Решение по дело №10196/2022 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 ноември 2022 г.
Съдия: Ивелина Карчева Янева
Дело: 20227060710196
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н    И    Е

 

N 172

 

Гр.Велико Търново 01.11.2022г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Великотърновският административен съд, ІI-ри касационен състав, в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година  в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Йорданка Матева

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Евтим Банев

                                                                                                                  Ивелина Янева

 

при секретаря С. А. и с участието на прокурора Иванова като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.н.дело № 10196 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.

            Предмет на касационното производство е Решение № 303 / 12.07.2022г., постановено по НАХД № 725 по описа на ВТРС за 2022г., с което е потвърдено наказателно постановление № 21-1275-000420 / 12.03.2021г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново, с което на С.Г.К. са наложени административни наказания глоба в размер на 150лв. на основание чл.179, ал.1, т.5, предложение 1.2 от ЗДвП за нарушение на чл.6, ал.1 от същия закон и глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от същия закон.

Касационното производство е образувано по жалба от С.Г.К., в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са подробни доводи за неправилна преценка на съда на събраните доказателства относно времето на установяване на нарушителя и съответно изтичането на преклузивния тримесечен срок за образуване на административно наказателно производство. Моли се за отмяна на въззивното решение, отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът не изразява становище по същество на спора.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението.

В хода на въззивното производство са установени следните факти – на 12.08.2020г. контролните органи наблюдават движението на лек автомобил с рег № *** като същият извършва маневра изпреварване при наличието на пътна маркировка М-1. Подава се сигнал на водача да спре за проверка, но същия увеличава скоростта и не спира. При проверка в информационните масиви на КАТ се установява, че собственик на автомобила е ЕООД „Моника комерс -2“, а ползвател М.О.Д.. На 03.09.2020г. е изпратено до ОД на МВР Добрич искане за издирване и установяване на лицето М.Д. за връчване на покана за явяване на съставяне на АУАН или попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП на кого е предоставено за управление превозното средство. На 23.09.2020г. е върнат отговор, че Д. не е установен на адреса си, по данни на родители на 01.08.2020г. напуска страната и живее и работи в Германия. Осъществен е контакт по телефона и лицето заявява, че притежава и управлява лек автомобил от същата марка, но с регистрационен номер ***. Прилага снимки на договор за лизинг с ЕООД „Моника комерс -2“, свидетелство за регистрация на МПС и на превозното средство. Към същата докладна записка са приложени и Договор за финансов лизинг № СА1767 / 29.07.2019г. между ЕООД „Моника комерс -2“ и С.Г.К. за покупка на лек автомобил с рег. № ***, приемо-предавателен протокол и свидетелство за правоуправление на К.. На 30.09.2020г. повторно е изпратено до ОД на МВР Добрич искане за извършване на същите действия по отношение на М.Д.. На 16.10.2020г. е върната докладна записка, че лицето не е установен на адреса, а по данни на кметския наместник живее и работи в Германия. На 11.12.2020г. е изготвена докладна записка, в която се описват проведени телефонни разговори с кметския наместник Сали и Д., от които се установява, че последния живее и работи в Германия, не притежава лек автомобил с рег. № ***, а такъв с рег. № *** от същата марка и закупен на лизинг от същото дружество. Заявено е при връщане през м.12.2020г. наемане на ***за защита с оглед извършена измама с личните му данни.  На 11.12.2020г. е изпратено искане до СДВР за установяване на управителя на ЕООД „Моника комерс -2“ за попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП. На 21.12.2020г. са изискани копия от документите относно придобиването и регистрацията на лекия автомобил, които са представени на 25.01.2021г. На 14.01.2021г. е върната Декларация по чл.188 от ЗДвП от упълномощено лице, в която като водач на автомобила е посочен С.Г.К. и е приложено копие от свидетелството му за правоуправление. На 19.02.2021г. е съставен акт за установяване на административно нарушение на С.Г.К., който подава възражение на 23.02.2021г. с доводи, че автомобилът се ползва като служебен от него и негови служители и поради изминалия период от време не може да си спомни на конкретната дата кой го е управлявал.

Административно наказващият орган приема наличието на нарушения на чл.6, ал.1 и чл.103 от ЗДвП и на К. са наложени глоби и лишаване от право да управлява МПС.

Въззивният съд приема, че нарушенията и нарушителят са безспорно установени, спазени са процесуалните срокове за ангажиране отговорността на нарушителя, липсват процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление, правилно са определени видът и размерът на наказанията, поради което и то е потвърдено.

Настоящият състав намира изводите на районния съд за законосъобразността на електронния фиш за несъответни на събраните доказателства, процесуалния и материалния закони.

Основателни са възраженията на касатора за допуснато в хода на административно наказателното производство съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в образуването му след изтичане на преклузивния тримесечен срок от откриване на нарушителя.

Видно от приложените писмени доказателства още към 23.09.2020г. са налице представени доказателства за наличието на договор за финансов лизинг с предмет процесния автомобил и предоставянето му на К., следователно към този момент е установен ползвателя на автомобила, респективно нарушителя. Тримесечният срок от установяване на нарушителя изтича на 23.12.2020г., поради което и съставеният на 19.02.2021г. акт за установяване на административно нарушение е издаден в нарушение на чл.3 от ЗАНН.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че несвоевременното образуване на административно наказателно производство е в резултат на системни бездействия и пропуски в работата на органите на МВР на различни нива. На първо място след представянето на 23.09.2020г. на данни за предоставянето на ползване на лицето М.О.Д. на друго превозно средство, не е изискана незабавно информация от собственика на автомобила, а месеци по-късно отново е търсено същото лице и едва след заявяване на намерение за ангажиране на ***и злоупотреба с лични данни, се пристъпва към проверка на вписаните в регистъра на МВР данни.

На второ място, видно от данните при регистрацията на автомобила, изобщо не е направена проверка за съответствие между заявлението и приложените към него доказателства, в резултат на което като ползвател на автомобила е вписано лице, различно от вписаното в договора за лизинг, пълномощното и приемо-предавателния протокол.

На трето място 14 дни отнема на администрацията предвижването на една декларация по чл.188 от ЗДвП от гр.София до гр.Велико Търново – декларацията е датирана от лицето на 30.12.2020г., а постъпва в Пътна полиция Велико Търново на 14.01.2021г.

Доколкото липсата на установяване на действителния ползвател на автомобила в разумен срок, който да позволи индивидуализация на водача, е в резултат на действия и бездействия на органите на МВР, то в случая е налице нарушение на основен правен принцип – никой не може да черпи права от собственото си незаконосъобразно поведение.

Съобразно изложеното решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, като спорът бъде разрешен по същество с отмяна на наказателното постановление.

При този изход на спора основателно се явява искането на касатора за присъждане на сторените по делото разноски за две съдебни инстанции съобразно представения списък на разноските и доказателства за действителното им извършване.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 303 / 12.07.2022г., постановено по НАХД № 725 по описа на ВТРС за 2022г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1275-000420 / 12.03.2021г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР Велико Търново да заплати на С.Г.К. ЕГН ********** *** сумата от 1 000лв. / хиляда лева/.

 

           РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.