О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2902
гр. Пловдив, 04.12.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, второ отделение, 29 – ти състав, в закрито заседание на 04.12.2023
г. в следния състав:
Съдия: Адриан Янев
като
разгледа административно дело № 785
по
описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК, вр. чл.
144 АПК.
Подадена е молба от 11.10.2023 г.
на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, с която се иска допълване на
протоколно определение от 10.10.2023 г. в частта за разноските, като се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Другата страна – „Рента кар БГ 7“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост на искането,
тъй като не е представен списък за разноски по чл. 80 ГПК. Счита, че искането е
неоснователно, тъй като не е направено своевременно със становището и в
проведените открити съдебни заседания.
След като се запозна с исканията и
становищата на страните, съдът намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 144 АПК в срока за обжалване, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното определение в частта му за разноските.
Молбата е депозирана в срока по чл.
248, ал. 1 ГПК и е подадена от надлежна страна, която е участвала в
производството.
Неоснователни са възраженията за
недопустимост, обосновани с твърденията за липсата на представен списък за
разноски по чл. 80 ГПК. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане
на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските.
Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече
постановения съдебен акт в частта му за отговорността за разноски. Първата
хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е
произнесъл по разноските. Разгледаната правна характеристика на допълване на
съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти
при формиране волята на съда. Пропускът на съда да се произнесе по разноските
не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и
представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на
допълване на решението в тази му част. В тази връзка следва да се има предвид,
че представянето на списък по чл. 80 ГПК е предпоставка за изменение на
съдебния акт в частта за разноските, но не е за допълване му в тази част. В
този смисъл са дадените разяснения в т. 8 и т. 9 на ТР по тълкувателно дело №
6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Разгледано по същество, направеното
искане е основателно.
Ответната страна е била
представлявана от юрисконсулт, а с оглед изхода на делото и на основание чл.
143, ал. 3 АПК същата има право на разноски.
Неоснователни са възраженията, че ответната
страна не е направила своевременно искане за присъждане на разноски. Действително
в становището и в съдебно заседание ответната страна не е направила искане за
присъждане на разноски. Вярно, че исканията за присъждане на разноски се правят
преди приключване на делото със съответния съдебен акт, но страните не са
наясно дали и как ще се произнесе съдът по допустимостта на производството,
поради което страните няма как да бъдат
задължени да упражнят правото си на разноски преди това, т. е. следва да се
вземе под внимание искането за присъждане на разноски и същото да се разгледа
като молба по чл. 248 ГПГ, вр. чл. 144 АПК (аналогично на ситуацията при
постановяване на прекратително определение в закрито съдебно заседание). В този
смисъл определение № 3081 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2330/2010 г., VII
о., определение № 13990 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10173/2019 г.,
5-членен с-в, определение № 2451 от 16.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1019/2022
г., II о., определение № 60317 от 29.09.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1754/2021
г., I т. о., ТК, определение № 36 от 21.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
3022/2019 г., II т. о., ТК, определение № 166 от 24.03.2017 г. на ВКС по ч. т.
д. № 504/2017 г., II т. о., ТК, определение № 101 от 12.03.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 102/2012 г., II г. о., ГК, Определение № 438 от 17.07.2009 г. на ВКС
по ч. т. д. № 352/2009 г., I т. о., определение № 736 от 23.12.2010 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 689/2010 г., IV г. о., ГК, и други.
Съгласно чл. 161, ал. 1, изр.
последно ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда
за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното
възнаграждение за един адвокат. По делото липсва информация какъв е
материалният интерес на делото, доколкото не е представен оспорени Акт за
прихващане и възстановяване от 23.12.2022 г. В тази връзка възнаграждението
следва да се определи съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
според която за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.
2, възнаграждението е 1 000 лева.
Предвид
изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА „Рента кар БГ 7“ ЕООД, ЕИК *********
да заплати на Национална агенция по приходите сумата в размер на 1000 лева,
представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия: