдението си, че е собственик на имота:
решението на Ракитовската поземлена комисия и придобивна давност.
Съдът намира, че ищецът не може да се легитимира като собственик въз
основа на Решението на Ракитовската поземлена комисия. За да докаже
собствеността си по този начин, ищецът следва да докаже идентичност между
имота, възстановен с решението, и процесния. За целта са допуснати две
технически експертизи. Вещите лица, изготвили и двете експертизи, посочват в
заключенията, че имотите са идентични по отношение единствено на местността, в
която се намират. Идентичност според съседите на имотите не може да бъде
направена, тъй като границите на имота не са описани в приложените документи и
парцел ХХІІІ-1239 е включен в регулация като част от по-голям терен -
земеделска земя, в който бившите имоти не са били разграничени с граници и
съседи. Поради горното съдът счита, че ищецът не доказва идентичност между
процесния имот и имота, чиято собственост е възстановена с процесното решение
на Ракитовската поземлена комисия. Следователно, по делото не са събрани
доказателства, че с решението на Ракитовската поземлена комисия е възстановена
собствеността именно върху процесния имот. Тъй като идентичност не се установи
безспорно, съдът не обсъжда останалите възражения на ответника във връзка с
процесното решение на Ракитовската поземлена комисия.
Ищецът претендира, че е собственик на процесния имот и на още едно
основание – изтекла в негова полза придобивна давност. Във връзка с това
твърдение сочи гласни доказателства. Съдът намира, че от показанията на
разпитаните свидетели не се установява безспорно упражняването на фактическа
власт от страна на ищеца върху процесния имот. Двамата посочени от ищеца
свидетели сочат различни съседи на имота – А. и М.. Свидетелите посочват
единствено, че имотът е владян от Х.М.К.. Същата обаче е починала преди 1958
година, т. е преди образуването на трудовото кооперативно земеделско
стопанство, поради което не може да се установи със сигурност дали свидетелите
депозират показания за процесния или за друг имот. От показанията на другите
двама свидетели става ясно, че дори между роднините на ищеца няма пълно
съгласие кой е имотът и на кого принадлежи. Свидетелите не посочват точно и кой
владее имота, от кога и в какви граници. Поради горното съдът не приема за
установено въз основа на събраните гласни доказателства, че ищецът е собственик
на имота.
Горният извод на съда не се опровергава и от представен списък на жители
на гр. Костандово, Ракитовска община, които се нуждаят от парцели за
задоволяване на остри жилищни нужди. Под №129 в списъка действително е посочен
Цанко Яворов Кръстев (Асан А.К.). Ищецът твърди обаче, че правото на
собственост не е наследено от Асан А.К., а от Х.М.К..
С оглед на изложеното Велинградският районен съд намира, че искът се
явява неоснователен и следва
да се отхвърли, поради което и
на основание чл. 12 и чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на РАКИТОВСКАТА
ОБЩИНА, със седалище и адрес на управление в гр. Ракитово на ул. ***********
№57, представлявана от кмета Л. Д. П. и с пълномощник юрисконсулт Ю. Е. Р., че М.А.К.
ЕГН**********,***, Ракитовска община, на ул. ***** №2б,
с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа във Велинград на ул. *****
чрез пълномощника адвокат Д. В. К., е собственик на имот с планоснимачен
№1239 с площ от 700.00 м2, за който е отреден парцел ХХІІІ в квартал
95в по действащия план на гр. Костандово, Ракитовска община, при
съседи: от двете страни улици „******“ и „Блато“, Я.К. и Б.С..
ОСЪЖДА М.А.К. ЕГН**********,***,
Ракитовска община, на ул. ***** №2б, с
адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа във Велинград на ул. *****
чрез пълномощника адвокат Д. В. К., да заплати на РАКИТОВСКАТА ОБЩИНА, със седалище и адрес на
управление в гр. Ракитово на ул. *********** №57, представлявана от кмета Л. Д.
П. и с пълномощник юрисконсулт Ю. Е. Р., разноски по водене на
делото в размер на 960.00 лева.
На основание чл. 258 от
Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава
ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :