РЕШЕНИЕ
Номер 35519.08.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 04.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Любка Милкова
Секретар:Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20204100500532 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.17 ал.5 ЗЗДН вр. чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №227/10.07.2020г., постановено по Гр.д.№610/2020г. по описа на РС –
Горна Оряховица, на О. А. К. , ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“Д.“ №.., са наложени за
извършените от него актове на домашно насилие:
В ден през периода 14.05.2020г. – 17.05.2020г. спрямо малолетната М. О. А. , ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.С., ул.“В. Л.“ №.. – физическо насилие, изразяващо се в
ухапване с уста по дясната долна челюст и лявата мишница.
На 28.05.2020г. спрямо М. С. М. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С., ул.“В. Л.“ №.
– физическо, психическо и емоционално насилие, изразяващо се в разбиване на входната
врата на дома й, предизвикване на скандал, сбиване с нея и съжителя й, при което я стискал
с ръце по шията, нанесъл удари по лицето и тялото й и я ухапал с уста по лявата мишница.
На 28.05.2020г. спрямо малолетните С. О. А. , ЕГН ********** и М. О. А. , ЕГН
**********, и двете с постоянен адрес гр.С., ул.“В. Л.“ №. – психическо и емоционално
насилие, изразяващо се в извършване на горното спрямо М. С. М. , ЕГН **********, в тяхно
присъствие,
мерки за защита по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 ЗЗДН, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА О. А. К. , ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“Д.“ №., да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на С. О. А. , ЕГН **********, М. О. А. ,
********** и М. С. М. , ЕГН **********, и трите с постоянен адрес гр.С., ул.“В. Л.“ №..
ЗАБРАНЯВА на О. А. К. , ЕГН **********, с адрес гр.С., ул.“Ду.“ №., да се приближава
до М. О. А. , ЕГН ********** и М. С. М. , ЕГН **********, и двете с постоянен адрес гр.С.,
ул.“В. Л.“ №., жилището на същия адрес, местоработата на М. М. – „В. – .“ АД – гр.С.,
училището, в което детето учи и местата им за социални контакти и отдих, за срок от десет
месеца, считано от 10.07.2020г.,
разпоредено е и е издадена Заповед за защита №15/10.07.2020г., О. А. К. е предупреден, че
1
за неизпълнение на заповедта за защита чл.296 ал.1 НК предвижда наказание до три години
ЛОС или глоба до 5000лв., указани са му последиците по чл.21 ал.3 от ЗЗДН, възложен е
контрол по изпълнението на заповедта за защита на началника на РУ на МВР – Стражица,
както и на О. А. К. е наложена Глоба в размер на 200лв. за извършените от него в периода
14.05.2020г. – 28.05.2020г. актове на домашно насилие спрямо С. О. А. , ЕГН **********,
М. О. А. , ЕГН ********** и М. С. М. , ЕГН **********, както и е осъден О. А. К. да
заплати по сметка на РС – Горна Оряховица сумата от 25 лв., представляваща ДТ за
образуване на делото и разглеждане на молбата за защита, както и 5лв., в случай на
служебно издаване на ИЛ.
Против постановеното съдебно решение е постъпила в рамките на срока по чл.17 ал.1
от ЗЗДН въззивна жалба от ответника по делото О. А. К. , чрез пълномощника му адв.М. от
ВТАК, с която моли решението да бъде отменено като неправилно, постановено при
погрешна интерпретация на събраните писмени и гласни доказателства и поради това
необосновано, в противоречие с материалния и процесуалния закон, вместо което
постановено друго, с което предявената молба за защита от домашно насилие срещу него да
бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Моли, при констатиране на процесуално
нарушение – недопускане събирането на относими и допустими доказателства – разпит на
децата, делото да бъде върнато на ГОРС за повторно разглеждане на спора. Навежда, че след
прибирането му в РБългария от Холандия през месец май заявил на бившата си съпруга
М.С., че ще предприеме действия да му бъдат възложени родителските права спрямо двете
му деца, което изплашило С. и настоящото производство е изключителна злоупотреба с
права. Оспорва като абсолютно недоказан факта да е автор и извършител на процесния акт
на домашно насилие спрямо малолетната М. О. А. , изразен във физическо насилие – в
ухапване с уста по дясната долна челюст и лявата мишница, с довод, че вземал децата на 15
май вечерта и ги върнал при майка им на 17 май, като в събота вечерта – на 17.05.2020г.,
при спор коя да играе на таблета двете деца се сбили и С. е ухапала М. и я е ударила по
бузата, непосредствен свидетел на който инцидент бил съседа му – Т. К., разпитан пред РС,
като след спора М. поискала да се върне при майка си. Досежно конфликта, разразил се на
28.05.2020г., излага, че бил инсцениран от С., при който без съмнение децата му станали
жертви на домашно насилие, че в него има трима участници – той, С. и Р., сбили се, за което
вина носят тримата, в резултат на което получил сериозни наранявания, констатирани от д-р
Г., за които не предявил насрещна молба по чл.8 т.1 от ЗЗДН, като се позовава на реторсия –
насрещно съпричиняване, което счита, че съдът следва да съобрази при постановяване на
решението. Оспорва като прекомерен срокът от 10 месеца на наложената му мярка по чл.5
ал.1 т.3 от ЗЗДН за защита, както по отношение на дъщеря му М. О. А. , с която твърди да са
в прекрасни отношения, така и спрямо М. М., предвид спецификата на случката и наличието
на съпричиняване от нейна страна. Доводи в подкрепа на въззивната жалба излага в писмена
защита. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за двете съдебни
инстанции.
В рамките на срока по чл.17 ал.4 от ЗЗДН е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от молителката в процеса М. С. М. , действаща лично и като майка и законен
представител на малолетните й деца – С. О. А. и М. О. А. , чрез адв.Л.И. от ВТАК, редовно
преупълномощена, с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, респ.
обжалваното съдебно решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Счита за
неоснователно оплакването във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционният съд
процесуално нарушение, изразено в недопускане до изслушване на децата. Претендира
съдебни разноски за въззивното производство.
В СЗ въззивникът О. А. К. лично и чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК поддържа
изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ. обжалваното първоинстанционно
решение отменено изцяло, вместо което постановено друго, с което молбата за защита от
домашно насилие по чл.8 т.1 и т.2 от ЗЗДН да бъде отхвърлена, като неоснователна и
недоказана. Претендира разноски, но не и за въззивна инстанция, пред която не е направил
такива.
2
В СЗ въззиваемата страна М. С. М. , действаща лично и като майка и законен
представител на малолетните си деца М. О. А. и С. О. А. , чрез адв.Св. И. от ВТАК, редовно
преупълномощен, моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, респ. обжалваното
първоинстанционно решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски за въззивна инстанция.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, въззивният съд
взема предвид следното:
РС – Горна Оряховица е сезиран с молба с правно основание чл.8 т.1 и т.2 пр.3 от
ЗЗДН от М. С. М. , действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на
малолетните й деца С. О. А. и М. О. А. , всички от гр.Стражица, чрез пълномощника й
адв.Р.И. от ВТАК, против ответника по молбата О. А. К. от същия град, неин бивш съпруг и
баща на двете малолетни деца, за тяхна защита с налагане на мерките по чл.5 ал.1 т.1 и т.3
от ЗЗДН от осъществени спрямо тях актове на домашно насилие, както следва: 1/ спрямо
малолетната М. О. А. акт на домашно насилие в периода 14.05.2020г. – 17.05.2020г., изразен
във физическо такова, а именно в нанесени й от ответника травми по тялото и отпечатъци от
зъби от ухапване по време на престоя на детето при баща си, който вземал децата на
14.05.2020г., съобразно режима на лични контакти с тях, и върнал М. на 17.05.2020г.
разревана при майка й, за което ответникът дал обяснение, че плачела за нея, 2/спрямо
молителката М. С. М. акт на домашно насилие на дата 28.05.2020г., на която ответникът
дошъл в дома на М. С. М. , разбил входната врата, крещял, обиждал и заплашвал, че ще
вземе децата и молителката не може да бъде с друг мъж, защото е „негова“, съжителят й Е.
Р. се опитал да го успокои, но ответникът му се нахвърлил и започнал да го удря и бие, като
го повалил на земята, М. се опитала да спаси приятеля си, но К. започнал да бие и нея с ръце
и крака, като й нанесъл травми, съгласно приложената медицинска документация и
3/спрямо малолетните деца С. О. А. и М. О. А. , доколкото гореописаното действие на
28.05.2020г. по отношение на майка им М. С. М. се развило пред очите им, които, на
основание чл.9 ал.2 от ЗЗДН, са служебно конституирани в процеса от
първоинстанционният съд като страни – пострадали лица.
Ответникът по молбата О. А. К. е оспорил предявената срещу него молба с правно
основание чл.8 т.1 и т.2 пр.3 от ЗЗДН с искане да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Оспорил е да е автор на твърдяния акт на домашно насилие спрямо малолетната
М. О. А. , изразен във физическо такова – ухапване с уста по дясната долна челюст и лявата
мишница, с твърдение, че двете му дъщери при спор коя да играе на таблета се сбили и С. е
ухапала М. и я е ударила по бузата. Досежно твърдяния акт на домашно насилие на дата
28.05.2020г. е заявил, че със С. са отишли да вземат М.от дома на Е. Р., С. се качила да
извика сестра си, К. се качил и видял на вратата как Р. блъска С. и я дърпа да влезе в
апартамента, чул М. да пищи отвътре, със сила влязъл в апартамента и се опитал да изведе
децата си, при схватката Р. го ударил с тежка летва през лицето, срязъл му горната част на
носа и текнало обилно кръв, нанесени му били силни удари по тялото и имал съмнение, че
има счупени кости, признава, че е ударил молителката, ухапал я по бузата и че действието е
извършено в присъствие на децата.
Правно релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото
доказателствен материал са следните:
3
Молителката М. С. К. и ответника по молбата О. А. К. са бивши съпрузи, чийто
граждански брак е прекратен с развод по реда на чл.49 ал.1 от СК с влязло в законна сила на
04.07.2017г. съдебно решение по гр.д.№2096/2016г. по описа на ГОРС, с което
упражняването на родителските права спрямо двете им малолетни деца С. О. А. , родена на
02.01.2010г., и М. О. А. , родена на 13.05.2011г., е предоставено на майката, като на бащата
е определен режим на лични отношения с децата и е осъден да им заплаща издръжка.
Ответникът по молбата, съобразно дадените от него обяснения по ДП №128/2020г. по
описа на РУ гр.Стражица, които, дадени пред надлежен орган на власт са с характер на
извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, се завърнал от Кралство Нидерландия
на 12.05.2020г. и на 14.05.2020г. вземал при себе си двете си деца, съобразно режима на
лични контакти с тях. Малолетната М. стояла два дена при баща си и поискала да се върне
при майка си. На 17.05.2020г. К. оставил дъщеря си М. разстроена при баба й по майчина
линия – свид.Н. А., според чиито показания детето си дошло със синьо, надуто лице,
ухапано, и синини имала, плачела, било отбелязано, че е ухапано на бузата и на ръката, на
лявата, дясната буза била ухапана. Според показанията на А., М. й споделила, че баща й и
казал, че няма да върви при майка си, започнал да я удря с юмруци, ухапал детето по ръката.
Свидетелят Р., съжител на майката, установява, че ответникът като върнал М. при тях
видели, че е ухапана от лявата страна на бузата, дясната ръка също била ухапана, голямата
дъщеря на М. казала, че тя я била ухапала, после С. си признала, че баща й е ухапал малката
дъщеря и М. казала, че баща й я ухапал. Разпитан пред РС е и воденият от ответника
свидетел Т. К., който бил на гости у ответника и чул, че двете деца се разправят, „чуваме
гюрултия“, децата се скарали заради таблет, като се карали не е влизал вътре, О.влязъл и
казал, че децата се карат и малката плачела вътре, на втория ден след гюрултията, дошли у
тях и малката М. била начумерена и казала, че иска при майка си, не иска да стои при баща
си и имала на бузата белег, по гласа познал, че малката плаче, чул, че малката вика „Олеле,
заболя ме“.
В Амб. лист №2277/20.05.2020г. при извършен преглед на М. О. А. била поставена
основна диагноза: удар, тласкане, ритане, изкълчване, ухапване или одраскване от друго
лице, данните от снетата анамнеза били, че след посещение при баща си детето се оплакало
от физически тормоз от негова страна, изразяващ се в ухапвания по лицето и лявата
мишнична област, което било в резултат на това, че малката пожелала да се прибере при
майка си и плакала за нея, като в амб. лист е отразено обективно състояние на детето: отоко
и ливидно оцветяване на кожата в областта на дясната долна челюст и ливидно оцветяване,
характерно като при ухапване в областта над лявата мишница над лакътя, не на извършени
изследвания, не е назначена терапия, не са отразени размери на обективните находки.
Издадено е съдебномедицинско удостоверение №../29.05.2020г. от д-р Н. Г., въз основа на
данните от Амб. лист №../20.05.2020г., със заключение, че от приложените медицински
документи на М. О. А. – 9г. се установи: кръвонасядане по долна челюст и кръвонасядане
по лява мишница – суспектни за ухапвания с уста, които описани травматични увреждания
са в резултат от тъпи травми и по начин и време, описан от майката /на 17.05.2020г. като
вземала дъщеря си от бащата, забелязала травми по ръката и лицето на детето, за което то
съобщило, че е захапана с уста по лява мишница и лицето от баща си и удряна с юмруци от
него/ е възможно да са получени, и са причинили на А. болки и страдания.
Във въззивното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля С.Т., майка на ответника и баба на двете малолетни деца по бащина линия, от
чийто показания се установи, че на 10.07.2020г. се завърнала в РБългария от Холандия,
където живее от 10г., вземали М., която три седмици била при тях, след което поискала да
отиде при майка си, че М. й казала, че майка й я предизвиква да казва всичко – че татко й я е
ухапал, със сестра си за някакъв таблет се скарали, че детето й е казало, че майка й си
измисля тези работи, както и че С. е ухапала М., това й казала С.
Безспорно от съвкупния анализ на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че на 28.05.2020г., около 16,30ч. ответникът по молбата отишъл,
заедно със С., до дома на молителката с искане да вземе М., за да я заведе на лекар, на което
М. отказала, защото била водила детето вече на зъболекар, С. се качила до входната врата,
4
но не й отворили, дошъл и ответника, той разбил входната врата, счупвайки бравата,
влизайки в апартамента счупил и стъклото на интериорната врата на хола, където били
молителката, свид.Р. и М., ударил Р., който паднал на леглото, ответникът започнал да го
души и го ухапал, молителката се опитала да ги разтърве, но ответникът ударил и нея.
Свидетелят Р. ударил ответника, а последният го изблъскал към коридора. Зад входната
врата имало дървен сап, който свидетелят Р. вземал, започнал да нанася удари с него на
ответника по лицето и краката, а ответникът го блъснал извън апартамента. Свидетелят Р.
отишъл да извика помощ, а ответникът се върнал в апартамента, където съборил
молителката на пода, нанесъл и удари, одраскал я по окото и я душил. През цялото време на
инцидента на 28.05.2020г. двете деца присъствали в апартамента и видели сбиването. За
причинените на М. М. травматични увреждания е издадено съдебно медицинско
удостоверение №./29.05.2020г. – кръвонасядане с одиране по лицето, кръвонасядания по
лицето, кръвонасядане по шията, кръвонасядане с охлузване по лява мишница /захапване с
уста/, кръвонасядане по тялото, които са в резултат от тъпи травми и по начин и време,
описан от лицето, е възможно да са получени, които травматични увреждания са причинили
на М. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
За получените при сбиването на 28.05.2020г. травматични увреди на свид.Е. Р. е
издадено съдебномедицинско удостоверение №./29.05.2020г., респ. на ответника по молбата
е издадено съдебномедицинско удостоверение №./2020г. от д-р Д.Г., като за случая е
образувано и ДП №../2020г. по описа на РУ Стражица. Фактическата обстановка, досежно
акта на 28.05.2020г., е всестранно и пълно изяснена от първоинстанционният съд, който е
анализирал всички събрани по делото доказателства, към която въззивният съд препраща.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявената молба с правно основание чл.8 т.1 и т.2 пр.3 от ЗЗДН за защита от
домашно насилие е процесуално допустима, доколкото молителката е активно легитимирана
по смисъла на чл.3 т.1 пр.2 от ЗЗДН да търси защита от домашно насилие, извършено от
ответника, неин бивш съпруг, респ. служебно конституираните като страна в процеса
пострадали лица – малолетни деца са активно легитимирани по смисъла на чл.3 т.4 от ЗЗДН
да търсят такава от домашно насилие, извършено от ответника, техен възходящ.
Безспорно, съгласно чл.2 ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е и всеки акт на физическо
насилие, извършен спрямо лица, които се намират в родствена връзка.
Съдът, след съвкупен анализ на всички събрани по делото пред първа и въззивна
инстанции писмени и гласни доказателства приема, че по делото не е доказано по безспорен
и категоричен начин, че ответникът по молбата е автор на причинените на малолетната му
дъщеря М. О. А. по време на престоя й при него в ден през периода 14.05.2020г. –
17.05.2020г. кръвонасядане по долна челюст и кръвонасядане по лява мишница – суспектни
за ухапвания с уста, поради което по делото не е доказано, че ответникът е извършил спрямо
дъщеря си М. А. акт на домашно насилие, изразен във физическо такова, доколкото не се
установява пълно и главно авторството на деянието, на което основание предявената молба
по чл.8 т.2 пр.3 от ЗЗДН за защита от осъществен от ответника спрямо М. А. акт на домашно
насилие, изразен във физическо такова, се явява неоснователна и недоказана и следва да
бъде отхвърлена, респ. обжалваното съдебно решение в тази му част, с която К. е наказан за
осъществен спрямо малолетната му дъщеря М. А. акт на домашно насилие, изразен във
физическо такова, с налагане на мерките за защита по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН, досежно
този акт, следва да бъде отменено, като неправилно. При обосноваване на извода за
недоказаност, че ответникът е автор на причинените на дъщеря му М. А. травматични
увреждания съдът съобрази на първо място, че по делото липсват преки доказателства в тази
насока. Всички разпитани по делото свидетели не са очевидци на нанасяне на
травматичните увреди на детето и не възпроизвеждат свои лични, преки и непосредствени
възприятия относно авторството на деянието, а показанията им почиват на обяснения на
пострадалото дете М. А., относно правдивостта на които, от една страна, се поставя
съмнение, с оглед възрастта на детето /9г./, а от друга – които са взаимно изключващи се,
досежно релавантния за спора факт – пред свидетелите А. и Р., в насока, че травматичните
5
му увреждания са причинени от баща му, и точно в противоположна посока пред свидетеля
Т. – че майка й я предизвиква да казва всичко – че баща й я е ухапал, т.е., че обясненията на
детето са плод на манипулация от страна на молителката. Разпитаните по делото свидетели
– от една страна А. и Р., а от друга – свидетеля Т., като роднини на страните, са
заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, поради което показанията им
следва да се преценяват, съгласно чл.172 от ГПК, с оглед на всички други данни по делото,
като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Социалният доклад за
положението на децата е изготвен от ДСП Стражица на 17.06.2020г., т.е. един месец след
деянието, като не може да послужи като годно доказателство за удостоверяване, че
ответникът е автор на причинените на малолетната М. телесни увреждания, предвид й
показанията на свидетеля Т., че детето й е споделило, че е предизвиквано от майка си да
казва, че баща й я е ухапал, което поставя под съмнение достоверността на дадените
обяснения от детето пред социалните работници, на база на които са и констатациите в
социалния доклад. В Амб. лист №../20.05.2020г. не са отразени размери на обективните
находки, от които да се изходи дали са суспектни за ухапвания с уста от възрастен или от
дете, а съдебномедицинско удостоверение №./29.05.2020г. е издадено само въз основа на
данните от Амб. лист №../20.05.2020г. Безспорно се установява скарване между двете деца
по време на престоя на М. при баща й, заради таблет, при което свидетеля К. е възприел вик
на М. „Олее, заболя ме!. Първоначално пред свидетеля Р., а впоследствие и пред свидетеля
Т., голямата дъщеря на страните С., участвала в скарването с М., е споделила, че тя е
ухапала М., което изключва ответникът да е автор на деянието. При тези данни по делото и
при липса на преки доказателства, не се установява категорично и безспорно ответникът да
е извършил спрямо малолетната си дъщеря М. О. А. твърдяния акт на домашно насилие в
ден през периода 14.05.2020г. – 17.05.2020г., изразен във физическо такова, предвид което
предявената молба по чл.8 т.2 пр.3 от ЗЗДН следва да бъде отхвърлена, като неоснователна
и недоказана, респ. обжалваното съдебно решение в тази му част, с която К. е наказан за
осъществен спрямо малолетната му дъщеря М. А. акт на домашно насилие, изразен във
физическо такова, с налагане на мерките за защита по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН, досежно
този акт, следва да бъде отменено.
За пълнота и с оглед наведените оплаквания във въззивната жалба съдът излага, че
неизслушването на двете деца по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето не съставлява процесуално
нарушение, допуснато от първоинстанционният съд. Съгласно чл.15 ал.1 от ЗЗДетето, във
всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси
на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10 – годишна възраст, освен ако това
би навредило на неговите интереси. Макар и малолетната С. О. А. да е навършила 10г.
възраст, доколкото изслушването й, досежно извършения спрямо нея акт на домашно
насилие на 28.05.2020г., който засяга правата или интересите й, би довело до вторична
виктимизация на детето, както е приел и районният съд, то би навредило на нейните
интереси, поради което и не е налице твърдяното процесуално нарушение. От друга страна,
изслушване на навършило 10 – годишно дете разпоредбата на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето
допуска в съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, т.е.
допустимо е изслушване на малолетната С., в случай, че това не би навредило на нейните
интереси, само, досежно извършения спрямо нея акт на домашно насилие на 28.05.2020г., но
не и като доказателствено средство във връзка с процесния спрямо малолетната М. твърдян
акт на домашно насилие, изразен във физическо такова. На основание чл.15 ал.2 от
ЗЗДетето, когато детето не е навършило 10 – годишна възраст, то може да бъде изслушано в
зависимост от степента на неговото развитие. Мотивите за неизслушване на малолетната С.
на по-силно основание са важими и досежно М., която не е навършила 10- годишна възраст.
Съвкупният анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства
обосновава извод, че по делото е безспорно установено извършването от ответника по
молбата спрямо молителката М. С. М. на 28.05.2020г. на акт на домашно насилие по
смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗДН, изразен във физическо, психическо и емоционално насилие,
изразяващо се в разбиване на входната врата на дома й, предизвикване на скандал, сбиване с
нея и съжителя й, при което я стискал с ръце по шията, нанесъл удари по лицето и тялото й
и я ухапал с уста по лявата мишница, причинявайки й травматични увреждания, подробно
описани в съдебномедицинско удостоверение №./29.05.2020г., поради което предявената от
6
нея молба по чл.8 т.1 от ЗЗДН се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.
Наложените на ответника по молбата мерки по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН за осъществения
спрямо молителката М. С. М. на 28.05.2020г. акт на домашно насилие от
първоинстанционният съд въззивният съд счита за подходящи, както и наложената мярка по
чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН за съответна на извършения акт на домашно насилие, изразен, освен в
психическо и емоционално, и във физическо такова, като определеният срок на мярката от
10 месеца, считано от 10.07.2020г., въззивният съд счита, че не е прекомерен и обжалваното
решение в тази му част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено,
доколкото съобрази, че спрямо молителката ответникът по молбата е осъществил и три
форми на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗДН, което в съчетание, че акта на
домашно насилие, извършен спрямо молителката, е извършен и в присъствие на децата,
обосновава правилност при определяне на срока на мярката по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН малко
под средния, визиран в чл.5 ал.2 от ЗЗДН, при съобразяване и че поводът за насилието е
спор за родителски права, който подлежи на разрешаване по реда на чл.59 ал.9 от СК.
Обстоятелството, че К. на 28.05.2020г. е получил травматични увреждания, описани в
съдебномедицинско удостоверение №49/2020г., доколкото не се твърди да са му нанесени от
молителката, изключва извод за тяхно насрещно съпричиняване, което да бъде отчетено.
Молителката – пострадало лице се е нахвърлила срещу ответника именно като ответна
реакция на защита на посегателството му срещу съжителя й Робертов, поради което това
обстоятелство съдът счита, че не следва да обуслови определяне на по-кратък срок на
мярката за защита по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН, поради изложените по-горе основания.
На основание чл.2 ал.2 от ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху дете се
смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Безспорно установено по делото е, че извършения от ответника акт на домашно
насилие спрямо М. С. М. на 28.05.2020г. е извършен в присъствие на двете малолетни деца
М. и С. А., което, на основание чл.2 ал.2 от ЗЗДН, съставлява извършен от ответника спрямо
двете деца акт на психическо и емоционално насилие, за който предявената молба по чл.8
т.2 пр.3 от ЗЗДН се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена, респ.
обжалваното първоинстанционно решение, в тази му част, с която на О. К. е наложена мярка
за защита по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН за осъществен от него спрямо двете му малолетни деца
акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.2 от ЗЗДН, се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
На ответника по молбата, независимо от частична отмяна на заповедта, на основание
чл.11 ал.3 пр.2 ЗЗДН, не се следват разноски за първа инстанция.
Въззивникът не претендира, а и не е направил разноски за въззивна инстанция,
поради което съдът не дължи произнасяне.
Въззиваемата страна не е направила разноски за въззивна инстанция и такива не
следва да й бъдат присъждани.
Независимо от частична отмяна на заповедта за защита в полза на малолетната М. О.
А. , досежно твърдян акт на домашно насилие – физическо насилие в ден пред периода
14.05.2020г. – 17.05.2020г., на основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН, в тежест на молителката не
следва да се възлага ДТ по делото /за първа и въззивна инстанции/, досежно този акт,
доколкото отхвърлената молба за защита е на лице, което не е навършило 18 – годишна
възраст.
С оглед изхода по спора, въззивникът, съразмерно с уважените молби по чл.8 т.1 и
т.2 пр.3 от ЗЗДН, следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ВТОС, дължимата, съгласно чл.17 ал.2 от ЗЗДН вр. чл.18 ал.1 вр. чл.16 от
ТДТКССГПК, ДТ за въззивното производство в размер на 12,50лв., ведно с 5лв., в случай на
служебно издаване на ИЛ.
Водим от горното и на основание чл.17 ал.5 изр.1 от ЗЗДН вр. чл.271 ал.1 пр.3 от
7
ГПК, Великотърновският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №./10.07.2020г. , постановено по Гр.д.№610/2020г. по описа
на РС – Горна Оряховица В ЧАСТТА, с която на О. А. К. , ЕГН **********, с адрес гр.С.,
ул.“Д.“ №., за извършен от него акт на домашно насилие: В ден през периода 14.05.2020г. –
17.05.2020г. спрямо малолетната М. О. А. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С.,
ул.“В.Л.“ №. – физическо насилие, изразяващо се в ухапване с уста по дясната долна челюст
и лявата мишница, са наложени мерки за защита по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН, като е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. О. А. ,
досежно този акт на домашно насилие, и му е забранено да се приближава до М. О. А. , ЕГН
********** с постоянен адрес гр.С., ул.“В. Л.“ №.., жилището на същия адрес, училището, в
което детето учи и местата му за социални контакти и отдих, за срок от десет месеца,
считано от 10.07.2020г., като в същата част ОТМЕНЯ издадената въз основа на
решението Заповед за защита №15/10.07.2020г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявената от М. С. М. , с ЕГН **********, в качеството й на майка и
законен представител на малолетната й дъщеря М. О. А. , с ЕГН **********, двете от гр.С.,
ул.“В. Л.“ №1.., против О. А. К. , ЕГН **********, от гр.С., ул.“Д.“ №.., молба с правно
основание чл.8 т.2 пр.3 от ЗЗДН за защита от осъществен спрямо малолетната М. О. А. в
ден през периода 14.05.2020г. – 17.05.2020г. акт на домашно насилие - физическо насилие,
изразяващо се в ухапване с уста по дясната долна челюст и лявата мишница, чрез налагане
на мерките за защита по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН, досежно този акт, като
НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №227/10.07.2020г., постановено по Гр.д.№610/2020г. по
описа на РС – Горна Оряховица, в останалата обжалвана част, с която на О. А. К. , ЕГН
**********, са наложени мерки за защита по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН за извършен от него
на 28.05.2020г. спрямо М. С. М. , с ЕГН **********, акт на домашно насилие, изразен във
физическо, психическо и емоционално насилие, както и с която на О. А. К. , ЕГН
**********, е наложена мярка за защита по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН за осъществен на
28.05.2020г. спрямо малолетните С. О. А. , ЕГН ********** и М. О. А. , с ЕГН **********,
акт на домашно насилие – психическо и емоционално насилие, изразяващо се в извършване
на акта на домашно насилие на 28.05.2020г. спрямо М. С. М. , ЕГН **********, в тяхно
присъствие, както и с която на О. А. К. е наложена Глоба в размер на 200лв. за извършените
от него на 28.05.2020г. актове на домашно насилие спрямо С. О. А. , ЕГН **********, М. О.
А. , ЕГН ********** и М. С. М. , ЕГН **********, и е осъден О. А. К. , ЕГН **********, да
заплати по сметка на РС – Горна Оряховица сумата 25 лв., представляваща ДТ за образуване
на делото и разглеждане на молбата за защита, както и 5лв., в случай на служебно издаване
на ИЛ.
ОСЪЖДА О. А. К. от гр.С., ул.“Д.“ №.., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС – Велико Търново, сума в размер на
12,50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща дължима ДТ за въззивното
производство, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на ИЛ.
Заверен препис от влязлото в сила съдебно решение да се изпрати на РУ на МВР
гр.Стражица.
На основание чл.16 ал.3 от ЗЗДН препис от решението да се връчи на страните.
На основание чл.17 ал.6 от ЗЗДН решението е окончателно.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9