Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 18.08.2020г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета  година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 9308 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Предмет на производството са предявени от Е.И.Т. против  ЗАД „ОЗК-З.“ гр.София обективно съединени осъдителни искове за сумата 80 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.02.2018г. до окончателното изплащане, и за сумата 3360лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.10.2017г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 08.07.2017г. на ВП-81, 23 км. ПТП между л.а.Хонда Сивик с ДК № ********, управляван от И.В.А., и л.а.Ситроен Ксантия с ДК № ********, управляван от И.П.Б., причинено от виновното поведение на водача на първия автомобил. Ищцата била пътник на предна дясна седалка във втория автомобил и като последица получила следните травматични увреждания: гръдна травма със счупване тялото на гръдната кост, счупване на 3, 4 и 5 ребро в ляво и 4 и 5 ребро вдясно; счупване на голямопищялна и малкопищялна кост в горната им част; счупване на втора, трета и четвърта предходилни кости на дясното стъпало; счупване в основата на петата предходилна кост на дясното стъпало; плеврален излив в дясно и ляво; скъсване и прешиване на менискуса на десен крак и загуба на съзнание. След катастрофата постъпила в болнично заведение с извършени операции и медицински манипулации на увредените части, след което лечението продължило в домашни условия. За период повече от три месеца била затруднена в придвижването, осъществявано само с патерици, не можела да се обслужва и ползвала активно чужда помощ. Претърпяла болки и страдания, които търпи и понастоящем в десния долен крайник и за които претендира заплащането на обезщетение за неимуществени вреди. Произшествието се отразило негативно и в емоционално отношение-изпитала силен стрес и уплаха. Във връзка с лечението твърди да направила разходи в общ размер на 3360лв. за закупуване на медицински изделия, приспособления и транспорт, съставляващи имуществени вреди. Претенциите си насочва против ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за произшествието водач. Претендира разноски.

Ответникът не оспорва да е страна по валидна и действаща към деня на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на водача на л.а.Хонда Сивик, но оспорва вина за настъпването на ПТП да има изцяло застрахования при него водач, както и неосъществяване всички елементи на фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Твърди, че вина за неговото настъпване носи и водачът на автомобила, в който ищцата била пътник, поради управление с превишена и несъобразена скорост довело до невъзможност да спре при възникналата опасност или предприемане на друга маневра за избягване на произшествието. Оспорва ищцата да е получила плеврален излив в дясно и ляво, както и болките и страданията да са в причинна връзка с произшествието. В тази връзка твърди, че ищцата е страдала от придружаващи заболявания, които са дали отражение на здравословното й състояние. Навежда на прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице.

Уважаването на иска предпоставя валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл.45 ЗЗД-противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

Не предмет на спор ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. Хонда Сивик с ДК № ********, с който за срока на действие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования водач за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Не е спорно и настъпилото на 08.07.2017г. на ВП-81, при 23 км. в района на гр.Костинброд пътно-транспортно произшествие между управлявания от застрахования И.В.А. л.а.Хонда Сивик и л.а.Ситроен Ксантия с ДК № ********, управляван от И.П.Б., в който ищцата била пътник на предна дясна седалка.

Относно механизма на ПТП и обстоятелствата, при които е настъпило са събрани писмени доказателства-констативен протокол за ПТП, показанията на св.И.А. и заключението на вещо лице по САТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда. От тях се установява, че на посочената дата около 17ч. по лентата за движение на ВП 81 в посока към гр.Монтана се движил л.а. Хонда Сивик, а в противоположната посока л.а.Ситроен Ксантия. Мястото на произшествието при 23 км. е с ограничение на скоростта 30 км./ч. и представлява завой-ляв и за изкачване за л.а.Ситроен, съответно десен и за спускане за л.а.Хонда. Валяло дъжд и асфалтовата настилка била влажна. Водачът на л.а. Хонда навлязъл в завоя с висока скорост, при което центробежната сила превишавала силата на сцепление с пътя, поради което изгубил контрол върху управлението, отклонил се наляво и навлязъл в насрещната лента за движение. Последвал удар с предна дясна част в областта между десния калник и средната част на автомобила в предната дясна част на л.а.Ситроен, като от силата на удара последният се завъртял по посока на часовниковата стрелка и се установил на място. Според показанията на св.А. натиснал спирачките и навил волана докрай на дясно, но не успял да го овладее с промяна посоката на движение и да спре.  Според заключението на САТЕ скоростта му на движение при навлизане в завоя и загубата на напречна устойчивост е била около 80 км./ч., при възможна критична скорост за преодоляването му от 75 км./ч. Сочи, че причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на л.а. Хонда, който при конкретните пътни условия избрал скорост на движение, превишаваща тази, при която автомобилът е могъл да се движи в кривата на завоя без да загуби контрол върху превозното средство. При опасна зона от 18.6м., л.а.Ситроен отстоял от мястото на удара на 16.10.м., поради което за него е бил непредотвратим.

Тези доказателства установяват по безспорен начин застрахованият при ответника водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо пораждане отговорността на застрахователя по сключената застраховка „Гражданска отговорност“. Механизмът на произшествието опровергава възражението на ответника вина за ПТП да има и водачът на л.а.Ситроен, съответно не е ангажирал доказателства, от които може да се направи извод за противоправно поведение от негова страна /движение с превишена и несъобразена скорост/ и в този смисъл споделена отговорност по смисъла на чл.53 ЗЗД. Събраните доказателства сочат непосредствената причина за настъпването му да е поведението на водача на л.а.Хонда, който в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДв.П и чл.21, ал.2 ЗДв.П навлязъл в завоя със скорост значително надвишаваща допустимата за мястото /30 км./ч./ със загуба на контрол върху управлението поради влошената пътна обстановка.

Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.

По делото са събрани писмени доказателства /медицински документи/, показанията на св.М.Б.и заключението на СМЕ. От тях се установява, че в резултат на произшествието ищцата получила гръдна травма; счупване на 3, 4 и 5 ребра в ляво и 4 и 5 ребро в дясно; счупване на гръдната кост; малък двустранен плеврален излив; частична ателектаза /липса на въздух в определен участък/; счупване на двете кости на дясната подбедрица в горната им част; разкъсване на вътрешния мениск на дясното коляно; счупване на 2, 3 и 4 предходилни кости на дясното ходило. Травмите са множествени, тежки по вид и трудни за лечение, предвид и възрастта на ищцата. Гръдната травма, съчетана с плевралния излив и счупванията на ребрата е довела до трайно затруднение движенията на снагата за период по-дълъг от 30 дни /в случая 3 месеца/, счупването на дясната подбедрица и увреждането в мениска на дясното коляно до трайно затруднение движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни  /в случая около 6 месеца/, а фрактурите на предходилни кости на дясното стъпало трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30  дни /в случая до 2 месеца/.

Непосредствено след произшествието ищцата постъпила в болнично заведение и приета за лечение, където по спешност счупените подбедрица и ходило са били временно обездвижени в гипсова лонгета, поставена на постелен режим с прием на медикаменти. Освен посочените увреждания не са били констатирани други, включително и предходни или съпътстващи заболявания. На 12.07.2017г. е извършена операция по открито наместване на счупения латерален кондил на големия пищял, извършена костна пластика и стабилизиране на фрактурата с ЛСП-титанова плака и спонгиозни винтове. След гладко протекъл следоперативен период на 17.07.2017г. била изписана с продължаване лечението амбулаторно с контролни прегледи и предписан режим и лекарства. Вещото лице по СМЕ дава заключение, че общият лечебен и възстановителен период на всички увреждания е продължил 7 месеца, през който е търпяла болки и страдания, най-интензивни в първите два месеца след катастрофата и около 3-4 седмици в началото на проведената рехабилитация. Извън тези периоди е търпяла спорадични болки при обща преумора и рязка промяна във времето-студено и влажно, когато е трябвало да ползва обезболяващи средства. Наред с това в първите 4 месеца не е можела да стъпва на увредения десен крак, тъй като счупването е било вътреставно. Началното му натоварване е започнало в началото на петия месец, а пълно натоварване след шестия месец. В този период е била затруднена в придвижването и обслужването си, включително и поради гръдната травма и уврежданията в опорно-двигателиня апарат, което е налагало ползването на чужда помощ. Понастоящем е със стабилизирано общо здравословно състояние, счупените ребра са зарастнали окончателно, а дихателната дейност на белите дробове възстановена. Фрактурата на гръдната кост е възстановена без негативни последици. Дясната подбедрица е в състояние на лека хипотрофия на мускулатурата. Фрактурите са зараснали в обичайния им срок, но поради това, че счупването на големия пищял е било вътреставно и довело до разрушаване на хрущялната повърхност /менисците/, движенията на дясната колянна става са останали в ограничен обем при флексия  /свиване/ с 15 градуса, както и с проява на леко изразена предно-медиална нестабилност. Фрактурите на петте предходилни кости също са зараснали окончателно с малка остатъчна деформация довела до промяна напречния свод на дясното ходило, поради което ищцата търпи болки при продължително ходене. Има затруднения при клякане и изкачване на стълби. Придвижва се самостоятелно, без помощни средства, но с леко накуцваща походка на дясно. 

Според показанията на св.М.Б., след като посетила ищеца /нейна майка/ в болницата в деня след произшествието била цялата насинена, крака й счупен на няколко места, изпитвала болки поради счупванията на ребрата, не можела да се движи. След престоя в болницата и извършената операция продължила лечението в домашни условия, активно подпомагана от нея и нейна приятелка. В първите няколко месеца не можела да става от леглото без чужда помощ, както и имала забрана от лекарите да стъпва на десния крак. През м.10.2017г. вече можела да стъпва и да натоварва постепенно крака си и започнали рехабилитация в къщи. Първоначално се движела с проходилка, а после с патерици. Към момента е възстановила самостоятелното придвижване без помощни средства, но само на по-кратки разстояния и щадящо натоварване в изправено положение, защото се уморява, а кракът й посинява, подува се и изпитва силни болки. Не е напълно възстановена-накуцва и не е достатъчно стабилна, което според медицинските лица няма да се промени. Сочи, че преди катастрофата била активен и деен човек, често пътувала със сина си, но след това изпитвала силен страх да се вози в автомобил, почти не излиза от вкъщи, а ако го прави е за кратко и наблизо.

Тези доказателства установяват по безспорен начин претърпени от ищцата неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с ПТП. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази възрастта на ищцата към деня на произшествието /69г./, получените тежки травматични увреждания особено в областта на десния долен крайник и в областта на гръдния кош и начинът на получаването им; продължителността на лечебния и възстановителен период-около 7 месеца. Ищцата е претърпяла операция на десния крак и поради обездвижването му е изпитвала сериозни затруднения в придвижването и обслужването в ежедневието, наложило подпомагането от близки. Изпитвала физически болки и страдания от получените травми, претърпяната операция и в периода на възстановяване със завишена интензивност в първите няколко месеца и в началото на проведената рехабилитация, а впоследствие спорадични болки при преумора и промяна във времето. Произшествието се отразило негативно и на психичното й състояние-изпитвала страх от пътуване с автомобил. Въпреки зарастването на фрактурите следва да се отчетат остатъчни негативни последици, изразяващи се в ограничен обем в движенията на десния крак, затруднения при определени физически действия и накуцваща походка поради деформация на дясното ходило, които безспорно занапред ще оказват съществено влияние върху начина й на живот в личен и битов план, имайки предвид и възрастта на ищцата. Предвид това в съответствие с принципа по чл.52 ЗЗД съдът приема справедлив размер на обезщетението от 50 000лв. Този размер в достатъчна степен би възмездил неблагоприятните последици от непозволеното увреждане, съобразен е със социално-икономическите условия в страната към деня на произшествието, установените лимити в КЗ и съдебната практика по сходни случаи.   

Като доказателства по делото са приети фактури и фискални бонове към тях /стр.13-16/, видно от които на 13.07.2017г., 14.07.2017г. и 18.10.2017г. ищцата направила разходи за закупуване не плака за тибия комплект винтове, DCP плака комплект с винтове-стомана, шина за глезен, ортеза-имобилизатор за колянна става с 5 шини и разходи за медицински транспорт с линейка на обща стойност 3360лв. Вещото лице по изслушаната СМЕ дава заключение, че тези разходи са във връзка и са били необходими за нейното лечение, поради което съдът приема да съставляват имуществена вреда, намираща се в причинна връзка с произшествието и подлежат на репариране от ответника на основание чл.432, ал.1 КЗ.

Съгласно чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя в рамките на застрахователната сума и от деня на уведомяването на застрахователя от увредения или застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ. Ищцата е предявила претенция за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди пред ответника на 28.11.2017г. и от тази дата последният дължи законна лихва. С исковата молба върху обезщетението за неимуществени вреди е поискано присъждане на законна лихва от по-късен момент-28.02.2018г., поради което и в съответствие с диспозитивното начало следва да се присъди от посочената дата. По отношение обезщетението за имуществени вреди законната лихва следва да се присъди от датата, на която е предявена претенцията 28.11.2017г., поради което искането за периода 18.10.2017г. до 28.11.2017г. следва да се отхвърли.

 

По разноските:

Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса за исковете по чл.83, ал.2 ГПК.

Направила е разноски от 300лв. за депозити за вещи лица, от които с оглед уважената част от исковете ответникът на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да заплати 192.03лв.

Представлявана е от адвокат безплатно на основание чл.38, ал.1 ГПК, поради което и съобразно чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.Я.Д.-САК адвокатско възнаграждение от 2296.45лв. съобразно уважената част от исковете.

Ответникът е направил разноски от 385лв. за събиране на доказателства и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя от 150лв. на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл.78, ал.8 ГПК или общо разноски от 535лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски от 192.54лв., пропорционално на отхвърлената част.

            На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове от 2134.40лв.

            Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Е.И.Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.********сумата от 50 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 08.07.2017г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а. Хонда Сивик с ДК № ********, ведно със законната лихва от 28.02.2018г. до изплащането, и сумата от 3360лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи свързани с лечението, ведно със законната лихва от 28.11.2017г. до изплащането, като  

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 80 000лв. и искането за законна лихва върху обезщетение за имуществени вреди за периода 18.10.2017г. до 28.11.2017г.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК********, гр.София да заплати на Е.И.Т., ЕГН **********, от гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 192.03лв.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК********, гр.София, да заплати на адв.Я.Д.-САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 2296.45лв.

ОСЪЖДА Е.И.Т., ЕГН **********, от гр.София, да заплати на ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК********, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 192.54лв.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК********, гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 2134.40лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

                                                                      СЪДИЯ: