Р
Е Ш Е
Н И Е
№……….
гр. Ловеч, 05.11.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на пети октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 336/2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба от М.Г.А. *** чрез пълномощник
против ОДМВР Ловеч с правно основание чл.
1, ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ и искане да бъде осъдена ответната страна да му
заплати сумата от триста и шестдесет лева главница,ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди – направени съдебно-деловодни
разноски за заплатен адвокатски хонорар в съдебното производсто по отмяна на
наказателно постановление (НП) № 18-0906-001928/04.12.2018 г. на Началник
Сектор към ОДМВР Ловеч Претендира се и присъждане на
направените разноски в настоящото производство – държавна такса за образуване
на административно дело, както и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал.2
във връзка с ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата (ЗА)
в размер на триста лева.
Ищецът – редовно призован – не се явява и не се представлява
в съдебно заседание. Постъпила е молба от пълномощника му, в която заявява, че
на същата дата е призована като повереник по дело на Апелативен съд Велико
Търоново, поради което не може да се яви в съдебно заседание. Поддържа исковата
молба и излага съображения по същество на правния спор. Претендира присъждане
на направените разноски по делото.
Ответникът по делото – ОДМВР Ловеч в съдебно заседание
чрез пълномощник оспорва исковата молба. Моли да бъде намален размера на
имуществените вреди, които са претърпени от ищеца във връзка с воденото от него
административно-наказателно производство.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
заключение, че са налице основания за уважаване на иска, като се прецени дали
да не бъде уважен към минимума от триста лева.
От доказателствата по делото се установява, че с НП № 18-0906-001928/04.12.2018
г. на Началник Сектор към ОДМВР Ловеч на М. А. е наложено административно наказание глоба в
размер на двеста лева на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 20, ал.2 от същия закон.
М.А. чрез пълномощник е обжалвал издаденото НП пред
Ловешкия районен съд (ЛРС), който е отменил
същото с Решение № 213/25.07.2019 г., постановено по НАХД № 1371/2018 г. Постановеният
съдебен акт не е бил обжалван и е влязъл в законна сила на 27.08.2019 г.
Във връзка с обжалването на
издаденото НП ищецът е ангажирал правна
помощ и е упълномощил адвокат за процесуално представителство. В производството
по НАХД №
1371/2018 г. на ЛРС е представен Договор за правна защита и
съдействие от 02.12.2018 г. с предмет
защита и процесуално представителство във връзка с обжалване на издаденото НП.
Договорено е адвокатско възнаграждение в размер на триста и шестдесет лева,
като е отразено, че е изплатено изцяло в брой.
Упълномощеният адвокат е
осъществил защита по образуваното дело
пред ЛРС в съдебното производство по
обжалване на издаденото НП. Изготвил е жалбата срещу обжалваното НП, направил е
доказателствени искания за изискване на писмени материали, относими към правния
спор. Поискал е допускане на авто-техническа експертиза и назначаване на вещо
лице, което да отговори на конкретно поставени от пълномощникът въпроси. Взел е
участие в проведеното публично заседание по делото на 30.01.2019 г. и е
поставял въпроси към допуснатия свидетел, направил е доказателствени искания за
изискване на писмени материали. В проведеното публично заседание на 25.04.2019
г. е поискал да бъде разпитан един свидетел при режим на довеждане и е взел
участие при разпита му, както и при разпита на още един свидетел. Изразил е
становище по същество на правния спор.
По настоящото
административно дело е представен Договор за правна защита и съдействие от
23.07. 2020 г., по силата на който ищецът е упълномощил адвокат за процесуално
представителство по делото. В графата договорено възнаграждение е отразено
безплатно, а в графата начин и срок на плащане е записано на основание чл. 38,
ал.2 във връзка с ал.1, т.2 от ЗА, във връзка с пар2 от Наредба № 1 за адв.
възнаграждения. Упълномощеният адвокат е изготвил исковата молба и е изразил
писмено становище по същество на правния спор.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл.7
от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е от гр. Ловеч. Правното основание на иска е чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ. Исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на
правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на
административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015г.
по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Исковата
молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Тя е
насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря
на формалните изисквания за реквизити, поради което съдът намира същата за процесуално
допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
Според чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената
отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се
явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към
материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. В този закон е доразвит принципа, че всеки дължи обезщетение за
вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните
граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана
административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията,
визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното
наличие на всичките предпоставки се носи от ищецът, търсещ присъждане на
обезщетение за причинени му вреди. По силата на чл.144 от АПК за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл.8,
ал.2 от него, страните посочват фактите, на които основават исканията си и
представят доказателства за тях, а според чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения.
За да възникне право на обезщетение е необходимо ищецът
да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в
неговата правна сфера, която включва реално причинени материални вреди;
незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно лице на
ответника; вредата да е настъпила в
резултат на незаконосъобразния акт; да е налице пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Дейността по налагане на административно наказание за
извършено административно нарушение представлява по своето естество
правораздавателна дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по
повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в
условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е
свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент
от чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред
с другите правни форми на изпълнителна дейност, а именно - правотворческа,
правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание
и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност,
извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на
законово предоставена административно-наказателна компетентност.
НП не се издава
по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните НП да
бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, а властнически акт с
наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органът, който го е
издал. НП се издава от административен орган в изпълнение на нормативно
възложени задължения при упражняване на административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че НП не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и не е отменен по
реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП при или
по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица определя
правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП като такова по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно постановление
от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.
От изложеното се налага извод, че в случая е налице
първата материално-правна предпоставка за прилагане на чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен
акт на държавен орган при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменен по съответния ред.
Налице са също така втората и третата предпоставки – вреда
от тези актове и пряка причинна връзка между вредите и настъпилия вредоносен
резултат.
Съдът приема, че от незаконосъобразното НП – издадено
и отменено по съответния законов ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е
претърпял вреди, които се изразяват в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване на издаденото НП.
По силата на чл.4
от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие. Съдът счита, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и
заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не
беше издадено отмененото НП. Макар и да
липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда
на ЗАНН, адвокатската защита при обжалване на законосъобразността на НП се
явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради
което вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаденото НП.
Намаляването на
имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение е
предизвикано от издаването на НП, с което са наложени административни
наказания, които ищецът е считал за незаконосъобразни. Обстоятелството, че адвокатска защита по делата за
обжалване на НП не е задължителна, не води до извод, че страната няма право да
ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се
намира в причинна връзка с издаденото НП. Неразделната взаимовръзка между
издаденото НП и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие. Ищецът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден
акт, увреждащ законните му права и
интереси.
В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по
т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, образувано по искане на
Главния прокурор на Република България. Общото събрание на колегиите от ВАС е
приело, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни НП, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон и подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.
Настоящият
съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди е частично основателен.
Съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, , възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, но не
по-малко от 300 лв. В т.1 е регламентирано, че за процесуално представително,
защита и съдействие по дела при интерес до хиляда лева, адвокатското възнаграждение
е в размер на триста лева.
В случая
наложената санкция с оспореното НП е в размер на двеста лева. Следователно по
правилото на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, размера на адвокатското възнаграждение следва
да бъде в размер на триста лева. Следователно предявения иск следва да бъде
уважен частично за сумата от триста лева, а за разликата от шестдесет лева
следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 38, ал.1 от ЗА, адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат
право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг
юрист. Според ал.2, ако в съответното производсто насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.
По отношение на претендираната законна
лихва следва да се съобрази т.4 от Тълкувателно решение №3/22.04.2005г. на ВКС по тълк.гр.д. № 3/2004г.
на ОСГК, според която при незаконни актове на администрацията, началният момент
на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове. В настоящия случай ЛРС е отменил оспореното пред него
НП с Решение, което е влязло в сила на 27.08.2019 г. Предвид изложеното, искът
за присъждане за законната лихва върху присъдената сума на обезщетението следва да се уважи с начален момент датата на
влизане в сила на решението на ЛРС до окончателното изплащане на сумата. До
пълния размер на исковата претенция искането за присъждане на лихва върху тази
разлика следва да се отхвърли.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерството на
вътрешните работи гр. Ловеч да заплати на М.Г.А. *** сумата от 300 (триста)
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
отменено наказателно постановление № 18-0906-001928/04.12.2018 г.
на Началник Сектор към ОДМВР Ловеч и изразяващи се
в направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за един
адвокат за защита по обжалването му и процесуално представителство по НАХД № 1176/2018 г. на Ловешкия районен съд, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на влизане в
сила на Решение
№ 213/25.07.2019 г. на Ловешкия районен съд, постановено по НАХД № 1371/2018 г - 27.08.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.Г.А. за сумата от 60 (шестдесет) лева,
представляваща разлика между присъдената сума от триста лева и претендираната
сума от триста и шестдесет лева ведно със законната лихва върху отхвърлената
част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерството на
вътрешните работи гр. Ловеч да заплати на М.Г.А. *** сумата от 10 (десет) лева,
представляваща държавна такса за образуване на настоящото административно дело.
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерството на
вътрешните работи гр. Ловеч да заплати на М.Г.А. *** сумата от 300 (триста)
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за защита и процесуално
представителство по настоящото административно дело на основание чл. 38, ал.2
от Закона за адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: