№ 395
гр. Разград , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330100503 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание 71 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ЗЗДискр. Депозирана е искова
молба от Д. СТ. Т. против Община-Разград, за признаване на установено, че по отношение
на нея е извършен акт на дискриминация въз основа на признак увреждане, като ответникът
е поддържал в периода 01.01.2013г. до 08.03.2021г. недостъпна архитектурна среда в Дневен
център за пълнолетни лица с увреждания „Подай ръка“ гр.Разград, находящ се на втори етаж
на малкото крило на бившата стоматологична поликлиника с адрес гр.Разград ул.Хаджи
Димитър №30А ет.2; на осн. чл.71 ал.1 т.2 от Закона за защита на дискриминацията/ЗЗД/
ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението, както и да се въздържа и в бъдеще
от по-нататъшни нарушения; на осн. чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да и
заплати сумата 10000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и
страдания, който е изменен в размер на 7000лв. от изкачване и слизане по стълби
неудобства и притеснения от невъзможност за самостоятелно обслужване в Дневния
център-ползване на тоалетни и мивки, социална изолация,препятстване за предвижване и
интегриране в социална среда, емоционални травми свързани със загуба на самочувствие,
чувство на физическа и емоционална малоценност, стрес, страх, чувство, че е човек „втора
ръка“ за периода 08.03.2016г. до 08.03.3021г., както и законната лихва от подаване на
молбата. Иска и разноски. В молбата се сочи, че от 2013г. е клиент на Дневен център за
пълнолетни лица с увреждания „Подай ръка“ към Община Разград. По силата на договор
като възложител, а ответникът като изпълнител, възложителя възлага, а изпълнителят
приема и се задължава срещу заплащане да предостави следните социални дейности по
предоставяне на социална услуга както следва: 1. Социални консултации; 2.Психологически
консултации; 3. Трудо терапевтични дейности; 4.Здравна профилактика; 5. Двигателна
рехабилитация. Услугите се предоставяли на 2 етаж от малкото крило на бившата
1
стоматологична поликлиника гр.Разград. Посещавала от 2013г. до март 2020г. три
седмично-всеки понеделник, сряда и петък. След това посещенията били по график, една
седмица всеки понеделник, сряда и петък, редуваща се с една седмица вторник и
четвъртък. С изключение на месеците март, април, май 2020г. Твърди се, че е трудно
подвижна, имала следните заболявания, съгласно ЕР на ТЕЛК от 09.04.2014г., страдала от
неврит на слуховия нерв в дясно с практ. глухота и сурдитас в лява и др. В рамките на
дневния център се придвижвала с помощта на две подлакътни канадки, а извън него с
рингова инвалидна количка и асистент Достъпът до втория етаж се осъществявал само по
стръмни стълби. Нито входът нито помещения, врати, тоалетна, мивки, ключове за
електричество и други средства, са пригодени за достъп за лица с увреждания и достъпна
среда съгласно Наредба №4 от 01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда. Предвид бездействието на
ответника, изразяващо се в неосигуряване на достъпна архитектурна среда,била поставена в
неблагоприятно положение, като не била третирана като всички останали граждани, които
са с физически увреждания. Поради което счита, че спрямо нея се осъществява
дискриминация на основата на признак „увреждане“, чрез предоставяне на услуги при по
неблагоприятни, условия за хора, предвижващи се с инвалидна количка/чл.37 ЗЗД/ и
поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания на
публични места/чл.5 ЗЗД/. Поради което претърпявала вреди-болки и страдания от
изкачване и слизане по стълби, неудобства и притеснения от невъзможност за
самостоятелно обслужване, препятствие за предвижване и интегриране в социална среда,
емоционална травми, свързани със загуба на самочувствие, чувство за физическа и
емоционална малоценност, стрес и страх, чувство, че е „втора ръка“ човек. Правото на равно
третиране било нарушено,тъй като няма свободен достъп до процесната сграда.
В хода на производството ищцата е починала, като на основание чл.227 ГПК с
определение №369 от 07.06.2021г. като страни са конституирани нейните наследници Р. М.
ДР. и Г. М. Д.. По отношение на първата е установено, че се е отказала от наследството,
поради което спрямо нея производството следва да бъде прекратено.
Община-Разград депозира отговор. Оспорва исковете, счита иска за заплащане на
обезщетение в размер на 1000лв. за претърпени неимуществени вреди за недопустим, по
същество за неоснователен. Сочи се, че Д. СТ. Т. е починала на 26.03.2021г., като правото и
е с оглед личността, процесуалното представителство не може да бъде продължено.
Възразява за това да са засегнати правата на ищеца, както да е изпълнен фактическия състав
на непозволено увреждане, тъй като не е налице пряка причинна връзка между нанесената
емоционална вреда и прогласеното от ищцата дискриминационно поведение от Община
Разград. За липса на доказателства за противоправно поведение от страна на общински
служители. Както че не е ясен какъв е интензитетът на преживените от ищеца негативни
емоции, за липса на доказателства за силни негативни странични емоции/медицински
документи и пр./ които да сочат към нанесени неимуществени вреди от ползваната услуга,
предоставяна от Община Разград. Твърди се, че е безспорно, че г-жа Т. през всичките
2
години, в които доброволно е посещавала Дневен център за пълнолетни лица с увреждания
„Подай ръка“ е получавала, полагащото и се добро отношение и акуратни грижи. От името
на същата не са постъпвали жалби, респ. оплаквания от екипа и специалистите работещи в
Центъра.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: Не е спорно, че Д. СТ. Т. е страдала от заболяване видно от
приложеното ЕР ТЕЛК, т.е. лице с увреждане, нуждаела се от чужда помощ с оглед силно
затруднение в социалното и битово обслужване. Налагало се в процесния период да се
придвижва с две подлакътни канадки в затворени помещения, а извън тях с рингова
инвалидна количка и асистент. Установено е безспорно също така, че Д. СТ. Т. е била
клиент видно от Анекс №1 от 24.07.2012г. към договор от 21.06.2012г., Анекс №2 от
27.09.2013г., Анекс №5 от 14.09.2015г., договор от 30.09.2016. със срок на действие три
години, съответно с договор от 01.10.2020г. със срок на действие една година на Дневен
център за пълнолетни лица с увреждания „Подай ръка“ към Община Разград, който
посещавала няколко пъти в седмицата, видно от приложена справка.
Според показанията на разпитания по делото свидетел Г.С. познавала Д.
отдавна, били съседи. С нея се виждали всеки ден последните години. Знаела, че тя
посещавала център за услуги към общината, от 5 години. В седмицата 4 пъти го посещавала
центъра. Тя отивала в центъра към осем и половина и се връщала кът три и половина.
Ходела с такси, което си плащала, но не сама по принцип, човек трябвало при нея, тъй като
се движела с патерици. Казала и, че имало стъпала в центъра и били хлъзгави, оплаквала се
и за слизане пак същото. Оплакваше се от краката, които я болели. Много стъпала трябвало
да качва, като влиза в центъра, като и казала, че трябвало човек при нея като ходи в центъра,
защото сама не можела било хлъзгаво.
Според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, достъпа до входа на сградата, в която се помещава Дневния център за
пълнолетни лица с увреждания „Подай ръка“ се осъществява по три открити рампи, които
като размери отговарят на нормите, но липсват тактилни ивици преди началото и след края
на рампата. Площадката пред входната врата на сградата е с по-малко ширина от
определената в Наредбата. Стълбището, което води до втория етаж, където се помещава
Дневния център е едновременно, с две рампи по 12 стъпала и междинна площадка с ширина
1,67 м. и дължина 1,30м. От двете страни на стълбището има двойни метални парапети с
височина 0,88-0,58м., които са с по-малка дължина от минимално изискуемата по чл.15 ал.3
от Наредба №4 от 2009г. В сградата няма асансьор или подемна платформа. Изградения
вход осигуряващ достъп, не отговаря на изискванията на Наредбата. Всички врати в
Дневния център са алуминиеви, изработени по традиционен начин. Бравите им са
обикновени, монтирани на височина 0,95м. В обекта няма летящи или въртящи се врати.
Подовите настилки са хлъзгави и са три вида: мозайка в коридори, фоайета и стълбища,
ламинат в „трудотерапевт“ №1 „медицинска сестра“, и др.; теракотни плочки в „WC за
3
персонал“ и „WC за потребители“, „разливочна“, “трапезария“. Няма помещения, в които да
има две последователни врати на панти. Във WC, където има последователни отвори за
вход, не са монтирани врати на тоалетните. Санитарните помещения за ползване от лица в
инвалидни колички не отговарят на всички изисквания на Наредба №4/2009г. Ключовете и
контактите в помещенията са на височина от 135см. до 145 см. и не са пригодени за
ползване от лица в инвалидни колички.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи: По иска с правно основание чл.74, ал.1 т.1 от ЗЗДискр, вр. с чл.5 от
ЗЗДискр. Безспорно е установено, че Д. СТ. Т. е била лице с увреждания по смисъла ЗХУ.
Легално определение на хора с увреждания е дадено в § 1, т. 1 от ДР на ЗХУ, според който
"Хора с увреждания" са лица с физическа, психическа, интелектуална и сетивна
недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да
възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот. В § 1, т. 1 от
ДР на Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с
увреждания /ДВ бр. 54/2009г. отм. ДВ бр.12 от 13.03.2021г./ е посочено, че "Хора с намалена
подвижност" са хора, които имат постоянни или временни затруднения в придвижването и
са разделени на 12 групи. Съгласно чл.53 ЗХУ хората с увреждания имат право на равен
достъп до физическата среда на живеене отдих, лична мобилност, транспорт, информация и
комуникация… както до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в
урбанизираните територии. Достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване на
всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към: елементите на
достъпната среда в урбанизираните територии; сгради и съображения за обществено
обслужване в областите на образованието, здравеопазването, културата и изкуствата,
транспорта, административното обслужване и други области от общественото обслужване.
Изискванията за достъпна среда са задължителни при изработване и одобряване на ПУП и
техните изменения, както при изработване и одобряване на инвестиционни проекти и
изграждането на нови или при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт,
преустройство и пр. на сградите и съоръженията. Съгласно чл.55 ЗХУ собствениците на
елементи на достъпна среда, сгради и съоръжения по чл.53 ал.2 т.1 и 2. ЗХУ планират
мерки, финансови средства и срокове за провеждането им в съответствие с наредбата по
чл.53 ал.3 ЗХУ, т.е. Наредба №4/2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на
строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, вкл. на хората с
увреждания действала през процесния период, разпоредбите от която са възпроизведени в
Наредба №РД-02-20-2 от 26.01.2021г. за определяне на изискванията за достъпност и
универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на
сградите и съоръженията. Разпоредбата на чл.5 ЗЗДискр повелява, че изграждането и
поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на хора с увреждания до
публични места, се смята за дискриминация. Според чл. 9 от ЗЗДискр, в производство за
защита от дискриминация след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи
4
факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация,
ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Ищецът
следва да посочи конкретни факти свързани с минималните стандарти за достъпност, въз
основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация съответно
от този момент настъпва разместването на доказателствената тежест. В случая е установено,
че процесния период Д.Т. се придвижвала с помощта на две подлакътни канадки, а извън
затворени пространства с рингова инвалидна количка и асистент. Площадката пред входната
врата на сградата е с по-малка ширина от предвидената в чл.40 ал.2 от Наредбата - пред
достъпния вход се устройва хоризонтална площадка с размери най-малко 150 на 180 см., а в
случая е широка 1,35м и дълга 3,40м. А съгласно чл. 45 ал.1 - във входното фоайе и
достъпните фоайета и коридори се осигурява достъпен маршрут с широчина най-малко 90
см. Подовите настилки трябва да са здрави, устойчиви и нехлъзгави, което според вещото
лице в случая не така, подовите покрития са мозайка, ламинат и са хлъзгави, при положение,
че по принцип има видове с по-грапава повърхност. Според чл.45 ал.2 от Наредбата, при
наличие на стъпала във входните преддверия и фоайета се осигурява и рампа или подемна
платформа. В случая такава не е налице, в сградата няма асансьор или подемна платформа.
Достъпът до втория етаж на Дневен център „Подай ръка“ се осъществявал само по стръмни
стълби. Ответникът е посочил в отговора единствено това, че г-жа Т. през всичките години,
в които доброволно е посещавала Дневен център за пълнолетни лица с увреждания „Подай
ръка“ е получавала полагащото и се добро отношение и акуратни грижи. В случая в негова
тежест е да установи създаването на подходяща и достъпна среда. "Достъпна среда",
съгласно § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Наредбата е среда в урбанизираните
територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без
увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. От заключението на вещото лице се
установява, че входа на сградата, в която се помещава Дневния център за пълнолетни лица с
увреждания „Подай ръка“ се осъществява по три открити рампи, които като размери
отговарят на нормите, но липсват тактилни ивици преди началото и след края на рампата.
Площадката пред входната врата на сградата е с по-малко ширина от определената в
Наредбата. Както, че стълбището, което води до втория етаж, където се помещава Дневния
център е едновременно с две рампи по 12 стъпала и междинна площадка с ширина 1,67 м. и
дължина 1,30м. От двете страни на стълбището има двойни метални парапети с височина
0,88-0,58м., които са с по-малка дължина от минимално изискуемата по чл.15 ал.3 от
Наредба №4 от 2009г. Според чл.48 ал.3 от Наредбата, стълбите се изпълняват с нехлъзгава
настилка, а ал.4 от същата разпоредба сочи, че за стълбищата в съществуващи сгради се
приема, че са достъпни, при условие че отговарят освен на изискванията по ал. 1, т. 2, ал. 2 и
3 и на следните изисквания: 1. широчината за движение в една посока не по-малка от 90 см,
а широчината за движение в две посоки - не по-малка от 150 см; 2. стъпалата са с височина
от 12 до 18 cm, а широчината на стъпалото е от 28 до 35 cм. В случая в сградата това не е
изпълнено, видно и от приложения снимков материал към заключението на вещото лице. Не
е изграден асансьор или подемна платформа. В случая при наличие на техническа
възможност да се постави спомагателно средство за изкачване на стълбите, чрез което
5
определена група хора с увреждания да имат възможност за по-лесен достъп до сградата с
публичен достъп, е обективно възможно да се поддържа достъпна среда. За това навежда и
твърдението на процесуалния представител на ответника направено в последното по делото
заседание, че за тази цел е бил дарен робот, за което представи договор за дарение и бе
поискан разпит на един свидетел. Това не бе доказано от него, а именно наличието на такъв
робот, тъй като доказателственото искане бе несвоевременно направено от ответника.
От изложеното по-горе съдът намира за установено, че в настоящия случай е
осъществена хипотезата на чл. 5 от ЗЗДискр., съгласно която поддържането на архитектурна
среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места се счита за
дискриминация. Установи се, че ответникът не е осигурил необходимата архитектурна среда
и възможност на първоначалния ищец безпрепятствено, независимо от помощта на други
лица да влезе в сградата, съответно да достигне до втория етаж на Дневен център „Подай
ръка“, което води до неравното третиране в сравнение с останалите посетители. Поради
което намира, че спрямо Д. С. Т. е осъществено дискриминационно третиране по смисъла на
ЗЗДискр. по признак "увреждане". Липсата на предприети от ответника действия по
отстраняване на ограниченията, които остарялата архитектурна среда налага на хора с
увреждания, каквато е била тя, при осъществяване на техните законни права, безспорно ги
поставя в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, на които е осигурен
достъп при същите условия.
С оглед изхода от първия иск съответно е основателен искът по чл.71 ал.1 т.2
ЗЗдискр., който има акцесорен характер, защото предпоставка за основателността му е
установяването на факта на дискриминационно третиране. При установяване на
дискриминация ищецът може да иска осъждане на ответника съобразно трите хипотези на
чл. 71, ал. 1, т. 2. ЗЗдискр. ответникът следва да преустанови нарушението и да предприеме
необходимите действия по изграждане на достъпна среда по смисъла на действащата
Наредба №РД-02-20-2/26.01.2021г., както да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни
нарушения. По отношение на последната хипотеза съдържаща се в петитума по този иск в
молбата, намира, че съща е общо формулирана и по този начин възпроизведена от
първоначалния ищеца, поради което следва да се отхвърли в тази част. По третия иск при
определяне размера на дължимото обезщетение при хипотезата на чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗдискр.
съдът взе предвид продължителния период на деянието изразяващо се в бездействие от
страна на ответника, за което Д. СТ. Т. е сигнализирала с подадено възражение още на
11.08.2016г. – а именно за нуждата от изграждане на асансьор за хора с увреждания.
Естествено е да се предположи, че ще бъде огорчена от недостъпната за нея среда, както и че
ще бъде унижение и ще изпита страдания от затруднеността да се придвижва към и в
институцията. Затова и настъпването на неимуществените вреди, твърдени от ищеца,
логично следват осъществения спрямо него акт на неравноправно третиране и следва да се
приемат за настъпили (в този смисъл – р.112/05.05.2016 г.-гр.д. 6128/2015 г.-ІІІг.о.). Предвид
обичайните за този вид случаи физически болки и страдания в следствие на изкачването на
стълбите към втория етаж, придружено и с негативни емоционални изживявания, жизнения
6
стандарт в страната като база за паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда,
нейния интензитет, който намира обаче, че явно не е висок предвид и честотата, както и
желанието за посещения от страна на Т.в институцията, явно е получавала необходимите
грижи и съдействие, намира за съответно обезщетение в размер на 3000лв., Следва да бъде
присъдена законната лихва както е поискано от подаване на молбата - 08.03.2021г. В
останалата му част искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
неоснователен и недоказан, тъй като по делото не бяха събрани доказателства за такива
негативни емоции, които според жизнения стандарт в страната да кореспондират с
обезщетение в поискания размер.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се следват разноски, съразмерно уважената
част от иска. В случая е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 830лв., съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие/л.8/. Не е посочен размерът на
възнаграждението за всеки иск, поради което приема, че заплащането е по равно. В случая
трите обективно съединени искове са уважени, като единият частично, поради което
ответникът следва да заплати сумата 672лв. за направените по делото разноски.
Разпоредбата на чл.75, ал.2 от Закона за защита от дискриминация улеснява достъпа
до правосъдие на пострадалите от дискриминационни действия, но не предвижда
изключване от общия принцип за възстановяване на сумите, с които имуществото на
ответника е намаляло поради неоснователност на претенциите на ищеца. Поради което на
Община Разград също има право на разноски, в случая юрисконсултско възнаграждение в
съответствие с разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, което според настоящия съдебен състав
следва да бъде в размер на 300 лв., а съразмерно отхвърлената част от единия иск се следва
сумата 57лв.
В съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на РС Разград държавна такса върху уважения размер на трите претенции, а именно
180 лв. в съответствие с чл.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата.
Същия следва да заплати и направените разноски в производството в размер на 240лева, за
заплатеното възнаграждение от бюджета на съда на вещото лице по приетата СТЕ, или общо
420лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 71, ал.1, т.1, във вр. с
чл. 5 от Закона за защита от дискриминацията, че Община Разград,
ЕИК000505910, гр.Разград бул. Бели лом №37а е извършила дискриминация
7
по признак увреждане спрямо Д. СТ. Т., като поддържала в периода
01.01.2013г. до 08.03.2021г. недостъпна архитектурна среда в Дневен център
за пълнолетни лица с увреждания „Подай ръка“ гр.Разград, находящ се на
втори етаж на малкото крило на бившата стоматологична поликлиника с
адрес гр.Разград ул.Хаджи Димитър №30А ет.2.
ОСЪЖДА, на основание чл. 71, ал.1, т.2 от Закона за защита от
дискриминация, Община Разград, ДА ПРЕУСТАНОВИ нарушението
изразяващо се в неосигуряване достъпна среда на хора с увреждания в Дневен
център за пълнолетни лица с увреждания „Подай ръка“ гр.Разград, като
отхвърля иска в частта ответникът да се въздържа в бъдеще от по нататъшни
нарушения.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от
дискриминация Община Разград ЕИК000505910, гр.Разград бул. Бели лом
№37а ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. Д., ЕГН**********, адрес гр.Разград,
*******************, в качеството на правоприемник по реда на чл.227 ГПК
на Д. СТ. Т., сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от дискриминационното
поведение на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 08.03.2021 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния претендиран размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Община Разград ЕИК000505910, гр.Разград бул. Бели лом
№37а ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. Д., ЕГН**********, адрес гр.Разград,
*******************, в качеството на правоприемник по реда на чл.227 ГПК
на Д. СТ. Т. сумата 672лв. /шестотин седемдесет и два лева/ за разноски по
делото.
ОСЪЖДА Г. М. Д., ЕГН**********, адрес гр.Разград,
*******************, в качеството на правоприемник по реда на чл.227 ГПК
на Д. СТ. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Община Разград, ЕИК ********* , с адрес
гр.Разград, бул.“Бели лом“, №37А сумата 57 лв. /петдесет и седем лева/
юрисконсулско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА Община Разград ЕИК000505910, гр.Разград бул. Бели лом
8
№37а ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Разград сумата 420 лв. /четиристотин и
двадесет лева/
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
9