Решение по дело №1107/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1106/09.04.2020г.гр.Пловдив

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

            при участието на секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1107/2019г., за да се произнесе взе предвид следното.

            Производството по делото е по отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК.

            Ищец И.М.Д. твърди, че била сключила договор за потребителски паричен заем № **** с „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД по силата на който получила паричен заем като наред с така сключения договор бил сключен и още един договор за поръчителство с „Кредит Гаранция” ЕООД по силата на който последното дружество обезпечило изпълнението на задълженията на ищцата към кредитора „Кеш кредит мобайл” ЕАД за сумата от 900 лева, която представлявало възнаграждението на поръчителят за даденото обезпечение. Според ищцата договорът за паричен заем с „Кеш кредит мобайл” ЕАД е недействителен на основание чл. 11, ал.1, т.10 – не бил ясен размера на възнаградителната лихва и размера на ГПР, на основание чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК – липсвал лихвен процент и условията за прилагането му и чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК – липсвало разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми, допуснато било нарушение на чл. 11, ал. 2 ЗПК – не била подписана всяка страница от общите условия към договора за заем. Според ищцата поради недействителността на договора за паричен заем, недействителен бил и договора за обезпечението, тъй като същият имал акцесорен характер.

            Ищцата предявява настоящия иск против ответник „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, тъй като това дружество придобило вземането за възнаграждение от 885 лева по договора за поръчителство сключен с „Кредит Гаранция” ЕООД въз основа на договор за цесия от 23.12.2016г.

            Ето защо се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 885 лева по договор за поръчителство сключен с „Кредит Гаранция” ЕООД. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

            Ответник „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД възразява срещу пасивната си процесуална легитимация да отговаря по така предявения иск, както и посочва, че договора за заем е валиден, респ.валиден е и договора за поръчителство. Не оспорва фактите затова че ищцата е сключила договор за потребителски паричен заем **** с „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД и договор за поръчителство с „Кредит Гаранция” ЕООД, както и не оспорва факта, че вземането за договора за поръчителство са цедирани на ответника. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

            Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съквупност на основание чл. 12 ГПК,  за да се произнесе взе предвид следното.

            По делото не е спорно затова, че ищцата е сключила договор за потребителски паричен заем № **** с „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД по силата на който получила паричен заем като наред с така сключения договор бил сключен и още един договор за поръчителство с „Кредит Гаранция” ЕООД по силата на който последното дружество обезпечило изпълнението на задълженията на ищцата към кредитора „Кеш кредит мобайл” ЕАД за сумата от 900 лева, която представлявало възнаграждението на поръчителят за даденото обезпечение. Ответника придобил по силата на договор за цесия от 23.12.2016г. сумата от 900 лева по договора за гаранция. Следователно, ответника е пасивно легитимиран да отговаря по така предявения отрицателен установителен иск, тъй като е титуляр на оспорваното от ищцата притезание.

            Въпреки положените процесуални усилия от настоящата инстанция по делото не бе приобщен договор за потребителски паричен заем № **** с „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД поради което и не може да бъда изследван статута на този договор от гледна точка на неговата законосъобразност и съответствие с разпоредбата на чл. 11 ЗПК. Вземането на ответника произтича от договора за обезпечение именно на договора за паричен заем, който не бе установен и приет по делото като доказателствен материал – арг. от чл. 138, ал.2, изр. 1 ЗЗД. Последното обстоятелство съгласно чл. 154 ГПК е в тежест на ответника по така предявения отрицателен установителен иск, тъй като именно той следва да установи валидността на договора за гаранция, като с оглед зависимостта на това правоотношение от главното правоотношение в тежест на ответника е да представи договора за заем и да установи съответствието му с оспорените от ЗПК норми.

            Следователно, щом не може договора за паричен заем да се провери дали съответства на ЗПК, то не може да се направи извод затова дали дългът е валидно възникнал. 

Вярно е че недействителността на отделни клаузи на договора за потребителски заем не водят до недействителност на цялото правоотношение, но липсата на договора за заем прави невъзможно за установяване какво точно ищцата е обезпечила поради което и с оглед извършените от нея плащания установени от ССчЕ в размер на 1 549 лева е неясно каква част от тази сума се отнася към погасяване на главницата и каква част се отнася към другите вземания по останалите клаузи от договора, които пък ако бъдат прогласени за недействителни следва тези плащания да се отнесат като погасяващи главницата. Последното пък поставя въпроса и затова въобще дали са налице основанията за активиране изискуемостта на вземането по договора за гаранция, до колкото е възможно с извършените плащания да е погасено главното задължение, при което да не е имало основание за гаранта да извърши плащане към кредитора, при което пък въобще се поставя въпроса за валидността на предмета на това обезпечение и до колко то не се явява скрит разход по кредит, респ. условие изпълнението на което е било поставено от кредитора, за да отпусне заема, при което потребителят да е бил поставен в неравноправно положение.

            Ето и защо предявения иск е основателен и доказан поради което и следва да бъде уважен.

            На основание чл. 78 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 150лева, а в полза на адв. Д.Б. сума в размер на 360 лева на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за осъщественото процесуално представителство на материално затруднено лице.

            Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.М.Д. с ЕГН **********  с адрес: ***  НЕ ДЪЛЖИ В ПОЛЗА НА „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Хенрик Ибсен № 15 с **** Л.Д. сумата от 885 лева по договор за поръчителство сключен с „Кредит Гаранция” ЕООД, вземането по който е прехвърлено на 23.12.2016г.

            ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Хенрик Ибсен № 15 с управител Л. Д.  ДА ЗАПЛАТИ в полза на И.М.Д. с ЕГН **********  с адрес: ***  сумата от 150 лева разноски по делото за настоящата инстанция;

            ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Хенрик Ибсен № 15 с управител Л. Д.  ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв. Д. *** сумата от 360 лева на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/В. АТАНАСОВ

 

Вярно с оригинала.

Р.М.