Решение по дело №13097/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4921
Дата: 5 юли 2017 г. (в сила от 4 октомври 2018 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20151100113097
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2015 г.

Съдържание на акта

                           Р Е Ш Е Н И Е

 

                     гр. София, 05.07.2017 г.

 

              В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:  

         

                               Председател: Росен Д.

 

при секретаря Анелия Груева като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 13097 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе пред вид:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът К.Д.Г., ЕГН **********, непълнолетен, със съгласието на майка си Д.Г.Д., чрез пълномощника адв. Й.Д. е предявил против З. „А.Б.”*** иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на телесни увреждания, получени при ПТП за сумата от 40 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на деликта - 15.07.2014 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал при ПТП, вина за което носи водачът на лек автомобил „Шкода”, модел „Октавия“ с рег. № ******– М.М.В., който в гр. София, на кръстовището с ул. „Илия Г.“ паркирал автомобила на пътното платно, успоредно на осевата линия и без да погледне наЗ. и да се увери, че З. него няма движещи се превозни средства, отворил рязко предната врата и закачил с нея десния крак на ищеца, който управлявал по същата улица и в същата посока мотопед „Емейшън“, с рег. № ******. В резултат на това, същият загубил управление върху мотопеда и паднал на лявата си страна върху пътното платно. Ищецът, твърди, че за процесния автомобил към датата на ПТП е била налице валидна застраховка „ГО“ при ответното дружество.

Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира разноски по делото.

ответникът З. „А.Б.” оспорва иска - по основание и размер. Твърди, че водачът на л.а. „Шкода Октавия“ не е осъществил фактическия състав на деликтната отговорност, тъй като липсва виновно и противоправно деяние, извършено от него, което да е довело до настъпване на посочените увреждания на ищеца. В тази връзка оспорва механизмът на ПТП, както и твърдението, че отварянето на вратата на лекия автомобил е причина за падането на водача на мотопеда, като твърди, че нито мотопедът, нито водачът му е влязал в съприкосновение с него.

Излага се, че процесното ПТП се дължи изключително на липсата на умения на ищеца /едва на 14 г./ да управлява процесното превозно средство, което е довело до загуба на контрол над същото, поднасяне на мотопеда и падането му на платното. Излага, че ищецът е управлявал мотопеда с несъобразена скорост и в нарушение на чл. 23 от ЗДвП не е спазил необходимата дистанция от движещия се пред него автомобил и е управлявал мотопеда без да е притежавал свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада и без да е навършил необходимата възраст за управление на същото. В тази връзка излага, че с поведението си същият е станал причина за настъпване на процесното ПТП, при което се е самонаранил. На следващо място прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото доказателства Констативен протокол за ПТП № К – 755/15.07.2014 г., Протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум се установява, че на 15.07.2014 г., около 19,45 ч. в гр. София, на ул. „И.Г.“ от ул. „******е настъпило ПТП между лек автомобил „Шкода“, модел „Октавия“, с рег. № ******, управляван от М.М.В. и мотопед, марка „Емейшън“, модел „ЕМС 50 КТ 2“, с рег. № ******, управляван от К.Д.Г., при което на същия били причинени телесни увреждания. В констативния протокол е отбелязано, че водачът на мотопеда К.Г. не притежава категория за управление на посоченото МПС.

По случая било образувано досъдебно производство ЗМ № 11348/2014 г. на СРТП – ОДП – СДВР, пр. пр. № 31600/2014 г. на СРП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, което с Постановление за прекратяване от 16.06.2015 г. на СРП е прекратено на основание чл. 199 вр. чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК поради това, че не са налице данни за осъществен състав на престъпление от общ харктер по см. на НК.

За лек автомобил „Шкода”, модел „Октавия” с рег. № ****** е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 01114001774817 при ответника З. „А.Б.” валидна от 04.07.2014 г. до 03.07.2015 г. Наличието на валидно застрахователно правоотношение не е оспорено от ответника по делото.

По делото е изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и професионално и не е оспорено от страните. От него се установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищецът К.Г. е получил следните травматични увреждания – счупване на двете кости на лявата подбедрица в горния край, което съгласно заключението кореспондира с механизма процесното ПТП. Проведено било 3 дни болнично лечение и около 3 месеца амбулаторно. По време на болничното лечение било направено безкръвно наместване на счупването и е поставен гипсов крачол за около 45 дни, а след свалянето му ищецът е провеждал раздвижване на крака. Посочено, че поради липса на представена медицинска документация, от която да е видно колко време е продължил и как е протекъл възстановителния период при ищеца експертът приема обичайния при този вид травма. От заключението се установява, че към момента здравословното състояние на ищеца е възстановено. Възстановени са самостоятелната му походка, а също движенията на лявата коленна става в пълен обем и прогнозата за състоянието му е блогоприятна.

По делото е изслушана и приета авто-техническа експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и професионално и не е оспорено от страните. От него се установява следният механизъм на ПТП – същото е настъпило на 15.07.2014г., около 19,45 ч. в гр. София, на ул. „И.Г.“ от ул. „Обелски път“ към ул. „109“, като лекият автомобил „Шкода Октавия“ е бил спрян със задната си част на 16 м. след началото на ул. „И.Г.“ и на 0,30 м. вляво от десния бордюр. В същото време, по същата улица към автомобила се приближавал мотопедът „Емеишан“ на странично разстояние не по-малко от 3,0 м. вляво от десния бордюр и на не по-малко от 0,90 м. странично от автомобила. Съгласно експертния извод водачът на автомобила най-вероятно е отворил вратата, за да слезе от него, което е станало за около 1 секунда, а мотопедистът, виждайки вратата е реагирал инстинктивно на опасността от сблъсък с нея като се е наклонил рязко наляво, с което е наклонил наляво и мотопеда, при което не е могъл да го овладее и е паднал заедно с него на лявата си страна, при което левият му крак се е оказал между мотопеда и асфалта. Спрямо момента на отваряне на вратата мотопедът е бил на 5,55 м. зад нея и на около 7,5 м. от мястото, където е паднал, което е на 20 м. след ориентира. Съгласно изводът на вещото лице рязкото отваряне на вратата на автомобила, при положение, че същият е бил спрян, преди мотопедът да навлезе в ул. „И.Г.“ е внезапно възникнало препятствие и е възможно да е причина за настъпване на ПТП, независимо дали е имало удар във вратата или не, но в съдебно заседание експертът е уточнил, че е възможно при липса на квалификация, мотоциклетът да падне и без външно влияние.

По делото е разпитан като свидетел В.А.В., който заявява, че е бил свидетел на процесното ПТП. Твърди, че двамата с кума му са отивали на фитнес в Обеля. Заявява, че кумът му е паркирал колата до тротоара, след което те са започнали да си събират багажа и в същото време някакво момче с мотопед е паднало до предното колело на колата. Те са излезли да го видят, след което са извикали полиция и линейка. Твърди, че колата е била с шофьорската врата към улицата, към осевата линия, а мотоциклетът е паднал пред предната лява гума и е бил на около метър пред колата. Свидетелят твърди, че те са били вътре в колата и са си събирали багажа, който е бил в раници, за да отидат във фитнеса. Свидетелят заявява, че е категоричен, че вратите на колата не са били отворени, тъй като те са си събирали багажа. Посочва, че преди падането  на мотоциклетиста, той не го е видял. Когато е чул, че нещо става около колата, са слезли и веднага са се обадили на тел. 112.

От разпита на свидетеля Д. Ф.Т. се установява, че същият е бил свидетел на процесното ПТП. Твърди, че е чакал срещу спортна зала „Кристал“ и е бил с гръб към автокъщата, когато вдясно от него е чул шум от някакви ламарини. В този момонт се е обърнал и е видял малък мотопед, който е паднал и се е влачел, а на него е имало човек. Твърди, че до него, малко по назад е имало автомобил, с отворена врата, а от него са излязли някакви хора. Свидетелят твърди, когато се е приближил е видял, че има паднало момче на земята, но не е видял какви увреждания е получило. Станала е суматоха, при която някой е дръпнал мотора и детето, тъй като те са били почти на средата на платното. Междувременно е дошла полиция. Свидетелят твърди, че не знае дали е станала катастрофа, той просто е чул, че е паднало нещо и че се влачи по земята. Видял е мотора, който се е хлъзгал и просто е паднал настрани. Имало е паркирани коли от дясната и от лявата страна, а по средата е имало една лента, но смята, че по нея не могат да се разминат две коли. Твърди, че той е стоял от едната страна на тротоара, а малко по-назад е имало спряла кола, която е била с отворена врата. Твърди, че момчето не е било адекватно, било е уплашено и е лежало на земята и е казало, че го боли крака. Когато е дошла полицая, той е казал, че може да свидетелства, че всъщност детето е паднало.

По делото като свидетел е разпитан и Коста Кирилов Кирев – баща на ищеца по делото. От разпита му се установява, че е видял сина си на мястото на произшествието, около 6-7 мин. след като се е случило. Бил е на земята и не е можел да си движи крака. Извикали са 112, а след това са отишли до „Пирогов“, където са установили, че е счупен кракът му и са го  гипсирали. Останал е 4-5 дни в болницата и след това три месеца в къщи. Когато се е прибрал в къщи не е можел да се грижи за себе си и твърди, че той се е грижел за него. Сочи, че със сина си живеят в едно домакинство. Когато е пристигнала линейката съпругата му се е качила с него. Посочва, че от нея знае, че в болницата синът му е изгубил съзнание, когато са му намествали крака. Свидетелят твърди, че е ходил в болницата, за да го види, а той се е чувствал зле. Около три месеца се е лекувал в къщи, а също така са го освободили от физкултура, тъй като при натоварване на крака е получавал оток и са му посинявали пръстите. Свидетелят твърди, че понастоящем при натоварване все още го боли крака.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 226, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, според който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

Следователно, за да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя, а от друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД - деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието и вина на причинителя, както и причинна връзка между деянието и наспълите вреди.Настоящият състав намира, че в процесния случай не са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установи, че процесното ПТП е настъпило в гр. София, на ул. „И.Г.“, като лекият автомобил „Шкода Октавия“ е бил паркиран на 16 м. след началото на ул. „И.Г.“ и на 0,30 м. вляво от десния бордюр, а по същото време по същата улица се е движел, управлявания от ищеца мотопед „Емеишан“ на разстояние не по-малко от 3,0 м. вляво от десния бордюр и не по-малко от 0,90 м. странично от автомобила. От експертното заключение се установи, че водачът на автомобила най-вероятно е отворил вратата, за да слезе от автомобила, което е станало за 1 секунда, при което мотопедистът, виждайки вратата е реагирал инстинктивно на опасността от сблъсък с нея като се е наклонил рязко наляво, с което е наклонил наляво и мотопеда и не е могъл да овладее същия като е паднал заедно с него на лявата си страна. Същевременно, в заключението от експертизата вещото лице не дава категоричен извод, че e налице съприкосновение между ищеца и вратата на автомобила, респ. че е имало удар във вратата. Експертът посочва, че рязкото отваряне на вратата на автомобила, който е спрян, преди мотопедът да навлезе по ул. „И.Г.“ е внезапно възникнало препятствие и е възможно да е причина за настъпване на ПТП, но в съдебно заседание уточнява, че е възможно също така при липса на квалификация, мотоциклетът да падне и без външно влияние. Следователно не е налице категорично експертно заключение, че от страна на водача на автомобила са извършени конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата, в резултат на което същият да е осъществил твърдяното от ищеца противоправно поведение, а именно, че същият, без да погледне назад е отворил рязко предната му врата и е закачил с нея десния крак на ищеца, в резултат на което същият е загубил управление върху мотопеда и е паднал на лявата си страна върху пътното платно.

Липсата на категорични доказателства за осъществено виновно и противоправно поведение от страна на водача на автомобила се подкрепя и от събраните гласни доказателства по делото. Свидетелят В.В., който е очевидец на процесното ПТП твърди, че след като водачът е паркирал колата до тротоара, те двамата са започнали да си събират багажа, вътре в колата и в това време някакво момче с мотопед е паднало до предното колело на автомобила, а те са излезли след това, за да го видят. Свидетелят категорично твърди, че вратите на колата не са били отворени, тъй като двамата с водача са събирали багажа си. Обстоятелството, че водачът на лекия автомобил не е създал пречки или затруднения на движението на мотопедиста не се опровергава и от свидетелските показания на свидетеля Д. Т., тъй като от показанията му се установи, че същият не е видял как е настъпило процесното ПТП. Свидетелят се е обърнал, когато е чул шум от ламарини и нещо падащо и е видял мотопедът, в момента когато е бил паднал и се е влачел по платното, а на него е имало човек, който е паднал настрани. От показанията му се установи, че до него е имало автомобил, с отворена врата, от който са излезли хора, но свидетелят не посочва нито към кой момент врата на автомобила се е отворила, нито как е паднал мотопедистът, а още по-малко, че това се е случило в резултат от съприкосновение между мотопедистът и вратата. Нещо повече, свидетелят е заявил пред полицията, че може да свидетелства, че всъщност детето е паднало.

Във връзка с изложеното съдът намира, че по делото не се установи по категоричен начин, че от страна на водача на лекия автомобил „Шкода Октавия” е налице конкретно нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, с което същият е създал пречки или затруднения за безпрепятственото придвижване на мотопеда, управляван от ищеца по делото и което от своя страна да е причинило процесното непозволено увреждане. Следователно по делото не е установено, че процесното ПТП е реализирано вследствие на виновно и противоправно поведение на застрахования при ответното дружество водач на лекия автомобил „Шкода Октавия” с рег. № рег. № ******– М.М.В., както и че в резултат на противоправното поведение на  този водач са причинени вреди на ищеца. Следователно не е установена и причинно - следствената връзка между твърдяното противоправно поведение и причинените неимуществени вреди на ищеца. Отсъствието на посочените елементи от фактическия състав на деликта е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

С оглед функционалната обусловеност на отговорността на ответника от настъпило застрахователно събитие вследствие на виновно и противоправно поведение на застраховано лице собственик или ползвател на лек автомобил - предмет на сключена с него застраховка „Гражданска отговорност”, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение на ищеца претърпени неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП от 15.07.2014 т. в размер на сумата от 40 000 лв. ведно със законна лихва върху тази сумата се явява неоснователен и следва да се отхвъри изцяло.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него в размер на сумата от 120 лв. От ищцовата страна е направено възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., което съдът намира за основателно, поради което следва да бъде намалено. На основание чл.78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се присъдио юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

 Водим от горното, съдът  

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.Г., ЕГН **********, със съгласието на майка си Д.Г.Д., чрез пълномощника му адв. Й.Д., със съдебен адрес:***, партер против ЗАД „А.Б.”*** иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение на претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на телесни увреждания, получени при ПТП за сумата от 40 000 лв., ведно със законна лихва върху сумата от датата на деликта - 15.07.2014 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА К.Д.Г., ЕГН **********, чрез  Д.Г.Д.  - в качеството й на негова майка да заплати на ЗАД „А.Б.”, ЕИК********на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 420 лв. – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: