О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №218
Бургас, 12.02.2015г.
Бургаският
окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Окръжен
съдия :Иво Добрев
като разгледа
докладваното от съдията Добрев търговско дело № 497 по описа за 2014
година, на основание чл. 374 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид
следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба от ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Петя Николова Димитрова и Димитър
Борисов Шумаров- изпълнителни директори, чрез пълномощник Адвокатско дружество М.
и Рътков, представлявано от адвокат Д.М.,***, офис 7 против „МОТИВ“ООД, ЕИК
*********, с адрес гр.Бургас, бул.“Демокрация“ №7, ет.2, офис 8, представлявано
от К.Д.В., К.Д.В., ЕГН ********** с адрес ***, А.Б.К., ЕГН ********** *** и И.В.Г.,
ЕГН ********** с адрес ***, с която претендира осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца сумата от 354,698.07 швейцарски франка (триста петдесет и четири хиляди шестстотин деветдесет и
осем швейцарски франка и 7 сантима), както следва: 315
044,93 швейцарски франка (триста и
петнадесет хиляди четиридесет и четири швейцарски франка и деветдесет и три
сантима)- главница за периода от 21.12.2012г. до
13.10.2014г., 39 181,12 швейцарски франка (тридесет и
девет хиляди сто осемдесет и един швейцарски франка и дванадесет сантима) - договорни
лихви за периода от 21.12.2012г. до 13.10.2014г., 472,02
швейцарски франка (четиристотин седемдесет и два швейцарски франка
и два сантима)- застраховки за периода от 24.02.2014г. до 13.10.2014г., ведно
с дължимата законна лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, заедно с направените по делото съдебни и деловодни
разноски и разходи за адвокат.
Съдът е изпратил препис от
исковата молба и приложенията към нея на ответника по делото, като е указано да
подаде писмен отговор в законния срок, задължителното му съдържание и
последиците от неподаването му и неупражняването на права.
В указания срок е депозиран отговор
на исковата молба.
По делото са постъпили допълнителна искова молба и допълнителен отговор на
същата в сроковете по чл.372 и 373 ГПК.
Искът е предявен
съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна
легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните
възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други
факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до
извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални
предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да
включи и проекта си за доклад по делото на основание чл.374 вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът, чрез процесуалния си представител,
твърди в исковата молба, че на 23.05.2008г. между
„Юробанк И Еф Джи България" АД (сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) и
„МОТИВ" ООД бил сключен договор за банков кредит, по силата на който
банката отпуснала на кредитополучателя сума с размер 334 000 CHF (триста тридесет и
четири хиляди швейцарски франка), а ответното дружество се задължило да ползва
и върне кредита заедно с дължимите лихви при условията на договора. Целта на
първоначалното усвояване на предоставения кредит била покупка на недвижим имот,
който ще се използва от ответника за упражняване на дейността му. Крайният срок
за ползване и погасяване на средствата настъпвал с изтичането на 180 месеца от датата на откриване на заемната
сметка по кредита -27.06.2008г. Частта от кредита за покупка на недвижимия имот
в размер не по-малко от 25% от същия трябвало да се усвои чрез превод към
сметка на продавачите, а останалата част от отпусната сума, дружеството -
ответник имало право да получи в брой. Уточнен бил тримесечен срок за усвояване
на кредита, считано от откриването на заемната сметка. Дължимата годишна лихва
за предоставения кредит била фиксирана на 6,25 % (шест цяло и двадесет и пет процента) включваща действащия базов лихвен
процент - малки фирми за швейцарски франка, обявен от банката и договорна
лихвена надбавка в размер на 0.88 (нула цяло и осемдесет и осем стотни) пункта.
Към датата на подписване на договора, обявеният от банката базов лихвен процент
за малки фирми бил в размер на 6,9 (шест цяло и девет десети) процента. Уговорено
било между страните, че при просрочие на дължими погасителни вноски, както и
при предсрочна изискуемост на кредита дължимата лихва се увеличава автоматично
с неустойка за просрочие на главницата в размер на 10 пункта.
На основание чл. 31 от
процесния договор кредитополучателите се съгласили, че банката във всеки един
момент може да прехвърли вземането си, произтичащо от договора на дружество или
институции от групата на „Юробанк И Еф Джи", включително на „Бългериън
ритейл сървисиз"АД. В тази връзка на 05.09.2008г. на основание чл.99 от
Закона за задълженията и договорите бил сключен договор за цесия между от
"ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК ********* и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ" АД, съгласно който ищецът прехвърлял на второто дружество всички
вземания, описани в Приложение N2, между които
и вземането, дължимо от „МОТИВ"
ООД по процесния договор.
С анекс №1 от 13.01.2011г. към
договор за банков кредит продукт "Бизнес помещения" № ВL17178, сключен между „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД и „МОТИВ“ООД, К.Д.В., ЕГН **********, А.Б.К., ЕГН ********** и И.В.Г., ЕГН ********** страните се съгласили, че посочените физически лица встъпват при
условията на чл.101 ЗЗД като съдлъжници в
задълженията на кредитополучателя „МОТИВ“ ООД. Кредитополучателят се задължавал
да погаси всички лихви по кредитите преди извършването на промени по кредитната
сделка, но не по- късно от 20.01.2011г. Удължен бил и крайният срок за
погасяване на кредита на 27.06.2028г. С Анекс № 2 от 28.03.2011г. към посочения
по-горе договор, страните съгласували размерите на съществуващите задължения
към банката, включващи просрочената главница по кредита, всички просрочени
лихви, всички такси и комисиони, всички дължими застрахователни премии, въведен
бил облекчен ред за погасяване и освен това приели, че общият размер на дълга
към датата на анекса възлизал на 306 383.21 CHF (триста
и шест хиляди триста осемдесет и три и 0.21 швейцарски франка).
Кредитополучателят и съдлъжниците следвало да заплащат и редовна лихва в
уговорените между страните размери. Съгласно чл.3 от анекса дългът бил разделен
условно на две части (част А и част Б), които следвало да бъдат погасявани
съгласно общ погасителен план. Уговорен бил гратисен период за плащането на
сумите по главницата с продължителност при условията и в размерите по договора
и анексите. Съгласно чл.7 от анекса, при просрочие, на която и да е дължима
погасителна вноска по дълга както и при предсрочна изискуемост на същия, кредитополучателят
и длъжниците заплащат наказателна надбавка (неустойка) за просрочие в размер на
10 (десет) пункта.
С анекс № 3 от 28.03.2011г.
към договора страните отново предоговорили начина, по който се формира размера
на дълга по кредита и конкретните стойности на лихвената добавка и остатъка от главницата
за заплащане. Подписан бил и нов погасителен план.
Поради неплащане на
дължимите вноски по кредита на длъжниците „МОТИВ"
ООД, К.В. и А.К. били връчени покани за доброволно изпълнение
на дата 19.02.2013, с които кредитът се обявявал за предсрочно изискуем, а
ответницата И.Г. била уведомена за намеренията на кредитора на 29.11.2013г.
На 17.06.2014г. на основание
чл.99 от Закона за задълженията и договорите бил сключен договор за обратно
прехвърляне на вземания по договора за кредит между "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК ********* и „БУЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД, между
които и вземането, дължимо от „МОТИВ" ООД към „БУЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ" АД, описано в приложенията към договора.
За сключването на последния
договор, между двете дружества, на ответниците били изпратени и връчени нотариални
покани, с които им се съобщавало за осъществената цесия.
Предвид
неизпълнението на договора за банков кредит за ищеца възникнал правен интерес
от предявяване на осъдителен иск срещу ответниците за посочените по-горе суми.
Ответникът „МОТИВ“ ООД, чрез процесуалния си представител- адв.Н.К.- БАК,
оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани и моли за
тяхното отхвърляне.
Излага съображения, че кредитът не
е отпуснат в договорената между страните валута, което е довело до неправомерно
начисляване на комисионни от банката и представлява неизпълнение на
задължението по договора, доколкото в същия е предвиден ангажимент за предоставяне на уговорения паричен ресурс в
съответната валута. Оспорва дължимостта на сумите, удържани от банката като
комисионна за одобряване на кредита, както и начинът по който е формиран
размера на лихвения процент по договора, в това число условията и предпоставките
за неговата промяна. Възразява по повод на начина, по който в извлеченията от
счетоводните книги и справката по чл.366 ГПК е прието, че следва да бъдат
погасявани задълженията, застъпвайки позицията, че наказателната лихва,
начислявана от кредитната институция при постъпване на суми, недостатъчни да
погасят цялото задължение следва да бъде приспадана, след приспадане на
вземането на банката за главницата. Излага доводи, че хронологията на
погасяване на задълженията, предвидена в нормата на чл.76 ал.2 ЗЗД важи
единствено при заплащане на договорената лихва, но не и за такова задължение,
представляващо по своя характер обезщетение за забавено изпълнение. По тези
съображения счита, че обезщетението за забавено плащане следва да се погасява в
поредността, посочена в чл.76 ал.1 ЗЗД. Твърди, че доколкото в Централния
кредитен регистър размерът на задължението по кредита е варирал, това е още
едно потвърждение на направената констатация за силно завишен размер на
претенцията. Изразява становище, че приложените по делото анекси с номера 1, 2
и 3 към договора за банков кредит са нищожни, поради липса на предмет и
основание, тъй като са сключени между ответниците и „Бългериън Ритейл
Сървисиз“АД- дружество, което не е страна по договора, още повече, че
кредитополучателят не е бил уведомен за прехвърляне на вземането от банката на
последното дружество. Изложени са доводи, че не са налице данни „Бългериън
Ритейл Сървисиз“АД да е действало като представител на ищцовата кредитна
институция. По мнение на ответника договорът за цесия от 05.09.2008г. е
нищожен, поради противоречието му със закона и е целял неговото заобикаляне.
Ако съдът приеме извършената по силата на посочения по-горе договор цесия за
валидна правна сделка се твърди на първо място нищожност на клаузите, предвиждащи
като база за определяне на дължимата лихва- базов лихвен процент за малки
фирми, както и тези, предвиждащи определяне на дължими такси и комисионни.
Недействителни, поради противоречието им със закона са клаузите на чл.2, чл.4
ал.2 б.“в“ от анекс №2 и чл.2 ал.1 от анекс №3, по силата на които към
главницата са прибавени непогасени задължения за заплащане на лихви, такси
комисионни, застрахователни премии. На второ място се изтъква, че ако се приеме
договора за цесия за действителен, то единствено „Бългериън Ритейл Сървисиз“АД
би могло да обяви вземането за предсрочно изискуемо, а от представените писмени
документи се вижда, че същите изхождат от ищцовото дружество. Оспорени са
извлеченията от счетоводните книги на банката, като при условията на евентуалност
е направено възражение за погасяване по давност на претендираните суми.
Представени са доказателства. Направени са доказателствени искания.
В
отговора си ответниците К.В., А.К. и И.Г., представлявани от адвокат Н.К. от
БАК оспорват предявените искови претенции, като изразяват несъгласието си с
твърденията на банката. Излагат сходни доводи с тези, застъпени от „МОТИВ“ООД,
правейки същите възражения по повод действителността на сделката по прехвърляне
на вземането и анексите към договора, както и на отделните клаузи, включени в
тях. Застъпват позиция, че доколкото са физически лица, дори и да са встъпили в
дълг на юридическо лице, то следва да се ползват с правата по Закона за защита
на потребителите. Ако бъде прието, че по силата на анекс №1 са встъпили валидно
в задължението на „МОТИВ“, считат, че посоченият по-горе нормативен акт следва
да намери приложение. Изтъкват доводи за наличие на неравноправни клаузи в
договора и анексите към него, посочени са конкретно разпоредбите, които според
ответниците попадат в приложното поле на чл.143 ЗЗП, които са договорени в
тяхна вреда и влизат в противоречие включително с Директива 93/13/ЕИО към която
препраща §13а т.9 от ЗЗП.
Ищецът, с допълнителна искова молба взема
отношение по депозирания отговор. Оспорват се направените от ответника
твърдения. Поддържа се изложеното в исковата молба във връзка с
уговорените условия между страните по
кредита, включително и отпускането му в посочената в същия валута- швейцарски
франкове. Оспорва направеното възражение за нищожност на клаузата на чл.4 ал.2 от
договора за кредит, както и наведените доводи за нищожност на договора, с който
вземането е прехвърлено на „Бългериън Ритейл Сървисис“. Твърди, че възраженията
за неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП са неприложими, доколкото кредитът е
отпуснат на юридическо лице и в този смисъл тримата ответници физически лица не
попадат под защитата на същия нормативен акт. Представя доказателства.
Ответниците, с допълнителния
отговор на исковата молба са взели отношение по депозираната
допълнителна искова молба. Поддържат твърденията, наведени в
отговора на исковата молба по повод на валутата, в която следва да бъде
отпуснат заема. Възразяват по приемането на представената от ищеца методология
за образуване на БЛП, считайки, че последната е приложима само при отпускане
кредити на физически лица. Освен това заемат позиция, че се касае за субективни
параметри, въведени от банката- ищец при приемане на такава методология по
повод на лихвени нива и премии, вместо възприемане на обективни критерии за
това. Представят доказателства.
Предявените искове са с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл.99, чл.79 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД .
Представените при предварителната размяна на книжата писмени доказателства
от страните са относими към предмета на делото, тъй като посредством тях същите
заявяват, че ще установяват наличието на посочените по- горе факти, поради
което и следва да бъдат приети.
Искането за допускане на съдебно- счетоводна експертиза с поставените от
страните въпроси следва да бъде уважено, тъй като ще доведе до приобщаване на
доказателства, свързани с предмета на доказване в настоящото производство.
По искането на ищеца за допускане на свидетел при режим на довеждане, съдът
ще се произнесе в открито съдебно заседание, след конкретизиране на
обстоятелствата, които ще бъдат установявани със свидетелски показания.
Искането на ответниците за издаване
на съдебно удостоверение, което да послужи за снабдяване с друго такова от БНБ
е неоснователно, тъй като поставянето на такива въпроси ще бъде включено в
пределите и обхвата на съдебно-счетоводната експертиза.
По делото
липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154. ал. 2 и
чл. 155 от ГПК. На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва
да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка от тях
е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.
В
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно
и главно доказване, че между него и ответника е бил сключен договор за кредит с твърдяните условия,
по който кредиторът е бил изправен. Ищецът следва да установи настъпването на въведената предсрочна изискуемост на
вземането, както и размера на исковете. Ищецът дължи доказване още на
обстоятелствата, че между него и „Бългериън ритейл сървисиз"АД са сключени валидни
договори за цесия, по силата, на които на него е било прехвърлено именно вземането по договора за кредит с
ответника, както и че цесията е съобщена на ответника
от надлежната страна.
Ответниците
следва да докажат направените от тях възражения.
Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание за 11.03.2015г. от 14.30
часа, за която дата и час да се призоват страните – като им се връчи препис от
настоящото определение, съдържащо и проект за доклад, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
ПРИЕМА
всички представени от страните при
предварителната размяна на книжа писмени доказателства.
Допуска изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице, по която да отговори на поставените в исковата молба/лист 6/и отговорите на исковата
молба/лист 91-92/ от страните въпроси.
Определя депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 400 лева, платими по равно от двете страни в едноседмичен срок от връчване на
настоящето определение по депозитната сметка на БОС.
Назначава
за вещо лице Генко Генов, който да се уведоми за изготвяне на експертизата,
след представяне на доказателство за внесен депозит.
УКАЗВА на страните, че всяка от тях е
длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА доказателствената тежест според
мотивната част на определението.
. СЪДИЯ :