Р Е Ш Е Н И Е
№
В името на народа
гр. Кърджали, 02.12.2019 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря
Павлина Петрова
като разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело
№ 353/ 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс, във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на Ж.И.Б. от ***, подадена чрез
пълномощник, срещу Заповед № ЧР-СП-863/ 28-08.2019 г. на председателя на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, с която, на основание
чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл, във връзка с чл.108 от същия закон е прекратено
служебното правоотношение с жалбоподателя. Административният акт се оспорва с
твърдения за постановяването му в нарушение на материалния закон поради липсата
на една от предпоставките в чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл, а именно – лицето не е
достигнало необходимата пенсионна възраст съгласно чл.68, ал.2 от КСО. Цитира
се Решение № 13800/ 26.10.2011 г., постановено по адм.д.
№ 5387/ 2011 г на ВАС; Решение № 15467/ 15.12.2010 г. на ВАС; Решение № 7362/
08.10.2001 г., постановено по адм.д. № 4133/ 2001 г.
на ВАС. Като следващо основание за незаконосъобразност се изтъква нарушение на
процесуалния закон, защото в оспорената заповед липсва задължителен реквизит,
предвиден в чл.108 от ЗДСл, а именно – посочване възрастта на служителя и
достигнатия осигурителен стаж. Твърди се, че прекратяването на служебното
правоотношение не следва да е на основание чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл, тъй като
достигането на необходимия осигурителен стаж и възраст не е новонастъпило
обстоятелство, а жалбоподателят е пенсионер повече от година към датата на
връчване на заповедта. Поради изложените доводи се иска да се отмени оспорената
заповед и се претендират деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от процесуален представител по пълномощно.
Ответникът – Председател на Управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, чрез процесуален представител по
пълномощие, оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт, на основание чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано
лице и е процесуално допустима.
При преценка на представените по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената в настоящото производство Заповед №
ЧР-СП-863/ 28-08.2019 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“, гр.София, на основание чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл, във
връзка с чл.108 от същия закон, е прекратено служебното правоотношение с Ж.И.Б.
– *** при Агенция „ Пътна инфраструктура“ (АПИ), считано от 30.08.2019 г.,
поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Страните не спорят относно факта, че жалбоподателят се
е намирал в служебно правоотношение с АПИ.
В административната преписка е приложено заверено
копие от Разпореждане № **********/ *** г. на ръководител „Пенсионно
обслужване“ в ТП на НОИ – Кърджали. От този документ се установява, че от
05.10.2018 г. на Ж.И.Б. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, пожизнено, по чл.69б, ал.1 от КСО, при навършена възраст към датата на
подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ (05.10.2018 г.) – 57 г. и 3 м.; стаж
от I-ва категория труд – 12 г. 06 м. и 00
д., осигурителен стаж от III-та категория труд – 23 г. 03 м. и 00
д., общ осигурителен стаж, превърнат към III-та категория труд – 44 г. 01 м. и 00
д.
При така установената фактическа обстановка АС –
Кърджали приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради следните
съображения:
Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение
е издадена от компетентен орган съгласно чл.11, ал.1 от Правилник за
структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна
инфраструктура" (обн., ДВ, бр. 100 от 15.12.2009
г., доп., бр. 52 от 2.07.2019 г., в сила от 2.07.2019 г.). При постановяването
на акта са спазени предвидените административнопроизводствени
правила – органът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая –
възрастта и осигурителния стаж на служителя. Макар в случая да не е изпълнено
задължението на органа да отправи едномесечно предизвестия до служителя,
доколкото със заповедта е разпоредено заплащане на
обезщетение в размер на възнаграждението на служителя за този срок в случая не
е налице нарушение на предвидените административнопроизводствени
правила. Оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в нарушение
на материалния закон.
Материалноправната предпоставка за законосъобразно
издаване на заповед по чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл е придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст от държавния служител. При преценка за осъществено
право на ПОСВ следва да се има предвид разпоредбата на чл.68, ал.1 от КСО,
която гласи, че Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при
навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца
от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2
месеца за мъжете. Необходимата възраст за придобиване ПОСВ по години е посочена
в чл.15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). За относимия период към издаване на оспорената заповед в
чл.15, ал.1, т.4 от НПОС е предвидено следното: от 1 януари 2019 г. – при
възраст 61 години и 4 месеца за жените и 64 години и 2 месеца за мъжете и
осигурителен стаж 35 години и 8 месеца за жените и 38 години и 8 месеца за
мъжете. Към момента на постановяване на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение жалбоподателят е бил навършил 58 г. 2м. и 2д. От изложеното
следва, че не е бил навършил изискуемата в разпоредбата на чл.68, ал.1 от КСО
възраст от 64 години и два месеца за мъжете, за придобиване право на ПОСВ. Липсата
й кумулативно с необходимия стаж като предпоставка за придобиването на пенсията
за осигурителен стаж и възраст, препятстват прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.
Обстоятелството, че жалбоподателят получава ПОСВ по
реда на чл.69б, ал.1 от КСО е неотносимо в настоящия
случай и това е така, защото в цитираната норма от КСО е предвидена възможност Лицата,
които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват
право на пенсия при условие, че са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8
месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж
и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Като в ал.2 на чл.69б от КСО е
посочено, че от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия
ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца
за жените до достигане на 55-годишна възраст. В подкрепа на това тълкуване е и
разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, ДВ бр. 46/2010 г., която изрично
въвежда чл. 68 от КСО като основание за прекратяване на служебното
правоотношение с лица, за които служебното правоотношение е възникнало след
като същите са придобили и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, включително когато са упражнили правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО.
Поради изложените съображения жалбата, с наведения
довод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, е основателна. Относно
твърдението, че е налице пряка дискриминация на основата на признаците
„възраст“ и „лично положение“ по смисъла на чл.4, ал.2 от Закона за защита от
дискриминация и §2, б.“а“ от Директива 2000/ 78 по отношение на жалбоподателя,
изразяваща се в обстоятелството, че в сравнение с други работещи служители в
АПИ, намиращи се при еднакви условия за пенсиониране, разликата в третирането
се изразявала във възможността последните да упражнят служба до навършване на
определената в закона пенсионна възраст и да се пенсионират при пълен размер
пенсия, за разлика от жалбоподателя, на когото тази възможност е ограничена АС
– Кърджали съобрази следното:
В административната преписка се съдържа заповед на
председателя на УС на АПИ, с която Н.Т.Б. с ЕГН ********** е определен да
изпълнява длъжността, заемана от жалбоподателя, от 30.08.2019 г. за срок от 6
месеца. Посоченото обстоятелство не доказва наличие на претенидараната
дискриминация, защото за лицето, определено да заема по вътрешно
съвместителство длъжността на жалбоподателя и да получава към възнаграждението
си 50% от минималния размер на основната заплата на незаетата длъжност, не
съществуват доказателства да е придобило право на пенсия за ОСВ по реда на
чл.68 от КСО. Освен изложеното, при твърдение, че съществува такава
дискриминация жалбоподателят може да сезира компетентния орган – Комисия за
защита от дискриминация.
Независимо от тези мотиви, отнасящи се до претендирана проява на дискриманация
по чл.4 от ЗЗащ.Д, обжалваната заповед като
незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон следва да се отмени.
При този изход на спора е основателно своевременно
заявеното искане на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. На
основание чл.143, ал.1 от АПК, следва да се осъди АПИ, да заплати на
жалбоподателя деловодни разноски в размер на 500.00 лв. на основание чл.8, ал.3
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
Отменя Заповед № ЧР-СП-863/ 28-08.2019 г. на председателя на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, с която на
основание чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл, във връзка с чл.108 от същия закон, е
прекратено служебното правоотношение с Ж.И.Б. – *** при Агенция „ Пътна
инфраструктура“, считано от 30.08.2019 г., поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК
*** и адрес: ***, да заплати на Ж.И.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни
разноски в размер на 500.00 лв. ( петстотин лева).
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: