Р Е Ш Е Н И Е
№ 267
гр.Хасково, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на трети ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
АНТОАНЕТА МУТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП
- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) №948 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1,
изр.второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от С.Д.С. ***,
подадена чрез пълномощника му адв. К., против Решение № 260111/01.07.2021г.,
постановено по НАХД № 159/2021г. по описа на Районен съд Димитровград, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 254р-71/04.02.2021г., издадено от директора
на ОД на МВР Хасково.
В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния
закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че едва с
НП жалбоподателя разбрал коя точно разпоредба е нарушил от Закона за здравето,
тъй като в АУАН била посочена само разпоредбата на чл.209а от ЗЗ, която норма
имала няколко алинеи, всяка с няколко предложения. Отделно от това
жалбоподателя намира, че неправилно е санкциониран, тъй като към дата на
издаване на наказателното постановление, цитираната в същото Заповед
№РД-01-675/ 25.11.2020г. на министъра на здравеопазването за въвеждане на
противоепидемични мерки на територията на Република България, вече е била отменена.
На следващо място се сочи, че наказателното постановление е неправилно и поради
това, че моторното превозно средство, в което се е намирал жалбоподателя при
проверката не е извършвало „обществен превоз“, а „превоз за собствена сметка“
по смисъла на §1 от ДР на Закона за автомобилните превози, тъй като със същото
се извършвал превоз на работници по път за и от работа. По тези съображения се прави
искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени
потвърденото Наказателно постановление № 254р-71/04.02.2021г., издадено от
директора на ОД на МВР Хасково.
Ответникът, Областна дирекция на МВР Хасково
не изпраща представител и не взема становище по подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
Хасково дава заключение за законосъобразност на решението и предлага да бъде
оставено в сила.
Касационният състав на съда като взе предвид
събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя,
мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.
218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение на Районен съд
Димитровград, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 АПК, вр. чл.
63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното
решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява
неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд
Димитровград е било НП№ 254р-71/04.02.2021г., издадено от директора на ОД на
МВР Хасково, с което на С.Д.С., на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 лв., за нарушение на чл. 209а, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал.4 от Закона за здравето,
във вр. с т.7 от Заповед №РД-01-675/ 25.11.2020г. на министъра на
здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на
Република България, за това, че на 18.01.2021г., около 06.15 часа в гр.
Димитровград, на бул.“Трети март“ до №2, при извършена полицейска проверка на
автомобил „Форд Транзит“ с рег. № Х 0747 КР, в условията на въведена извънредна
епидемична обстановка в Република България се е намирал в посоченото
транспортно средство, извършващо превоз на работници без поставена защитна
маска за лице или друго средство покриващо носа и устата в нарушение на
установеното със Заповед №РД-01-675/ 25.11.2020г. на министъра на
здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на
Република България.
За да потвърди НП, районният съд е изложил
съображения, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални
нарушения, описаната в него фактическа обстановка се потвърждава от събраните
доказателства и деянието не представлява маловажен случай. Обсъден е и
характера на нарушената заповед на министъра на здравеопазването.
Така постановеното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Съгласно относимата за случая норма на
чл.63, ал.4 от ЗЗ при обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1
министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област.
Не е спорно, че посочената като нарушена в
АУАН и НП заповед на министъра на здравеопазването е издадена на основание
чл.63, ал.4 от ЗЗ, във вр. с решение на МС от 25.11.2020г. за удължаване на
срока на обявената извънредна епидемична обстановка и с нея са въведени противоепидемични мерки на територията на
страната, в т.ч. и задължение за всички лица, които се намират в закрити
обществени места (в т.ч. лечебни заведения, аптеки, обществен транспорт,
търговски обекти, търговски центрове тип МОЛ и други), да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.) – т.7 от
заповедта.
Не е спорно по
делото, че цитираната заповед носи белезите на общ административен акт, поради
което за нея са приложими правилата на чл.65 и сл. от АПК и няма изискване за
обнародването и като предпоставка за влизането и в сила. Не е спорно по делото,
че процесната заповед е обявена на интернет страницата на МЗ по реда на чл. 73,
вр. с чл.72 и чл. 66, ал. 1 от АПК, поради което е породила своите правни
последици и въведената с нея противоепидемична мярка за носене на защитни маски
е била задължителна за всички граждани, които са се намирали в закрити
обществени места по време на тяхното действие, в т.ч. и в превозни средства
извършващи превоз на лица до работното им място, които не са от едно
домакинство, в което е било заварено наказаното лице. С оглед на това и предвид безспорно установената липса на поставена защитна
маска или друго средство (шал, шлем и др.), което да покрива носа и устата на С.,
правилно и законосъобразно наказващият орган е приел, че е налице неизпълнение
на наложената от министъра мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ от страна на
жалбоподателя във въззивното производство, което подлежи на санкциониране по реда
на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Посочената разпоредба на чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето е ясна и категорична и тя предвижда наказание глоба от 300
лева до 1000 лева за всеки, който наруши или не изпълни въведени от министъра
на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
ако деянието не съставлява престъпление. В случая става дума именно за такава
противоепидемична мярка по чл.63, ал.4 от ЗЗ, въведена с процесната заповед на
министъра на здравеопазването, поради което неспазването ѝ осъществява фактическия
състав на нарушението по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ от обективна и субективна
страна. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗАНН деянията, които съставляват
административни нарушения, и съответните за тях наказания, се определят със
закон или указ. След като законодателят е преценил, че неизпълнението на
посочената категория противоепидемични мерки и установените с тях задължителни
правила на поведение съставлява административно нарушение и е определил
съответното за него административно наказание, наказващият орган не е имал
друга възможност освен да издаде процесното наказателно постановление.
С оглед изложеното, законосъобразен и
съответстващ на установените по делото факти е изводът на съда, че С. е
извършил описаното в НП нарушение, поради което правилно е ангажирана
административно- наказателната му отговорност на посоченото в НП основание.
Във връзка с наведените в касационната жалба
възражения следва да се посочи, че не посочването на конкретната алинея на
чл.209а от ЗЗ в АУАН не представлява съществено нарушение, което да води до
отмяна на наказателното постановление, още повече, че нормата със съответната
приложима алинея е конкретизирана в издаденото НП и санкционираното лице не е
било поставено в невъзможност да разбере по кой член и алинея от Закона за
здравето е санкциониран.
Неоснователен е и следващият наведен в
касационната жалба довод, че НП е незаконосъобразно, тъй като от същото не
ставало ясно коя точка от заповедта на министъра е нарушена от жалбоподателя, а
посочването само на т.7 не било достатъчно. От внимателния прочит на
наказателното постановление е видно, че в описателната му част дословно без
съкращения е цитиран текста на т.7 от Заповед №РД-01-675/ 25.11.2020г. на
министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки на
територията на Република България, който текст не се преповтаря в цитираната
по-горе заповед и като съдържание и смисъл е единствен в нея. Поради което за
жалбоподателя едва ли е настъпило твърдяното объркване.
В заключение неоснователен е и последния
довод изложен в касационната жалба, а именно, че жалбоподателя не е подлежал на
санкциониране, тъй като в момента на проверката се е намирал в бус, специално
предназначен за работници превозвани от и до работното им място, като
съответното МПС не е извършвало „обществен превоз“, а „превоз за собствена
сметка“ по смисъла на §1 от ДР на Закона за автомобилните превози. В тази
връзка следва да се посочи, че по мнение на настоящия състав на съда в случая
не намират приложение сочените от жалбоподателя легални дефиниции съдържащи се
в Закона за автомобилните превози и това е така, тъй като в § 1.
от ДР на ЗАвП е посочено, че това са легални дефиниции по смисъла на този
закон, който закон регламентира обществените
отношения свързани с извършването на обществен превоз на пътници и
товари и цели, с оглед на значимостта на тази икономическа дейност за
обществото, да създаде правила, за нейното упражняване.
Отделно от това самият факт, че въпросното
МПС, в което при проверката се е намирал жалбоподателя е такова, което превозва
работници от и до работа само по себе си води до извода, че това е място, на
което всеки ден се събират хора, за да стигнат/ да бъдат превозени до работното
си място и това го определя именно като „обществено място“ по смисъла вложен в
т.7 от Заповед №РД-01-675/ 25.11.2020г. на министъра на здравеопазването за
въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Република България / в
тази връзка виж §1а от ДР на Закона за здравето съдържащ легална дефиниция на
понятието „обществено място“/. Като тук следва да бъде отбелязано и това, че
посочената заповед на министъра не е изчерпателна по отношение на посочените в
нея „обществени места“, поради което в същата е използван израза „и други“. Водещото
в случая е опасността от разпространение на зараза при струпване на хора на
закрито място, каквото място е и бусът превозващ хора до работното им място, в
който се е намирал жалбоподателя.
Предвид гореизложеното, като е потвърдил
наказателното постановление, районният съд правилно е приложил закона.
Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са
неоснователни, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260111 от 01.07.2021г., постановено по НАХД
№159 по описа на Районен съд – Димитровград за 2021 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.