О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 19.07.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
І-20 състав, в закрито заседание на 19.07.2021
г., в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
като разгледа гр.д. № 9585 по описа за 2020
година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова
молба с вх. № 92285/10.09.2020 г., с която Д.А.Х. и В.Х.Х. – малолетен,
действащ чрез своя родител и законен представител Д.А.Х., са предявили против
Агенция „П.И.“, обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове
за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие (ПТП).
В исковата молба се твърди, че ПТП е настъпило
на 01.09.2015 г., на път „Югозападен обход“ за АМ „Тракия“, км. 7+300 до
кръстовището за гр. Карнобат.
Ищците твърдят, че въпросният пътен
участък бил част от републиканската пътна мрежа и за управлението и
поддържането му отговорна била Агенция „П.И.“.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът
изрично е релевирал възражение за неподсъдност на спора на СГС и е направил
искане делото да бъде изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Бургас.
Настоящият съдебен състав, след служебна
проверка по реда на чл. 119, ал. 3 ГПК (изм. с ДВ, бр. 65/2018 г., в сила от
07.08.2018 г.), констатира, че предявените искове не са местно подсъдни на Софийски градски съд.
Разпоредбите на чл. 105 и чл. 108, ал.
1, изр. 1 ГПК уреждат т.нар. обща местна подсъдност, съобразно която искът се
предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на
ответника. За тази обща местна подсъдност съдът не следи служебно, а я
съобразява при депозирано от ответника възражение в срока за отговор на
исковата молба.
В ГПК, обаче,
са предвидени и други привръзки на конкретния спор с района на компетентния да
го разгледа съд и те са специални, поради което изключват приложението на общия
принцип, закрепен в чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК, искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и
клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало
правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и чл.
110 ГПК.
В случая исковете са насочени против
държавно учреждение, поради което са подсъдни на съда, в чийто район е
възникнало спорното правоотношение.
От обстоятелствената част на исковата
молба и доказателствата по делото е видно, че произшествието, при което са причинени
вредите, чието обезщетение се претендира, са настъпили на територия, която е в
съдебния район на Окръжен съд – Бургас.
С настъпването на вредата се поражда правоотношението, от което
произтича задължението на ответника да заплати обезщетение.
Следователно по силата на чл. 108, ал. 2 ГПК, исковете са местно подсъдни на Окръжен съд – Бургас, в чийто район е
възникнало правоотношението между страните по настоящото дело.
При така направените констатации, делото
следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на Окръжен съд – Бургас.
Водим от горното и на основание чл. 119,
ал. 3, чл. 118, ал. 2 ГПК и чл. 108, ал. 2 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.дело № 9585/2020 г. по описа на Софийски градски
съд, Гражданско отделение, І-20 състав.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по
подсъдност на Окръжен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на
определението, делото да се изпрати на Окръжен съд – Бургас.
СЪДИЯ: