Р Е Ш Е Н И Е

№ 529

град Горна Оряховица, 23.01.2018 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав в публично заседание на осми декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                   Членове : ……………………………….

                                                                                                    ……………………………….

при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1296 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Предявен е иск с правно основание чл.405,ал.1 във вр. чл.386,ал.2 във вр. ал.1 от КЗ.

Ищецът Г.Д.В. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника му – адвокат М.Н. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „БМВ”, модел “318 И”,с рег. № ..., за който автомобил на 21.10.2016г. е сключена с ответното дружество застраховка ,,Каско” по полица № 93001610085439. Заявява, че на 03.03.2017г. е настъпило застрахователно събитие - докато ищецът се е предвижвал със собствения си лек автомобил марка „БМВ”, модел “318 И”, с рег. № ..., в гр. В.Търново, по ул. „Дълга лъка” - в посока от бензиностанция „Ромпетрол” към кв. „Чолаковци”, е преминал през дълбока необезопасена дупка в платното за движение, в резултат на което се е стигнало до увреждане на следните детайли по лекия автомобил на ищеца : преден десен амортисъор, заден десен амортисьор, тампон амортисьор пр. десен /тип макферсон/, задна дясна пружина, джанта АL 17 дясна предна, джанта АL 17 дясна задна. Посочва, че поради това на 03.03.2017г. ищецът е сезирал ответника да му заплати обезщетение по повод настъпилото застрахователно събитие, като е заведена щета под № 0004-1201-17-450485. Заявява, че на 03.03.2017г. е извършен опис-заключение от вещо лице на ответната застрахователна компания, което е отразило следните щети по колата : джанта АL 17 дясна предна, джанта АL 17 дясна задна, мигач преден десен, както и че е необходим допълнителен оглед в сервиз с оглед констатирането на точните увреждания по предно дясно окачване на колата. Сочи, че на 06.03.2017г. вещо лице на застрахователя, след извършен допълнителен оглед, е съставило опис - заключение, в което като увредени детайли са посочени преден и заден амортисьор на колата, и е отбелязано отново, че е необходим допълнителен оглед. Твърди, че на същата дата автомобилът е предоставен за оглед и в специализиран сервиз на “В8 АУТО” ЕООД, където след извършен преглед от специалисти, е констатирано, че след преминаването на дупка в пътното платно, преден и заден десни амортисьори, задна дясна пружина и преден десен тампон на амортисьор са увредени и са за подмяна. Заявява, че на 13.03.2017г. е извършен трети по ред оглед на колата, при който вещото лице на застрахователя е съставило опис-заключение, съгласно което като щета по колата са посочени още и тампон на преден десен амортисьор и задна дясна пружина. Посочва, че въпреки предоставяне от ищеца на всички необходими документи на застрахователя, включително и писмо на ОД МВР В.Търново, същият е уведомен от ответника с писмо изх. № 4717/23.05.2017г., че се отказва изплащането на застрахователно обезщетение по заведената щета, поради липса на основания за това. Твърди, че ищецът е бил принуден да възстанови описаните щети по автомобила, за да може същият да бъде приведен в състояние, годно л.а. да бъде използван по предназначението си, в сервиз на фирма „В8 АУТО” ЕООД, за което е заплатил сумата от 655,82 лв., както следва : 1/ За закупуване на необходимите части за възстановяване на автомобила, съгласно фактура **********/09.06.2017г., издадена от „Диаплам” ЕООД, както следва : преден десен амортисьор - 160,83 лв., заден десен амортисьор - 90,83 лв., тампон амортисьор пр. десен /тип макферсон/ - 45,83 лв., задна дясна пружина - 38,33 лв.; 2/ За заплатена авторемонтна услуга по подмяната на увредените детайли - 160 лв., съгласно фактура № **********/12.06.2017г., издадена от „В8 АУТО” ЕООД; 3/ За заплатена авторемонтна услуга за ремонт и възстановяване на увредените 2 бр. джанти АL 17 - предна дясна и задна дясна - сумата от 160,00 лв., съгласно фактура № 0345/20.06.2017г., издадена от „Маринов 92“ ЕООД. Посочва, че при тези обстоятелства ищецът е принуден да упражни правото си да предяви иск срещу застрахователя, на основание чл.386,ал.2 от КЗ, идентичен с чл.208,ал.3,вр. ал.1 от КЗ - отм., за осъждане на ответника да заплати сумата от 655,82 лв., която представлява действително платената сума за отстраняване на реално претърпените от него вреди към деня на настъпване на събитието.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗК ,,ЛЕВ ИНС” АД да заплати на ищеца сумата от 655,82 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по сключена на 21.10.2016г. застрахователна полица ,,Каско” с № 93001610085439 относно настъпило застрахователно събитие на 03.03.2017г., при което са настъпили увреждания по лекия автомобил на ищеца, подробно посочени в исковата молба, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът Г.Д.В., чрез процесуалния си представител – адвокат М.Н. от ВТАК, поддържа изцяло исковата молба. Извършва, на основание чл.214,ал.1 от ГПК, изменение на размера на предявения иск, като същият се счита за предявен за сумата 614.40 лв., вместо за сумата 655.82 лв. Моли съда да уважи предявения иск в пълния му размер. Претендира направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1407, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” № 51 Д, представлявано от М.М. – Г. и П.Д., чрез пълномощника си – юрисконсулт Л.С., депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът признава фактите, че във връзка с пътно - транспортно произшествие, възникнало на 03.03.2017г., в дружеството е постъпила претенция от ищеца по настоящото дело за образуване на ликвидационна преписка по щета от възникналото на посочената дата ПТП; че на 03.03.2017г. е образувана щета № 0004-1201-17-450485, приключена с отказ за плащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. марка “БМВ”, модел ,,318”, с ДК № ВТ .., застраховано по застраховка „Каско” при ответното дружество ЗК ,,Лев Инс” АД. Оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер, като счита същия за недължим и завишен. Оспорва механизма на осъществяване на твърдяното събитие, както и твърдението за наличие на причинно-следствена връзка на твърдените увреждания с ПТП. Оспорва вида, характера и степента на уврежданията, както и броя и вида на увредените детайли на лек автомобил марка ,,БМВ”, модел ,,318”, с рег. № ..., както и твърдението, че същите са възникнали като резултат от процесното произшествие. Счита за неизяснени обстоятелствата, причините и механизмът, довели до настъпване на ПТП, като не са представени и доказателства от ищеца в тази насока. Твърди, че процесното ПТП не се е състояло по начина, времето, мястото, описани в уведомлението. Твърди, че вина за въпросното ПТП има водачът Г.Д.В., който не е изискал от специализираните органите на МВР издаване на протокол за ПТП, а това е в противоречие със застрахователния договор. Заявява, че исковата претенция е недоказана по основание. Счита, че искът е предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. При условията на евентуалност, счита, че размерът на вредите на л.а. ,,ВМВ 318” следва да бъде определен съгласно чл.273,ал.2 от КЗ, по методиката на Наредба № 24 за задължителното застраховане, приложима към момента на събитието. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, като застраховател по застраховка ,,Каско”. Моли съда да приеме иска за неоснователен.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмено становище чрез пълномощника си - юрисконсулт Л.С.. Ответникът моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. Представя писмени доказателства. Моли съда да приеме иска за неоснователен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

            От приетите по делото писмени доказателства – заверени преписи от застрахователна полица № 93001610085493 от 21.10.2016г., сметка № Р003070508/21.10.2016г., сметка № Р003070508/21.10.2016г., свидетелство за регистрация на МПС Част I № *********/13.06.2013г., преписка по щета 0004-1201-17-450485 от 03.03.2017г., се установява, че ищецът Г.Д.В. е имал валидно сключена застраховка „Каско” на МПС, със ЗК „лев Инс” АД гр. София, за собствения си лек автомобил  „BMW 3181” с ДК № ВТ 9229 ВС, със срок на застраховката : от 00.00 ч. на 22.10.2016г. до 24.00 ч. на 21.10.2017г., като дължимата застрахователна премия в общ размер от 348.15 лв. е платена на 21.10.2016г.

            Съдът е приел за безспорни по настоящото дело фактите, че в дружеството-ответник е постъпила претенция от ищеца Г.Д.В. за изплащане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, настъпили от пътно - транспортно произшествие, възникнало на 03.03.2017г., по сключена между него и ответника валидна застраховка „Каско” на лек автомобил.

Видно от приетото писмено доказателство – уведомление за настъпило застрахователно събитие /л.65 от делото/, Г.В. е уведомил писмено ЗК „Лев Инс” АД, че на 03.03.2017г., в 18.30 ч., е претърпял ПТП в гр. В.Търново, по ул. „Дълга лъка” до фабрика „Алумина Елит” в посока кв. „Чолаковци”, като при движение по улицата е попаднал в дупка на пътното платно, като след преминаването през дупката с предно и задно десни колела, колата му „БМВ 318” с рег. № ... започнала да дърпа вляво и да се тресе при движение, за което ПТП е подаден сигнал № 54061/03.03.2017г. на телефон 112. В цитираното уведомление, ищецът е посочил, че вероятно има увреждания по окачване, предна и задна десни джанти и преден десен мигач, поради което е поискал оглед и оценка на щетите по МПС от представител на застрахователя, определяне и изплащане на застрахователно обезщетение.

            Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че на 03.03.2017г. е образувана преписка по щета № 0004-1201-17-450485, която е приключила с отказ за плащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. марка “БМВ”, модел ,,318”, с ДК № …, собственост на ищеца.

Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от опис на необходимите документи за приключване на щета № 000И 1201 17/450485 от 03.03.2017г., опис-заключение от 03.03.2017г., опис-заключение от 06.03.2017г., опис-заключение от 12.03.2017г., молба вх. № 10/13.04.2017г., писмо рег. № 127510-7537/13.04.2017г., писмо изх. № 4717/23.05.2017г., пълната преписка по щета 0004-1201-17-450485 от 03.03.2017г., по подаденото от ищеца уведомление са извършени три огледа, извършени са три описа-заключения – 3 бр., в които са констатирани щети по процесния л.а., както следва : джанта ал. 17” пр.дясна, джанта ал. 17” задна дясна /Р+Б/, амортисьор пр.десен /СМ/, амортисьор заден десен /СМ/, Д.М.Б. металик, тампон амортисьор пр.десен /СМ/, пружина задна дясна /СМ/.

            Видно от доклад по щета № 0004-1201-17-450485 от 16.03.2017г. и докладна записка от 16.03.2017г. /л.67 и л.74 от делото/, ЗК „Лев Инс” АД гр. София е отказала изплащане на застрахователно обезщетение по процесната щета с мотиви, че „ПТП, настъпило на 03.03.2017г., не представлява покрит риск от условията на застрахователния договор”, „няма съставен протокол за ПТП”.

            Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от сервизна поръчка от 06.03.2017г., становище от 08.03.2017г., фактура № 0345/20.06.2017г., фактура № **********/09.06.2017г. и фискален бон към нея, фактура № **********/12.06.2017г., ищецът е предприел възстановяване на щетите, претърпени от процесния лек автомобил, за да може същият да бъде приведен в състояние, годно за употребата му по предназначение, като ремонтът на МПС е осъществен в сервиз на фирма „В8 АУТО” ЕООД, както следва : 1/ закупуване на необходимите части за възстановяване на автомобила, съгласно фактура **********/09.06.2017г., изд. от „Диаплам” ЕООД, - преден десен амортисьор - 160,83 лв., заден десен амортисьор - 90,83 лв., тампон амортисьор пр. десен /тип макферсон/ - 45,83 лв., задна дясна пружина - 38,33 лв.; 2/ заплатена авторемонтна услуга по подмяната на увредените детайли - 160 лв., съгласно фактура № **********/12.06.2017г., изд. от „В8 АУТО” ЕООД; 3/ заплатена авторемонтна услуга за ремонт и възстановяване на увредените 2 бр. джанти АL 17 - предна дясна и задна дясна - сумата от 160,00 лв., съгласно фактура № 0345/20.06.2017г., изд. от „Маринов 92“ ЕООД, всичко на обща стойност 655,82 лв.

            Видно от приложеното по делото писмо рег. № 127500-7537/13.04.2017г., изд. от началник сектор ПИ при ОД МВР – В.Търново, на 03.03.2017г. в 18.47 ч. е получено обаждане, регистрирано в „Национална система 122 МВР” – „Регионален център 122 – Русе”, от лице, което се е представило като В., и сигналът е подаден от телефонен номер **********

            Видно от показанията на свидетеля Л.В.М. /колега на ищеца/, на 03.03.2017г. свидетелят бил на работа през деня и в тъмната част на денонощието се прибирах през индустриалната зона на гр. В.Търново, движел се от кв. „Чолаковци” в посока първокласен път I-5, където в участък около гаража на фирма „Алекс ОК” и базата на "Алумина Елит" забелязал позната кола - автомобилът на Г.В., марка „БМВ”, с рег. № ..., който мигал на аварийни светлини в платното за обратно движение - в посока към кв. „Чолаковци”. Свидетелят М. установява, че е спрял, разговарял с ищеца и той му обяснил, че е минал през дупка и автомобилът е започнал да се тресе. Видно от показанията на св. М., по л.а. имало деформации на джантите на двете гуми - предна дясна и задна дясна гума, имало увреждане и по амортисьорите на колата, нямало спукани гуми. Свидетелят видял дупката - тя била голяма, разположена в дясната страна на пътното платно, в което се е движил Г.В.; дупката не била обозначена по никакъв начин. Видно от показанията на св. М., там често се случват такива произшествия заради наличните дупки, които са доста. Свидетелят М. посочва, че ищецът е сигнализирал на телефон 112 за ПТП.

            Съдът кредитира показанията на свидетеля М., доколкото същите удостоверяват факти, непосредствено възприети от него във връзка с процесното ПТП и във връзка с изпълнение на на служебните му задължения като полицейски служител, и доколкото показанията му съответстват на приетите писмени доказателства и на заключението на САТЕ и не се оспорват от страните по делото.

Видно от заключението на приетата по делото САТЕ, лек автомобил марка „БМВ”, модел 318, с рег. № ..., управляван от Г.В., се е движил по платното за движение по улица ,,Дълга лъка в гр. В. Търново, от изток към запад, към кв. Чолаковци, като при това движение водачът с управлявания от него автомобил попада в нарушена част от асфалтовото пътно покритие - дупка. От САТЕ се установява, че в резултат на попадането на л.а. в дупката е настъпил удар с предно дясно и задно дясно колело и така в резултат на удара са нанесени щети на автомобила: деформирани са предна дясна и задна дясна джанта, преден десен и заден десен амортисьор, пружина задна дясна и тампон амортисьор пр.д. /тип „макферсон”/. От приетата САТЕ се установява, че водачът Г.В. се е движил по платното за движение на улица ,,Дълга лъка” в гр. В.Търново и при това движение няма нарушения от експлоатационна гледна точка. Видно от приетата САТЕ, дълбочината на дупката е 9.5 см, и при движение с 50 км/ч водачът няма да може да спре преди дупката както денем, така и при движение с включени къси и дълги светлини на автомобила. От заключението на САТЕ се установява, че в резултат на удара на л.а., са увредени горепосочените части на автомобила, като в случая е налице причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и причинените щети на процесното МПС; не се установяват повреди, които да не са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. От заключението на САТЕ се установява, че стойността на причинените щети на процесното МПС, като се включат необходимите дейности по отстраняването им и закупуването на нови части и овехтяването /отстъпка/, е 614,40 лв. Видно от приетата САТЕ, установените и описаните в исковата молба ремонтно-възстановителни работи за отстраняване на вредите по процесния лек автомобил, посочени и в трите броя описи-заключения на щетите от 03.03.2017г., 06.03.2017г. и 13.03.2017г., са в съответствие с нанесените щети, като извършените ремонтно-възстановителни работи са били необходими за отстраняване на вредите по процесния лек автомобил.         

Съдът приема заключението на САТЕ като обосновано, съответстващо на приетите писмени доказателства и неоспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.405,ал.1 във вр. чл.386,ал.2 във вр. ал.1 от КЗ се явява допустим.

Разгледан по същество, предявеният иск се явява основателен.

Видно от данните по делото, в конкретния случай исковата претенция е насочена пряко против застрахователя, отказал изплащане на застрахователно обезщетение по депозирано уведомление на основание сключен между страните застрахователен договор за имуществена застраховка от ищеца, за настъпило застрахователно събитие на 03.03.2017г. Съгласно чл.405,ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108,ал.1 – 3 или 5. Съгласно разпоредбата на чл.386,ал.1 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс. Според чл.386,ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.  

 

 

 

В хода на производството по този иск следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно правоотношение между страните по делото – застрахован и застраховател, възникнало по силата по валидно сключена между тях застраховка „Каско” на МПС. От друга страна, е необходимо да се установят обстоятелствата, породили правото на застрахования да получи обезщетение по сключения от него договор за имуществена застраховка. Следва да бъдат установени и елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на деликвента, като в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до доказване на противното. Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установява наличието на горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя ЗК „Лев ИНС” АД гр. София.

Безспорно се установява от приетите в настоящото производство писмени доказателства (застрахователна полица № 93001610085493 от 21.10.2016г., сметка № Р003070508/21.10.2016г., сметка № Р003070508/21.10.2016г., свидетелство за регистрация на МПС Част I № *********/13.06.2013г., преписка по щета 0004-1201-17-450485 от 03.03.2017г.), че считано към датата 03.03.2017г., между ищеца Г.В. и ответника ЗК „Лев Инс” АД гр. София е имало валидно сключена застраховка „Каско” на МПС за лек автомобил „БМВ”, модел “318 И”, с рег. № ..., собственост на Г.Д.В., по силата на валиден и действащ договор за сключена застраховка „Каско на МПС”, съгласно застрахователна полица № 93001610085493 от 21.10.2016г., за посочения лек автомобил, като срокът на застраховката е бил от 00.00 ч. на 22.10.2016г. до 24.00 ч. на 21.10.2017г. 

Съдът счита, че в процесния случай се установяват по безспорен начин настъпването на твърдяното от ищеца застрахователно събитие и елементите и от фактическия състав на деликта. Тъй като в отговора на исковата молба ответникът възразява против твърденията на ищеца в исковата молба, като твърди, че липсват доказателства относно действителното настъпване на ПТП, мястото, времето и механизмът на неговото настъпване, тежестта на доказване относно тези факти се възлага на ищеца. За доказване на тези свои твърдения, ищецът ангажира писмени доказателства – писмо рег. № 127500-7537/13.04.2017г., изд. от началник сектор ПИ при ОД МВР – В.Търново, преписка по щета 0004-1201-17-450485 от 03.03.2017г.,  изслушаната и приета от съда САТЕ и показанията на свидетеля М. Съдът счита, че цитираните писмени и гласни доказателства, кореспондиращи напълно на заключението на САТЕ, поотделно и в тяхната логическа последователност и взаимосвързаност, очертават и потвърждават изложената от ищеца фактическа обстановка и установяват по безспорен начин, че процесният лек автомобил е увреден при ПТП, настъпило на 03.03.2017г., при попадане на л.а. „БМВ 318” в неравност на пътното платно – дупка с диаметър около 70 см/140 см и дълбочина около 9.5 см., в гр. Велико Търново, ул. „Дълга лъка”, в посока от бензиностанция „Ромпетрол” към кв. „Чолаковци”, като тази неравност съществува на терена и към момента на извършване на огледа от вещото лице, изготвило САТЕ по делото. Наред с това, от заключението на неоспорената САТЕ се обосновава и изводът, че основната причина за ПТП е преминаване на лекия автомобил с предно дясно колело и задно дясно колело в дупката, разположена върху платното за движение на процесния л.а. „БМВ 318”, управляван от ищеца, като вследствие така настъпилия удар, са нанесени горепосочените щети. Съдът намира, че така установените факти се потвърждават както от приетите писмени доказателства, така и от показанията на разпитания по делото свидетел Л.М. /колега на ищеца като служител на РУ МВР – Велико Търново/, който удостоверява пред съда, че след изпълнение на служебните си задължения като полицейски служител, на 03.03.2017г., през деня, но вече в тъмната му част, е преминал с личния си автомобил на мястото на процесното ПТП, като движейки се в обратна посока /от кв. „Чолаковци” към първокласен път I-5/, е забелязал спрелия лек автомобил „БМВ 318”, преустановил е движението на собственото си МПС и е констатирал наличието в този участък на необезопасена дупка и попадане на автомобила, управляван от ищеца, в нея. Наред с това, от показанията на св. М. се подкрепят и твърдените в исковата молба факти, че вследствие попадане на процесния лек автомобил в необозначена и необезопасена дупка, намираща се в дясната част на пътното платно, по л.а. имало видими деформации на джантите на двете гуми - предна дясна и задна дясна гума, както и увреждане и по амортисьорите на колата. На следващо място, от приложените писмо рег. № 127500-7537/13.04.2017г., изд. от началник сектор ПИ при ОД МВР – В.Търново, и преписка по щета 0004-1201-17-450485 от 03.03.2017г., и от показанията на свидетеля М., се установява по категоричен начин и фактът, че непосредствено след настъпване на ПТП, на 03.03.2017г., в 18.47 часа, ищецът е подал сигнал за ПТП на телефон 112, при което несъставянето на протокол за ПТП от компетентните за това органи, като обстоятелство, сочено от ответника за основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, не може да се вмени във вина на водача на увреденото МПС, който е изпълнил своите задължения като участник в ПТП и като застраховано лице по валидно сключения от него договор за имуществена застраховка с ответното дружество. Не на последно място, приетите по делото писмени и гласни доказателства и САТЕ, съдържат категорични данни относно времето, мястото, причините и механизмът за настъпване на ПТП, които съответстват напълно на фактическите твърдения, изложени в исковата молба.

При тези обстоятелства, съдът приема за безспорно установено в настоящото производство, че в случая е настъпило твърдяното от ищеца застрахователно събитие, причинено от осъществено противоправно деяние, в случая – чрез бездействие, но не от ищеца, в качеството му на водач на МПС, а от друго лице – Община Велико Търново, която не е осъществила ремонт и поддържане на път, явяващ се общински път – улица „Дълга лъка” в гр. Велико Търново, като по този начин не е изпълнила задълженията си, установени в чл.31 от ЗП, в чл.29 от ЗП, чл.167,ал.1,изр.1 от ЗДвП и чл.176,ал.1,изр.1 от ЗДвП, поради което процесният лек автомобил, движейки се по пътното платно, е попаднал в необезопасена дупка, а в резултат на попадането му в тази неравност на пътното платно е настъпил удар с десните предно и задно колела и гуми, и автомобилът е претърпял ПТП. По този начин, не ищецът – водач на МПС, а трето, неучастващо в настоящото производство лице – Община Велико Търново, е осъществил деяние, от което са настъпили имуществени вреди на правомерно движещия се л.а. „БМВ 318”, собственост на ищеца Г.В., представляващи деформации на предна дясна и задна дясна джанта, преден десен и заден десен амортисьор, пружина задна дясна и тампон амортисьор преден десен /тип „макферсон”/.

В тази връзка, съдът намира за неоснователни, необосновани и непочиващи на доказателствата по делото възраженията на ответната страна, че липсват доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените щети за увредения лек автомобил. Въз основа на приетата по делото и неоспорена от ответника САТЕ, се обосновава категоричен извод, че в случая именно в резултат на удара на л.а. в процесната необезопасена и необозначена дупка на пътя в платното за движение на л.е. „БМВ”, която продължава да съществува на мястото на ПТП, са увредени горепосочените части на автомобила, като е налице причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и причинените щети на процесното МПС. Този извод на съда се подкрепя и от всички писмени и гласни доказателства, цитирани по-горе.

Неоснователни, необосновани и непочиващи на приетите по делото писмени и гласни доказателства се явяват и твърденията на ответната страна, че по делото липсват доказателства, които да изключват вината на водача. На първо място, настоящият съдебен състав намира, че ответникът не твърди никакви факти относно конкретни действия от страна на ищеца, които да са причинили вредоносния резултат, нито доказва наличието на такива, както и не ангажира никакви годни доказателства за удостоверяване на реализиране от страна на водача на лекия автомобил на поведение, което да е обусловило настъпване на имуществените вреди. На второ място, от заключението на САТЕ, както и от писмените и гласни доказателства, обсъдени по-горе, безспорно се установява, че водачът Г.В. е управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 318“, като се е движил законосъобразно по дясното платно за движение на улица ,,Дълга лъка” в гр. В.Търново и при това движение няма нарушения от експлоатационна гледна точка,  но при дълбочина на дупката от 9.5 см, дори и при движение с 50 км/ч, водачът не е имал възможност да спре преди дупката както при движение с включени къси и дълги светлини на автомобила, така и денем. При тези факти и при липсата на каквито и да е данни за управляване на автомобила с несъобразена скорост, в случая може да се приеме, че водачът не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. С оглед на изложеното, приетите писмени и гласни доказателства, както и заключението на САТЕ, обосновават категоричен извод, че е налице причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и причинените щети на процесното МПС, като експертизата не се установява повреди, които да не са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Предвид изложените съображения, съдът счита, предвид безспорно установеното по делото настъпване на застрахователно събитие, при което и съгласно чл.386,ал.2 от КЗ и чл.405,ал.1 от КЗ, в уговорения срок ответникът - застраховател е длъжен да плати на ищеца - застрахован застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност – каквито хипотези в случая не се твърдят и не се установяват.       

На следващо място, от приетите писмени доказателства, цитирани по-горе, и от заключението на САТЕ, се установява по безспорен начин размерът на обезщетението, което ЗК „Лев Инс” АД гр. София дължи на увреденото лице за причинените му имуществени вреди, а именно : обезщетение в размер на 614.40 лв., представляващо стойността на необходимите дейности по отстраняването на вредите и закупуването на нови части и съответното овехтяване /отстъпка/, считано към датата на настъпване на застрахователното събитие – 03.03.2017г. При тези данни, след като съобрази заключението на САТЕ, сочещо, че от гледна точка на безопасността на движение  и управляване на МПС, ремонтът и отстраняването на настъпилите вреди на лекия автомобил са били наложителни в процесния случай, съдът намира за основателна и доказана претенцията на ищеца за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение от ответника на увреденото лице по сключената от тях имуществена застраховка. Настоящият съдебен състав счита, че възраженията на ответната страна относно завишаване на размера на дължимото застрахователно обезщетение, се явяват неоснователни и недоказани, тъй като същият се установява по несъмнен начин от заключението на САТЕ, неоспорена от ответника, в размера на пазарна стойност на имуществените вреди, причинени на л.а. „БМВ 318”, представляваща сбор на стойностите от вложените за възстановяването части, консумативи и труд, общо в размер на 614.40 лв., съответстващ на размера на сумата, платена от ищеца за отстраняване на щетите на лекия автомобил – 655.82 лв. /сервизна поръчка от 06.03.2017г., становище от 08.03.2017г., фактура № 0345/20.06.2017г., фактура № **********/09.06.2017г. и фискален бон към нея, фактура № **********/12.06.2017г./, като между двете е налице несъществена разлика.

От приетите писмени доказателства /преписка по щета 0004-1201-17-450485 от 03.03.2017г./, се установява по несъмнен начин и фактът, че ответникът – застраховател не е изпълнил задължението си да изплати дължимото застрахователно обезщетение в размер на 614.40 лв. на застрахования Г.В. по сключения между тях договор за имуществена застраховка, вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП на 03.03.2017г. в град Велико Търново, улица „Дълга лъка”, в посока от бензиностанция „Ромпетрол” към кв. „Чолаковци”. Този факт не се оспорва и ответника, който се домогва да докаже в производството недължимост на претендираното от ищеца обезщетение. Съдът намира за неоснователни и недоказани възраженията на ответната страна, че застрахователят не дължи обезщетяване на щети, възникнали по причина или вследствие увреждания на гуми и емблеми, с изключение на случаите на ПТП, регистрирано с протокол, издаден от Пътна полиция – КАТ и при експлоатация на специализирани МПС по предназначение, съгласно т.27.5 от ОУ към договора между страните, тъй като твърдените от застрахователя факти относно сключването на договора за имуществена застраховка между страните по делото при наличие на ОУ – неразделна част към него, клаузите на тези ОУ и постигнато съгласие за приложението им между страните по договора, не се установява в настоящото производство.  

Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че по делото са доказани всички необходими предпоставки, за да бъде уважен искът по с правно основание чл.405,ал.1 във вр. чл.386,ал.2 във вр. ал.1 от КЗ в пълния предявен размер. Поради това, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан по размер, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 614.40 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.03.2017г. При това положение, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от 614.40 лв., считано от датата на предявяването на исковата молба – 04.07.2017г. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и за възнаграждение на вещо лице в размер от 90 лв., т.е. общо 140 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно на уважената част от иска.

При този изход на делото, съдът намира за основателна претенцията на адвокат М. В. Н. от ВТАК, като процесуален представител на ищеца, за присъждане в негова полза на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно чл.38 от Закона за адвокатурата и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Налице са предпоставките, визирани в чл.78,ал.1 от ГПК, в процесния случай, а наред с това ищецът Г.В. е упълномощил редовно адвокат М.Н. от ВТАК да го представлява по настоящото дело и последният е реализирал надлежно и в пълен обем процесуалното представителство в съдебното производство. Видно от приложеното по делото адвокатско пълномощно от 20.06.2017г. и договор за правна защита и съдействие от 20.06.2017г., в същите е удостоверено, че упълномощаването е по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА /безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица/. Съгласно чл.38,ал.2 от ЗА, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36,ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника по делото да заплати на адвокат М.Н. от ВТАК адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.2 във вр. чл.36,ал.2 от ЗА и чл.7,ал.2,т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 300 лв.

            Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

            ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1407, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” № 51 Д, представлявано от М.М. – Г. и П. Д., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.В. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 614.40 лв. /шестстотин и четиринадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” по застрахователна полица № 93001610085493 от 21.10.2016г., със срок на застраховката : от 00.00 ч. на 22.11.2016г. до 24.00 ч. на 21.10.2017г., за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка “БМВ”, модел ,,318”, с ДК № …, собственост на Г.Д.В., от ПТП, настъпило на 03.03.2017г. в град Велико Търново, ул. „Дълга лъка”, в посока от бензиностанция „Ромпетрол” към кв. „Чолаковци”, при преминаване на лекия автомобил през неравност на пътното платно (дупка), заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.07.2017г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1407, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” № 51 Д, представлявано от М.М. – Г. и П.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.В. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 140 лв. /сто и четиридесет лева/, представляваща направените по делото разноски за държавна такса /50 лв./ и за възнаграждение на вещо лице /90 лв./, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София 1407, район „Лозенец”, бул. „Черни връх” № 51 Д, представлявано от М.М. – Г. и П. Д., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В.Н. ***, със служебен адрес : …, телефон : … и …, СУМА в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.2 във вр. чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.7,ал.2,т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.

            На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

                       

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………………..