№ 245
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Ст. Т. Н.
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600556 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ХХХІІІ НПК.
Образувано е по искане на осъдения Б. И. А., депозирано чрез нарочно
упълномощения за това адвокат Г. В. от АК - Кюстендил, за възобновяване на наказателното
дело по в.н.о.х.д. № 996/21 г. по описа на Софийски градски съд и първоинстанционното по
н.о.х.д. № 9983/20 г. на Софийски районен съд. С въззивното решението е потвърдена
присъдата на първата инстанция, с която осъденият Н. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което, при условията на чл. 54 НК,
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, търпимо при
първоначален общ режим, глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от една година и шест месеца.
Като основание за възобновяване в искането е посочено визираното в
разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с поддържане на доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения, за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на
наказанието. Твърди се, че присъдата и потвърждаващото я решение се основават на изводи,
почиващи на превратно и едностранчиво тълкуване на доказателствената съвкупност.
Според защитника въззивният съд изобщо не посочил защо приема, че на инкриминираната
дата в сградата на ОПП – СДВР е бил наличен само един от двата доказателствени
анализатора, като е игнорирал данните за това, че другият е бил на ремонт от 2.12.2019 г. до
1
18.12.2019 г., тоест в светлата част на денонощието, респективно – би следвало да е наличен
в късните часове на 1.12.2019 г. Оспорва се и застъпената от СГС „обективна
невъзможност“ за извършване на проверка за концентрацията на алкохол в кръвта с
доказателствен анализатор и в същата връзка се поддържа, че липсват мотиви за правния
извод, че в тази хипотеза осъденият, оспорвайки резултатите от техническото средство, е
имал задължението да се подложи на медицинско изследване чрез даване на кръвна проба.
На критика е подложен и подходът на двете инстанции да приемат от правна страна, че е
бил спазен надлежния ред за установяване на алкохолна концентрация в кръвта, предвиден в
Наредба № 1/2017 г. и в смисъла на наведеното оплакване се поддържа нарушение на
материалния закон. Настоява се, че редът не е бил спазен, защото не е била подсигурена
възможността, с която водачът е разполагал, да бъде тестван с доказателствен анализатор, с
оглед на което разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата е била неприложима. В това
отношение се препраща изцяло към особеното мнение на докладчика по въззивното дело,
чиито съображения се споделят напълно от защитника.
Алтернативно, в случай че съдът не сподели така заявените претенции за
възобновяване, се поддържа явна несправедливост на наказанието, чието смекчаване се
иска. Настоява се, че с оглед установените смекчаващи обстоятелства и най-вече това, че
осъденият е бил лишен от възможността да бъде изпробван с доказателствен анализатор,
наложеното наказание в случая е несъразмерно тежко и е следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 55 НК.
Отправената претенция е за възобновяване на делото и оправдаването на
подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС,
алтернативно – за намаляване на наказанието.
В хода на съдебните прения пред апелативния съд адвокат В. поддържа изцяло
искането по изложените в него аргументи, които преповтаря.
Другият упълномощен защитник на осъдения – адвокат И. С. от АК –
Благоевград, също поддържа искането и доводите, изложени от колегата му. Допълва, че
СГС неправилно отказал да допусне повторен разпит на свидетеля Б. Ц. и така пропуснал да
отстрани несъответствието между неговите показания, дадени пред първостепенния съд, и
показанията на полицейските служители. Адвокат С. намира, че съдът не е провел
всеобхватно съдебно следствие по отношение на кръвния анализ и изразява несъгласие с
извода на СГС за обективната невъзможност за използването на доказателствен анализатор.
Защитникът определя обвинението като недоказано и пледира за връщане на делото за ново
разглеждане с цел установяване на обективната истина. Отделно – определя наказанието
като несъразмерно тежко предвид изминалия дълъг период от време от началото на
декември на 2019 г. досега.
В лична защита осъденият заявява, че се придържа към казаното от защитниците
му и моли да бъде оправдан.
Прокурор Н. от САП изразява становище за неоснователност на искането и моли
2
то да бъде оставено без уважение. Счита, че липсват претендираните нарушения по чл. 348,
ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК, които са основания за възобновяване на наказателното дело.
В предоставената му последна дума осъденият моли делото да бъде върнато, за да
се „изяснят нещата“.
След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване
основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд (САС) намери за
установено следното:
С присъда (без номер) от 14.1.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 9983/20 г. на
Софийски районен съд (СРС), Б. И. А. е признат за виновен в това, че на 1.12.2019 г., около
23:50 ч., в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, срещу ТЕЦ – Люлин, с посока на движение
към ж.к. „Люлин“, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо“ с рег.
№ *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 1,49 промила,
установено по надлежния ред (съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017 за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози) – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“, заради което и на основание чл.
343б, ал. 1, вр. чл. 54 и чл. 343г НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 1 година,
търпимо при първоначален общ режим, на глоба от 500 лева и на лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
Присъдата на СРС е била проверена по въззивен ред по жалба на осъдения и с
решение № 260023 от 12.5.2022 г. на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение,
ХII въззивен състав по в.н.о.х.д № 996/21 г. - потвърдена изцяло.
Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от
процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 6 – месечен срок от влизане в
сила на въззивното решение (подадено е на 30.5.2022 г.) и срещу акт, непроверен по
касационен ред и подлежащ на проверка по реда на възобновяването.
Разгледано по същество, искането е основателно относно претенцията за
възобновяване и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.
Следва да се подчертае, че предмет на проверката за възобновяване е въззивният
съдебен акт, а обсъждането на първоинстанционния е през призмата на решението, с което е
осъществен въззивният контрол.
Възведеното оплакване е за това, че съдът не е разкрил обективната истина по
3
делото в съответствие със задълженията му по чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 НПК. Въззивният
съд е бил сезиран основно с оплакване за нарушение на предвидения ред в Наредба № 1 от
19 юли 2017 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози (наричана по-нататък Наредба № 1).
Конкретното възражение е било, че осъденият, оспорил резултата от техническото средство,
е пожелал да бъде изследван с доказателствен анализатор, но такава възможност не му била
осигурена и вместо това той бил отведен в болнично заведение за провеждане на кръвно
изследване, което отказал. Защитната теза пред СГС, поддържана и сега, е, че след като на
водача е бил отказан избора, предвиден в правилата на Наредба № 1, то надлежният ред не е
бил спазен, а оттук – деянието било несъставомерно от обективна страна. За изследване на
въпроса, свързан с обективната възможност за тестването на осъдения с доказателствен
анализатор, СГС е предприел нужните доказателствени усилия. Въз основа на получените
справки е приел за установено, че към инкриминираната дата на разположение в Отдел
„Пътна полиция“ е бил един анализатор, а другият е бил изпратен на техническа проверка.
В искането за възобновяване се поддържа, че съдът не е изложил мотиви по
въпроса защо е приел, че доказателственият анализатор е бил на проверка към 1.12.2019 г.,
при положение че, видно от протоколите за проверка от Българския институт по
метрология, анализаторът е бил проверяван в периода от 2.12.2019 г. до 18.12.2019 г. Вярно
е, че СГС не е спрял вниманието си конкретно на това обстоятелство, но този пропуск не е
съществен по няколко причини. Първо, подобно възражение не е било отправено, за да
получи изрично обсъждане, поради което разбираемо е останало извън вниманието на съда.
Второ, видно от протокола от проверката (л. 71 от д.п.), заявлението за извършването й е
било подадено на 27.11.2019 г., което означава, че именно от тази дата анализаторът е бил
изпратен в БИМ. Това, че самата му проверка е извършена в периода от 2. до 8. декември
2019 г. съвсем не означава, че е бил изпратен именно на 2.12.2019 г. Трето и най-важно - с
оглед тезата на защитата и установения факт, че е бил налице друг доказателствен
анализатор, изясняването на обстоятелството дали освен последният е имало и втори
очевидно не е с решаващо значение.
Вярно е, че в случая е била налице обективна възможност за изследване на Б.А. с
доказателствен анализатор. В хода на проведеното въззивно съдебно следствие е било
установено, че освен даденият за проверка, в Отдел „Пътна полиция“ е имало и друг.
Установен е обаче и фактът, че на полицейските служители, извършвали проверката, е било
заявено, че няма такава възможност. Също така е установено, че в дадения талон за
изследване Б.А. се е подписал срещу подчертаните две позиции за желанието да бъде
изследван за употреба на алкохол – „доказателствен анализатор“ и „медицински и
химическо или химико-токсикологично изследване“ – след като собственоръчно е отбелязал
и също се е подписал, че не е съгласен и иска да бъде „ислед“ (вероятно съкращение от
„изследван“ – б.моя).
В случая резултатът от проверката с техническото средство е отчел концентрация
на алкохол над 1,2 промила. Поради това разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 1 не е
4
приложима, тъй като тя се отнася до хипотезите, касаещи ангажирането на
административно-наказателната отговорност на водача – когато е установена концентрация
над 0,5 промила, но до 1,2 промила. В процесния казус обаче с техническото средство е била
установена концентрация над 1,2 промила, с оглед на което е приложима разпоредбата на
чл. 7 от наредбата. Видно от съдържанието й, в такава хипотеза контролните органи са
задължени (без значение дали деецът оспорва или не резултата от техническото средство) да
отведат водача за изследване или с доказателствен анализатор или за извършване на кръвна
проба. В подкрепа на изложеното – Решение № 86 от 13.08.2018 г. по н. д. № 299/2018 г., Н.
К., ІІІ Н. О. на ВКС. Задължението на полицейските служители да подсигурят надеждно
изследване с цел установяване на алкохолната концентрация в кръвта е резонно обусловено
от факта, че при наличие на данни за престъпление от общ характер същественото
обстоятелство за точната концентрация ва алкохол в кръвта следва да бъде установено по
несъмнен начин.
В разглеждания случай полицейските служители са били уведомени, че не може
да се извърши проверка с доказателствен анализатор, защото той бил даден за проверка. При
това положение и с оглед необходимостта да изпълнят своите задължения е без значение, че
е бил наличен друг доказателствен анализатор – обстоятелство, за което те не са бил
уведомени. В тази ситуация за тях не е съществувала друга възможност освен да отведат
водача в медицинско заведение.
Като съобразява изложеното дотук, САС намира, че не са налице основания за
споделяне на тезата на защитата за нарушаване на реда в наредбата в коментирания аспект.
Въпреки последното обаче, основателно е оплакването, че обективната истина по
делото е останала неустановена поради следното:
Фактическата обстановка, приета от въззивния съд, споделил констатациите на
първоинстанционния, по същество е приключила с констатацията, че техническият уред е
отчел концентрацията на алкохол в издишания от подсъдимия въздух, след което обаче
решаващите органи практически са приравнили тази концентрация на концентрацията на
алхохол в кръвта на водача, позовавайки се на реда за установяване, предвиден в Наредба №
1.
Апелативният съд не се съгласява с подобен извод, защото счита, че предметът
на доказване е по-широк от възприетия от двете съдилища. Нормата на чл. 343 б, ал. 1 НК
изисква за съставомерността на деянието по този текст несъмнено да се установи, че
концентрацията на алкохол, надвишаваща 1,2 промила, е в кръвта на дееца, а не в
издишания от него въздух.
Съдилищата са се позовали на разпоредбата чл. 6, ал. 9 от наредбата и са приели,
че отказът на осъдения да даде кръв има за последица установяването на алкохолната
концентрация в кръвта въз основа на показанията на техническото средство. От съдебната
практика обаче е известно, че клиничната токсикология извежда, че отношението между
двата вида изследване (посредством прибор за измерване на алкохолната концентрация в
5
издишания въздух и чрез лабораторен анализ на кръвта) води до установяването на
резултати, които не сочат на тъждественост. Нормата на чл. 6, ал. 9 от наредбата не създава
сигурност в извода, че концентрацията на алкохол в кръвта във всички случаи съвпада с
установената в издишания въздух такава. Ето защо и по аргумент от чл. 303, ал. 1 и ал. 2
НПК следва да се приеме, че чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 регламентира предположение, което
никога не може да представлява обективен елемент от фактическия състав на
престъплението и основание за ангажиране на наказателна отговорност. Наказателният
закон изисква установяване не просто на употреба на алкохол от водача, а концентрация на
алкохол в кръвта му, която несъмнено да надвишава посочените в разпоредбата на чл. 343б
НК промили. Доказателственият анализатор е средство за измерване, което не само
анализира алкохола в дъха, но и автоматично преизчислява стойностите на алкохолна
концентрация в кръвта. Видно от отразените метрологичните характеристики на уреда,
обхватът му на измерване включва, освен концентрация на алкохол в издишания въздух (от
0.00 mg/L до 3,00 mg/L), концентрация на алкохол в кръвта от 0.00 промила до 6.00 промила.
Медицинското изследване на кръвта с помощта на специфични методи (на Видмарк и/или
газхроматографски метод) също установява несъмнено концентрацията на алкохол в кръвта.
Това са двата способа, посредством които може да се приеме за надлежно установено
обстоятелството, включено в обективния състав на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК
Според принципното схващане на този състав, последиците от отказа на водача
да даде кръв за изследване не могат да обосноват презюмирането, че концентрацията на
алкохол в издишания въздух, установена посредством прибора за измерване е равна на
концентрацията на алкохол в кръвта на водача. Нормата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 не
може разшири обхвата на диспозицията на чл. 343б, ал. 1 НК и да предвиди, че показанията
на годния технически прибор и установената чрез него концентрация на алкохол в
издишания въздух от водача са несъмнено равни на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Коментираното обстоятелство е принципно изяснимо с назначаването на
токсикологична експертиза, която, въз основа на научнообосновани и доказани методи,
отчитайки и спецификите и техническите характеристики на конкретното техническо
измервателно средство, може да отговори на въпроса на колко минимално установими
промили в кръвта съответства измерената в издишания въздух алкохолна концентрация. При
възможен диапазон на алкохолна концентрация в кръвта на дееца, релевантно за възникване
на наказателната отговорност е минималното й ниво, защото то е безусловно сигурното.
В разглеждания случай обаче първостепенният съд не е назначил такава
експертиза, а въззивният, също действащ като съд по фактите, на свой ред е пропуснал да
стори това. Така е останало неизяснено обстоятелството, което е решаващо за
доказателствения предмет и за ангажирането на наказателната отговорност на дееца - с
каква концентрация на алкохол в кръвта е управлявал осъденият А.. Той е осъден на базата
на предположението, че концентрацията на алкохол в издишания въздух била равна на тази
в кръвта.
Не са налице основания за оправдаването на осъдения, както се претендира от
6
защитата. Така е, защото произнасянето по съществото на обвинението е допустимо само
когато обективната истина по делото е била изяснена, а в случая това не е било сторено.
Делото следва да се възобнови като се отмени решението на въззивния съд
поради допускането на съществено и отстранимо процесуално нарушение, довело до
ограничаване на процесуалните права на осъдения. При новото разглеждане на делото от
въззивния съд следва да се изясни несъмнено решаващото за делото обстоятелство.
В обобщение на всички тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК
Софийски апелативен съд намира, че е налице основание за възобновяване, поради което
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването Решение № 260023 от 12.5.2022 г. на
Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХII въззивен състав по в.н.о.х.д № 996/21 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд от
стадия на съдебното заседание.
Решението е окончателно.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се
изпратят съобщения на САП, на осъдения Б.А. и на защитниците му адвокат В. и адвокат
С..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7