Присъда по дело №218/2024 на Районен съд - Гълъбово

МОТИВИ към присъда № 5/14.05.2025 г. по НОХ № 218/2024 г. по описа на РС
Гълъбово.

Обвинението е против В.Д.В., ЕГН ********** за това, че на 12.02.2023 год. в гр.
Гълъбово, чрез стъпване с удар и сила със стъпалото на крака си върху дясната ръка е
причинил средна телесна повреда на И.М.И., изразяваща се в счупване на дясната лъчева
кост на типично място, представляваща трайно затруднение на движение на десния горен
крайник - престъпление по чл. 129, ал.1, вр. ал.2 НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и счита, че то е доказано.
Граждански искове не са били приемани за съвместно разглеждане в настоящото
наказателно производство, тъй като не са били предявени от пострадаото лице.
Подсъдимият В.Д.В. се явява лично в съдебно заседание със защитника си адв.
Колев. Не се признава за виновен. Дава обяснения по случая. Моли съда да го оправдае.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Подсъдимият В.Д.В. е роден на **********, неосъждан, ЕГН **********.
Пострадалият И.М.И. е с постоянно местоживеене в *********. Пострадалият е брат
на св. М.М.И. от гр. Гълъбово с, която подс. В.Д.В. живее в условията на фактическо
семейно съжителство.
Отношенията между пострадалия и неговата сестра са обременени, белязани от
взаимни обвинения за проявена безотговорност и неполагане грижи към родителите им.
Напрежението между родствениците е рефлектирало и върху семействата им, в частност в/у
отношението на подсъдимия /който е споделял позицията на квази съпругата си М.И./ и
пострадалия.
През месец 02.2023 год, здравословното състояние на бащата на пострадалия,
налагало същия да бъде отведен за медицински преглед в гр. Пловдив. Св. И., която
обичайно била по-активна в полагането на грижи, чрез св. И.Д. – болногледачка и съжителка
на болния баща – се обърнала за помощ към брат си – пострадалия И., но той се
противопоставил, заявявайки, че колата му е с технически неизправни спирачки, което я
прави негодна за експлоатация.
Отказът предизвикал бурна реакция от страна на свидетелката И. и подсъдимия В.
и били изречени упреци към пострадалия – както за конкретния отказ, така и за предходно
негово поведение, повлияло негативно на здравето на починалата им майка /„Как може моят
брат, както умори майка си, така ще умори и баща си, да не може да помогне да закара баща
ми до болницата”/
Тази реплика била дочута от сина на пострадалия и му била дословно препредадена,
което провокирало гневна реакция у постр. И. и той по мобилен телефон се свързал с
подсъдимия и му потърсил сметка за казаното /„Ти майка ти да еба, какво си казал?” и
после: „Аз сега ще дойда и ще видиш какво ще стане с вас”/. Подсъдимият поискал да
преустановят градацията на конфликта /„И.е, моля ти се не ме занимавай с вашите
глупости”/.
На 12.02.2023г. подсъдимия, придружен от св. И. и св. Р. – тяхна дъщеря, направили
покупки от смесен магазин в гр. Гълъбово и се отправили към дома си с автомобил,
управляван от него. По това време пострадалия пристигнал от Стара Загора с намерение да
потърси сметка от родствениците си за несправедливите упреци, които отправяли към него,
но преди да се насочи към среща с тях, се отбил в дома на баща си , с намерение да се
сдобие с импровизирано оръжие и поискал от св. И.А./ болногледачка, живееща на
1

съпружески начала с бащата на пострадалия/, дали в дома има бухалка, а след като получил
отрицателен отговор попитал за точилка. Отново получил отрицателен отговор и напуснал
жилището, а А. се свързало чрез ел. устройство със св. И. и разказала за визитата направена
от И., за търсеното от него оръжие /бухалка или точилка/ и изказала предположение , че се
насочва към нея и семейството й.
По това време св. И. била на път за дома си, на предна дясна седалка в автомобила
управляван от подсъдимия В.. На задна седалка, зад нея се позиционирала дъщеря им Р.. И.
изпитала тревога от съобщението получено от св. Д. и се свързала по телефона с нея , като в
последвалия разговор последната потвърдила написаното в ел. съобщението.
Непосредствено след това автомобила , управляван от подсъдимия се разминал с
автомобила, управляван от пострадалия. Веднага след това пострадалия И. направил
обратен завой, догонил и изпреварил автомобила на подсъдимия и спрял пред него, а когато
и подс. Димитров също спрял, излязъл от автомобила си и се насочил към машината на
подсъдимия и отворил задната врата, където седяла св. Р. Д.- дъщеря на
подсъдимия.Пострадалия опитал да седне в колата, след това променил намерението си и
опитал да отвори предна дясна врата. Подсъдимия излязъл от автомобила си и бил атакуван
от пострадалия. По това време към него се насочвал и синът на пострадалия – св. М. И..
В последвалия сблъсък, след като успял да се овладее,подсъдимия нанесъл няколко
премерени удара с които се наложил над пострадалия и които били достатъчни да
респектират опонента му и с които му причинил травматични увреждания /съд. мед. експ.
„…Кръвонасядане и първично зараснала разкъсно-контузна рана на горната устна на устата.
Кръвонасяване в слабинната област“/, повалил пострадалия И. на земята, което довело до
фрактура на дясна лъчева кост. /съд. мед. експ. „…Конкретно за счупването на дясната
лъчева кост, такова счупване в тази област е много характерно за падане върху терена с
отведена настрани ръка. Но в случая и в свидетелските показания няма данни за такъв
механизъм на получаване на тази травма, като тя е получена най-вероятно при стъпването с
крак върху гривнената става, докато ръката е била върху терена/.
Причиняването на тази травма сложило край на конфликта и подс. В. си тръгнал с
лекият автомобил и семейството си, а постр. И.М. се качил в своя автомобил и с помощта на
сина си се насочил към Бърза помощ в гр. Гълъбово, където след преглед медиците му
поставили обезболяваща инжекция, фиксирали дясната му ръка и го насочили към Спешен
център в гр.Стара Загора, за да си направи рентгенова снимка. В спешният център към
УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович“, гр. Стара Загора, постр. И.М.И. бил прегледан от
дежурен лекар-травматолог, била му направена рентгенова снимка, като било установено
счупване на долния край на лъчевата кост на дясната му ръка. Същата била фиксирана и
гипсирана. като за тези медицински манипулации били издадени образна диагностика-
рентгенография /л.14/ и листове за прегледи на пациент в КДБ/СО с №123 и №124 от
12.02.2023г. /л.12 и л.13/. След това, постр. И.М.И. се прибрал в гр.Гълъбово, където посетил
РУ-Гълъбово.
Вещото лице по делото д-р С. поддържа писменото си заключение. На въпросите
относно механизма на причиняване на нараняването сочи, че пострадалият И.М.И. е
понесъл удари с юмруци и с ритници, като тези травматични увреждания напълно
кореспондират с този механизъм на получаване. Уточнява, че конкретно за счупването на
дясната лъчева кост е установено, че е в областта на крайната част на лъчевата кост, като
такова счупване в тази област е много характерно за падане върху терена с отведена
настрани ръка, но не може да се изключи и тя е получена при стъпването с крак върху
гривнената става, докато ръката е била върху терена и нанасяне на ударите с ритници в тази
област. Вещото лице допълва, че при освидетелстването на пострадалия са установени
травмив областта на устата, травми в областта на дясното бедро, дясната слабинна област,
мъдната торбичка и ръката, като всяка една от тези травми може да се получи от един
2

единствен удар.
От анализа на данните получени чрез разпит на свидетелите, съдът счита за
безспорни тези, които посочват времето начина и мястото на инцидента. Затова тези данни
кредитира изцяло. Както бе отбелязано по-горе в хода на съдебното следствие са разпитани
две категории свидетели. Едните в близки отношения с пострадалия, а другите с
подсъдимия.
Горепосочената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен
начин изцяло от обясненията на подсъдимия В.Д.В., както и от показанията на свидетелите
И.М.И., М.М.И., Р. В.ова Д., И.А. Д., М. И. И..
По отношение на свидетелските показания, съдът направи детайлен анализ, за да
стигне до следните изводи - Съдът приема за безспорно установено, че причината за
инцидента са обременените отношения между пострадалия от една страна и сестра му и
нейното семейство от друга страна, взаимните обвинения помежду им за отговорността,
която имат към своите родители.
В хода на съдебното следствие безспорно е установено, че пострадалия е имал
намерение да влезе във физически сблъсък с подсъдимия, като при пристигането си от Стара
Загора в гр.Гълъбово и преди да се насочи към среща със сестра си и нейния съпруг,
пострадалия е търсел импровизирано оръжие /св. И.А. Д., сочи, че пострадалия е бил много
ядосан, питал дали в дома има пръчка или точилка /св. Д. –„ …И. се ядосал и дойде в
Гълъбово уж да уточним кой ще кара баща му. Беше много ядосан и много сприхав. Той е
много избухлив. Питаше ме за някаква пръчка или точилка. ... Пръчката и точилката ги
търсеше защото искаше да отива да се се разбира със сестра си, тръгвайки за у тях. Аз
после писах на сестра му Мария, че тръгва към тях. Когато видях И. се притесних, че
може да направи някаква беля. ....“/. Установи се, че инцидента е провокиран от
поведението на пострадалия, който при разминаване с автомобила в който са били
подсъдимия и семейството му, е обърнал посоката на движение, догонил и изпреварил е
автомобила, а след това е атакувал подсъдимия – първоначално, опитвайки се да влезе в
автомобила му, а след това и влизайки във физически сблъсък с подс. В. – тези
обстоятелства се установяват както от показанията на св. И. / …“По пътя за магазина го
видях да, че идва с колата. Той ни забеляза и взе да ни гони – след нас. Засече ни пътя и спря
пред нас. Той слезе с гръм и трясък от колата и се помъчи да отворипредната врата на
моя съпруг. Не можа да я отвори и тогава отзад дръпна два пъти и влезе вътре при Р.,
отзад. Имаше една чанта с продукти и той я изхвърли настрани. Викаше: „Слизай долу,
сега ще ти кажа какво ще стане с теб При слизането моят съпруг също слезе. При
слизането той замахна, за да удари съпруга ми. При самото излизане викаше „Излез майка
ти да еба, да ти кажа аз на теб какво си приказвал. Когато И. приближи нашата кола, не
ми направи впечатление да носи нещо, но чух че поиска бокса от сина си.“/, св. Р. Д. / „….В
същият момент ние видяхме, че вуйчо идва с колата към нас. Той ни подмина, обърна
колата и тръгна след нас, при което спря пред нашата кола. След това вуйчо слезе от
колата и започна да крещи и да рита нашата кола. Опита се да отвори вратата на тате
и да го изкара от колата. Тате обаче беше с колан. След това се опита да отвори моята
врата и успя да влезе при мен. Започна да крещи на тате и да го псува. След това вуйчо и
тате слязоха от колата. Вуйчо се опита да удари тате, обаче не успя.“/, така и от
показанията на св. М. И.- син на пострадалия/ „Ние обърнахме, настигнахме ги и спряхме
няколко метра пред тях. После баща ми излезе от колата и искаше да влезе в тяхната.
Влезе и калеко му каза:Майка ти ще ебе, слизай от колат.“ Баща ми слезе и той започна да
го удря. Ритна го в слабините и баща ки падна.“/.
От обясненията на подсъдимия В.Д.В. се установява, че „.... след 5 минути на
„Месинджъра“ ми се обади И.. Каза, че ще дойде да ме пребие. Той пак каза, че ей сега ще
дойде и ще ни пребие всички вкъщи. И. ми затвори пътя, слезе от колата и тръгна към
3

моята кола. Взе да отваря моята врата, но бях с колан и нямаше как да измъкне. Отвори
задната врата. Изхвърли храната, влезе в колата и взе да псува.“
С поведението си и упражненото от страна на пострадалия насилие върху
подсъдимия изразено чрез вербална агресия и физическа агресия, в т.ч. и проникване в
автомобила на подсъдимия, подсъдимия е предприел действия по самозащита. Така
отбранявайки се е допуснал превишаването пределите на неизбежната отбрана и е наранил
И..
Този извод се налага както от неговото обяснение така и от обясненията на
свидетелите повтарящи разказаното пред тях относно инцидента.
Безспорно установено е, че в хода на физическото противопоставяне, подсъдимия е
съумял да надделее физически над пострадалия, което обстоятелство се доказва както от
свидетелските показания / св.М. И. „… и го събори на земята. За да го събори на земята, В.
удари баща ми в слабините. Баща ми се свлече на земята, а В. започна да го рита./, така и
от обективните данни, каквато е изготвената СМЕ - /„…Кръвонасядане и първично
зараснала разкъсно-контузна рана на горната устна на устата. Кръвонасяване в
слабинната област“/. Вън от всяко съмнение, свидетелските показания на М.И. описват
действия, които като следствие водят до резултата, упоменат в СМЕ.
Безспорно установено е, че след като подсъдимия се е наложил физически над
пострадалия, е продължил да упражнява пресинг, при обстоятелства, в които И. вече не е
представлявал заплаха за него и именно тези действия на подсъдимия са довели до
инкриминирания резултат, а показанията на свидетеля И. изцяло кореспондират с данните
изложени в СМЕ – „ … Баща ми се свлече на земята, а В. започна да го рита“; Съд. мед.
експ. - „…Конкретно за счупването на дясната лъчева кост, такова счупване в тази област
е много характерно за падане върху терена с отведена настрани ръка. Но в случая и в
свидетелските показания няма данни за такъв механизъм на получаване на тази травма,
като тя е получена най-вероятно при стъпването с крак върху гривнената става, докато
ръката е била върху терена/.
Съдът кредитира изцяло приетото заключение на вещото лице като пълно, обективно
и съобразено с поставените задачи.
В подкрепа на изложеното по-горе са и приобщените като писмени доказателства в
хода на досъдебното производство, като Съдът кредитира писмени доказателства като
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка
Съдът достига до следните изводи:
Събраните в хода на съдебното дирене доказателства наложиха за съдът
необходимостта от това подсъдимия да бъде оправдан по повдигнатото му от СтРП
обвинение но в същото време да бъде признат за виновен в извършване на престъплението
по чл.132, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НК.
Обективните признаци на това деяние се изразяват в следното : причиняване
другиму средна телесна повреда, при превишаване пределите на неизбежната отбрана, като
деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с
насилие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния.
Наказателния кодекс в чл. 9, ал.1 дава параметри на понятието „престъпление”. Това е
общественоопасно деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е
обявено от закона за наказуемо. Преди да бъде решен въпросът за вината (наличието или
липсата на умисъл за извършване на престъпление срещу личността - убийство или средна
телесна повреда), следва да се обсъди дали изобщо конкретното инкриминирано деяние
съдържа белезите обществена опасност и противоправност като същностни качества на
4

престъплението, защото обществената опасност, противоправността и наказуемостта на
деянието характеризират престъплението от неговата обективна страна. Едва след оценката
на присъствието на всички елементи на обективната страна на конкретния престъпен състав
съдът обсъжда неговата субективна страна - налице ли е вина и съответно нейната форма –
умисъл (пряк или евентуален) или непредпазливост (съзнавана или несъзнавана).
В конкретния случай от събраните в хода на съдебното производство и обсъдени по-
горе доказателства се установи следното, досежно обективните признаци на престъплението
:
налице е деяние – действие от страна на подсъдимия, насочено срещу
пострадалия. Размяна на удари с ръка и поваляне на пострадалия на земята. Така на
пострадалият е причинено нараняването описано в съдебномедицинските книжа и
експертизата по делото. Само по себе си това деяние осъществява признаците
на престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, каквото бе първоначалното обвинение,
по което подсъдимият е привлечен да отговаря, но липсва субективният елемент, т.е.
съзнателни действия от страна на подсъдимия да причини чрез упражненото насилие средна
телесна повреда на пострадалия.
С оглед събраните по делото допълнителни доказателства, в хода на съдебното
следствие съдът счете, че се установява деяние, което е извършено при превишаване
пределите на неизбежната отбрана, в състояние на силно раздразнение , предизвикано от
пострадалия с насилие, от което е било възможно да настъпят вредни последици за
подсъдимия.
За да бъде квалифицирано като престъпление, обаче това деяние трябва да
бъде на първо място общественоопасно.
Както вече бе посочено, според нормата на чл.12, ал.1 от НК „не е
общественоопасно деяние, което е извършено при неизбежна отбрана“. При неизбежната
отбрана, в рамките на която са засегнати интересите (в случая на личността, чрез
причиняване на доказаните в процеса телесни увреждания) на лице, имащо качеството на
нападател, в рамките на осъществяваната срещу него активна защита, при едно започнало и
все още продължаващо към момента нападение, е налице едно обективно
общественополезно, необходимо и напълно правомерно поведение. Последното изключва
осъществяването на престъпния състав от обективна страна, а от това неминуемо следва, че
подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото срещу него
обвинение.
Неизбежната отбрана по своето същество представлява съвкупност от две
действия – противоправно нападение и защита срещу него, като позволена от закона
реакция, насочена към неутрализиране на нападението.
В настоящия случай, по категоричен начин се установи наличието на
противоправно нападение от страна на пострадалия спрямо личността на подсъдимия. Това
поведение на И. безспорно е застрашило обществените отношения (в частност здравето на
подсъдимия), следователно има характер на общественоопасно деяние, защитата срещу
което се явява общественополезна. Но същността на защитата за да е правомерно поведение
следва да се изразява в причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите
предели. По този начин, чрез увреждане на самия нападател се създава фактическа
невъзможност той да продължи нападението.
От обективна страна защитното поведение трябва да е от естество да отблъсне
нападението или поне да ограничи опасността от него. За да е налице неизбежна отбрана
безспорно защитното деяние трябва да е осъществено докато трае нападението, защото само
по този начин е възможно неутрализиране на последното. Както се установи, от
доказателствата по делото, подсъдимият е неутрализирал нападателя и, но видно от
5

показанията на св. М. И. е продължил да упражнява пресинг върху пострадалия, което
довело и до процесната фрактура / и го събори на земята. За да го събори на земята, В.
удари баща ми в слабините. Баща ми се свлече на земята, а В. започна да го рита./
Тези показания на свидетеля кореспондират с изготвената съдебно-медицинска
експертиза, която констатира кръвонасядания в областта на слабините. Наред с това
безспорно указват, че съпротивата на пострадлия, след нанасянето удар в областта на
слабините е била преодоляна, той е бил повален, но въздействието от страна на подсддимия
е продължило.
Безспорно, при горния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, конкретиката на случая поставя поведението на подсъдимия в хипотезата на
действие извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана.
Твърдението на защитата на подсъдимия, че не са налице доказателства сочещи
превишаване пределите на неизбежната отбрана, съдът намира за неоснователно. Същността
на превишаването пределите на неизбежната отбрана се изразява в това, че деецът
обективно е имал възможност да отблъсне противоправното и непосредствено нападение,
като използва по-леки средства за защита.
В чл. 12, ал.2 от НК законодателят е дал легална дефиниция на
понятието„превишаване пределите на неизбежната отбрана“. Според тази дефиниция то ще
е налице, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението.
Определящото в случая, обаче е по какъв най-малко опасен, но резултатен начин
нападнатият, в случая подсъдимият В., би могъл да отблъсне нападението на пострадалия.
По делото се установи, че пострадалия е поставен от подсъдимия в положение, в което
силно е ограничена възможността му да противодейства – бил е повален.
Горното е от значение, с оглед преценката дали защитата е останала в рамките
необходимите предели. От значение за това разграничение са множество факти : силата и
интензивността на нападението и защитата, степента на опасността застрашаваща
нападнатия , неговите сили и възможности за отбрана. В закона няма изискване
отбраняващия се да избере най-лекия начин на защита или дори за равностойност между
причинените и предотвратените вреди. . Отбраняващият се има право на активна защита,
той може да използва по-интензивни средства за отблъсване на нападението, които да
доведат и до по-тежка форма на увреждане.
Последните предприети от В. в описаната от самия него обстановка, действително,
представляват опит да се предпази от увреждане, но и предприетата му защита е очевидно с
по-голяма сила и интензитет. Затова реалното му поведение съдът не може да определи като
поведение изцяло в рамките на необходимите предели на неизбежната отбрана, без да ги
превишава. Подсъдимия чрез действията си предизвикал физическа разправа.
Съдът счете, че от субективна страна е налице състава на престъплението по чл. 132
ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от НК. Подсъдимия съзнателно е превишил пределите на неизбежната
отбрана. Причинил е при това и средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, пр.2 във
вр. с ал.1 на пострадалия И. И..
От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл като форма на вината
– подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
обществено опасните последици от него и е искал настъпването им.
Причини за извършване на деянието – очевидно ниско правно съзнание на
подсъдимия, както и високата му себеоценка.
Смекчаващи вината обстоятелства - направените частични самопризнания.
Отегчаващи вината обстоятелства-няма.
Изложеното, предвид анализа на събраните доказателства по делото, предпоставя
6

неговото осъждане за извършено престъпление по чл.132, ал.2 от НК във вр. с ал.1 т.2 от НК
и оправдаване по повдигнатото първоначално обвинение за извършено престъпление по
чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
При това съдът намира, че са налице едновременно условията на чл. 78 а от НК, тъй
като В.Д.В. е извършил умишлено престъпление по чл.132, ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от НК се
предвижда наказание "лишаване от свобода" до една година.
Подсъдимя В.Д.В. не е осъждан за извършени от него престъпления от общ характер.
Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава осма от НК. От
конкретното престъплението не са причинени имуществени вреди.
С оглед изложеното на основание чл. 378, ал. 4, т.1 от НПК съдът след като призна
подсъдимия В.Д.В. за виновен за извършено от него престъпление по чл.132, ал.2 във вр. с
ал.1, т.2 от НК го освободи от наказателна отговорност като на осн. чл. 78 а ал.1 от НК му
наложи административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв.
Съдът осъди подсъдимия да заплати разноските, направени в хода на съдебното и
досъдебното производство – сумата от 330,80 /триста и тридесет лева/, от които 50,00лв. в
полза на Районен съд Гълъбово за възнаграждение на вещото лице и 280,80лв. по сметка на
ОД на МВР Стара Загора за изготвената експертиза в досъдебното производство.
По така изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Радка Стоянова/
7

Номер на акта:	5
Дата:	14 май 2025 г.
Съдия:	Радка Георгиева Стоянова

Дело:	20245550200218
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 септември 2024 г.

Присъда по дело №218/2024 на Районен съд - Гълъбово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите