№ 137
гр. Пазарджик, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Красимир Ст. Комсалов
Членове:Димитър Б. Бишуров
Асен В. Велев
при участието на секретаря Диана Мл. Младенова
в присъствието на прокурора В. М. М.
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20245200600423 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 2922/22.04.2024 г. на защитника
на двамата подсъдими С. Й. Й., ЕГН ********** и Д. К. Т., ЕГН ********** –
адвокат К. У., срещу Присъда № 16 от 17.04.2024 г., постановена по НОХД №
20235210200342 по описа за 2023 г. на Районен съд - Велинград.
С обжалваната присъда подсъдимият С. Й. Й., ЕГН **********, роден на
19.02.1971 г. в ***************, живущ в ***************, ул.
„***************** българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, осъждан, е признат за виновен в това, че на 28.04.2021г. в
***************, пред разследващ орган от РУМВР - Велинград - инспектор
С. У.а, в разпит като свидетел по ДП с вх. № 1287/2021г. по описа на ТОВРП -
Пазарджик и ЗМ № 191/2021г. по описа на РУМВР - Велинград, устно и
съзнателно е потвърдил неистина: „*********** И. (И.П.) ***************“
- престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал.
1 от НК е осъден на наказание Лишаване от свобода за срок от 4 месеца, чието
изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от 3 години,
през които възпитателната работа с подсъдимия е възложена на обществен
възпитател при Община Велинград. На основание чл. 25, ал. 1 от НК, във вр. с
чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия С. Й. е определено общо наказание по
присъда по НОХД № 349/2021 г. по описа на РС-Велинград и тази по
процесното дело, като му е наложено най-тежкото наказание по двете
1
присъди, а именно - Лишаване от свобода за срок от 8 месеца, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1, във вр. с чл. 25, ал. 4 от НК, е отложено
за срок от 3 години, през които възпитателната работа с подсъдимия е
възложена на обществен възпитател при Община Велинград, а на основание
чл. 23, ал. 2 от НК към така определеното наказание Лишаване от свободата за
срок от 8 месеца е присъединено и наложеното по Присъда № 6/08.09.2021г.
по НОХД № 349/2021г. наказание Лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 година, считано от 24.09.2021г.
Със същата присъда подсъдимата Д. К. Т., ЕГН **********, родена на
25.02.1976 г. в гр. Сливен, живуща в ***************, ул.
„***************** българка, българска гражданка, неомъжена, със средно
образование, неосъждана, е призната за виновна в това, че на 28.04.2021г. в
***************, пред разследващ орган от РУМВР - Велинград - инспектор
С. У.а, в разпит като свидетел по ДП с вх. № 1287/2021 г. по описа на ТОВРП -
Пазарджик и ЗМ № 191/2021г. по описа на РУМВР - Велинград, устно и
съзнателно е потвърдила неистина: „… *********** И. (И.П.), ************“
- престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал.
1 от НК е осъдена на наказание Лишаване от свобода за срок от 3 месеца,
чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от 3
години, през които възпитателната работа с подсъдимата е възложена на
обществен възпитател при Община Велинград.
С подадената въззивна жалба присъдата се обжалва изцяло като
постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че в
резултат на бездействието на полицейските органи и неизпълнение на
законово определените им полицейски правомощия, не са събрани и
установени годни доказателства, поради което не са налице преки
доказателства за виновността на подсъдимите, а са налице само
предположения. Прави се искане присъдата да бъде отменена по отношение
двамата подсъдими, като бъдат признати за невиновни по повдигнато им
обвинения и да бъдат оправдани. След изготвянето на мотивите по делото е
постъпило допълнение към въззивната жалба, като са направени
доказателствени искания за изискване на справка кога подсъдимият Й. е
посетил РУП – Велинград, съответно разпит на полицейските служители,
участвали в проверката на жилището на И.П. на дата 12.03.2021 г., както и
разпит на началника на РУП – Велинград, във връзка с разпоредените
действия по извършване на проверката.
Прокуратурата не е изразила писмено становище по подадената жалба и
допълнението към нея.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание
представителят на държавното обвинение намира жалбата за неоснователна.
Излага аргументи, че описаната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, като
изложените в жалбата възражения счита за неоснователни. Изразява
становище, че обжалваната присъда е правилна поради което следва да бъде
потвърдена.
Двамата подсъдими Й. и Т., редовно призовани, не се явяват.
Представляват се от защитникът им – адвокат У., който поддържа подадената
2
въззивна жалба и допълнението към нея. Излага, че подсъдимите са признати
за виновни от първоинстанционния съд въз основа на показанията на И.П.,
който не крие негативните си отношения и личностен конфликт от дълго
време с Й. и търсил възмездие срещу него. Сочи, че следва да се отчита
обстоятелството, че свидетеля очевидец С. е в кумова родствена връзка с П..
Излага, че действията на полицейските органи във връзка с проверката
жилището на П., при която не са открити оръжия, представляват симулация на
действия, доколкото е проверено само неговото жилище и то 6 часа след
подадения сигнал, но не и имота на родителите му. Счита, че деянието за което
са осъдени Й. и Т. е спорно дали въобще уврежда обществения интерес, в
каква степен и по какъв начин е засегнато нормалното функциониране на
правосъдната система, като излага, че в случая няма въобще такова засягане.
Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване
на нова, с която подсъдимите бъдат признати за невиновни и оправдани по
повдигнатите им обвинения.
Пред въззивната инстанция не се събраха нови доказателства.
Въззивният съд, след като обсъди въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, като съобрази становищата на страните и извърши
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна и допустима, като подадена от страни в
процеса с право на жалба по смисъла на чл. 318 от НПК, срещу съдебен акт
подлежащ на обжалване, в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК и
отговаряща на изискванията на чл. 320 от НПК.
По същество настоящият съдебен състав намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по общия ред.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд надлежно е
събрал и обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност гласни и писмени
доказателствени материали, като е извършил съвкупна преценка на
Постановление № 1287/2021 г. от 14.04.2021г. на ТО-Велинград при РП-
Пазарджик за образуване на досъдебно производство № 191/2021 г. по описа
на РУ-Велинград, Протокол от 28.04.2021г. за разпит на Д. К. Т. в качеството
на свидетел по ДП № 191/2021г. по описа на РУ-Велинград, Протокол от
28.04.2021г. за разпит на С. Й. Й. в качеството на свидетел по ДП № 191/2021г.
по описа на РУ-Велинград, аудиозаписи от приложен от РЦ 112 - Кърджали
компакт-диск, съдържащ получени на тел. 112 на 12.03.2021г. сигнали от С. Й.,
обясненията на подсъдимите С. Й. и Д. Т., показанията на свидетелите И.П., Г.
С., С. У.а, Г.Б., Е.Б., А.Г. и Т.Г..
Въз основа на обстойния им анализ, съдът е приел следната фактическа
обстановка, която се възприема и от въззивната инстанция:
Двамата подсъдими С. Й. и Д. Т. живеят на семейни начала в
***************. От много години са в обтегнати отношения със съседа им
И.П.. На 12.03.2021г. И.П. минава пред дома на подсъдимите в
***************, на ул. „***************** и започва скандал със С. Й.,
като го обижда и заплашва - да не притеснява повече съпругата му като й
3
звъни да й иска пари. Подсъдимият Й. му отвръща от прозореца на къщата си,
а до него се показва и подсъдимата Т., която също се включва в разправията.
И.П. обижда и заплашва и нея, размахвайки ръце, в които държи само халка с
ключове. Чул скандала и виковете от своя магазин, съседен на къщата на Й.,
на улицата излиза свидетелят Г. С., който прави забележка и на двете страни в
спора да престанат да викат, след което И.П. се качва в колата си и тръгва към
адреса на родителите си - на съседната улица. Афектиран от случилото се
подсъдимият С. Й. подава сигнал на тел. 112, в който съобщава, че П. ги е
заплашвал пред дома им с оръжия в ръце, като в телефонния разговор първо
говори за граната и *****, а после за **** и граната. Пред пристигналия на
място автопатрул П. отрича да е заплашвал подсъдимите с оръжие. Същия
ден, след като първо посещава сградата на ОДМВР-Пазарджик, С. Й. е
препратен обратно към РУ на МВР-Велинград, където подава жалба за
случилото се, като едва в 14,15 часа служители на районното управление
проверяват жилището на свидетеля П. и не откриват оръжия или други
забранени предмети. По повод подадената от Й. жалба е образувано и водено
ДП № 191/2021г. по описа на РУП – Велинград., пр.пр. № 1287/2021г. на ТО-
Велинград при РП-Пазарджик за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3,
във вр. с ал. 1 от НК, в хода на което С. Й. и Д. Т., като пострадали лица, са
разпитани в качеството им на свидетели. Предупредени от разпитващия ги
разследващ полицай С. У.а за отговорността по чл. 290, ал. 1 от НК, в
показанията си пред съответния надлежен орган на власт, и двамата
съзнателно потвърждават, че са видели при скандала с тях свидетелят П. да
държи **** и граната, с която е замахвал - сякаш ще хвърли към къщата им.
При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че
всеки от двамата подсъдими поотделно са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението лъжесвидетелстване по чл. 290,
ал. 1 от НК, като от субективна страна деянията са извършени при условията
на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, доколкото на 28.04.2021 г. в
*************** пред разследващ орган от РУМВР - Велинград - инспектор
С. У.а, в разпит като свидетел по ДП № 1287/2021г. по описа на РП –
Пазарджик, ТО - Велинград и ЗМ № 191/2021г. по описа на РУМВР -
Велинград, устно и съзнателно подсъдимият Й. е потвърдил неистина:
„*********** И. (И.П.) ***************“, съответно на същата дата
28.04.2021 г. в ***************, пред разследващ орган от РУМВР -
Велинград - инспектор С. У.а, в разпит като свидетел по ДП № 1287/2021 г. по
описа на РП – Пазарджик, ТО - Велинград и ЗМ № 191/2021г. по описа на
РУМВР - Велинград, подсъдимата Т. устно и съзнателно е потвърдила
неистина: „… *********** И. (И.П.), ************“.
Приетата за установена фактическа обстановка по делото от първата
инстанция, която въззивният съд напълно споделя, се подкрепя от събраните
по делото доказателства, които първоинстанционният съд обективно е
обсъдил и анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Същата категорично
и по несъмнен начин сочи на извършено от всеки от двамата подсъдими Й. и
Т. престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. Въззивният съд намира, че не са
налице основания за нейната промяна, доколкото пред настоящата инстанция
не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга счита, че тя е
правилно установена от първата инстанция, на базата на обективен, пълен,
4
точен и логически обоснован анализ на доказателствените материали, които в
своята съвкупност и логическа взаимовръзка сочат на извършени от всеки
един от подсъдимите поотделно престъпления по чл. 290, ал. 1 от НК.
С престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК се засягат обществените
отношения, свързани с нормалното осъществяване на правосъдието. Чрез
депозирането на неверни свидетелски показания пред съд или друг надлежен
орган, се създава опасност да не бъде постигната главната цел на
правораздавателната дейност - разкрИ.ето на обективната истина за фактите,
които обуславят приложимия закон, като предпоставка за правилното
решаване на спора между страните. От обективна страна изпълнителното
деяние може да бъде осъществено чрез:
1/ Потвърждаване на неистина – осъществява се чрез активно действие,
като се съобщава невярна информация. Изразява се чрез съобщаване на факти,
които не са възприети от свидетеля или по начин различен от действителния,
т.е. деецът преиначава истината – казва нещо, което не е съществувало –
станало, в действителност;
2/ Затаяване на истина – осъществява се чрез бездействие, като
свидетелят премълчава факти, които е възприел.
Това действие или бездействие трябва да бъде извършено в хода на
разпит провеждан пред съд или пред друг надлежен орган, ангажиран с
наказателното производство, който е компетентен да извършва разпит на
свидетели в рамките на определено производство и във връзка с
правомощията си да установи истината относно определени факти.
Субект на престъплението може да бъде само лице, което има качеството
на свидетел, т.е. представлява процесуална фигура в съответното
производство. Престъплението по чл. 290, ал. от 1 от НК е формално такова и
е довършено с факта на завършване на показанията пред надлежния орган,
които показания, изцяло или частично са лъжливи - в този смисъл Решение №
308 от 01.07.2009 г. по н.д. № 263/2009 г., I НО на ВКС. За довършеността на
престъплението няма значение дали надлежният орган е възприел и
кредитирал свидетелските показания. Престъплението може да бъде
извършено само при форма на вината пряк умисъл, когато деецът е съзнавал,
че твърди неистина или затаява истина.
Отговорността за лъжесвидетелствуване може да бъде ангажирана
единствено тогава, когато свидетелят съзнателно затаи истината или каже
неистина само за онези обстоятелства, свързани с предмета на доказване по
конкретното дело, очертан в чл. 102 от НПК. Отговорността на свидетеля не
може да бъде ангажирана за невярно свидетелстване за всякакви други
фактически данни, които, така или иначе, попадат в делото при провеждане на
разпита като способ за събиране и проверка на доказателства. В този смисъл
когато фактите или обстоятелствата са ирелевантни за предмета на доказване
по делото, по което е свидетелствал подсъдимият, те не се отразяват на
правораздавателната дейност, поради което и деянието се явява
несъставомерно и отговорност от последния не може да бъде търсена.
По делото не е спорно, а се установява и от приложените Протокол от
28.04.2021 г. за разпит на Д. К. Т. и Протокол от 28.04.2021г. за разпит на С. Й.
5
Й., че двамата подсъдими Й. и Т. притежават качеството на свидетели по
образуваното по жалба на подсъдимия Й. ДП № 1287/2021 г. по описа на РП –
Пазарджик, ТО - Велинград и ЗМ № 191/2021г. по описа на РУП – Велинград.
Същите са разпитани в това им процесуално качество пред надлежен орган,
ангажиран с наказателното производство – старши разследващ полицай, който
е компетентен да извършва разпит на свидетели в рамките на производството
и във връзка с правомощията си да установи истината относно определени
факти - инспектор С. У.а.
Не е спорно, а се установява и от посочените протоколи, че преди
провеждане на разпитите им и двамата подсъдими изрично и надлежно са
предупредени за наказателната отговорност, която всеки от тях носи по чл.
290, ал. 1 от НК за лъжесвидетелстване, разяснени са правата им, съответно за
всеки един от тях е възникнало безусловното задължение в качеството си на
свидетел по делото да говори истината, като възпроизведе пред разследващия
орган своите възприятия относно интересуващите процеса факти.
По отношение на инкриминираните части от свидетелските показания на
Й. и Т., дадени по посоченото досъдебно производство, при разпитите им пред
разследващия орган, съображенията в обжалваната присъда за това, че
подсъдимите съзнателно са потвърдили неистина, заявявайки че са видели
И.П. да държи в едната си ръка ****, а в другата граната, както и че са го
видели да дърпа халката на граната и е почнал да я замахва, все едно ще я
хвърли към къщата им, настоящата инстанция счита за правилни и
обосновани.
Доколкото посочено досъдебно производство, по което са свидетелствали
подсъдимите, е водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, във връзка с чл.
144, ал. 1 от НК, изреченото от тях несъмнено е част от предмета на доказване
по това друго досъдебно производство, доколкото описаните замахване с
граната и размахването на **** пред Й. и Т. са действия пряко свързани с
твърдяната закана с убийство, осъществена посредством описваните действия
на сочения за извършител – И.П., както правилно е посочил и районният съд.
От събраните по делото доказателства – най-вече свидетелските
показания на прекия очевидец на скандала, случил се на процесната дата
12.03.2021г. пред дома на подсъдимите Й. и Т., находящ се в ***************,
между двамата подсъдими и свидетеля И.П. – свидетелят Г. С., се установява
че при въпросния скандал П. не е държал в ръцете си оръжия – нито *****,
нито ****, нито граната, с които да е заплашвал подсъдимите, а връзка с
ключове. Настоящата инстанция кредитира изцяло показанията на прекия
очевидец С., доколкото същите са последователни, логични и кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал, като не са налице
съществени противоречия, които да обосноват извод за тяхната
недостоверност. Последователно и без съществени противоречия, в хода на
цялото производство, включително и при проведените с двамата подсъдими
очни ставки, свидетелят С. е категоричен, че след като е чул скандала между
подсъдимите и свидетеля П. е излязъл от магазина на улицата, находящ се до
имота на подсъдимите, като е направил забележка на участващите в скандала
лица да престанат с виковете и крясъците. Същият е категоричен, че
свидетелят П. е държал в ръката си единствено връзка с ключове, които е
6
размахвал по време на разправията, като не е видял да държи каквито и да
било оръжия.
Неоснователни за настоящата инстанция се явяват доводите на защитата,
че показанията на свидетеля С. са недостоверни, доколкото последният бил в
роднински връзки със свидетеля П., поради което бил заинтересован от изхода
на настоящото дело. Доколкото дадените от свидетеля С. показания
кореспондират с надлежно приобщените от първоинстанционния съд писмени
материали от досъдебното производство, по което подсъдимите Й. и Т. са
свидетелствали, както и с останалия доказателствен материал, събран по
делото, обстоятелството че същият е кум на бащата на П. не навежда
непременно на извод, че този свидетел е бил заинтересован по някакъв начин.
Не са налице каквито и да било противоречия в показанията на свидетеля С.,
които да обосноват извод за тяхната недостоверност, нито пък за негова
заинтересованост от изхода на делото по настоящото производство, с оглед
твърденията, че посоченото от него не кореспондира с дадените от
подсъдимите обяснения. Както беше посочено по-горе дадените от С.
показания са последователни и непротиворечиви по отношение
обстоятелството, че не е видял П. да е носил оръжие, а връзка с ключове,
които размахвал по време на разправията с двамата подсъдимия, в какъвто
смисъл са и показанията на П.. Напротив, правилно и обосновано,
първоинстанционният съд е приел за съмнителна достоверността на
потвърдените от подсъдимите в дадените по другото досъдебно производство
свидетелски показания за обстоятелствата относно осъществена спрямо тях
заплаха с оръжия от страна на П.. Първоинстанционният съд е направил
точен, логически издържан и безпристрастен анализ на всички събрани по
делото доказателства и е изложил обосновани мотиви, като не е пропуснал да
обсъди и дадените по делото обяснения от двамата подсъдими Й. и Т.. В този
смисъл правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд е приел, че обясненията на двамата подсъдими не
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал и
обективно случилото се на въпросната дата, като е маркирал и съществените
противоречия в тях, приемайки ги като средство за защита, доколкото в
настоящото производство за тях не съществува задължение да казват
истината.
И според настоящата инстанция посоченото от двамата подсъдими при
разпита им пред разследващия орган звучи неправдоподобно и противоречи
на житейската, а и на формалната логика. Както правилно е посочил
първоинстанционният съд видно от записите от подадените сигнали от
подсъдимия Й. на тел. 112, ясно се чува как Й. първо колебливо споменава
граната и „*****“, а след това вече говори за „****“ и граната.
Неправдоподобно звучи и посоченото от двамата подсъдими действие по
дърпане на халката на гранатата от П. с ръката, в която същият едновременно
държи ****, като правилно е посочил контролираният съд. Ноторно известно
е, че е налице съществена разлика между *****та и ****а като огнестрелни
оръжия, най-малкото в техните размери и форма, като несъстоятелно би било
да се приеме, че Й. не е успял да възприеме какво точно оръжие е видял, но в
същото време убедително и настоятелно твърди, че е видял граната, която е с
по-малки размери от тези и на ****а и на *****та като огнестрелни оръжия.
7
Както правилно е посочил районният съд, тази неубедителност на изложеното
пред разследващия полицай по другото досъдебно производство и повторено
в обясненията на подсъдимите в настоящото производство по отношение
конкретния вид на огнестрелното оръжие, е била налице и при представянето
на инцидента от подсъдимите пред пристигналите на място пред дома им
патрулни полицаи – Б., Г. и Г.. Видно е от приложената по делото и приета
като писмено доказателства докладна записка на полицая Г. е записано, че по
изложените им от подсъдимите данни, последните били заплашени от
свидетеля П. с ***** и граната. При разпита си пред съда, както правилно е
посочил и районния съд, не само заради изминалия дълъг период от време от
случката, също личи несигурност у разпитаните полицейски служители за
това какво точно оръжие по вид – **** ***********, им е съобщено на място
от подалия сигнала. Всичко това дава основание и за настоящата инстанция да
приеме, че по време на случилия се между подсъдимите и свидетеля П.
скандал на процесната дата, същият не е държал в себе си оръжия – **** и
граната, на която да е махнал халката и да е замахвал, като да я хвърли към
имота на подсъдимите, а е държал връзка с ключове, както е посочил в
показанията си свидетелят очевидец Г. С..
Изложената от защитата версия, че при отработване на сигнала и жалбата
на Й. са налице нередности при полицейската работа според настоящата
инстанция е несъстоятелна. Видно е от приетия по делото като писмено
доказателство протокол от 12.03.2021г., че при извършената проверка в
жилището на свидетеля П. в 14,15 часа служители на районното управление
не откриват оръжия или други забранени предмети. По делото е разпитан като
свидетел изготвилият протокола за това действие – полицейският служител
Е.Б., изясняващ обстоятелствата по извършената проверка и потвърждава
отразеното в протокола, че не са открили огнестрелни оръжия. Видно е,
включително и от инициираната от подсъдимия Й. проверка от Дирекция
„Вътрешна сигурност“ на МВР, че не са открити някакви нарушения във
връзка със случая и действията на полицейските служители. В тази връзка
бяха оставени без уважение исканията на защитата направени пред въззивната
инстанция да бъдат разпитани всички полицейски служители, участвали в
проверката. На следващо място, видно е и от приобщената по делото докладна
записка от 26.05.2021г. на мл. полицейски инспектор М., че към 12.03.2021г. в
регистрите на служба КОС при РУ - Велинград свидетелят И.П. няма
издадено разрешително за съхранение, носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях, както и няма данни да притежава оръжия по
смисъла на ЗОБВВПИ. В този смисъл не може да се възприеме за
състоятелната изложената версия, че полицейските служителите не са си
свършили работата и е налице едва ли не някаква задруга да бъдат
злепоставени двамата подсъдими и конкретно Й., за сметка на свидетеля П., с
когото отдавна имали пререкания, съответно, че са го спомогнали да си
отмъсти за случили се във времето събития между неговото семейство и това
на подсъдимите.
Въз основа на изложеното по-горе и съобразявайки се с гореизложените
теоретични характеристики на престъплението лъжесвидетелстване,
въззивната инстанция се присъединява към обсъдените в мотивите на
районния съд разрешения, фактически и правни изводи, досежно извършеното
8
от всеки един от двамата подсъдими деяние, поради което намира, че по
делото категорично и безспорно е установено, че на 28.04.2021г. подсъдимият
С. Й. и подсъдимата Д. Т., всеки от тях поотделно, е осъществил от обективна
и субективна страна престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, доколкото на тази
дата в *************** пред разследващ орган от РУМВР - Велинград -
инспектор С. У.а, в разпит като свидетел по ДП № 1287/2021г. по описа на РП
– Пазарджик, ТО - Велинград и ЗМ № 191/2021г. по описа на РУМВР -
Велинград, устно и съзнателно подсъдимият Й. е потвърдил неистина:
„*********** И. (И.П.) ***************“, съответно на същата дата и място,
пред разследващ орган от РУМВР - Велинград - инспектор С. У.а, в разпит
като свидетел по ДП № 1287/202 г. по описа на РП – Пазарджик, ТО -
Велинград и ЗМ № 191/2021г. по описа на РУМВР - Велинград, подсъдимата
Т. устно и съзнателно е потвърдила неистина: „… *********** И. (И.П.),
************“.
Доколкото изнесените от подсъдимите факти и обстоятелства са
релевантни за предмета на доказване по делото, по което са свидетелствали,
същите се отразяват на правораздавателната дейност, като с оглед на това, че
за довършеността на деянието по чл. 290, ал. 1 от НК няма значение дали
решаващият орган е възприел и кредитирал лъжливите свидетелски
показания, извършеното от всеки от подсъдимите деяния се явяват
съставомерни. При тези съображения настоящата инстанция намира за
правилен и обоснован изводът на първоинстанционния съд, че свидетелските
показания по инкриминираното производство на подсъдимите не отговарят на
обективно случилото се и правейки тези изявления, съзнавайки, че съобщават
факти, които не отговарят на действителността, доколкото не са ги възприели,
всеки от тях е осъществил формата на изпълнителното деяние потвърждаване
на неистина, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от
НК. И двамата подсъдими, предупредени за наказателната отговорност, която
носят при лъжесвидетелстване, съзнателно са съобщили неистина в
качеството си на свидетели пред надлежен орган на власт, ангажиран с
наказателното производство – старши разследващ полицай, който е
компетентен да извършва разпит на свидетели в рамките на производството
във връзка с правомощията си да установи истината, като всеки от тях е
предвиждал общественоопасния характер на своето деяние, всеки от тях е
предвиждал общественоопасните му последици - че с изнасянето на неверни
данни е възможно да не бъде разкрита обективната истина за фактите,
обуславящи правилното решаване на досъдебното производство, по което са
дали показания, като всеки от тях пряко е целял настъпването им, опитвайки
се да заблуди разследващите органи за действително случилите се събития,
предмет на наказателното производство по ДП № 1287/202 г. по описа на РП -
Пазарджик, ТО - Велинград и ЗМ № 191/2021г. по описа на РУП - Велинград.
Както правилно е посочил и районният съд, този извод следва и от това, че
видно от обясненията на двамата подсъдими, същите са категорични в
твърденията си, че ясно са видели от прозореца на къщата си конкретните
оръжия – **** и граната, като не допускат да са се заблудили, че други
държани от П. вещи са им заприличали на оръжия.
Неоснователни са възраженията на защитата, че с деянието на всеки един
от подсъдимите не били засегнати обществените отношения, които са обект на
9
защита съгласно разпоредбата на чл. 290, ал. 1 от НК, поради което действията
им били несъставомерни. С оглед това, че престъплението
лъжесвидетелстване е престъпление против правосъдието, правнозащитените
обществени отношения са свързани с нормалното осъществяване на
правосъдната дейност. Те биват засегнати, когато свидетелят депозира пред
съд или друг надлежен орган, неверни показания, защото по тази начин се
създава опасност да не бъде разкрита обективната истина, което е цел на
правораздаването, което от своя страна може да доведе и до неправилно
приложение на материалния закон. Както беше посочено престъплението е
формално, на просто извършване, като не е необходимо и за довършеността на
престъплението няма значение дали надлежният орган е възприел и
кредитирал свидетелските показания. Посочената от защитата в съдебните
прения пред въззивната инстанция съдебна практика на върховния съд не
опровергава този извод, а напротив. Същата преимуществено касае случаите,
при които отговорността на свидетеля не може да бъде ангажирана за
лъжесвидетелстване когато изнесените при разпита му факти или
обстоятелства са ирелевантни за предмета на доказване по делото, по което е
свидетелствал подсъдимият, с оглед това, че те не се отразяват на
правораздавателната дейност, поради което и деянието се явява
несъставомерно и отговорност от последния не може да бъде търсена,
какъвто, обаче, не е настоящия случай. Доколкото двамата подсъдими,
давайки своите показания пред разследващия орган сочат, че свидетелят И.П.
е заплашил живота им, посредством „****“ и „граната“, последната с махната
халка – едва ли не готова да се взриви, и с която бил замахнал, все е едно ще
хвърли към къщата, изцяло влизат и се включват в предмета на воденото
наказателно производство, по което са разпитвани – за деяние по чл. 144, ал. 3,
във вр. с ал. 1 от НК. В този смисъл според настоящата инстанция, именно
изричайки тези неистини, с ясното съзнание, че е отпочнато досъдебно
производство за деяние по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК, за което, с оглед
техните твърдения би могло да бъде повдигнато обвинение срещу свидетеля
П., макар и да не е внесен обвинителен акт срещу него в съда и наказателното
производство да е прекратено още на досъдебната фаза, двамата подсъдими са
засегнали обществените отношения, обект на наказателноправна защита
съобразно чл. 290, ал. 1 от НК, доколкото с неверните си показания, са създали
опасност да не бъде разкрита обективната истина по делото, което е цел на
правораздаването. С оглед на това възраженията са неоснователни и не могат
да обосноват извод за несъставомерност на деянията на всеки от двамата
подсъдими.
При извършената цялостна проверка на обжалваната присъда, настоящата
инстанция не откри нарушения при извеждане на правнорелевантните факти,
на основата на които районният съд е приел за доказани обвиненията срещу
двамата подсъдими. Въззивният съд, с оглед извършената проверка за начина
на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд, не намира
нарушение на принципа на чл. 14 от НПК, нито на реда за събиране и
проверка на доказателствата, визиран в чл. 107 от НПК. Производството пред
първата инстанция е проведено при спазване на процесуалните правила без да
са допуснати съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348,
ал. 3 от НПК, за които въззивната инстанция следи служебно, спазен е и
10
материалният закон. С оглед изложеното, доколкото не са налице основания за
отмяна или изменение на обжалваната присъда в тази й част, същата следва да
бъде потвърдена.
По отношение наложеното с обжалваната присъда наказания - За
извършените от подсъдимите престъпления разпоредбата на чл. 290, ал. 1 от
НК предвижда налагане на наказание Лишаване от свобода до пет години. В
посочената разпоредба не е посочен минимум на наказанието, поради което
такъв се явява законоустановеният, предвиден в разпоредбата на чл. 39 от НК
– 3 месеца.
С процесната присъда, съобразявайки наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, позовавайки се
на чистото й съдебно минало и характеристичната й справка, на подсъдимата
Т. е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 3 месеца.
Първоинстанционният съд е намерил, че са налице предпоставките за условно
осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК, като е постановил изпълнението на
наложеното наказанието да бъде отложено за срок от 3 години, като е
възложил в този срок възпитателната работа с подсъдимата на обществен
възпитател при Община Велинград. При индивидуализация на наказанието, в
съответствие с приложимите разпоредби и съобразявайки наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства, правилно съдът е преценил, че
следва да й наложи наказание лишаване от свобода в минималния предвиден в
закона размер. Съобразявайки разпоредбата на чл. 39 от НК, доколкото чл.
290, ал. 1 от НК няма посочен минимум на наказанието, настоящата
инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че в конкретния
случай справедливо и отговарящо на целите на наказанието по чл. 36 от НК е
наказанието Лишаване от свобода в определения от контролирания съд размер
от 3 месеца. Правилен е и изводът на съда, че по отношение подсъдимата Т. са
налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, съответно правилно е отложил
изпълнението на наказанието за срок от 3 години и е възложил възпитателната
работа с условно осъдената на обществен възпитател при Община Велинград,
доколкото определеното наказание Лишаване от свобода е до три години,
подсъдимата не е осъждана на Лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, като за постигане целите на наказанието и поправянето й не е
наложително същото да бъде изтърпявано.
По отношение подсъдимия Й., като е съобразил конкретните отегчаващи
отговорността обстоятелства и конкретната обществена опасност на деянието
и дееца, доколкото подсъдимият е с лоши характеристични данни, съдът му е
наложил наказание Лишаване от свобода за срок от 4 месеца. Настоящата
инстанция не споделя становището на районния съд, че подсъдимият е
осъждан преди извършване на деянието, предмет на настоящото
производство, доколкото видно от свидетелството му за съдимост същият е
реабилитиран през 2019 г., а деянието за което е осъден с Присъда №
6/08.09.2021 г. по НОХД № 349/2021 г. по описа на РС – Велинград е
извършено след датата на извършване на деянието по настоящото дело, а
именно на 21.08.2021 г. В този смисъл към момента на извършване на
деянието, предмет на настоящото производство, това обстоятелство не може
да се отчита като отегчаващо такова. Въпреки това, с оглед наличните данни
по делото относно обществената опасност на деянието и дееца, настоящата
11
инстанция споделя становището на районния съд, че съответстващото на
целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК е определеното му
наказание Лишаване от свобода в размер на 4 месеца.
Доколкото подсъдимият Й., след извършване на престъплението по
настоящото дело е осъден с влязла в сила Присъда № 6/08.09.2021г. по НОХД
№ 349/2021г. по описа на РС – Велинград за извършено на 21.08.2021 г.
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, правилно контролираният съд е
преценил, че двете престъпления са извършени от подсъдимия при условията
на реална съвкупност и е приложил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК. С
посочената присъда на подсъдимия са наложени наказания Лишаване от
свобода за срок от 8 месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен
срок от 3 години, глоба в размер на 500,00 лева, която е заплатил на 13.10.2021
г., както и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година, което е
изтърпял до 21.08.2022 г. При тези данни, правилно и в съответствие с
изискванията на закона, районният съд е определил и наложил едно общо най-
тежко наказание, а именно - Лишаване от свобода за срок 8 месеца.
Законосъобразно, с оглед разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от НК, съдът е
присъединил към наложеното най-тежко наказание и наложеното наказание
Лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, считано от
24.09.2021 г., въпреки че последното, видно от свидетелството за съдимост на
подсъдимия, вече е изтърпяно. Правилен е и изводът на съда, че по отношение
подсъдимия Й. са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, съответно
правилно, с оглед разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от НК, е отложил изпълнението
на така наложеното общо най-тежко наказание Лишаване от свобода от 8
месеца за срок от 3 години. С оглед данните по делото, в съответствие със
закона, районният съд правилно е преценил за нужно и е възложил
възпитателната работа с условно осъдения на обществен възпитател при
Община Велинград.
Според настоящата инстанция, че така определените по вид и отмерени
по размер наказания за всеки от двамата подсъдими са справедливи, съответно
чрез тях ще бъдат постигнати целите, както на индивидуалната, така и на
генералната превенция по смисъла на чл. 36 от НК. Посредством същите,
според въззивният съд, ще бъде оказан достатъчен дисциплиниращ ефект
спрямо подсъдимите, ще способства за действителното им поправяне, както и
ще окаже предупредителен и възпиращ ефект спрямо останалите членове на
обществото, съответно се явява обществено оправдано и целесъобразно. С
оглед на това интервенция върху първоинстанционната присъда в
санкционната й част не се налага.
С оглед всичко гореизложено, настоящият съдебен състав достигна до
извод, че не са налице твърдените в жалбата нарушения от страна на
първоинстанционния съд, съответно намира същата за неоснователна. При
извършената цялостна проверка на обжалваната присъда в съответствие с
разпоредбата на чл. 314 от НПК, въззивната инстанция не намери основания
за нейната отмяна или изменение, поради което същата следва да бъде изцяло
потвърдена.
Воден от горното и на основание чл. 338, във връзка с чл. 334, т. 6 от
НПК, СЪДЪТ
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 16 от 17.04.2024 г., постановена по НОХД
№ 20235210200342 по описа за 2023 г. на Районен съд - Велинград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13