Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 102
гр.Свищов, 25.04.2019г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 27.03.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№555 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „А.Б.“ ЕАД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление ***, чрез адв.В.Г. от САК твърди, че въз основа
на подадено заявление за издаване на заповед да изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу ищеца е било образувано ч.гр.д. № 26/2018г.
по описа на СвРС. В рамките на предвидения от закона срок било постъпило
възражение от длъжника и в законоустановения срок по чл.415 от ГПК ищецът
предявява настоящия иск за съществуване на вземането си срещу ответника.
Твърди, че между дружеството ищец и ответника бил сключен договор за предоставяне
на мобилни услуги от 09.03.2013г. М3551239 за мобилен номер **, избран тарифен
план M-Tel Loop с месечна абонаментна такса 9,90 лв. с ДДС и договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги М4287690 от 10.11.2014г. за мобилен номер ***, избран
тарифен план M-Tel Loop S с месечна абонаментна такса 14,90 лв. с ДДС за срок
от 24м. Твърди, че в заявлението по чл.410 от ГПК кредиторът ищец-описал, че
ответникът му дължи сума представляваща, неплатена потребена далекосъобщителна
услуга.
Съгласно чл. 26 от Общите условия
на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора
„Мобилтел“ уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде
издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно
от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на
фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите
суми. "
Твърди се, че длъжникът не е
изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок
всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което е
обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с
абоната-длъжник Б.И. Божинов договори за далекосъобщителни услуги и да му
начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни
услуги. Посочено е, че клаузата за неустойка е рагламентирана и уредена в
договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в общите условия на
оператора, които са неразделна част от индивидуалния договор и имат
задължителна сила за страните, освен ако не е уговорено друго. Посочено е, че
настоящият случай не попада в тази хипотеза, защото такава допълнителна
уговорка няма. Клаузата за неустойка фигурира в подписаните Приложения в раздел
„Отговорност“ и гласи: „В случай че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това приложение, договора или общите условия, в това число, ако
по негово искане или вина Договорът по отношение на услугите в това приложение
бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът има право
да прекрати Договора по отношение на тези или всички услуги и/ или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси ( без
отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване".
Твърди се, че в срока на
действието на договора за мобилни услуги М3551239 от дата 09.03.2013 г. ищецът
е издал на абоната-ответник следните фактури :
- фактура
№ *********/13.07.2015 г., с падеж на плащане 02.08.2015 г., за отчетен период
от 09.06.2015 г.до 08.07.2015 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за
сумата от 17,5 лв. (седемнадесет лв. и 50 ст.);
- фактура
№ *********/12.08.2015 г., с падеж на плащане 01.09.2015 г., за отчетен период
от 09.07.2015 г.до 08.08.2015 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за
сумата от 0,72 лв. (НУЛА лв. и 72 ст.);
- фактура
№ *********/26.11.2015 г., с падеж на плащане 26.11.2015 г., за отчетен период
от 09.10.2015 г.до 08.11.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 23,16 лв.
(двадесет и три лв. и 16 ст.).
Твърди, че в срока на действието на договора
за мобилни услуги М4287690 от дата 10.11.2014 г. ищецът е издал на
абоната-ответник следните фактури :
- фактура №
*********/19.02.2015 г., с падеж на плащане 11.03.2015 г., за отчетен период от
16.01.2015 г.до 15.02.2015 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за
сумата от 14,27 лв. (четиринадесет лв. и 27 ст.);
- фактура
№ *********/19.03.2015 г., с падеж на плащане 08.04.2015 г., за отчетен период
от 16.02.2015 г.до 15.03.2015 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за
сумата от 14,90 лв. (четиринадесет лв. и 90 ст.);
- фактура
№ *********/06.08.2015 г., с падеж на плащане 06.08.2015 г., за отчетен период
от 16.06.2015 г.до 15.07.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 248,38 лв. (двеста
четиридесет и осем лв. и 38 ст.).
- фактура
№ *********/21.08.2015 г., с падеж на плащане 10.09.2015 г., за отчетен период
от 16.07.2015 г.до 15.08.2015 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за
сумата от 43,1 лв. (четиридесет и три лв. и 10 ст.);
Твърди, че основанието за
прекратяване на договора следва и от чл.27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния
оператор, в които е казано, че Мобилтел има право да ограничи достъпа до част
от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени
дължими вземания към Мобилтел. А съгласно чл. 54 от ОУ „Мобилтел има право
едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на
абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 – при неплащане на дължими суми след
изтичане срока за плащане. Твърди се, че за самото прекратяване на договора
законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то
настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати
цената на предоставените му мобилни услуги. Клаузата за неустойка е
регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и Общите условия на оператора. Неизпълнението от страна на
абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените
фактури е довело до прекратяването на индивидуалните договори на ответника Б.И.Б.
и до начисляването на договорна неустойка. Неизпълнението на ответника е
обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение-
неустойка по цитираните два договора. Обезщетението за неизпълнение е начислено
съобразно изрично договореното, а именно, както е изрично посочено раздел
Отговорност от Приложенията към цитираните договорите — „ В случай че абонатът
наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите
условия, включително и при прекратяване на договора по вина или по желание на
абоната в рамките на минималния първоначален срок на договора, Операторът има
право да прекрати Договора, както и да получи неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими от Абоната за съответната SIM карта до изтича на
посочения в договора срок. “ Съгласно сключения договор за мобилни услуги,
страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика
на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 22.3.5. от Общите
условия “Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по
цени съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел“. Съгласно чл. 23, 6) месечния
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор
и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
По силата на чл. 26.4 от Общите
условия неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимата сума, а съгласно 26.4. (Изм. - в сила от 06.08.2010
г.; Изм. - в сила от 30.03.2012 г.) “заплащането на услугите се извършва въз
основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване
на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще
му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана
едностранно от оператора след предварително уведомление до абоната.
Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми“.
Твърди, че съгласно чл. 27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът Б.И.Б.
е подписал договори за далекосъобщителни услуги, ползвал е предоствените му
мобилни услуги, не е изпълнил задължението си по договорите да заплаща
стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени
са му фактури, които, не са заплатени в срок. Изпълнен е фактическият състав на
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува изискуемо вземане против ответника в размер на
382,92 лв., от които 362, 03 лв. главница – незаплатена далекосъобщителни
услуга по договор за далекосъобщителни услуги
М3551239 от дата 09.03.2013г. и М4287690 от дата 10.11.2014г. , и неустойка 20,89лв. мораторна лихва по
фактури с №№********** от 12.08.2015г. и № ********* от 21.08.2015 г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от назначения особен представител на ответника. Заявява, че
искът е допустим и вероятно основателен. Оспорва размера на адвокатското
възнараждение.
В проведеното съдебно заседание,
ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното
заседание моли да бъде уважен предявения иск, а в условията на евентуалност,
ответникът да заплати на ищеца неустойка в размер, редуциран до стойността на 3
месечни абонаментни такси на ползваната абонаментна програма.
В проведеното съдебно заседание,
ответника не се явява и се представлява от назначения особен представител. Поддържа
отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и от правна страна:
Видно от материалите по
приложеното ч.гр.дело № 26/2018 г. по
описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство – “А.Б.“ ЕАД с
предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за дължима сума по издадена фактура №*********/04.08.2014г.
Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 9/10.01.2018г. в полза на ищеца за сумата сумата 90,49 лв. (деветдесет лв. и 49 ст.) за
предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги, 271,54 лева (двеста седемдесет и един лв. и
54 ст.)-неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги, 20,89 лева- мораторна лихва за периода от 2.09.2015г. до 18.12.2017г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 8.01.2018 година до изплащане на
вземането, както и сумата 205,00 (двеста и пет) лева разноски по делото.
Заповедта за изпълнение е връчена при условията по чл. 47 ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е
предявил настоящия положителен установителен иск за част от вземането по издадената
заповед за изпълнение.
Видно от приложения по делото договор за далекосъобщителни услуги
М 3551239 от 09.03.2013г. същият е
сключен между ищеца „А.Б.“ ЕАД с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД и
ответника Б.И. Божинов. Видно от приложение №1 неразделна част от договора, същият
е с тарифен план MEGA LOOP с цена на месечен абонамент от 9,90лв.
с ДДС. Видно от т.3.1 от договора
доставчикът предоставя на потребителя електронни съобщителни услуги при
условията на този договор и общите условия за взаимоотношения. Видно от т.5 на Приложение
№1 към този договор, наименувано „Отговорност“ страните са уговорили, че в
случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от Договора, приложенията
към него или Общите условия, включително при прекратяване на договора по вина
или по желание на абоната в рамките на минималния първоначален срок на
договора, Операторът има право да получи неустойка в размер на месечните
абонаментни такси по т.3, дължими от Абоната за съответната SIM карта до изтичане
на посочения в договора срок. С договора от 09.03.2013г. ответникът декларирал,
че е запознат и е съгласен с Общите условия.
Приложена по делото е издадена от
ищеца по договор М3551239
фактура №********** от 13.07.2015г. за
отчетен период от 09.06.2015 г. до 08.07.2015., по която е начислена сума 17,50
лева с включен ДДС за ползвани от ответника далекосъобщителни услуги. Срокът за
плащане на задълженията по отчетния период, посочен във фактурата е 02.08.2015г.
Приложена е по договор М3551239 и
фактура №********** от 12.08.2015г. за отчетен период от 09.07.2015 г. до 08.08.2015г.,
по която е начислена сума 0,72 лева с включен ДДС за ползвани от ответника
далекосъобщителни услуги. Срокът за плащане на задълженията по отчетния период,
посочен във фактурата е 01.09.2015г.
Приложена по делото е издадената
от ищеца фактура № ********* от 26.11.2015 г., с падеж на плащане 26.11.2015
г., в която е начислена неустойка в размер на 23,16 лв.
Видно от приложения по делото договор за далекосъобщителни услуги
М 4287690 от дата 10.11.2014г. същият е
сключен между ищеца „А.Б.“ ЕАД с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД и
ответника Б.И. Божинов. Видно от приложение №1 неразделна част от договора,
срокът на договора е за 2 години с тарифен план LOOP S с цена на месечен абонамент от 14,90лв. с ДДС. Видно от т.6.3.1 на това приложение към този
договор, наименовано „Отговорност“ страните са уговорили, че в случай че
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това приложение, договора или
общите условия, в това число, ако по негово искане или вина Договорът по
отношение на услугите в това приложение бъде прекратен в рамките на определения
срок за ползване, Операторът има право да прекрати Договора по отношение на
тези или всички услуги и/ или да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси ( без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до
изтичане на определения срок на ползване. С договора от 10.11.2014г. ответникът
декларирал, че е запознат и е съгласен с Общите условия.
Приложена по делото е издадена от
ищеца фактура по договор М 4287690 №**********
от 19.02.2015 г., с падеж на плащане 11.03.2015 г., за отчетен период от
16.01.2015 г. до 15.02.2015г., по която е начислена сума 14,90 лева с включен
ДДС за ползвани от ответника далекосъобщителни услуги. Във фактурата е отразена
и стойност на стоки за изплащане. Срокът
за плащане на задълженията по отчетния период, посочен във фактурата е 11.03.2015г.
Приложена е и по договор М
4287690 фактура №********** от 19.03.2015 г., с падеж на плащане 08.04.2015 г.,
за отчетен период от 16.02.2015 г. до 15.03.2015 г., по която е начислена сума 14,90
лева с включен ДДС за ползвани от ответника далекосъобщителни услуги. Във
фактурата е отразена и стойност на стоки
за изплащане. Срокът за плащане на задълженията по отчетния период, посочен във
фактурата е 08.04.2015г.
Приложена е и по договор М
4287690 фактура №********** от 21.08.2015 г., с падеж на плащане 10.09.2015 г.,
за отчетен период от 16.07.2015 г. до 15.08.2015, по която е начислена сума 0
лева. Във фактурата е отразена и
стойност на стоки за изплащане.
Приложена по делото е издадената
от ищеца № ********** от 06.08.2015 г., с падеж на плащане 06.08.2015 г., по която е начислена сума 248,38 лева с
включен ДДС, която включва неустойка в размер на 186,30 лева и неустойка в
размер на 62,08 лева.
Приложени по делото са и Общи
условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД. Съгласно
чл. 26.4. от Общите условия заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора
Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде
издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно
от оператора след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на
фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите
суми.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени
следните изводи от правна страна:
Исковете с правна квалификация по
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1, чл. 86 и чл.92 от ЗЗД са
предявени от по реда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на
ищеца в качеството на кредитор срещу ответника, в качеството му на
длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №9/10.01.2018г.
по ч.гр.д. № 26/2018 г. на РС-Свищов. Налице е идентичност на страните и на
претенцията по заповедното и по настоящото исково производство. Предвид на това
исковете са допустими.
Договорът за услуга срещу
възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се подчиняват на
правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. относно договора за изработка. Затова в
тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по
договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на
ответника. По делото не е спорно, а и от представените договори за мобилни
услуги и приложения към тях, се установява възникналото облигационно
правоотношение между страните. Съдът приема, че представените от ищеца фактури, макар и едностранно съставени от
него и неподписани от ответника за получател, при условие, че не са оспорени от
последния, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени.
Ответникът не е представил доказателства за заплащане ползваните от него
мобилни услуги по процесните два договора, поради което съдът приема за
установено съществуването на вземането на ищеца срещу ответника в размер на 47,39лв.
С оглед на това съдът счита иска за
главница се явява основателен и доказан до размер на 47,39лв., формиран като
сбор от сумите по фактури: №********** от 13.07.2015г. за отчетен период от 09.06.2015 г. до
08.07.2015., по която е начислена сума 17,50 лева с включен ДДС; №********** от 12.08.2015г. за отчетен период
от 09.07.2015 г. до 08.08.2015г., по която е начислена сума 0,72 лева с включен
ДДС, №********** от 19.02.2015 г., с падеж на плащане 11.03.2015 г., за отчетен
период от 16.01.2015 г. до 15.02.2015г., по която е начислена сума 14,90 лева с
включен ДДС (само до претендирания размер от 14,27лв. съгласно исковата молба);
№********** от 19.03.2015 г., с падеж на плащане 08.04.2015 г., за отчетен
период от 16.02.2015 г. до 15.03.2015 г., по която е начислена сума 14,90 лева.
По отношение на фактура
№********** от 21.08.2015 г., с падеж на плащане 10.09.2015 г., за отчетен
период от 16.07.2015 г. до 15.08.2015 е начислена сума 0 лева за ползване на далекосъобщителна услуги, като
в нея е начислена и сумата от 68,60лв.,
но за вноски за изплащане на стоки. Поради това претендираната от ищеца по тази
фактура сума от 43,10лв. не следва да се признае за установена. Съдът следва да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на дружеството- ищец главница общата сума в размер на 47,39 лв. ,
формирана по издадените като сбор от изброените по горе фактури, издадени за далекосъобщителни услуги по двата договора за далекосъобщителна
услуга М3551239 от дата 09.03.2013 г. и М4287690 от дата 10.11.2014 г., като
отхвърли иска за останалата част до претендирания размер от 90,49лв.
По иска за лихва за забава в
размер на 20,89 лв. начислена върху фактура №********** от 12.08.2015г. и
фактура №********** от 21.08.2015 г., съдът намира иска за основателен до
размер на 4,18лв. В заповедното производство заявителя-ищец е представил
размера на лихвата по посочените фактури за всека една от тях , считано от
датата на падежа до
датата 18.12.2017г. Предвид липсата на оспорване от страна на ответника, съдът
намира за доказана претенцията за мораторна лихва по отношение на фактура
№********** от 12.08.2015г. с оглед уважене на иска за главница по тази
фактура. Съдът не се нуждае от специални знания за нейното изчисление и
размерът на лихвата е 4,18лв. изчислен за периода от 02.09.2015г. до
18.12.2017г. По втората фактура съдът установи, че ответникът не дължи
претендираната сума от 43,10лв., поради което следва да отхвърли акцесорната
претенция. Ето защо иска от 4,18лв. до претендирания размер от 20,89лв. следва
да се отхвърли.
В настоящото производство ищецът
претендира и неустойка в размер на 271,54 лева за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни
услуги М3551239 от дата 09.03.2013 г. и по договора за далекосъобщителни услуги
М4287690 от дата 10.11.2014 г. Действително
по делото се установи, че ответникът не е бил изправна страна по договора и в
продължение на два месеца не е заплащал дължимите суми за предоставените
услуги. В този случай съгласно чл. 54 от Общите условия ищецът има право да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя. Според т.5 от Приложение към сключения с ответника договор
за далекосъобщителни услуги М 3551239 от 09.03.2013г. в случай че абонатът
наруши задълженията си, произтичащи от Договора, приложенията към него или
Общите условия, включително при прекратяване на договора по вина или по желание
на абоната в рамките на минималния първоначален срок на договора, Операторът
има право да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси по т.3,
дължими от Абоната за съответната SIM карта до изтичане на посочения в договора
срок. Съответно в т.6.3.1 на приложение към договор за далекосъобщителни услуги
М 4287690 от дата 10.11.2014г. страните
са уговорили, че в случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
това приложение, договора или общите условия, в това число, ако по негово
искане или вина Договорът по отношение на услугите в това приложение бъде
прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът има право да
прекрати Договора по отношение на тези или всички услуги и/ или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси ( без
отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване.
Ищцовата страна не ангажира никакви
доказателства по делото относно това,
изявлението на ищеца за прекратяване на договора да е достигнало до
ответника, поради което съдът приема, че не е осъществена хипотезата на т.5, съответно
т.6.3.1 от Приложение към сключените с ответника договори за мобилни услуги,
поради което искът за заплащане на неустойка в претендирания размер се явява
неоснователен. Това е така, защото не се
установи основанието, обусловило възникването на претендираната неустойка като
обезщетение за неизпълнението.
Въпреки извода за недължимост на претендираната
неустойка поради липса на доказателства за прекратяване на договора между
страните, съдът намира клаузата за
неустойка в полза на мобилния оператор за нищожна, поради противоречие с
добрите нрави, намира същото за основателно, поради следното: Абонатът има
качеството потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДП на ЗЗП. На ответника по
делото, в качеството му на физическо лице е предоставена далекосъобщителна
услуга. Според чл. 143 от ЗЗП,"неравноправна клауза" в договор,
сключен с потребителя е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на доставчика и потребителя. В настоящия случай процесният договор е сключен при
предварително определени условия от едната страна по правоотношението –
доставчикът на мобилни услуги. Видно е, че представените договори за мобилни
услуги са бланкови, поради което не са били предмет на предварително договаряне
между страните, респективно ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, като не се установява клаузата за неустойка да е била
индивидуално договорена, а и липсват такива твърдения и ангажирани
доказателства от ищеца. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2
от същата разпоредба е записано, че не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия.
Според чл. 3 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, такива клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравноправност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. В случая с оглед начина на попълване на договора и
обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор,
се налага изводът, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие
по отношение на клаузата за неустойка. Поради това съдът намира, че уговорката
за дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при
прекратяването му по вина на потребителя обуславя необосновано висока
неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната
престация по договора. Тя излиза извън допустимите законови рамки, защото
кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора,
което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
Предвид нищожността на клаузите
за неустойка, то в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение
и съобразно разпоредбите на чл. 146, ал. 1, вр. ал. 5 ЗЗП, и в тази си част
договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността на тези клаузи
е пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер. С
оглед изначалната нищожност на клаузата за дължимост на неустойката, не са
налице основания за нейното намаляване чрез присъждане на трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, каквото становище взема ищеца с писмена молба
по делото. Ето защо, съдът намира, че
искът за неустойка следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При този изход на делото,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно
дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.
415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така
и в заповедното производство. Съобразно изхода от делото и съобразно уважената
част от исковете, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените разноски
в хода на заповедното производство за
държавна такса и за адвокатско възнаграждение. При общ размер на разноските от 560
лева - от които 25,00 лева за държавна такса и 180лева за адв. възнаграждение в
заповедното производство, след съответно изчисление, както и 25,00 лева за
държавна такса, 180 лева за адв. възнаграждение и 150 лева за особен
представител в исковото производство, съобразно уважената част от предявената
претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на разноски, е
сумата от 76,34лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Б. И. Б. ЕГН ********** ***,
че дължи „А.Б.“ ЕАД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление *** сумата
47,39 лева ( четиридесет и седем лева и 39ст.)- главница - незаплатена далекосъобщителни услуга по
договор за далекосъобщителни услуги
М3551239 от дата 09.03.2013г. и М4287690 от дата 10.11.2014г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410
от ГПК № № 9/10.01.2018г. по ч.гр.дело № 26/2018 г. по описа на Районен
съд Свищов, като за разликата до претендирания размер от 90,49лв. отхвърля иска като неоснователен.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Б. И. Б. ЕГН ********** ***,
че дължи „А.Б.“ ЕАД с ЕИК * със
седалище и адрес на управление ***8 лева ( четири лева и 18ст.)- главница
- , за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № № 9/10.01.2018г. по
ч.гр.дело № 26/2018 г. по описа на Районен съд Свищов, като за разликата до
претендирания размер от 20,89лв. отхвърля иска като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „А.Б.“ ЕАД с ЕИК * със седалище и адрес на управление *** против Б. И. Б.
ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 92 от ЗЗД
за заплащане на сумата 271,54 лева (двеста седемдесет и един лева и 54ст.) –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за далекосъобщителни услуги М3551239 от
дата 09.03.2013г. и М4287690 от дата 10.11.2014г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № №
9/10.01.2018г. по ч.гр.дело № 26/2018 г. по описа на Районен съд Свищов, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Б. И. Б. ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на„А.Б.“ ЕАД с ЕИК * със седалище и адрес на управление ***
СУМАТА в общ размер на 76,34лв., представляваща на направени от ищеца разноски
в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: