Решение по дело №160/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Г. С. Л., [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощник – адв. А. Д. от ВАК, против Решение № 1415/30.11.2024 г., постановено по АНД № 20243110202088 по описа за 2024 г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24-0433-000206/07.03.2024 г. на Началника на 01 РУП при ОДМВР-Варна, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание по чл.177, ал.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 180 (сто и осемдесет) лева. С решението са присъдени и разноски в полза на ОДМВР-Варна в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът твърди незаконосъобразност на въззивното решение, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения, при неправилно приложение на материалния закон и при явна несправедливост на наложеното наказание. Счита същото и за необосновано, тъй като в хода на съдебното следствие не са събрани безспорни доказателства, че е извършил нарушението, за което е наказан с издаденото НП, като твърди, че съдът немотивирано е кредитирал показанията само на актосъставителя, като те, заедно с показанията на свидетеля са съвсем лаконични и по никакъв начин не конкретизцират изпълнителното деяние, описано в АУАН и НП. По тези съображение възразява срещу така повдигнатите му обвинения, като иска отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на НП изцяло. В условията на евентуалност се иска отмяна на НП и делото да бъде върнато на друг състав на ВРС, който да го попълни с доказателства за авторството на така извършеното нарушение, тъй като на касатора е била отнета възможността за защита във въззивното производство.

В писмени бележки по същество адв. Д. поддържа жалбата от името на касатора, като допълнително представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските с искане същите да му бъдат присъдени.

Ответникът – Началникът на Първо РУП при ОДМВР-Варна, редовно призован, не изразява становище по жалбата.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на решението на първата инстанция, като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Г. С. Л. против НП № 24-0433-000206/07.03.2024 г. на Началника на 01 РУП при ОДМВР-Варна, с което за извършено нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 180 лв., на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. За да се произнесе по спора, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 24.01.2024 г. свид. С. Е. и колегите му - И. С. и Е. Б. били назначени наряд като автопатрул 112. При обход на района около 11:30 часа се движели по [улица]към [улица], когато срещу тях срещу знака влязъл лек автомобил „Ауди А3“ сив на цвят с полски регистрационни табели и рег.№ ********, с четири врати, теглич и лепенки от лявата страна на задния капак на багажника. Свид. Е. забелязал водача и го разпознал като жалбоподателя Г. Л., който след като видял полицейските служители си вдигнал качулката, дал автомобила на заден ход и тръгнал по [улица]. Полицаите пуснали звуков и светлинен сигнал, за да спрат автомобила, тъй като имали оперативна информация, че лицето няма книжка (лишен бил временно от право да управлява МПС със ЗППАМ № 24-0442-000013/08.01.2024 г. на 04 РУП), но същият ускорил скоростта на автомобила и не се подчинил на подадения звуков и светлинен сигнал. След това водача минал през няколко улици с висока скорост, влязъл в насрещното платно на една улиците, преминал на червен светофар, направил ляв завой, за да се качи на „А. мост“ и се отдалечил.

За посоченото нарушение - управление на МПС, след като е бил лишен от това право, на Л. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение, който му е бил връчен при отказ на 27.01.2024 г. Въз основа на АУАН, на 07.03.2024 г. е било издадено обжалваното пред ВРС наказателно постановление, получено лично от жалбоподателя на 21.05.2024 г.

С Решение № 2644/14.03.2024 г., постановено по адм. дело № 249/2024 г. по описа на Административен съд-Варна, влязло в законна сила на 14.03.2024 г., е била потвърдена ЗППАМ № 24-0442-000013/08.01.2024 г. на 04 РУП. Наред с това, въз основа на АУАН № [рег. номер]/07.01.2024 г., по повод на който е била издадена ЗППАМ, на 26.02.2024 г. е било връчено НП № 24-0442-000028, което не било обжалвано и е влязло в законна сила на 12.03.2024 г., като с издаването му окончателно бил решен въпросът с отговорността на водача.

За да постанови оспореното съдебно решение ВРС е приел, че от събраните в хода на производството както писмени, така и гласни доказателства, по несъмнен начин се установявало, че съставът на вмененото на жалбоподателя нарушение е осъществен от обективна и субективна страна. С тези доводи въззивният съд е потвърдил наказателното постановление, предмет на разглеждане пред него, приел, че размерът на наложената „глоба“ е справедлив с оглед тежестта на извършеното нарушение.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите, и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните.

В мотивите към решението е направено изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.

Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.

Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни.

В хода на АНП действително е нарушена процедурата по съставяне на АУАН. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението, а според ал. 2 - когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В случая не са били налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, само при наличието на които актът се съставя в отсъствие на нарушителя. Не е налице нито една от двете хипотези на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, според която когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, същият се съставя и в негово отсъствие. В случая няма данни за това нарушителят да е бил търсен, но да не е бил намерен, нито пък да е бил поканен за съставянето на АУАН и да не се е явил, а тежестта за доказване на тези обстоятелства е на АНО. Въпреки изложеното дотук обаче, съставът на съда намира, че това нарушение не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Спазено е изискването актът за установяване на административно нарушение да бъде предявен за запознаване и подписване на Г. Л., който е отказал да го подпише и да получи препис от същия, което обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел. С това на привлеченото лице е била гарантирана възможността да се защити по фактическите основания и правната квалификация на нарушението, като изложи възраженията си срещу констатациите в него. Жалбоподателят е разполагал с възможността по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да направи възражения в писмен вид, в тридневен срок от предявяването на АУАН, което право не е упражнил.

Ето защо в случая нарушаването на тези правила не е съществено, тъй като не е довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя да се запознае със съдържанието на съставения акт, да изложи обяснения или възражения по акта в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от подписването (предявяването) на акта. Подобно нарушение не е съществено, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на съдопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

На следващо място касационната инстанция счита, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд, в съответствие с приобщените писмени и гласни доказателства, като от събрания доказателствен материал се доказва по несъмнен начин, че касаторът Л. е осъществил състава на нарушението по чл.150а, ал. 1 от ЗДвП. Относно съставомерността на деянията и възраженията, изложени в касационната жалба, следва да се посочи следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен административно-наказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 1, б "а", във вр. ал. 2 от ЗАНН. Безспорно е установено извършването на нарушението, неговия автор и правилното прилагане на закона от наказващия орган. Ответникът е издал АУАН и НП в съответствие с материалния закон - чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който "Наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.“. Вярно е, че тежестта на доказване в административно наказателното производство лежи върху наказващия орган по аргумент от чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 103, ал. 1 от НПК. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП органът се основава на констатациите в АУАН и последните в рамките на производството по налагане на административни наказания, се приемат за верни до доказване на противното - чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Това не е така обаче в съдебното производство, тъй като тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение.

При установената тежест на доказване, в производството пред ВРС е допуснат и разпитан като свидетел актосъставителят С. Е.. Свидетелските показания, преценени съвкупно с останалите писмени доказателства, а именно: докладна записка от 29.01.2024 г. от С. Е., са логични и непротиворечиви, обосновали са правният извод на първоинстанционния съд за извършено нарушение в хипотезата на чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на Л. е управляването на моторно превозно от водача, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред. Управлението на МПС след лишаване от това право по съдебен или административен ред, законодателят обвързва с неблагоприятните правни последици по чл. 177, ал. 1 от ЗДвП.

Противно на твърденията в касационната жалбата, при постановяване на въззивното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Производството по делото разгледано в три проведени открити съдебни заседания, в които Г. Л. е бил представляван от адв. И. Р. от ВАК. Видно от съдържанието в протоколите от проведените по делото съдебни заседания, всички доказателствени искания, направени от адв. Р., са били уважени от съда и поисканите от него доказателства са били приобщени към доказателствения материал по делото. Също така в протокола от съдебното заседание, проведено на 19.09.2024 г., непосредствено преди съдът да счете делото за изяснено от фактическа страна и да даде ход на делото по същество е отбелязано изявление на адв. Р., че същият няма да сочи други доказателства и моли съдът да приключи делото.

Досежно размера на наказанието съдът счете, че той е бил определен от АНО при спазване на нормата на чл. 27 от ЗАНН. Видно от НП на Л. е наложено наказание над минималния към средния размер. Така наложеното наказание е справедливо на фона на наличието само на отегчаващи отговорността обстоятелства – множество налагани адм. санкции за нарушения по ЗДП – в периода от 2018 г. до 2024 г. касатора има издадени 24 НП, от които 17 са влезли в сила. Наказанието е съответно на извършеното нарушение и в пълнота ще постигне целите както на генералната така и на специалната превенция.

Съдът намира решението на ВРС за правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Същото съответства и на приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора, в полза на ответника не следва да се присъждат разноски, предвид липсата на отправено искане в тази насока.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, настоящият касационен състав при Административен съд – Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1415/30.11.2024 г., постановено по АНД № 20243110202088 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.