РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 927
23.04.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХV
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми март, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
при
секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3019
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК / във вр.
с Наредба № 9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4. 1. "Инвестиции в
земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални
активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020
г.
Образувано
е по жалба на „Т. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
ПИ 47086.608.2, сграда 47086.608.2.1, представлявано от управителя Т.Б.Б., чрез
процесуалния си представител адв.З. срещу Заповед № 03-РД/1995 от 28.05.2018г.
на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което на основание чл.42 ал.1
изр.1 предл.3 във вр. с чл.39 ал.1 предл.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.8 ал.1 т.2 и
чл.2 и чл.3 и чл.11 ал.1 и ал.2, чл.20, чл.26 и чл.15 ал.2 вр. с §1 т.13 от
Допълнителните разпоредби от Наредба №9 от 21.03.2015 г. за прилагане на
подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4
"Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014-2020г.
оспорващият е получил пълен отказ от финансиране.
В
жалбата са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт. Твърди се, че липсват мотиви относно правното и фактическо
основание за постановяването му. Сочи се, че в случая административният орган
единствено е посочил на какво основание се издава оспорваната заповед, но не е
посочил правни и фактически основания за издаването му. На следващо място се
твърди, че административния орган при неправилно тълкуване на
материалноправните разпоредби е стигнал до извода, че земеделският производител
е длъжен да регистрира животновъден обект на свое име, тъй като със ЗПЗП не се
вменява такова задължение. Оспорва се и изводът на административния орган, че
от представения договор за изработка и фактури за продажба с получател
възложителят, променят правния характер на договора. На следващо място се сочи,
че неправилно е твърдението за съмнения за изкуствено създадени условия, което
според оспорващия не е основание за отказ за финансиране, а повод за
предвиждане на допълнителни проверки преди извършване на плащането. Твърди се,
че неоснователно е твърдението, че проектното предложение следва да бъде
отхвърлено, тъй като не отговаря на ЗООС и кандидата не е уведомил
РИОСВ-Пловдив за извършването на СМР. Претендират се сторените разноски,
съгласно представен списък.
Ответникът
– Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител адвокат
С., намира жалбата за неоснователна, като излага подробни съображения в тази
посока в допълнително представени писмени бележки. Претендира присъждане на
сторените разноски.
Съдът
намира, че жалбата срещу оспореното решение е подадена в предвидения за това
преклузивен срок, тъй като актът е съобщен на жалбоподателя на 31.05.2018 г.,
което се установява от известие за доставяне /л. 1031-1032по делото/, а жалбата
е подадена чрез административния орган и е с вх. № 01-2600/2891 от 12.06.2018
г., налице е и правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Съдът установи следната фактическа
обстановка:
Със Заповед
РД 09-755 от.04.10.2016г. на Министъра на земеделието и храните и на основание
чл.35 ал.1,2 и 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1
„Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи
от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 е определен
период на прием на заявления за подпомагане с начална дата 26 октомври 2016г. и
крайна дата 07 декември 2016г.
В така
определения срок жалбоподателят „Т. Т.“ ЕООД е подал инвестиционно предложение,
с наименование „Закупуване на съвременно оборудване за ферма за водоплаващи
птици“ в *** с обща стойност на заявените за финансиране разходи
1 918 400,00 лева без ДДС. В заявлението за подпомагане са включени
разходи за закупуване на технологично оборудване: клетки и машини за угояване,
вътрешен рецикулационен вентилатор, фасаден стенен смукателен вентилатор,
теглилка, охладителна система, табло за управление, мъглообразуваща система.
Във
връзка с изискванията на чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 9 от 2015г. и за доказване
на съответствие на „Т. Т.“ ЕООД с тези изисквания към заявлението за
подпомагане е представен договор за изработка от 04.08.2016г. сключен между „Б.М.“
ООД в като възложител и „Т. Т.“ ЕООД като
на изпълнител. Предмет на договора е изпълнителят за отгледа 500 /петстотин/
броя патици, предоставени му от възложителя в животновъден обект № 4137-0362,
регистриран на името на „Б.М.“ ООД, находящ се в ПИ с идентификатор
47086.608.2, в землището на ***.
В
представената от „Т. Т.“ ЕООД декларация за изчисление на минималния стандартен
производствен обем на стопанството към датата на подаване на заявлението е
посочено, че се отглеждат 500 броя патици, които съгласно представените анкетни
формуляри се отглеждат в животновъден обект № 4137-0362. След извършена
проверка в регистъра на БАБХ е установено, че кандидатът не разполага с
регистриран животновъден обект нито към датата на подаване на заявлението, нито
към датата на извършване на проверката, а посочения животновъден обект №
4137-0362 е регистриран на името на „Б.М.“ ООД.
В тази
връзка и на основание чл.37 ал.3 от Наредба № 9 от 21.03.2015г. до „Т. Т.“ ЕООД
е изпратено уведомително писмо с № 2041 с изх.№01-2600/7402 от 04.12.2017г. относно
доказване съответствието на кандидата с изискванията на чл.8 ал.1 т.2 от
Наредба № 9 от 21.03.2015г. и реално извършване на земеделска дейност, с което
от дружеството е изискана обяснителна записка за това по какъв начин са
изпълнени изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Изискани
са анекс/скица към представения договор за изработка, от които да е видно кои
са наетите помещения в животновъден обект №4137-0362, изискани са
разходооправдателни документи, досежно закупуването, отглеждането и
реализирането на патиците и годишна данъчна декларация за 2016г.
В
отговор, с вх.№ 01-2600/7402#1 от
08.12.2017г. от дружеството „Т. Т.“ ЕООД са представени документи подробно
описани в Заповед 03-РД/1995.
Дружеството
не представя договори с ветеринарен лекар, писмени доклади за състоянието на
патици и графици за угояване и клане, както и ветеринарно-медицински
свидетелства за придвижване/транспортиране на животни.
След
преглед на представените документи, от страна на административния орган е
прието, че допълнителното споразумение към договора за изработка и наличието на
фактури за предаване на еднодневни патета и фураж от възложителя с получател
дружеството-кандидат, както и фактури по заплащане на вече отгледани патета с
получател възложителят променят правния характер на договора, като му придават
белези на договор за покупко-продажба. Прието е, че дейността на дружеството не
включва само предоставяне на услуга по отглеждане на патици, но и производство на
продукция, от където е изведен изводът, че изпълнителят е и собственик на
малките патета, отглежда ги на свой риск и ги предава като продукция на
възложителя. В тази връзка е установено, че „Т. Т.“ ЕООД се явява ползвател на
животновъден обект и като такъв следва да го регистрира по реда на чл.137 ал.1
от Закона за ветеринарномедицинската дейност, което кандидатът не е сторил.
С писмо
изх.№ 01-2400/14 от 2703.2018г. на Държавен фонд „Земеделие“ от ОДБХ-Пловдив е
изискано становище дали и доколко е допустимо да се извършва земеделска
дейност, свързана с отглеждане на животни в чужд животновъден обект, в случая
такъв регистриран на името на възложителя по договор за изработка, а именно „Б.М.“
ООД.
С вх.№
01-2400/14 от 18.05.2018г. е получен отговор от ОДБХ-Пловдив, в което се сочи,
че „Т. Т.“ ЕООД няма регистреран животновъден обект на територията на
ОДБХ-Пловдив и съответно не подлежи на официален контрол. Посочено е, че следва
да се има предвид разпоредбата на чл.13б ал.4 от Закона за животновъдството,
според която „Селскостопанската дейност от една ферма се извършва само от едно
лице“, освен това следва да се има предвид императивната забрана на чл.139 ал.1
т.3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност относно транспортирането на
животни без ветеринарномедицинско свидетелство, каквото на „Т. Т.“ ЕООД не е
издавано.
Въз
основа на така установеното от административния орган е постановено и оспорваното
решение, с което кандидатът „Т. Т.“ ЕООД е получил пълен отказ от финансиране.
Установени
са следните нарушения от административния орган, а именно:
І. Нарушение на чл.137 ал.1 от Закон за
ветеринарномедицинската дейност.
Установено
е, че кандидатът не представя договори в ветеринарен лекар, писмени доклади за
състоянието на патиците, съгласно чл.3.4 от договора за изработка сключен с
„Бизнес парк Маноле“ ООД и графици за угояване и клане. Не са представени
ветеринарно-медицински свидетелства (ВМС) за придвижване/транспортиране на
животни, но такива са предоствени от ОДБХ-Пловдив, към който е приложено ВМС №
13799 от 09.10.2016г., в което като изпращач, или собственик на патиците е
вписано дружеството „А.“ ООД от животновъден обект (ЖО) №4150В-0456, а
получател е „Бизнес парк Маноле“ ООД в
ЖО №4137-0362. В свидетелството са вписани 3000 броя еднодневни патета. От ОБДХ
е представено и ВМС №14830 от 32.06.2016г., съгласно което 2500 бр. патици са
изпратени от ЖО №4137-0356 на „Бизнес парк Маноле“ ООД до птицекланица BG02-02074 в с.Чубра.
Установено
е, че представеното допълнителното споразумение към договора за изработка и
наличието на фактури за предаване на еднодневни патета и фураж от възложителя с
получател дружеството-кандидат, както и фактури по заплащане на вече отгледани
патета с получател възложителят променят правния характер на договора, като му
придават белези на договор за покупко-продажба.
Установено
е още, че „Т. Т.“ ЕООД се явява ползвател на животновъден обект и като такъв
следва да го регистрира по реда на чл.137 ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, което не е сторено, както и че дружеството не
притежава на свое име ветеринарно-медицинско свидетелство.
ІІ. Нарушение на чл.26 от Наредба №9 от
21.03.2015 г.
Установено
е от административния орган, че инвестиционното предложение на „Т. Т.“ ЕООД,
представено пред ДФ „Земеделие“ не отговаря на изискването за безвъзмездно
подпомагане, съгласно чл.26 от Наредба №9 от 21.03.2015 г., а именно: „Дейностите и инвестициите по проекта, за
които се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация за извършване на
дейността/инвестицията съгласно българското законодателство, се подпомагат само
ако са представени съответните лицензи, разрешения и/или документ,
удостоверяващ регистрацията.“ Съгласно това изискване кандидатът в
качеството си на ползвател на чужд животновъден обект, следва да е регистриран
като такъв по чл.137 от ЗВМД.
ІІІ. Нарушение на чл.11 ал.1 и ал.2 от
Наредба №9 от 21.03.2015 г.
Във
връзка с извършени проверки от страна на служители на дирекция „ДПМРСР“, отдел
„ДЧМ“, сектор „ИЗС“ относно подадените от „Т. Т.“ ЕООД (ИД №16/04/1/0/00137),
„Бонарекс“ ЕООД (ИД №16/04/1/0/00399) и „Нивало“ ЕООД (ИД №16/04/1/0/00961)
заявления за подпомагане са установени обстоятелства, които водят до съмнение
за наличие на условия по чл.11 ал.1 и ал.2 от Наредба №9 от 21.03.2015 г. по
подмярка 4.1 „Инвестиции в селските стопанства“, във връзка с чл.60 от
Регламент (ЕС) №1306/2013г., а именно получаване на финансова помощ в размер
надвишаващ посочените по Наредба №9 от 21.03.2015 г.
Установено
е, че инвестиционните намерения на трите дружества, кандидати за получаване на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в селските стопанства“
са еднотипни – закупуване на оборудване за отглеждане на патици. Представените
и от трите дружества бизнес-планове също са идентични, а проектните предложения
с приблизително еднакъв размер на разходите, близък до минимално допустимия
съгласно чл.15 ал.2 от Наредба №9 от 21.03.2015г.
Констатирано
е, че инвестиционните намерения и на трите дружества ще се реализират в един и
същ имот, с идентификатор 47086.608.2, с адрес с.Маноле, община Марица, област
Пловдив, местност „Гьопса Герен“ с площ 141 076 кв.м. собственост на
„Локал Асетс Мениджмънт енд Рисорсис“ АД и е предоставен за временно и
възмездно ползване и на тримата кандидати. В тази връзка е извършена проверка
на електронната страница на РИОСВ-Пловдив и е установено, че там е публикувано
Решение № ПВ-151-ПР/2017г., съгласно което следва да се извърши оценка на
въздействието върху околната среда на
инвестиционно предложение „Модернизация на птицеферма за отглеждане и гушене на
водоплаващи птици“ в същия имот, но с възложител „Локал Асетс Мениджмънт енд
Рисорсис“ АД.
В хода
на извършваните проверки е установена и промяна в обхвата на инвестиционните
намерения, заявени пред РИОСВ-Пловдив от „Т. Т.“ ООД спрямо обхвата на
инвестиционните намерения представени пред ДФ „Земеделие“.
На база
установеното УО е счел, че е налице индиция за един общ проект, разделен на три
по-малки, с цел получаване на по-високо индивидуално финансово подпомагане,
предвид лимита на финансови средства, предоставен от Европейския съюз и който
не може да бъде надвишаван, ако проектът е един.
ІV. Нарушение на чл.20 от Наредба №9 от
21.03.2015 г.
Според разпоредбата на чл.20 от Наредба №9 от
21.03.2015 г. финансова помощ не се предоставя за проекти, включващи
инвестиции, които не отговарят на разпоредбите на Закона за опазване на
околната среда, Закона за биологичното разнообразие или/и Закона за водите.
Установено
е, че от страна на Кмета на община Марица е депозирано възражение относно
осъществяване на инвестиционното предложение поради липсата на работеща
пречиствателна станция за отпадни води /ПСОВ/, поради което проектът на „Т. Т.“
ООД не отговаря на разпоредбите на ЗООС и/или Закона за водите.
След
извършена проверка в Търговски регистър към Агенция по вписванията е
установено, че дружествата „Т. Т.“ ЕООД, „Бонарекс“ ЕООД и „Нивало“ ЕООД
участват в общо дружество по Закона за задълженията и договорите – „Сдружение
за отглеждане и угояване на патици-Маноле 3“, ЕИК *********, в което освен тях
участват и дружествата „А.“ ООД, „Ропома“ ООД, „ИвексТ. 85“ ЕООД, „Сапфир Т.“
ЕООД и „Промюлар“ ЕООД, като всяко от тях разполага с 13% от дяловете на
дружеството, освен „Ропома“ ООД, която разполага с 9% от дяловете на
дружеството.
На база
установената икономическа връзка между търговските дружества УО е счел, че тази
връзка дава възможност за съгласувани практики при осъществяване на дейността
им по проектите и нарушава конкурентноспособността на пазара в съответния
район.
Констатирано
е и, че един и същ животновъден обект се предоставя на различни фирми, които не
са регистрирани като негови ползватели и всички те са кандидати по подмярка
4.1. Прави впечатление, че към всички заявления за подпомагане са приложени
договори за изработка сключени между „Б.М.“ ООД като възложител и кандидатите
за финансиране, с един и същ предмет на договора, а именно отглеждане на
определен брой патици, предоставени от възложителя в неговия собстван
животновъден обект. От представените договори, обаче, не става ясно кои са
халетата които всеки един от кандидатите наема, с цел изпълнение по сключения
договор, с които покрива минимално изискуемия стандартен производствен обем на
стопанството то 8000 евро.
На база
установеното УО е констатирал, че е възпрепятствано постигането на целите на
подмярка 4.1 – конкурентноспособност чрез опазване на компонентите на околната
среда, спазване стандартите на Европейския съюз, подобряване на условията в
земеделските стопанства и насърчаване на сътрудничеството между земеделските
стопани. Ето защо на основание чл.42 ал.1 изр.1 предл.3 във вр. с чл.39 ал.1
предл.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.8 ал.1 т.2 и чл.2 и чл.3 и чл.11 ал.1 и ал.2,
чл.20, чл.26 и чл.15 ал.2 вр. с §1 т.13 от Допълнителните разпоредби от Наредба
№9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1. "Инвестиции в
земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални
активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020г. кандидатът „Т. Т.“ ЕООД е получил пълен отказ от финансиране.
В хода
на съдебното производство е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, приета без
възражения от страните. Заключението на вещото лице С., дава следните отговори
по поставените й въпроси:
Сключения
договор между „Бизнес парк Маноле“ ООД и „Т. Т.“ ЕООД не поражда задължения в
счетоводствата на Възложителя и Изпълнителя за счетоводно отразяване. Във
връзка с договора е издадена фактура № **********/04.08.2016г. с предмет
„еднодневни патета“-500 броя, с единична цена 2,20лв. за брой без ДДС и
„фураж“-2000кг. с единична цена 0,60лв. без ДДС. Обща стойност 2 760 лв. с
ДДС. И двете фактури са намерили отражение в счетоводствата и на двете
дружества.
Фактури
№ **********/03.05.2016г. и
**********/05.05.2016г. касаят договор за изработка от между „Бизнес
парк Маноле“ ООД и „Т. Т.“ ЕООД нямат отношение към договор за изработка от
04.08.2016г., същите се отнасят за договор за изработка от 05.05.2016г. Данъчното събитие в конкретния случай има
при доставката, извършена с фактура №**********/05.05.2016г., с предмет
„еднодневни патета“ – 1000 броя, издадена от „Бизнес парк Маноле“ ООД, както и
с фактура № **********/03.05.2016г., издадена от „А.“ ООД, с предмет „фураж
гроуер“.
Съгласно
подадена от „Т. Т.“ ЕООД ГДД по чл.92 от ЗКПО общо декларираните приходи за
2016г. са 22 500лв., генерирани от продажбата на угоени патици.
На
31.12.2016г. между „Т. Т.“ ЕООД и „Бизнес парк Маноле“ ООД е подписан
споразумителен протокол за прихващане на насрещни вземания, в който страните се
споразумяват да прихванат вземанията и задълженията си до размер на
5 400лв., след което „Бизнес парк Маноле“ ООД ще остане да дължи на „Т. Т.“
ЕООД сумата от 17 100лв. На 15.03.2017г. между „Т. Т.“ ЕООД, „Бизнес парк
Маноле“ ООД и „А.“ ООД е подписан тристранен споразумителен протокол, според
който „А.“ ООД се съгласява да преведе на „Т. Т.“ ЕООД сумата от 17 100лв.
за сметка на задълженията на „Бизнес парк Маноле“ ООД, като по този начин се
увеличава вземането на „А.“ ООД от „Бизнес парк Маноле“ ООД. На 15.03.2017г. е
извършен банков превод с наредител „А.“ ООД и получател „Т. Т.“ ЕООД за сумата
от 17 100лв. Във връзка с подписания тристранен споразумителен протокол в
счетоводството на „Бизнес парк Маноле“ ООД на 15.03.2017г. е извършена
стопанска операция по Дебит сметка 1401 Клиенти на Кредит сметка 4001
Доставчици – 5 400лв. След извършеното прихващане салдо по партидата на
клиента „Т. Т.“ ЕООД няма.
Към
01.01.2016г. съгласно данни от
инвентарната книга на „Бизнес парк Маноле“ ООД разполага с ДМА И ДНА, подробно
изброени в таблица в ССчЕ. Към 31.12.2016г. „Бизнес парк Маноле“ ООД не
разполага с ДМА. В периода август 2016г.-декември 2016г. дружеството е отчело
общо 180 447,20лв. от произведена продукция. За периода август
2016г.-декември 2016г. във връзка с дейност по отглеждане на патета дружеството
е закупило фураж „стартер“ на дати 21.05.2016г. и 30.09.2016г. на обща стойност
6 067,26лв. и фураж „гроуер“ на 21.05.2016г. на стойност 7 318,80лв.
За изхранването
на патетата е използван фураж, отчитан по Дебита на сметка 3010 Фураж. Други
разходи по отглеждане на патетата няма осчетоводени. Отглеждането на патетата
се е извършвало в помещенията на Възложителя, съгласно сключени два договора от
05.05.2016г. и 04.05.2016г., като по счетоводни данни не може да се
идентифицира в кои сгради, клетки и др. е извършвано това. Във връзка със
сключения Договор за изработка от 04.08.2016г. е издадена фактура №
**********/04.08.2016г. с предмет „еднодневни патета“-500 броя, с единична цена
2,20лв. за брой без ДДС и „фураж“-2000кг. с единична цена 0,60лв. без ДДС. Към
посочената фактура е приложено ВМС №**********/04.08.2016г. с изпращач „Върхът“
ООД гр.Стара Загора, придружител К.Х., място на товарене гр.Стара Загора,
животни-патета мюлари 2 500бр., превозно средство с рег.№ СВ 2284 АК,
състояние на животните-клинично здрави, цел на придвижване-доотглеждане, място
на разтоварване-с.Маноле рег.№ BG
2065-0084, получател „Бизнес парк Маноле“ ООД.
Еднодневните
патета са излюпени в люпилня, собственост на „Върхът“ ООД гр.Стара Загора, за
което е издадена фактура №2990/04.08.2016г. от „Върхът“ ООД към „А.“ ООД за
услуга „люпене на ишлеме“ -10800бр. патета. Част от тях са продадени на „Бизнес парк Маноле“ ООД, за което е издадена
фактура №**********/04.08.2016г.-2500 броя „еднодневни патета пекински“.
Транспортът е извършен от фирма „Ули транс“ ЕООД и е за сметка на „А.“ ООД, за
което е издадена фактура №9244/04.08.2016г.-транспорт с камион рег.№ СВ 2284 АК
по маршрет София-Маноле-Ст.Загора-Ихтиман-София на стойност 773,45лв. с ДДС.
Към фактурата е приложена товарителница с №609490/04.08.2016г. за превоз на
„живи патета“ с получатели Маноле и Ихтиман, с имена на получател Т.Б. и с положен
подпис. След извършване на дейността по охранване, подизпълнителят предава
угоените патици на Възложителя „Бизнес парк Маноле“ ООД, хза което освен
издадена фактура с №**********/01.11.2016г. няма подписване на други
съпътстващи документи. При предаването на патиците не се издава ВМС, защото
няма движение извън обекта. „Бизнес парк Маноле“ ООД предава отгледаните птици
на „А.“ ООД за клане, при което си издава изходящо ВМС, транспорта е за сметка
на „А.“ ООД.
„Бизнес
парк Маноле“ ООД е продал на „А.“ ООД охранените от „Т. Т.“ ЕООД патици, за
което е издадена фактура
№**********/01.11.2016г.-2500 броя /от което 500 охранени от „Т. Т.“ ЕООД/ на
стойност 45600лв. с ДДС. Патиците са транспортирани от „Ники транс“ ООД за
сметка на „А.“ ООД, за което е издадена фактура №8946/31.10.2016г. с получател „А.“
ООД и товарителница №3699/31.11.2016г. с място на разтоварване с.Чубра.
Към
фактура №**********/01.11.2016г. няма издавани съпътстващи документи.
Фуражът
за отглеждане също се доставя от „А.“ ООД, който го купува от фуражен завод
„Топ Микс“ ООД и фуражен завод „Васил Костов“. Доставките се извършват с
превозни средства на заводите по указано място за разтоварване. Дружеството „А.“
ООД не разполага със собствени складови помещения за съхранение на фуражи и
същите се доставят директно до клиентите.
С оглед установеното от фактическа страна,
съдът формира следните правни изводи:
Заповедта
е изготвена съобразно изискванията на чл.
59, ал. 1 от АПК: в писмена форма и притежава регламентираните в, ал. 2 от
посочения законов текст реквизити. Налице са изложени както правни, така и
фактически основания за постановения
отказ.
Противно
на възражението на жалбоподателя за липса на мотиви, в оспорваната заповед,
ясно е посочено, че съгласно акредитираните процедури, залегнали в правилника
на Дирекция "ДПМРСР" при извършване на контролните проверки на
заявленията за подпомагане, съгласно процедурата за извършване на анализ на
показателите за оценка ефективността на инвестицията и финансовите показатели
на бизнес плана е установено, че е възпрепятствано постигането на целите на
подмярка 4.1 – конкурентноспособност чрез опазване на компонентите на околната
среда, спазване стандартите на Европейския съюз, подобряване на условията в
земеделските стопанства и насърчаване на сътрудничеството между земеделските
стопани. Установена е икономическа връзка между няколко търговски дружества,
включително жалбоподателя „Т. Т.“ ЕООД, което не се опроверга в настоящото
съдебно пхроизводство, поради което УО правилно е приел, че тази връзка дава
възможност за съгласувани практики при осъществяване на дейността им по
проектите и нарушава конкурентноспособността на пазара в съответния район. На следващо
място УО правилно е приел, че е налице индиция за един общ проект, разделен на
три по-малки, с цел получаване на по-високо индивидуално финансово подпомагане,
предвид лимита на финансови средства, предоставен от Европейския съюз и който
не може да бъде надвишаван, ако проектът е един. Констатациите, че един и същ
животновъден обект се предоставя на различни фирми, които не са регистрирани
като негови ползватели и всички те са кандидати по подмярка 4.1., като към всички заявления за подпомагане са
приложени договори за изработка, сключени между „Б.М.“ ООД като възложител и
кандидатите за финансиране, с един и същ предмет на договора, а именно отглеждане
на определен брой патици, предоставени от възложителя в неговия собствен
животновъден обект, не се обориха от жалбоподателя.
От
представените договори действително не става ясно кои са халетата, които всеки
един от кандидатите наема, с цел изпълнение по сключения договор, с които
покрива минимално изискуемия стандартен производствен обем на стопанството от
8000 евро.
Неоснователен
е доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед поради
нарушаване на чл. 42, ал. 4 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., съгласно който при
установени съмнения за изкуствено създадени условия в Договора за получаване на
безвъзмездна финансова помощ се предвижда извършване на допълнителни проверки
преди изплащане на финансова помощ. Отказът е основан на чл. 39, ал. 1, т. 2
във вр. с чл. 11 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., който принципно позволява на
административния орган да съобразява изкуственото създаване на условия за
предимство като причина за пълен или частичен отказ за финансиране.
За да
издаде оспорения отказ за финансиране на заявлението за подпомагане на „Т. Т.“
ЕООД административният орган се позовава на чл.42 ал.1 изр.1 предл.3 във вр. с
чл.39 ал.1 предл.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.8 ал.1 т.2 и чл.2 и чл.3 и чл.11 ал.1
и ал.2, чл.20, чл.26 и чл.15 ал.2 вр. с §1 т.13 от Допълнителните разпоредби от
Наредба №9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1. "Инвестиции в
земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални
активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г.
Съгласно
чл. 11, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г., не се дава предимство, а даденото
предимство се отнема в случаите, когато бъде установено, че кандидат за
подпомагане или негови членове са създали изкуствено условията, необходими за
получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското и
националното законодателство в областта на селското стопанство. Съгласно § 1,
т. 13 от ДР на Наредбата, изкуствено създадено условие е всяко условие по
смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013.
Общите
принципи за разходване на паричните средства, с които държавата разполага за
финансиране на бенефициерите по подмярка 4.1 са формулирани в чл. 3 от Наредба
№ 9/21.03.2015 г., съгласно който финансовата помощ по тази наредба се
предоставя в съответствие с принципите на добро финансово управление,
публичност и прозрачност. Следователно, за да се докаже наличие на злоупотреба
от страна на бенефициера, е необходимо да са осъществени обективните
обстоятелства, при които може да се приеме, че въпреки формалното спазване на
предвидените в правната норма условия, целта, преследвана с тази правна уредба,
не е постигната. Следва да е налице и субективен елемент, изразяващ се в
намерението да се получи предимство, като изкуствено се създават условия за
получаване.
Приложение
при тълкуване на правната норма следва да намери и приетото от СЕС решение по
дело С-432/2012, което макар и във връзка с друга наредба, може да се прилага и
за други схеми и мерки за подпомагане, тъй като с него е разрешен принципен
въпрос за тълкуване на "изкуствено създадени условия". В това решение
е прието, че чл. 4, § 8 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 следва да се тълкува в
смисъл, че условията за прилагането му трябва да имат обективен и субективен
елемент. Във връзка с обективния елемент трябва да се разгледат обективните
обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи
извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от ЕЗФРСР няма да може
да бъде постигната, а относно субективния елемент следва да се докаже, че с
изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз
основата на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР, кандидатът за това плащане е
смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема, като
следва да са обосновани не само обстоятелства като правните, икономическите
и/или лични връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но
и на улики, свидетелстващи за умишлена координация между тези лица. Според
решението на СЕС, не се допуска да бъде отказано плащане по схемата за
подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
(ЕЗФРСР) единствено поради това, че инвестиционният проект, който кандидатства
за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува
правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се
вземат предвид другите обективни елементи на конкретния случай.
В
настоящия случай, доказателствата по делото водят до извод за наличие на
обективни и субективни елементи в поведението на кандидата по смисъла на
решението на Съда на ЕС. Отделно от това следва да се посочи, че тъй като
субективно поведение на юридическо лице е практически невъзможно, следва да се
преценяват действията на субекта - физическото лице, което го представлява,
тоест субективния елемент от поведението се преценява въз основа на обективните
факти.
При
разглеждане на обстоятелствата в конкретния случай от обективна страна се
налага извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, не може да се постигне,
а предвид субективният елемент, безспорно е установено, че целта е била
получаване на облага в противоречие с целите на схемата на подпомагане.
Доказателствата
по делото и по-конкретно съдържанието на проектните предложения на дружествата –
„Т. Т.“ ЕООД, „Бонарекс“ ЕООД и „Нивало“ ЕООД установяват наличие на изкуствено
създадени условия по смисъла на чл. 11, ал. 1 и са основание за прилагане на
чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредбата, съгласно който заявлението за подпомагане
получава пълен или частичен отказ за финансиране в случай на несъответствие с
целите и изискванията към кандидатите, дейностите, проектите и заявените
разходи, определени в тази наредба. Налице са индиции за един общ проект,
предмет на заявленията за подпомагане на трите дружества и този проект е
разделен на три по-малки проекта с цел получаване на по-високо индивидуално
подпомагане, предвид лимита на финансовите средства, който е предоставен от
Съюза и който не може да бъде надвишаван, ако проекта е един единствен.
В
случая възприетите от административния орган и установени по делото обективни
обстоятелства, включително и допълнително установените от съда, действително
обуславят извод, че целта, преследвана със Схемата за подпомагане от ЕЗФРСР
няма да бъде постигната. В този смисъл съдът се позовава на съображенията в
Регламент № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане
на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР): целта на инвестиционната помощ за селско стопанство
от Общността е да модернизира земеделските стопанства, за да подобри тяхната
икономическа ефективност чрез по-добро използване на производствените фактори,
включително въвеждането на нови технологии и иновации, планирано качество, органични
продукти и диверсификация във и/или извън стопанствата; за да се обезпечи
ефективността, безпристрастността и устойчивото влияние на помощта от ЕЗФРСР,
следва да има разпоредби, гарантиращи, че инвестиционните проекти са
дълготрайни, и така да се избегне използването на този фонд за въвеждане на
нелоялна конкуренция.
По делото са установени: идентичност на
имотите, в които ще бъдат реализирани инвестиционните намерения и на тримата
кандидати за отглеждане на водоплаващи птици, собственост на едно и също
юридическо лице - „Локал Асетс Мениджмънт енд Рисорсис“ АД; Трите инвестиции ще
бъдат изпълнени в едно и също землище, в имот с идентификатор 47086.608.2, с
адрес с.Маноле, община Марица, област Пловдив, местност „Гьопса Герен“ с площ
141 076 кв.м.; Съвпадение при намеренията за оборудване на ферма за водоплаващи
птици; Съвпадение при предвидените разходи за СМР за ремонт на 3 броя халета,
заложени в таблица 2 от бизнес плана; Приблизително еднаква стойност на
разходите по проекта.
Липсата
на доказан по делото механизъм, по който дружеството жалбоподател е достигнало
до решението за наемане на имот именно от „Локал Асетс Мениджмънт енд
Рисорсис“ АД и съвпадението в предмета на дейност на дружествата, участващи в
процеса, мотивират съда категорично да приеме, че водещи са личните
взаимоотношения и правни връзки между лицата. Цялата установена верига от
съвпадения, дават основание на съда да приеме, че предприятията не са
независими, а имат общ проект или действат като подставени лица за получаване на
финансиране на един общ проект поне три пъти. Налице са отношения на
координация и партньорство между кандидатите, което сочи на зависими
предприятия с цел получаване на предимство в противоречие с целите на подмярката
по ПРСР 2014 - 2020 г., включително с цел получаване на финансова помощ в
размер, надвишаващ посочените по тази наредба максимални размери. / В този
смисъл Решение № 10539/30.07.2014 г. по адм.дело № 2506/2014 г. на ВАС, ІІІ о./
В случая не се касае за съмнение, а за доказани изкуствено създадени условия.
Следва
да се посочи, че с оглед разпоредбата на чл. 37, ал. З от Наредбата от
дружеството са изискани с уведомително писмо № 2041 с изх.№01-2600/7402 от
04.12.2017г. липсващите към заявлението за подпомагане документи, които да доказват
съответствието на кандидата с изискванията на чл.8 ал.1 т.2 от Наредба № 9 от
21.03.2015г. и реално извършване на земеделска дейност. Изискани са анекс/скица
към представения договор за изработка, от които да е видно кои са наетите
помещения в животновъден обект №4137-0362, изискани са разходооправдателни
документи, относно закупуването, отглеждането и реализирането на патиците и
годишна данъчна декларация за 2016г. С отговора си дружеството е представило
част от изисканите документи, но не са представени договори с ветеринарен
лекар, писмени доклади за състоянието на патици и графици за угояване и клане,
както и ветеринарно-медицински свидетелства за придвижване/транспортиране на
животни. Ето защо правилен е изводът на УО, че „Т. Т.“ не отговаря на изискването
за безвъзмездно подпомагане, тъй като в нарушение на разпоредбата на чл.137 от
ЗВМД, като ползвател на животновъден
обект не го е регистрирал по реда предвиден в Закона за ветеринарномедицинската
дейност.
На
следващо място следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 139 ал.1 т.3 от
ЗВМД забранява транспортирането на животни без ветеринарномедицинско
свидетелство, а за едрите преживни и еднокопитните животни - и без
ветеринарномедицински паспорт. Независимо, че след угояването на патиците от изпълнителя
„Т. Т.“ и предаването им на възложителя „Бизнес парк Маноле“ ООД няма движение
извън обекта, при предаването на патиците следва да бъде издадено ВМС, но според
писмо вх.№ 01-2400/14 от 18.05.2018г., на ОДБХ-Пловдив, „Т. Т.“ ЕООД не
притежава ветеринарномедицинско свидетелство на свое име.
Следва
да се посочи, също така, че в хода на
извършваните проверки е установена и промяна в обхвата на инвестиционните
намерения, заявени пред РИОСВ-Пловдив от „Т. Т.“ ООД спрямо обхвата на
инвестиционните намерения представени пред ДФ „Земеделие“. В проектното
предложение на дружеството-кандидат представено пред ДФ „Земеделие“ е посочено
извършването на СМР и независимо, че за тези дейности не се кандидатства за
финансиране, същите дават приоритет на „Т. Т.“ ООД пред останалите кандидати
при извършване на оценка по критериите за подбор.
Във
връзка с горепосоченото съдът намира, че оспореният административен акт е
валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните
правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
Съгласно
чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения и предвид изхода на делото, претенцията на ответника за
присъждане на разноски в размер на 16 966,40 лв., изплатено адвокатско
възнаграждение и заплатен депозит за съдебно-счетоводна експертиза, е
основателна.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Пловдив, І
отделение, ХV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т. Т.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ПИ 47086.608.2,
сграда 47086.608.2.1, представлявано от управителя Т.Б.Б., чрез процесуалния си
представител адв.З. срещу Заповед № 03-РД/1995 от 28.05.2018г. на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с което на основание чл.42 ал.1 изр.1 предл.3 във
вр. с чл.39 ал.1 предл.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.8 ал.1 т.2 и чл.2 и чл.3 и
чл.11 ал.1 и ал.2, чл.20, чл.26 и чл.15 ал.2 вр. с §1 т.13 от Допълнителните
разпоредби от Наредба №9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1.
"Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в
материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020г. оспорващият е получил пълен
отказ от финансиране.
ОСЪЖДА „Т. Т.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ПИ 47086.608.2, сграда
47086.608.2.1, представлявано от управителя Т.Б.Б. да заплати на ДФ „Земеделие“
сумата от 16 966,40 лв. /шестнадесет хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и
40 стотинки/
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщаването.
СЪДИЯ: /п/