Решение по дело №207/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е

 

№296                                                              03.08.2021г.                                      гр.Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                 Първо гражданско отделение

На  дванадесети юли две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав :

 

Председател:   Дарина Костова

 

Секретар :  Ани Цветанова

 

като разгледа докладваното от съдията Костова т.д.№ 207 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от „Транспорт енд спедишън България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Булаир“ № 26, ет. 5, представлявано от управителя Данаил Радулов, чрез адв. Биляна Попова, САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ №9, бл.1, вх. Б, ет.5, офис 16 против „Старт трейс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.5, вх.1, ет.5, представлявано от управителя Султана Георгиева, чрез процесуалния представител адв. Любомир Цветков, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ 3, ет.1, офис 3, и „Дас-кар груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление“ гр. Бургас, ул. „Г.Бенковски“ № 14, представлявано от управителя Динко Андреев, чрез процесуалния представител адв. Любомир Цветков, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ 3, ет.1, офис 3, с която е предявен иск с правно основание чл.464 ГПК за установяване по отношение на ищеца, в качеството му на взискател по изпълнително дело № 1026 по описа за 2019 г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Бургас, че длъжникът „Старт трейс“ ЕООД не дължи на присъединения кредитор „Дас-кар груп“ ЕООД сумата от 27 893 лв., представляващи парично задължение по подписано между ответниците споразумение от 12.12.2019 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 8128/12.12.2019 г. на нотариус Надежда Маркова, с рег. № 409, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда - 17.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски по делото в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение и 557,84 лв. за държавна такса, тъй като не съществува вземане към длъжника за посочените суми, обективирани в издадения изпълнителен лист № 5398/20.12.2019 г., по ч.гр.д. № 10673/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас. Претендира разноски по делото. Представя и ангажира доказателства.

Твърди се, че дружеството ищец е взискател по посоченото изпълнително дело, в уверение на което представя протокол за разпределение по изпълнително дело № 1026/2019 год. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Бургас от 17.02.2020 год. , предявено на 06.03.2020 год., от което е видно, че ищецът е взискател по делото за сумата от 88573,70 лв. ,  ответникът „Старт трейс“ЕООД е длъжник , а ответникът „Дас-кар груп“ ЕООД е конституиран като присъединен взискател за сумата от 42933,90 лв.

Ответникът  „Дас-кар груп“ ЕООД е конституиран като присъединен взискател първоначално за сумите по изпълнително дело № 111/2018 год. на държавния съдебен изпълнител при Районен съд Бургас, а по отношение на процесното вземане е присъединен по молби с  вх.№15354/23.12.2019 год. и № 476/14.01.2020 год. за вземането по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 10673/2019 год. по описа на Районен съд Бургас.

Ищецът твърди, че  вземането на ответника „Дас-кар груп“ ЕООД не съществува.   Твърди се, че дружеството длъжник по изпълнителното дело не е осъществявало търговска дейност през годината на сключването на споразумението , въз основа на което е издадена заповедта за плащане, че длъжникът умишлено не е възразил по заповедта, защото двете ответни дружества са свързани лица и споразумението е сключено с цел да увреди кредитора ищец.  На горното основание се оспорва съществуването на посоченото вземане.

При последвалата по делото размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове съдът е констатирал, че първият ответник „Старт трейс“ ЕООД, юридическо лице, се счита за уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК и подаденият от него отговор на искова молба вх.№265197/16.11.2020 г. е извън законовия срок. Неоснователни са оплакванията на ответника за нередовното му призоваване, който от една страна твърди, че е следвало да се приложи процедурата по чл. 50, ал. 2 от ГПК, а от друга страна, че е получавал кореспонденция на адреса в посочения период. Посоченият в Търговския регистър адрес на ответника съвпада с адреса в съобщенията по делото. Същевременно от представените доказателства, не се установява, ответникът действително да е получавал кореспонденция на адреса. При направена справка по номера на куриерската услуга, обозначена в представената фактура на Еконт експрес, се установява единствено, че е била изпратена пратка от Павел Баня до София, като фактурата е съставена в София на датата на получаването на пратката. При констатираната липса на офис, на обозначение за съществуването на дружеството и на служители, и при положение, че не е открит представител, който да получи съобщението, правилно е осъществена процедурата по чл. 50, ал. 4 от ГПК чрез залепване на съобщение, съобразно трайната практика на ВКС. Посочената разпоредба предвижда съобщението да се залепва еднократно. Тук следва да се посочи, че дори и приложение да намира разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК, то залепването на съобщението е само една допълнителна гаранция за защитата на правото на страната да участва в процеса и не води до опорочаване на уведомяването, а крайният резултат и при двете хипотези в настоящия случай е липсата на подаден в срок отговор на искова молба. Предвид това, така подаденият отговор следва да бъде зачетен за допълнителен отговор на искова молба, като подаден в срока по 373 от ГПК. Допълнителен отговор е постъпил в срок и от втория ответник.

Съдът, като съобрази и че погрешно са дадени повторни указания на ищеца за подаване на допълнителна искова молба, счита, че изявленията в подадената такава с вх.№ 266779/11.12.2020 г. не следва да бъдат вземани предвид, още повече, че същата е подадена под условие в случай на зачитане на отговора от първия ответник за подаден в срок. Предвид това, не следва да се приема и подаденият от първия ответник допълнителен отговор на искова молба вх.№ 260038/04.01.2021г.

Горните съображения съдът е изложил в доклада по делото, като допълнителни аргументи са изложени по повод възражение по доклада в първото открито съдебно заседание.

Бургаският окръжен съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора, приема, че предявения отрицателно установителен иск е допустим.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл.464 от ГПК и е образувано по молба на  „Транспорт енд спедишън България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Булаир“ № 26, ет. 5, представлявано от управителя Данаил Радулов, чрез адв. Биляна Попова, САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ №9, бл.1, вх. Б, ет.5, офис 16 против „Старт трейс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.5, вх.1, ет.5, представлявано от управителя Султана Георгиева, чрез процесуалния представител адв. Любомир Цветков, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ 3, ет.1, офис 3, и „Дас-кар груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление“ гр. Бургас, ул. „Г.Бенковски“ № 14, представлявано от управителя Динко Андреев, чрез процесуалния представител адв. Любомир Цветков, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ 3, ет.1, офис 3, с която е предявен иск с правно основание чл.464 ГПК за установяване по отношение на ищеца, в качеството му на взискател по изпълнително дело № 1026 по описа за 2019 г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Бургас, че длъжникът „Старт трейс“ ЕООД не дължи на присъединения кредитор „Дас-кар груп“ ЕООД сумата от 27 893 лв., представляващи парично задължение по подписано между ответниците споразумение от 12.12.2019 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 8128/12.12.2019 г. на нотариус Надежда Маркова, с рег. № 409, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда - 17.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски по делото в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение и 557,84 лв. за държавна такса, тъй като не съществува вземане към длъжника за посочените суми, обективирани в издадения изпълнителен лист № 5398/20.12.2019 г., по ч.гр.д. № 10673/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас. Претендира разноски по делото. Представя и ангажира доказателства.

Не се спори, а от представените писмени доказателства се установява , че ищецът има качеството на взискател в изпълнителното производство, както и че ответниците са съответно длъжник и присъединен взискател в същото изпълнително производство, поради което съдът е приел, че е налице активна и пасивна легитимация на страните. Не се спори, а от представите писмени доказателства се установява, че искът е предявен след изтичане на  срока по чл.464, ал.1 от ГПК, изтичането на който е ирелевантно за наличието на правен интерес на ищеца и е от значение единствено относно спиране на изпълнението на протокола за разпределение за срок от един месец.

Представени са доказателства, че дружеството ищец е взискател по посоченото изпълнително дело, а именно - протокол за разпределение по изпълнително дело № 1026/2019 год. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Бургас от 17.02.2020 год. , предявено на 06.03.2020 год., разпореждане  от 15.01.2020 год. на държавен съдебен изпълнител Таня Михова за присъединяване на взискатели по изпълнителното дело, удостоверение изх № 15362/10.12.2018 год. издадено  по изпълнително дело № 201820120400111 на ДСИ Таня Михова, изпълнителен лист № 5398/20.12.2019 год. , издаден по ч.гр.д. № 10673/2019 год. на БРС въз основа на споразумение с нотариална заверка на подписите от 12.12.2019 год. От горните неоспорени писмени доказателства е видно, че ищецът е взискател по делото за сумата от 88573,70 лв.,  ответникът „Старт трейс“ЕООД е длъжник, а ответникът „Дас-кар груп“ ЕООД е конституиран като присъединен взискател за сумата от 42933,90 лв., от които 29250,84 лв. по изпълнителен лист № 5398/20.12.2019 год. , издаден по ч.гр.д. № 10673/2019 год. на БРС на основание чл. 417 , т. 3 и чл. 418 от ГПК и 12856 лв. по изпълнително дело № № 201820120400111 на ДСИ Таня Михова.

Ответникът  „Дас-кар груп“ ЕООД е конституиран като присъединен взискател първоначално за сумите по изпълнително дело № 111/2018 год. на държавния съдебен изпълнител при Районен съд Бургас, а по отношение на процесното вземане е присъединен по молби с  вх. №15354/23.12.2019 год. и № 476/14.01.2020 год. за вземането по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 10673/2019 год. по описа на Районен съд Бургас.

Не се спори, че изпълнителният лист в полза на втория ответник спрямо първия ответник е издаден в рамките на заповедно производство по ч.гр.д №10673/2019 г. по описа на БРС въз основа на споразумение с нотариална заверка на подписите между двамата ответници.

Страните спорят по твърдението на ищеца, че вземането не съществува,  като се твърди, че вземането не е възникнало, като се изтъква, че споразумението е симулативно, съставено единствено с цел да се увреди ищеца , като взискател по същото изпълнително дело, както и поради свързаност между длъжника и двата присъединени кредитора, един от които е втория ответник. Следва да бъде уважено искането на ищеца за прилагане по настоящото дело на ч.гр.д. №10673/2019 г. по описа на PC Бургас.

В съдебно заседание, след указание на съда,  ответниците  представят в оригинал споразумението от 12.12.2019 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 8128/12.12.2019 г. на нотариус Надежда Маркова, с рег. № 409, на основание на което е издаден изпълнителен лист № 5398/20.12.2019 г. по ч.гр.д. № 10673/2019 г. по описа на PC Бургас, което след констатация на съда , че липсват поправки и зачертавания е върнато на процесуалния представител на ответниците. По делото е  приетата съдебно- икономическа експертиза, от заключението на която се установява следното : При извършена проверка в счетоводните книги на ответниците  се установява, че през периода 01.09.2017 г. – 15.01.2018 г. са извършени плащания от „Дас-кар груп“ЕООД за погасяване на задължения на „Старт трейс“ ЕООД към „Скания България“ ЕООД , „Диана“ООД и „ВИП консултинг груп“ ООД на обща стойност 39893,98 лв. В заключението на вещото лице са подробно индивидуализирани всички задължения по фактури, както и платените суми за погасяване на точно определените задължения по фактури. Отново от счетоводните записвания на „Дас-каргруп“ЕООД се установява , че към 31.12.2020 год. счетоводния баланс показва вземане от „Старт трейс“ЕООД в размер на 39893,98 лв., което не е погасено. Същевременно са осчетоводени непогасени вземания на ответника „Старт трейс“ЕООД към „Дас-кар груп“ ЕООД от преки договорни отношения между тях в размер на 60 лв., като е открито едно задължение за плащане на цена от продажба в размер на 660 лв. , което е пратено до размер от 600лв. през 2017 год. „Дас-кар груп“ ЕООД е имало вземане към „Старт трейс“ЕООД в размер на 24422,37 лв. , от които 3800 лв. са платени , а остатъкът е погасен със счетоводна статия от 12.01.2020 год. чрез отнасянето му като вземане от „АДА“ЕООД на основание договор за цесия от 05.01.2018 год. Видно от констатациите на вещото лице В. , ответникът „Дас кар груп“ е погасил задължения на „Старт трейс“ЕООД към посочените в споразумението от 12.12.2019 год. трети лица , а именно : „Нис петрол“ЕООД, „ВИП консултинг груп“ООД, „Скания България“ ЕООД и „ДИАНА“ООД  са платени от „Дас кар груп“ ЕООД. Вземанията са възникнали и плащанията са извършени по сделките, сключени преди снабдяването на ищеца с изпълнителен лист по отношение на ответника „Старт трейс“ЕООД, както преди постановяване на първоинстанционното решение по т.д. № 566/2017 год. на Окръжен съд Бургас на 08.08.2019 год.

Вярно е твърдението на ищеца, че „Старт трейс“ ЕООД не е извършвал дейност през годината , в която е сключено споразумението, но от този факт  логически не следва извода, че за същия период не са съществували непогасени задължения от минали периоди, за погасяването на които е сключено споразумението.

Вещото лице не е констатирало нередовности във воденето на счетоводните книги на ответните дружества и несъответствие между записите  във връзка с процесната фактура и данните от балансите на двете дружества.

С оглед на горното , съдът приема за доказано обстоятелството, че вземанията на трети лица към „Старт трейс“ ЕООД, чието съществуване и погасяване чрез плащане от „Дас-кар груп“ ЕООД е предмет на споразумението от 12.12.2019 год.   съществуват. Последица от горното е възникването на правото на „Дас кар груп“ ЕООД да търси платеното в полза на „Старт трейс“ ЕООД, за погасяване на задълженията на последния по силата на уговореното в цитираното по-горе споразумение.

С оглед на горните констатации, съдът намира за ирелевантен довода на ищеца, че страните по споразумението са свързани лица. Този факт би бил от значение, ако не съществуваха задълженията на „Старт трейс“ ЕООД  към посочените в споразумението трети лица или ако тези задължения не бяха действително платени от „Дас-кар груп“ ЕООД. Със сключването на споразумението, въз основа на която е издаден изпълнителен лист в заповедното производство, длъжникът е изразил по несъмнен начин волята си да признае съществуването на задължението си.

Съдът намира предявеният иск за   неоснователен със следните аргументи :

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.464 от ГПК, с който се иска от съда да приеме за установено, че вземането на конкуриращ го взискател в изпълнителното производство не съществува. Активната легитимация на ищеца е доказана с доказването на качеството му на взискател по изпълнително дело   № 1026/2019 год. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Бургас. Ищецът е взискател по делото за сумата от 88573,70 лв.,  ответникът „Старт трейс“ ЕООД е длъжник, а ответникът „Дас-кар груп“ ЕООД е конституиран като присъединен взискател за сумата от 42933,90 лв., от които 29250,84 лв. по изпълнителен лист № 5398/20.12.2019 год. , издаден по ч.гр.д. № 10673/2019 год. на БРС на основание чл. 417 , т. 3 и чл. 418 от ГПК и 12856 лв. по изпълнително дело № № 201820120400111 на ДСИ Таня Михова.

Ответникът  „Дас-кар груп“ ЕООД е конституиран като присъединен взискател първоначално за сумите по изпълнително дело № 111/2018 год. на държавния съдебен изпълнител при Районен съд Бургас, а по отношение на процесното вземане е присъединен по молби с  вх. №15354/23.12.2019 год. и № 476/14.01.2020 год. за вземането по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 10673/2019 год. по описа на Районен съд Бургас.

Изпълнителният лист в полза на втория ответник спрямо първия ответник е издаден в рамките на заповедно производство по ч.гр.д №10673/2019 г. по описа на БРС въз основа на споразумение с нотариална заверка на подписите между двамата ответници.

Предмет на отрицателния установителен иск по  чл. 464 от ГПК е оспорване вземането към длъжника на присъединен взискател от страна на първоначалния взискател или на присъединен по-рано такъв в същото изпълнително производство, с твърдение, че то не е валидно възникнало, респ., че не се е осъществил фактическият състав, от който произтича. Според формираната трайна практика на ВКС, предвидената в  чл. 464, ал. 1 ГПК защита на взискателя възниква от момента на присъединяването му, тъй като присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател, и извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател (така чл. 457, ал. 1 ГПК). С присъединяването на взискателя възниква задължението на съдебния изпълнител да разпредели постъпленията по делото, съобразно реда за удовлетворяване по чл. 460 от ГПК, поради което от този момент всеки от първоначалните взискатели има интерес да оспори вземането му (в този смисъл определение № 756/22.12.2011 г. по ч. г. д. № 641/11 г. на ВКС, IV г. о.; определение № 159 от 31.03.2009 г. по ч. гр. д. № 1930/2008 г., Г. К., І г. о. на ВКС и др.).

По иск с правно основание  чл. 464, ал. 1 от ГПК ищецът следва да докаже съществуването на вземането си, чието пълно или частично удовлетворяване в изпълнителното производство е затруднено или осуетено от оспореното конкуриращо вземане на присъединения взискател. В тежест на ответниците е да установят при условията на пълно и главно доказване действителното съществуване на оспореното вземане, с оглед основанието от което произтича, тъй като отхвърленият отрицателен установителен иск се приравнява на уважен положителен установителен иск на ответника, съответно уважаването на отрицателния установителен иск- на отхвърлен положителен такъв на ответника. В хода на настоящото производство се установи съществуването на  процесното вземане, а именно на  вземането на ответника „Дас-кар груп“ ЕООД към „Старт трейс“ ЕООД  в размер от 27893,00 лв. по споразумение с нотариална заверка на подписите рег. № 8128/12.12.2019 год. на нотариус Надежда Маркова, ведно със законната лихва върху главницата от 17.12.2019 год. до окончателното плащане и разноски по делото в размер на 800 лв.  и 557,84 лв. Установи се, че вземанията на третите лица към „Старт трейс“ ЕООД, посочени в споразумението са съществували и са погасени чрез плащане от ответника „Дас-кар груп“ ЕООД, което  своевременно и правилно осчетоводено. Не се установи да е налице погасяване на вземането по какъвто и да е начин, нито такова се твърди да е станало с плащане или прихващане

С горните аргументи съдът приема, че вземането на присъединения взискател и втори ответник „Дас кар груп“ ЕООД към първия ответник „Старт трейс“ЕООД,  по изпълнително дело № 1026/2019 год. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Бургас, съществува , поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на разноските , с оглед   неоснователността на претенциите, съдът намира, че ищецът следва да заплати на всеки от ответниците направените в производството разноски, както следва : на ответника „Дас-кар груп“ ЕООД разноски в размер на 2900лева , а по отношение на ответника  „Старт трейс“ЕООД не са представени доказателства за извършени разноски.

Мотивиран от горното  и на основание чл. 464 от Гражданския процесуален кодекс , Бургаският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „Транспорт енд спедишън България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Булаир“ № 26, ет. 5, представлявано от управителя Данаил Радулов, чрез адв. Биляна Попова, САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ №9, бл.1, вх. Б, ет.5, офис 16 против „Старт трейс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.5, вх.1, ет.5, представлявано от управителя Султана Георгиева, чрез процесуалния представител адв. Любомир Цветков, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ 3, ет.1, офис 3, и „Дас-кар груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление“ гр. Бургас, ул. „Г.Бенковски“ № 14, представлявано от управителя Динко Андреев, чрез процесуалния представител адв. Любомир Цветков, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ 3, ет.1, офис 3, с правно основание чл.464 от Гражданския процесуален кодекс, за установяване по отношение на ищеца, в качеството му на взискател по изпълнително дело № 1026 по описа за 2019 г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Бургас, че длъжникът „Старт трейс“ ЕООД не дължи на присъединения кредитор „Дас-кар груп“ ЕООД сумата от 27 893 лв., представляващи парично задължение по подписано между ответниците споразумение от 12.12.2019 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 8128/12.12.2019 г. на нотариус Надежда Маркова, с рег. № 409, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда - 17.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски по делото в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение и 557,84 лв. за държавна такса, тъй като не съществува вземане към длъжника за посочените суми, обективирани в издадения изпълнителен лист № 5398/20.12.2019 г., по ч.гр.д. № 10673/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА „Транспорт енд спедишън България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Булаир“ № 26, ет. 5, представлявано от управителя Данаил Радулов, чрез адв. Биляна Попова, САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ №9, бл.1, вх. Б, ет.5, офис 16  да заплати на „Дас-кар груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление“ гр. Бургас, ул. „Г.Бенковски“ № 14, представлявано от управителя Динко Андреев, чрез процесуалния представител адв. Любомир Цветков, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“ 3, ет.1, офис 3разноски в размер на 2900 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: