Р Е Ш Е Н И Е
№ 2038, 27.11.2014г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
четиринадесети граждански състав
на
двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета
година
в закрито
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радослав Радев
ЧЛЕНОВЕ: Надежда Дзивкова
Ели Анастасова
като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
въззивно
гражданско дело Nо 3476 по описа за 2014
година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.463 от ГПК
Постъпила е частна жалба от С.М.К., в качеството му на присъединен взискател по
и.д. № 20137590404506, ЧСИ Н. В., /преобразувано от изп.д.№244/2012 на ЧСИ А. А.,
с рег.№ 757/ против разпределение, предявено на 26.09.2014г., като се поддържа,
че същото е незаконосъобразно по следните съображения : - при провеждане на
публична продан върху недвижим имот, собственост на длъжницата Т.Ш. ЧСИ А. е
допуснал редица процесуални нарушения /неоценяване на имота от оценител, при
което е определена първоначална цена в десетки пъти под пазарната такава, не е
обявен за купувач наддавачът, предложил втората по ред цена , а е пристъпено
направо към „предварително разпределение по чл.495 от ГПК, в същото неправилно
е определен размерът на вземането на първоначалния взискател К.П., като
неправилно е определена дължимата лихва, направените разноски по изпълнитлното
дело и за адвокатски хонорар/ при което неправилно обявеният за купувач
взискател К.П. е задължена да внесе вместо сумата по продажната цена от
40000лв., сума 24688,85лв.; - счита че предвид факта, че първи е вписал
възбрана върху имота за свое вземане, то
е следвало съдебният изпълнител да вземе предвид неговото вземане / от
90 000лв./ и пристъпи към разпределение по реда на чл.461 от ГПК –
съразмерно с вземанията на взискателя; - прави оплаквания, че по делото не е
предявено това т.нар. „предварително разпределение”, нито кога е внесена цената
от купувача К.П., като в същото време той, узнавайки за извършената продан се е
присъединил към изпълнителното дело, но ЧСИ А. не е изготвил и предявил
разпределение на постъпилите по делото суми; - след отнемане на
правоспособността на ЧСИ А. А. и преобразуване на делото като такова по описа
на ЧСИ В. е изготвено обжалваното разпределение, в което не участва вземането
на първоначалния взискател К.П., при което да бъде определен правилно дължимият
размер на лихви и разноски с оглед наведените вече оплаквания в тази насока,
както и с оглед задължаването й да внесе допълнително по-голяма сума. Поддържа
се от жалбоподателя, че в самото разпределение неправилно е определен редът на
привилегии, като вземането му за разноски е такова от първи ред по чл.136,
ал.1, т.1 от ЗЗД. Оспорва редът на привилегии, определен на вземанията на
община ****, като счита че същите се касаят за различен от продавания имот.
Счита, че е неясно как е формирано вземането на ТД НАП, поради което и не може
да се определи редът на удовлетворяването му. Оспорва и сумата, начислена по
ТТР към ЗЧСИ, като счита, че доколкото не е посочено как е формирана същата, то
не може да бъде извършена проверка за дължимостта й. Моли за отмяна на
обжалваното разпределение.
В срока за отговор взискателят К.Н.П. не е взела
становище.
Не е взел становище и длъжникът Т.Ш..
Съдебният изпълнител е изложил мотиви, че доколкото
вече е извършено едно разпределение и вземането на взискателя е погасено, той
няма правомощия да отменя предходен акт. В конкретния случай може единствено да
разпредели останалата по делото сума, което е и сторил в обжалваното
разпределение. По отношение реда на привилегиите в него, счита, че същия е
определен правилно.
След преценка на доказателствата по
делото съдът намира, че подадената жалба е допустима, подадена е в срок и
изхожда от легитимирана страна.
Съдът намира, че преди всичко следва да отбележи, че
доколкото настоящето изпълнително производство е резултат на преобразуване на
изпълнително дело, започнато от друг ЧСИ и по което са постановявани различни
актове, които са влезли в сила и не подлежат на съдебен контрол, независимо от
своята незаконосъобразност, то предмет на разглеждане може да бъде единствено
предявеното от ЧСИ В. разпределение на налични суми по изпълнителното дело и
респ. да се обсъждат доводите на жалбоподателя, свързани с въпросното
разпределение. Останалите съображения на жалбоподателя, касаещи производството
по първоначалното изпълнително дело, не биха могли да бъдат разглеждани в
рамките на производството по чл.463 от ГПК.
Обжалва се разпределение на сумата от 24 688,85лв., останала
неразпределена по реда на чл.495 от ГПК от публична продан на недвижим имот. В
разпределението е включено вземането на присъединения взискател Св. К. по изп.
лист, въз осн. на който е образувано изпълнително дело пред друг ЧСИ и за
разноски, определени като такива с привилегия по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД.
Включено е и вземане на община **** за дължими данъци и такси като е определена
привилегия по чл.136, ал., т.2 от ЗЗД, на Държавата – със свое вземане по
чл.136, ал.1, т.6 от ГПК, както и дължими такси по ТТР към ЗЧСИ – 2055,60лв. с
ДДС. Определено е изплащането на дължимите вземания на ЧСИ, на община **** и на
Държавата изцяло, а остатъка е разпределен на взискателя К..
Съгласно чл.460 от ГПК съдебният изпълнител е длъжен
да извърши разпределение на събраните в изпълнителното производство суми в
случаите, при които са налице повече от един взискатели и получените по делото
суми са недостатъчни да удовлетворят всички вземания. Първо се отделят сумите
за удовлетворяване на вземанията с право на предпочтително удовлетворение, а
остатъка се разпределя по съразмерност.
Така разпределението, извършвано от съдебния изпълнител, има за предмет
определяне вида и размера на вземанията, предявени по делото, определяне
поредността на удовлетворение и разпределяне на сумите, съобразно посочените
вече критерии.
В настоящият случай съдебният изпълнител не е
съобразил нормата на чл.136 от ЗЗД при определяне реда на привилегиите.
Вземането на община **** за данъци и такси не би могло да е по чл.136, ал.1,
т.2 от ЗЗД, т.к. видно от удостоверението от община **** /л.135 от изп.д./ Т.Ш.
дължи 9,63лв. такса и данък за 2014г., а имотът, предмет на публичната продан е
отчужден още през 2012г. Следователно, с оглед регламентацията на посочената
норма, това вземане не е за данък върху имота, предмет на принудителното
изпълнение. Вземанията на Държавата са определени правилно по чл.136, ал.1, т.6
от ЗЗД. По отношение вземанията на присъединения взискател К. е посочено, че
вземането по изпълнителния лист не се ползва с привилегия, а по отношение на
разноските е определена привилегия по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД. Същата норма
обаче, урежда привилегиите за вземания на държавата, а очевидно разноските по
изпълнението не са вземания на държавата. На последно място, съдът споделя
оплакванията в жалбата, че липсва конкретизация на сумата, определена като
дължима по ТТР към ЗЧСИ. От самото разпределение не става ясно как е формирана
същата и последващото обяснения, дадено в мотивите на ЧСИ не може да санира
този порок. По изложеното съдът намира, че предявеното разпределение е
неправилно, непълно е и неправилно са
определени привилегиите на отделните вземания, подлежащи на удовлетворяване.
Поради това то следва да бъде отменено и делото върнато на ЧСИ за изготвяне на
ново разпределение на останалите по изпълнителното дело суми, като се съобразят
както привилегиите на отделните вземания, така и се посочат конкретно сумите,
които се дължат по отделните пера.
По изложеното съдът
Р Е Ш И :
Отменя разпределение, предявено на страните с протокол
от 26.09.2014г по и.д. № 20137590404506, ЧСИ Н. В., /преобразувано от изп.д.№244/2012
на ЧСИ А. А., с рег.№ 757/.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПАС
в седмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :