Р Е
Ш Е Н
И Е № 40
гр. Пловдив, 20.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесети
март две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 124/ 2020 г.
по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 463 от ГПК.
Постъпила е жалба вх. № 34590/21.11.2019 г. от К.К., М.К. и Ц.К. против
решение № 1225/ 29.10.2019 г., постановено по гр.д. № 2219/2019 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – V гр.с., в частта относно мотивите на същото.
Жалбоподателите твърдят, че решението в тази част е незаконосъобразно и
неправилно, тъй като съдът се е произнесъл само по част от оплакванията му, а
не по всички, в т.ч. по искането му за допускане на съдебно-икономическа
експертиза, а мотивите му са задължителни за частния съдебен изпълнител, като
не е формулиран конкретен петитум към съда.
Постъпила е жалба вх. № 35522/28.11.2019 г. от К.К., действащ като
едноличен търговец с фирма ЕТ „К.7 К.К.“, против същото решение в частта
относно мотивите, като в нея се твърди, че в тази част решението е
незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения, като не се
формулира конкретен петитум към съда.
Ответникът по тези жалби „У.Б.“ АД *** счита, че те са неоснователни и
недоказани моли съда да ги остави без уважение.
Ответникът по тези жалби „К.“ ЕООД – С. не е взел становище по тях.
Постъпила е жалба вх. № 34970/25.11.2019 г. от „У.Б.“ АД *** против
същото решение, като в нея се твърди, че то е неправилно по изложените в
жалбата съображения и се иска да бъде отменено и да бъде потвърдено
разпределение от 22.07.2019 г. по изп.д.
№ 20188210400365 по описа на ЧСИ П. И. като правилно и законосъобразно.
Ответниците по тази жалба К.К., действащ в лично качество и като
едноличен търговец с фирма ЕТ „К.7 К.К.“, М.И., Ц.К. и „К.“ ЕООД – С. не са
взели становище по нея.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбите са подадени в срок и са налице всички други
законови изисквания за тяхната редовност, поради
което следва да бъдат разгледани по същество.
От приложеното копие от
изп.д. № 20188210400365 по описа на частен съдебен изпълнител П. И. ***
действие района на Пловдивския окръжен съд е
видно, че то е било образувано по молба на „У.Б.“ АД *** против К.Д.К.,
действащ в лично качество и като едноличен търговец с фирма ЕТ „К.7 К.К.“,
М.И.К., Ц.К.К. и „К.“ ЕООД – С.и въз основа на изпълнителен лист от 11.12.2017
г. по ч.гр.д. № 18953/2017 г. на Районен съд – Пловдив.
Впоследствие по реда на чл. 456 от ГПК е
присъединено и вземането на „У.Б.“ АД против същите длъжници по изп.д. №
20188210401577 по описа на ЧСИ П. И., както и е присъединен като взискател Б.
А. Ч. /само по отношение на К.К. и М.К./ въз основа на изпълнителен лист от
05.03.2019 г. по ч.гр.д. № 3356/2019 г. на Районен съд – Пловдив и по отношение
на всички длъжници въз основа на изпълнителен лист от 12.06.2019 г. по ч.гр.д.
№ 9536/2019 г. на Районен съд – Пловдив, а по реда на чл. 458 от ГПК са
конституирана Държавата и Община С. за публичните задължения на К.К., М.К. и
Ц.К., както и за задълженията за данък за недвижимия имот и такса за битови
отпадъци.
С разпределение от
22.07.2019 г., предявено на страните на 02.08.2019 г., е разпределена сумата
243 000 лв., предложена като продажна цена от присъединения взискател Б. Ч.,
обявен за купувач с протокол от 28.06.2019 г. при проведената за периода от
27.05.2019 г. до 27.06.2019 г. публична продан на многофункционална сграда
/бивше училище/, състояща се от приземен етаж от 82,20 кв.м., партерен етаж от
153,70 кв.м. и подпокривно пространство от 164,30 кв.м., ведно с изградените в
сградата инсталации и други подобрения, ведно с целия поземлен имот, в който тя
е построена, съставляващ УПИ ..-търговия и обсл.дейности, кв. . по
регулационния план на гр. С., П.област, както следва:
1. Вземания
с привилегия на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД:
-
Такси и разноски по изпълнителното дело в полза
на съдебния изпълнител по т. 4, т. 3, т. 5, т. 13, т. 31к от ТТРЗЧСИ и по чл.
431 от ГПК в общ размер от 247,32 лв.;
-
За взискателя „У.Б.“ АД – 5 954,04 лв., от
които 2 447,62 лв. разноски по гражданското дело за адвокатско
възнаграждение и 3 506,42 лв. такси и разноски, подробно описани в т. І.А.10 от разпределението
-
Пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза
на съдебния изпълнител, съответна на събраното вземане от 2 447,62 лв. -
92,54 лв. с ДДС;
2. Вземания
с привилегия на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД:
-
За Община С.95,05 лв. дължими данъци за
недвижимия имот от длъжника К.К., 77,45 лв. дължими данъци за недвижимия имот
от длъжника М.К. и 52,80 лв. дължими данъци за недвижимия имот от длъжника
Ц.К.;
-
Пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза
на съдебния изпълнител, съответна на събраните вземания – по 12 лв. с ДДС за
трите вземания;
3. Вземания
с привилегия на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД:
-
За взискателя „У.Б.“ АД – 73 547,60 лв. за
вземания, обезпечени с първа по ред ипотека, и 119 512,73 лв. за вземания,
обезпечени с втора по ред ипотека, подробно описани в разпределението;
-
Пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза
на съдебния изпълнител, съответна на събраните вземания – 4 976,46 лв. с
ДДС и съответно 4 701,66 лв. с ДДС;
4. Вземания
с привилегия на основание чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД:
-
За Община С. – 275,13 лв. за дължимите от
длъжника К.К. такса битови отпадъци за недвижимия имот, 224,18 лв. за дължимите
от длъжника М.К. такса битови отпадъци за недвижимия имот и 152,84 лв. за
дължимите от длъжника Ц.К. такса битови отпадъци за недвижимия имот;
-
Пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза
на съдебния изпълнител, съответна на събраните вземания – 33,01 лв. с ДДС,
26,90 лв. с ДДС и съответно 18,34 лв. с ДДС;
-
За ТД на НАП – П. – 36,51 лв. задължение на К.К.
и 320,73 лв. задължение на М.К., подробно посочени в разпределението;
-
Пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза
на съдебния изпълнител, съответна на събраните вземания – 12 лв. с ДДС и
съответно 38,48 лв. с ДДС;
5. Вземания
без привилегия /хирографарни вземания/:
-
За съдебния изпълнител – 102,46 лв. такси и
разноски, подробно посочени в разпределението;
-
За взискателя Б. Ч. – 19 777,95 лв. по
вземането по изпълнителен лист от 05.03.2019 г., подробно посочени в
разпределението;
-
Пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза
на съдебния изпълнител, съответна на събраното вземане – 1 545,16 лв. с
ДДС;
-
За взискателя Б. Ч. по изпълнителен лист от
12.06.2019 г. 10 310,52 лв., подробно посочена в разпределението,
изчислена при коефициент 0,319 от общата сума на вземанията на всеки от
взискателите;
-
Пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза
на съдебния изпълнител, съответна на събраното вземане – 818,75 лв. с ДДС;
-
За взискателя ТД на НАП П. 9,56 лв., посочена по
основание в разпределението;
-
Пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза
на съдебния изпълнител, съответна на събраното вземане – 3,83 лв. с ДДС.
Против това разпределение е постъпила жалба от К.К., М.К. и Ц.К., като в
нея се твърди, че то е незаконосъобразно и неправилно, доколкото обявеният за
купувач Б. Ч. не е внесъл задължителния задатък от 10 %; неправилно съдебният
изпълнител е определил вземането на „У.Б.“ АД по изпълнителния лист от
11.12.2007 г. /не се дължат разноски по изпълнителното дело за адвокатско
възнаграждение, не са изчислени правилно и не се дължат такси и разноски по
изпълнителното дело в полза на взискателя от 3 506,42 лв. + 354,84 лв.,
тъй като съдебният изпълнител не е връчвал разпореждане за разноските по
изпълнението, не се дължат такси и разноски в полза на ЧСИ И. от 247,32 лв. +
102,46 лв. по същата причина, не се дължи в полза на ЧСИ И. такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ от 4 974,20 лв. с ДДС, тъй като не е изчислен правилно дългът и не
е съобщена на длъжника приспаднатата такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ от 1 988,32
лв. с ДДС, също погрешно изчислена/; неправилно е определен размерът на
вземането на „У.Б.“ АД по изпълнителния лист от 22.12.2007 г. /не се дължат
разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение от 1 718,29
лв., неправилно са изчислени и не се дължат такси и разноски в полза на взискателя
от 372,36 лв., тъй като съдебният изпълнител не е връчвал разпореждане за
разноските по изпълнението, не се дължи в полза на ЧСИ И. такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ от 4 976,46 лв. с ДДС/; не е спазен редът по чл. 135 от ЗЗД и по
чл. 136 от ЗЗД, поради което се иска разпределението да бъде отменено и делото
да бъде върнато на ЧСИ И. за изготвяне на ново разпределение. Прави се искане
за допускане на съдебно-икономическа експертиза с поставени в жалбата въпроси.
С обжалваното решение е отменено извършеното разпределение от 22.07.2019
г. и е върната преписката на ЧСИ И. за изготвяне на мотивирано постановление за
разпределение съобразно дадените в решението указания.
Предмет на производството по двете жалби на К.К., действащ в лично
качество и като едноличен търговец с фирма ЕТ „К.7 К.К.“, М.И. и Ц.К. е
съдебното решение само в частта на неговите мотиви.
Съгласно т. 18 от ТР №
1/04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК /което в тази част не е загубило
силата си и се споделя в константната практика на Върховния касационен съд и
понастоящем/ със сила на пресъдено нещо се ползва решението по отношение на
спорното материално право, в случая по отношение на законосъобразността на
обжалваните разпределения, предмет на жалбата.
Отразените в мотивите фактически констатации и
правни изводи на съда не са част от решението, макар да са необходими, като
чрез тях се обосновава самото решение, но на проверка подлежи крайният
резултат, а не начинът, по който той е формиран.
В настоящия случай, отчитайки спецификата на производството
по чл. 463 от ГПК, съдът намира, че мотивите на съдебното решение не биха могли
да бъдат източник на самостоятелни правни последици.
Действително при връщане на делото на съдебния
изпълнител той е длъжен да се съобрази със задължителните указания, дадени в
решението, с което са отменени предходни негови разпределения, но това не
отнема на страните в изпълнителното производство правото на защита.
Независимо от това дали съдебният изпълнител
ще изпълни указанията на съда или ще възприеме съображенията на някой от
участниците в изпълнителния процес, този негов акт /разпределение/ ще подлежи
на последващ съдебен контрол, в което производство ще се провери неговата
законосъобразност и правилност.
Предвид гореизложените мотиви съдът счита, че
по принцип жалбоподателите нямат право на самостоятелна жалба само против
мотивите на решението на окръжния съд, но доколкото по делото е подадена жалба
и от „У.Б.“ АД и съдът следва да извърши цялостна служебна проверка на
разпределението /вж. ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на
ВКС/, ще бъдат разгледани и трите подадени жалби.
Настоящият състав не споделя направените от окръжния съд правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК ако събраната сума по
изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели,
съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите по съразмерност.
Настоящият състав намира, че разпределението, извършено при условията на
чл. 495 от ГПК, макар да съдържа определени специфики, по същността си не се
различава от това по чл. 460 от ГПК.
Неотносимо по правния спор, свързан с разпределението на постъпила или
очакваща се да постъпи сума от публичната продан на недвижим имот, е
възражението на длъжниците, че обявеното за купувач лице Б. Ч. не е внесло
задължителния задатък от 10 %, като това може да се отрази на правилността на
постановлението за възлагане на имота, но не и на обжалваното изпълнително
действие.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателите за неправилно
определяне на вземанията на „У.Б.“ АД по изпълнителните листове от 11.12.2007
г. и от 22.12.2007 г. и за недължимостта на разноски по изпълнителното дело за
адвокатско възнаграждение поради това, че не им е било връчено разпореждане на
разноските, което те да обжалват по реда на чл. 435 от ГПК.
Вземанията на първоначалния взискател са посочени подробно в т. І.А на разпределението по вид, размер и
период при съобразяване на дължимите суми по изпълнителните листове и
извършените разноски в изпълнителното производство, индивидуализирани съобразно
отделните основания на ТТРЗЧСИ, поради което и при липсата на конкретни
възражения в жалбата за недължимост на някои от тях или за неправилното им
определяне, съдът приема, че съдебният изпълнител ги е определил в съответствие
със закона, като всички разноски са направени пряко за осъществяване на
публичната продан, от която ще постъпи разпределената сума.
Следва да се посочи, че разноските в изпълнителното производство,
касаещи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 447,62 лв., са
били поискани от първоначалния взискател своевременно, представени са
доказателство за извършването им, това вземане като част от общото задължение е
било съобщено на длъжниците чрез вписването му в поканата за доброволно
изпълнение, но не е оспорено от тях в съответните законови срокове.
Върху тези вземания се дължи и такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на
съдебния изпълнител, като смисълът на тази норма е да се заплати изискуемата
такса за събиране на паричните вземания на взискателите в размерите, посочени в
нея, като при частично събиране на вземанията определената пропорционална
такава е на база на размера на полученото вземане, а при окончателното
изпълнение на задължението се извършва изравняване между определените такси
върху изпълнените в хода на изпълнителното производство суми и дължимата
окончателна такава.
Настоящият състав намира, че в разпределението са посочени конкретно
както таксата по т. 20 от ТТРЗЧСИ в размер на 1 988,32 лв. с ДДС
/изчислена върху вземането на първоначалния взискател като по-малката от двете
стойности спрямо стойността на недвижимия имот/, която е приспадната от
дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, така и размерите на таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ за всяко конкретно събрано парично вземане, подробно описани в
разпределението, които размери са изчислени правилно.
Неоснователно е възражението на длъжниците, че не е спазен редът по чл. 135
от ЗЗД и по чл. 136 от ЗЗД.
От една страна никой от взискателите по делото не е провел иск по чл.
135 от ЗЗД спрямо продадения на публична продан недвижим имот за обявяване на
относително недействителна спрямо него на сделка, с която той е бил отчужден на
трето лице преди този момент, поради което съдебният изпълнител не е трябвало
да прилага тази разпоредба, респ. тази на чл. 136, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗЗД.
От друга страна съдът приема, че при изготвяне на разпределението съдебният
изпълнител се е съобразил с изискванията на материалния и процесуалния закон, в
т.ч. с предвидените в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД привилегии, определил е
размерът на вземанията на първоначалния взискател и на конституираните
допълнително такива, като подробно ги е описал, разпределението е изготвено и
предявено на страните по съответните ред, форма и срок и са спазени останалите
законови изисквания във връзка с него.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното разпределение
е законосъобразно и е следвало да бъде потвърдено.
Доколкото окръжният съд е стигнал до противни правни изводи, решението
му е неправилно и като такова следва да бъде отменено, като бъде постановено
друго решение, с което да бъде оставена без уважение подадената от К.К., М.К. и
Ц.К. жалба против извършеното от съдебния изпълнител разпределение.
Ето защо съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1225/29.10.2019 г., постановено по гр.д. № 2219/2019 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд – V гр.с., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от К.Д.К., ЕГН **********, М.И.К., ЕГН
**********,***, П. област, ул. „Н. Г.“
№ 48А, и Ц.К.К. ***, П. област, ул. „И.В.“ № 4, вх. „А“, ет. 5, ап. 14,
ЕГН ********** жалба вх. № 27839/24.09.2019 г. против разпределение от 22.07.2019 г.,
предявено на страните на 02.08.2019 г., изготвено
по изп.д. № 20188210400365 по описа на частен съдебен изпълнител П. И. ***
действие района на Пловдивския окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.