Решение по дело №657/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез ю.к. К., против Решение № 289/04.12.2024г. по НАХД № 293/2024г. на ДРС, І състав, с което е отменен ЕФ № **********, с който на М. Р. М. за нарушаване на разпоредбата на чл.102, ал.2 ЗДвП и на основание чл.179, ал.3б ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер [рег. номер]., и касаторът е осъден за разноски.

Касаторът твърди в жалбата си, че решението на ДРС е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че независимо, че ДРС е приел за доказана фактическата обстановка, неправилно е тълкувал и приложил относимите към случая правни норми и не е приложил закона, който е трябвало да бъде приложен. Твърди, че неправилни са изводите на ДРС относно давностните срокове за издаване на ЕФ. Счита, че законодателят е въвел процедура, по реда на която се ангажира отговорността на водачите на МПС, изключваща общия ред за налагане на наказания с АУАН и НП, включително и прилагането на сроковете по чл.34 ЗАНН в производствата по установяване и санкциониране на нарушения с ЕФ. Твърди, че за тях се прилагат разпоредбите на чл.81, ал.2 и чл.80, ал.1, т.5 НК, но от датата на извършване на нарушението – 02.06.2021г. не е изтекъл нито един от двата срока. Счита за неправилни мотивите на ДРС относно липсата на предвидена възможност за издаването на ЕФ за извършено нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП, тъй като съгласно чл.46, ал.1 ЗНА разпоредбите на нормативните актове следва да се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото. Твърди, че действителната воля на законодателя без съмнение е да бъде създаден процесуален ред за издаване на електронни фишове за нарушенията, свързани с неплащане на пътни такси, включително и за издаване на електронен фиш за нарушения по чл.179, ал.3а и 3б от ЗДвП. Счита, че Доколкото текстът на чл.179, ал.3б ЗДвП е ясен и съдържа самостоятелен състав на административно нарушение, който не е част от този по чл.179, ал.3 ЗДвП, счита, че не може да се приеме, че тази законодателна техника е повлияла върху правото на жалбоподателя да разбере в какво нарушение е бил обвинен. Твърди, че ДРС като е приел, че разпоредбата на чл.179, ал.3б ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 62/1999/ ЕО заради изискването за пропорционалност на наказанието и я е оставил без приложение е следвало да изследва всички факти и обстоятелства във връзка с тежестта на нарушението. Във връзка с дело С-61/2023г. и решението на СЕС, моли да бъде взето предвид, че преюдициалният въпрос касае единствено принципът на съразмерност/пропорционалност на наказанията. Твърди, че въззивният съд е приел, че наложената санкция е несъразмерна, но не става ясно как е стигнал до този фактически извод, доколкото такива критерии не са предвидени в Директива 1999/62/ЕО (§40 от решението). Моли обжалваното решение да бъде отменено, а издаденият ЕФ да бъде потвърден. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответната страна М. Р. М., чрез процесуалния си представител адв.П., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли решението на ДРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Твърди, че при издаване на ЕФ безспорно са изтекли предвидените в чл.34 ал. ЗАНН давностни срокове, за вмененото нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на ЕФ, както и че санкционната норма следва да остане неприложена като противоречаща на Правото на ЕС. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ДРС е образувано по жалба на М. Р. М. против ЕФ № **********, с който за нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП и на основание чл.179, ал.3б ЗДвП му е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че в 13.53 ч. на 02.06.2021 год. в землището на гр.Девня, обл. Варна, с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП е установено, че МПС, собственост на М. Р. М., т.а. с рег. № [рег. номер], с допустима техническа маса 25 700, брой оси 3, екологична категория Евро 3,в състав с ремарке, което се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена частично дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно има подадена тол – декларация за преминаване, но платената категория е по-малка от измерената. На 25.05.2023 г. е съставен обжалвания № **********, връчен по надлежния ред.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че извършеното нарушение е безспорно установено от обективна и субективна страна, както и че М. е действал умишлено. Приел е, че подобен вид нарушения касаят строго регламентиран ред за движение по пътищата, кумулиране на средства за тяхната поддръжка и ремонт, със сравнително висока степен на обществена опасност са и не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, тъй като не се различават от обикновените такива, за които законодателят е предвидил налагане на санкция. Чл.189ж ЗДвП е предвидил възможност за установяване на административна нарушения и ангажиране на административно наказателната отговорност за тях по опростена процедура основаваща се на заснемане от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП и издаване на ЕФ в отсъствие на контролен орган и нарушител. Приел е, че съгласно разпоредбата на чл.34 ал.1 ЗАНН сроковете за образуване за образуване на административно наказателно производство са три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението, като тези срокове са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на АНО. Издаването на ЕФ след изтичане на давностните срокове е абсолютна процесуална пречка за административнонаказателна отговорност и основание за отмяна на издадения ЕФ. ЕФ по своето правно действие представлява едновременно е акт с установителни и санкционни функции като се приравнява към АУАН и НП. ДРС е приел, че не се спори кога е извършено нарушението и кога е издаден ЕФ, като в случая ЕФ е издаден след изтичане на сроковете по чл.34 ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ. ДРС е приел, че в случая М. е санкциониран за нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП, наказуемо по чл.179, ал.3б ЗДвП, но хипотезата на чл.179, ал.3б ЗДвП не е включена в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП/в редакцията приложима към конкретния случай/, която изрично предвижда издаване на ЕФ само за нарушенията по чл.179, ал.3, поради което нарушението е следвало да бъде установено по общия ред. Приел е, че за нарушения по чл.179 ал.3б ЗДвП ЕФ е възможно да се издава едва след 13.02.2024 год., вследствие на законодателната промяна на чл.189ж ал.1 ЗДвП, а в случая ЕФ е издаден преди тази дата, поради което е налице основание за неговата отмяна. Въззивният съд е приел и че санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б ЗДвП не съответства на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, транспонирана с Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, като се е позовал на като се е позовал и на практика на Съда на ЕС - Решение по съединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-497/15 и С-498/15, както и на Решение по дело С-384/17. Приел е, че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки не само до определянето на състава на нарушението и на правилата относно тежестта на санкциите, но и до преценка на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на глобата. Счел е, че в случая тези условия не са изпълнени при приемане на националните санкционни разпоредби и по-конкретно на чл.179, ал.3б ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДвП, които предвиждат санкции в абсолютен размер и не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, както и да бъдат преценявани различни елементи - например изминато разстояние в нарушение на изискването за заплащане на тол такси, размер на неплатената такса, причини, поради които таксата не е заплатена, поредност на нарушението и т.н. Съдът е взел предвид, че още с решение по делото Urban, С-210/10, т.41 Съдът на ЕС е постановил, че налагането на санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер, в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. Предвид, че разпоредбите на чл.179, ал.3б ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.1, 2 и 3 ЗДвП, не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер, и доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагане на приетия такъв, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на директивата, поради което единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на ЕС и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната санкционна уредба - чл.179, ал.3б ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП, да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат. При проверката дали съществува обща административнонаказателна разпоредба, която предвижда налагането на санкции за нарушения на ЗДвП, за които не е предвидена друга санкция, ДРС е счел, че такава липсва и единствената е тази по чл.185 ЗДвП, която не може да се отнесе към нарушения, извършени от юридически лица и еднолични търговци.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Така постановеното решение е правилно.

Неоснователни са изводите на ДРС относно изтичане на срока по чл.34 ЗАНН. Срокът по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН е приложим само в случаите, в които административнонаказателното производство се образува по общия ред, указан в чл.36, ал.1 ЗАНН – със съставянето на АУАН. В отклонение на общото правило по чл.36, ал.1 ЗАНН, разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП предвижда за определени нарушения, установени и заснети от електронната система по чл.167а, ал.3, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Нарушенията се установяват от електронната система, а не със съставянето на ЕФ, поради което общите правила за производствата, започващи със съставянето на АУАН и приключващи с издаването на НП, са неприложими. С оглед търсената от закона бързина и превенция, производството за издаване на ЕФ е специфично и за него е неприложим срока по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН. Приложим е този по чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 НК - три години от извършване на нарушението, респ. четири години и половина, ако са предприемани действия, които да прекъсват давностния срок, съгласно ТП № 1/27.02.2015г. по т.д. № 1/2014г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС.

В случая административнонаказателното преследване е възбудено със съставянето на ЕФ, което процесуално действие е от категорията на прекъсващите давността по чл.81, ал.2 НК. Процесният ЕФ е съставен на 25.05.2023г., т.е. в срока по чл.80, ал.1, т.5 НК спрямо датата на нарушението /чл.80, ал.3 НК/. С това действие давността е прекъсната и е започнала да тече нова тригодишна давност. Същата, както и приложимата в случая абсолютна давност по чл.81, ал.3 НК – 4г. и половина, смятано от датата на извършване на нарушението – 02.06.2021г., в случая не са изтекли.

Правилни са изводите на ДРС за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ. Същите са съобразени с материалния закон, правото на ЕС и практиката на СЕС по неговото прилагане, като изцяло се споделят от настоящия състав.

С издадения ЕФ М. е санкциониран в качеството на собственик на ППС по чл.10б, ал.3 ЗП, за това, че на 02.06.2021г., в 13:53 часа, в община Девня, обл. Варна, по път А – 2, км 399 + 703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с устройство № 10072, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП, е установено нарушение с ППС – идентифицирано по марка, модел, рег.номер и технически характеристики, за което частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, тъй като за ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената- нарушение по чл.102, ал.2 ЗДвП, наказуемо по чл.179, ал.3б ЗДвП.

Описаното деяние е съставомерно от обективна и субективна страна, т.к. безспорно притежаваното от М. Р. М. ППС е такова по чл.10б, ал.3 ЗП, за което, при движение по платената пътна мрежа, се дължи такса за изминато разстояние - тол такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, като в случая има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Като собственик касаторът е субект на нарушението.

Правилни са изводите на ДРС, че за установеното нарушение не е допустимо санкционирането да се извърши чрез съставяне на електронен фиш. Хипотезата на нарушение по чл.179, ал.3б ЗДвП не е посочена в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП - в действащата към датата на нарушението редакция, която изрично предвижда издаването на електронен фиш само за нарушенията по чл.179, ал.3 ЗДвП, които са установени и заснети от електронната система по чл.167а, ал.3.

В разпоредбите на чл.167а, ал.4 и чл.189ж, ал.7 ЗДвП са включени и нарушенията по чл.179, ал.3б, но както правилно е прието ДРС, разширително тълкуване при прилагане на санкционни разпоредби е недопустимо, поради което и нарушението по чл.179, ал.3б е следвало да се установи и санкционира по общия ред. Това следва и от последвалото изменение на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП - Доп. - ДВ, бр.13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г., при което са включени и нарушенията по чл.179, ал.3б ЗДвП.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло и изводите на ДРС, че санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, и същата следва да се остави без приложение.

Директива 1999/62/ЕО е транспонирана с Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние - § 2 от ДР, приета на основание чл.10, ал.7 ЗП. Наредбата въвежда изискванията на директивата относно условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.

Съставите на административни нарушения, свързани със заплащането на дължимите тол такси за изминато разстояние, и предвидените за тях санкции, са регламентирани в Закона за движение по пътищата, поради което същите следва да се тълкуват в съответствие с изискванията и целта на Директива 1999/62/ЕО.

Още с Решение от 9 февруари 2012г., Urban, С-210/10, ЕU:C:2012:64, точка 41 СЕС е постановил, че налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. С решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, точка 50 СЕС е приел, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания в национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. С решението от 21 ноември 2024г. по дело С-61/23, СЕС се е позовал на вече даденото тълкуване и е приел, че: „Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер“.

Предвид горното ДРС е тълкувал правото на ЕС в съответствие с практиката на Съда на ЕС и е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за касационната инстанция в размер на 650 лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, т.к. договореното и изплатено адвокатско възнаграждение кореспондира с фактическата и правна сложност на спора и обема на предоставената адвокатска защита.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63а от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 289/04.12.2024г. по НАХД № 293/2024г. на ДРС, І състав.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на М. Р. М., [ЕГН] сумата от 650 лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.