Р Е Ш Е
Н И Е №260054
10.05.2021г.,
гр. Б.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД Б.,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, шести състав, в публично съдебно заседание на шести
април две хиляди двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. П.
при секретаря Х.
К. като разгледа докладваното от съдията АНД № 97 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Предметът
на обжалване:
Електронен фиш *на ОДМВР-С., с
който на Г.В.И., с ЕГН **********,*** му
е наложено административно наказание “глоба” в размер 2000.00 /две хиляди/ лева,
за извършено административно нарушение по чл. 483, ал. 1,
т. 1 от КЗ вр. чл. 638, ал. 4 вр. чл.
638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, изразяващо
се в това, че на 28.12.2020г. в 15:57ч. в общ. Б., обл.Софийска Пътен възел/ПВ/
Б. на АМ „Х.” с посока на движение от *към АМ „Х.”, нарушението установено
с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, насочено към гр. Б., ЮЛ, което е ригистрирало МПС на територията на РБ и
не е спряно от движение и не е сключило ГО с лек автомобил М. *, с рег. № *,
заснето с автомотизирано техническо средство/система № 11743с1.
Становища
на страните:
Срещу така издадения електронен
фиш е подадена жалба от наказаното лице, в която са релевирани доводи за
неговата незаконосъобразност като издаден в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Според жалбоподателя в процесния ЕФ е допуснат порок по
отношение на материалния закон като неправилно е посочена санкционната
разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, която е относима за ЮЛ, а не за ФЛ
какъвто е настоящия случай и неправилно е наложена на наказаното лице
имуществена санкция, вместо глоба. Илага
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения с оглед непосочване
в обжалвания ЕФ възможността да бъде обжалван и в какъв срок, дата на
съставянето му, както и липса на описание на нарушението. Жлбоподателя намира,
че процесния ЕФ не представлява волеизявление на административен орган. С оглед
на изложеното в жалбата от съда се иска да отмени обжалвания електронен фиш
като незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния и процесуалния
закон.
Въззивният
жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не явява и не изпраща
представител.Постъпило е писмено становище, в което се поддържа жалбата.
Претендират се направените съдебни разноски. Представен е и списък с
разноските.
Въззиваемата
страна не изпраща представител, в писмено становище излага съображения за
неоснователност на жалбата. Направено е възражение прекомерност на разноските
от ответната страна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, счита за установено следното:
От
фактическа страна:
На 28.12.2020г. в 15:57ч. в общ. Б., обл.Софийска
Пътен възел/ПВ/ Б. на АМ „Х.” с посока на движение от *към АМ „Х.” е установено
управление на лек автомобил М. *, с рег. № *, собственост на жалбоподателя, за
което няма сключен действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", като същото не е спряно
от движение. Управлението е заснето и установено с ATCC ARH CAM S1.
Установено е нарушение на Кодекса за
застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано техническо средство/система № 11743с1.
Въз основа на заснемането, е издаден Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо
средство или система *, за нарушение от 28.12.2020 година, с който на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева.
От служебно направена справка от "Гаранционен
фонд" за сключена застраховка "Гражданска отговорност" за лек
автомобил с номера на рамата на М. *, с рег. № * е видно, че към 28.12.2020 г.
няма активна застраховка Гражданска отговорност.
От
представената справка за л. а. марка: М. *, с рег. № * се установява, че негов
собственик е Г.В. Г..
От приложения по делото клип, заснет на
28.12.2020 г. е видно, че на 28.12.2020 г. в 15:57ч., лек автомобил с рег.
номер * се е движил по републиканската пътна мрежа с посока на движение от *към
АМ „Х.”- координати - EL: *.
От протокол за използване на АТСС с рег. *е
видно, че на 28.12.2020 г. за времето от 15:45 часа до 18:30 часа АТСС - ARH
CAM S1 е използван на място за контрол на Пътен възел/ПВ/ Б. на АМ „Х.” с
посока на движение от *към АМ „Х.”- при зададено ограничение на скоростта 40
км/ч. и № на първо статично изображение/видеозапис - автоматично и № на
последно статично изображение/видеозапис - автоматично.
Относно
техническата изправност на радарния скоростомер са представени: удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български институт по
метрология /БИМ/ и протокол *от 28.09.2020г. от проверка на мобилна система за
видeоконтрол ARH CAM S1.
Съдът
кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК. Същите са оригинали на документи или
заверени копия на такива, които са пряко относими към предмета на доказване по
делото.
От
правна страна:
Тъй като по делото
няма данни електронния фиш да е бил връчен на жалбоподателя Г.В. Геооргиев и
тъй като липсва яснота кога той въобще е научил за него, то съдът приема, че
жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима. Подадена е
също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е
визиран като лицето извършило посоченото нарушение по КЗ.
Съдът обаче
намира, че в хода на административнонаказателното производство си допуснато
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалвания електронен фиш
на всяко едно отделно основание.
На първо място в обжалвания електронен фиш е
посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, според
която разпоредба договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и
не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице,
различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи
застрахователния договор.
Съответна на
посоченото нарушение е разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 или т. 2 от КЗ,
според която на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си
да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. - за физическо лице, респ. имуществена
санкция от 2000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец.
В случая с
оглед посочването в електронния фиш, че е налице нарушение на чл. 483, ал. 1,
т. 1 от КЗ, в която разпоредба се въвежда задължение за сключване на договор за
застраховка ГО на автомобилистите за всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и
не е спряно от движение, неправилно е приложена съответната на нарушението
санкционна норма. В този случай не е следвало да бъде наложено наказание на
основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.
Посочената в
ЕФ санкционна норма- чл. 638, ал. 4 от КЗ, отговаря на друго по вид нарушение, а именно на това по чл. 638, ал. 3 от КЗ и санкционира всяко управление на МПС, за което няма сключена застраховка
ГО. Същевременно при нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (посочено в ЕФ)
"управлението" не е част от изпълнителното деяние. Нарушението по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ е различно от нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като първото е формално
и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ от момента на придобиване и
регистриране на МПС или от изтичането валидността на предходната полица за
застраховка ГО на автомобилистите. За съставомерността по чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ е без правно значение дали автомобилът се управлява. За съставомерността
по чл. 638, ал. 4 от КЗ обаче е необходимо
управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка ГО на автомобилистите. В обжалвания ЕФ обаче никъде не
е отразено, че е констатирано управление на процесния автомобил. Казано по друг
начин – в процесния ЕФ самото нарушение не е описано словесно, поради което и
не става ясно какво е.
С оглед това
смесване между посоченото нарушение и посочената санкционната норма остава
неясна волята на административнонаказващия орган досежно твърдяното нарушение и
се стига до невъзможност жалбоподателят да разбере за какво е наказан - дали за
това, че като собственик на посоченото в електронния фиш МПС няма сключена
задължителна застраховка ГО или за това че е налице управление на МПС, за което
няма сключена задължителна застраховка ГО. Касае се за две различни нарушения -
в единия случай отговорността е за собственика на МПС, който няма сключена
задължителна застраховка на автомобилистите ГО, а в другия случай е за лице,
което „управлява” МПС без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност.
Горното е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.
На второ
място ангажирането на административнонаказателната отговорност при нарушение на
разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (посочена като нарушена в процесния
ЕФ) се реализира със съставяне на АУАН, респ. издаване на НП (по арг. от чл.
647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ), а не чрез издаване на ЕФ. От друга страна, когато се
касае за управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка ГО на
автомобилистите само тогава се прилага процедурата, регламентирана в чл. 647,
ал. 3 от КЗ. Този ред е приложим само по отношение на собственика на моторното
превозно средство и е в отклонение от общото правило, въведено в чл. 647, ал. 1
и ал. 2 от КЗ. В издадения ЕФ никъде не се посочва, че е налице управление на
МПС и наред с това като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 438, ал. 1, т.
1 от КЗ, която не предполага управление на МПС. Следователно в случая
неправилно е издаден ЕФ вместо да бъде съставен АУАН, респ. издадено НП.
На трето място санкцията е наложена на Г.И. в
качеството му на физическо лице, който притежава МПС. Съгласно чл. 483, ал. 1,
т. 1 КЗ, която се сочи като нарушена в АУАН и НП, тежестта за сключване на
задължителна застраховка гражданска отговорност тежи върху собственика на МПС.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ, на която се е позовал
наказващия орган, в случаите, когато собственикът на МПС е юридическо лице или
едноличен търговец санкцията се налага на самото ЕТ или ЮЛ, какъвто категорично
не е настоящия случай. По изложените съображения неправилно санкцията е
наложена на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ на Г.И..
Съгласно задължителната за съдилищата практика
обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълк. д. № 5/2013
г. на Върховен административен съд- Имуществената санкция е отделен правен
институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания като обективна, безвиновна отговорност
на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. По отношение на
юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма
характера на глобата като реализиране на административнонаказателна
отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от
физически лица. Имуществената санкция е съвсем различен и независим от глобата
санкционен институт и правилата предвидени в ЗАНН за глобата не могат да
намерят съответно приложение за имуществените санкции. По изложените
съображения, като е наложил позовавайки се на чл. 638, ал. 1, т. 2 съвсем
различен по вид санкция, наказващия орган е допуснал още едно съществено
нарушение на материалния закон, което е отделно самостоятелно основание за
отмяна на НП.
По изложените съображения, ЕФ следва да бъде отменен
като незаконосъобразен.
С оглед гореизложеното, безпредметно се явява
обсъждането на въпроса за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН - В съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно процесуалния кодекс.
В съдебно заседание е направеното искане за
присъждане на направени разноски за адвокат, възлизащи на 370 лева, заплатени в
брой на 31.03.2021 година.
Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН - Ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36, ал. 1 и 2 от Закона за
адвокатурата.
Съдът приема, че предвид изхода на делото, в
тежест на въззиваемия следва да се възложат разноски – сума в размер на 300. 00
лева, като отчете, че делото не е с фактическа и правна сложност, жалбата не е
обемна, на проведеното едно съдебно заседание адвокатът не е пприсъствал,
същото е краткотрайно и не са разпитвани свидетели.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Районен съд-Б., въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Електронен фиш *на ОДМВР-С., с който на Г.В.И., с ЕГН **********,*** му е наложено
административно наказание “глоба” в размер 2000.00 /две хиляди/ лева, за
извършено административно нарушение по чл. 483, ал. 1,
т. 1 от КЗ вр. чл. 638, ал. 4 вр. чл.
638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, изразяващо
се в това, че на 28.12.2020г. в 15:57ч. в общ. Б., обл.Софийска Пътен възел/ПВ/
Б. на АМ „Х.” с посока на движение от *към АМ „Х.”, нарушението установено
с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, насочено към гр. Б., ЮЛ, което е ригистрирало МПС на територията на РБ и
не е спряно от движение и не е сключило ГО с лек автомобил М. *, с рег. № *,
заснето с автомотизирано техническо средство/система № 11743с1.
ОСЪЖДА Областна дирекция по МВР – С., да заплати на Г.В.И., с ЕГН **********,***, сумата в размер на
300.00 /триста/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – С. област
в 14 - дневен срок от съобщението му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :