Решение по дело №51/2023 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 384

 

23.05.2023 г., гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                           

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ива Байнова 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:     Росица Чиркалева

                                                                           Петър Вунов

 

секретар: Светла Иванова

прокурор: Атанас Палхутев

като разгледа докладваното от съдия Петър Вунов АНД(К) № 51 по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Х.М.М., чрез адв. Х.Ч. ***, против Решение № 344/24.11.2022 г., постановено по АНД № 911 по описа за 2022 година на Районен съд - Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-1253-000886 от 01.06.2022 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с процесуалния и материалния закон. Поддържа се, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установявало по безспорен начин извършено нарушение, а при разглеждането му от първоинстанционния съд били допуснати съществени процесуални нарушения. Най-напред се твърди, че НП било издадено при неспазена процедура при използване на АТСС, доколкото не бил приет като писмено доказателство протокол за използване на АТСС ARH CAM S1 - № 1174, каквото било изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредбата. На второ място, въззивната инстанция не събрала доказателства относно длъжността и компетентността както на актосъставителя, така и на наказващия орган, а в обжалваното решение не били изложени мотиви за това. Счита се и че изводите на районния съд за спазване на давностния срок за съставяне на АУАН били неправилни.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 344/24.11.2022 г., постановено по АНД № 911 по описа за 2022 година на Районен съд – Хасково, и да се постанови друго, с което да се отмени изцяло НП.

Ответникът по касационната жалба - Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно да бъде потвърдено.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

С Решение № 344/24.11.2022 г. по АНД № 911/2022 г. Районен съд – Хасково е потвърдил НП № 22-1253-000886 от 01.06.2022 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Х.М. са наложено административни наказания - „Глоба” в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

За да потвърди процесното НП, районният съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) не били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, като относно спазването на предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове е изложил подробни мотиви, позовавайки се и на практиката на Административен съд - Хасково, според която тримесечният срок в конкретната хипотеза тече от датата, на която е подадена декларация от собственика автомобила, че е бил негов водач при осъществяване на процесното управление. НП пък било издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаряло на изискванията на чл. 57 от с.з. По отношение извършването на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и неговото авторство е посочено, че били установени по категоричен начин от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Съображенията за  това са следните:

По делото не се спори, а и е установено от събраните по него доказателства, че на 17.07.2021 г., в 12:08 часа, в гр. Х., по бул. „Г. С. Р.“ до завод „М.“, в посока центъра на гр. Хасково, Х.М. е управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туран” с регистрационен номер СН****3АХ, със скорост от 106 км/ч, при ограничение за населено място 50 км/ч, като това е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743c7.

Вън от съмнение е, че то представлява мобилен уред за контрол на правилата за движение по пътищата по смисъла на § 6, т. 65, б. „б“ от ДР на ЗДвП, като това обстоятелство не се оспорва от страните, служебно известно е от практиката на Районен съд – Хасково и на Административен съд – Хасково по този вид дела (напр. Решение № 25 от 8.02.2022 г. по а. н. д. № 16/2022 г. на на РС – Хасково, Решение № 320 от 17.05.2022 г. по к. а. н. д. № 184/2022 г. на АдмС – Хасково и др.), а и се установява при извършена справка в електронната страницата на Българския институт по метрология (БИМ).

На основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба). Съгласно чл. 4 от Наредбата за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на БИМ. Преди пускане в експлоатация АТСС преминават първоначална проверка, а след изтичане срока й преминават последваща проверка от БИМ или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В чл. 10 от Наредбата пък е предвидено, че за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък, а когато е временно разположено на участък, протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

По делото пред районния съд не са ангажирани никакви доказателства за спазването на тези императивни нормативни изисквания от контролните органи, като такива не се съдържат в изпратената му от тях преписка. При това положение няма как да се направи обоснован извод, че процесното нарушението е било установено с годно и технически изправно средство за измерване, а оттам и че административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател е била законосъобразно ангажирана по предвидения ред.

На следващо място, въззивната инстанция не е събрала и доказателства относно заеманите длъжности от издателя на НП и от актосъставителя на АУАН, поради което не е обосновано в необходимата степен заключението й, че те са били издадени/съставени от компетентни органи. Това е така, защото тези обстоятелства също са спорни, а към преписката е приложена само Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени единствено длъжностните лица от МВР за издаване на НП и за съставяне на АУАН по ЗДвП, поради което в случая липсват данни за персоналната компетентност на посочените в процесните НП и АУАН лица.

Вярно е, че възраженията за неспазена процедура при използване на процесното АТСС и за липсата на доказателства относно длъжността и компетентността на актосъставителя и на наказващия орган са направени за път в касационната жалба, т.е. пред контролираната инстанция не е имало оспорване по тези въпроси и поради това най-вероятно не са обсъдени в решението й, но те са съществени при проверката за законосъобразност на обжалваното НП. В тази връзка е уместно да се припомни, че в производството по съдебно оспорване на невлязлото в сила НП, районният съд действа като въззивна инстанция. Поради това и по силата на чл. 84 ЗАНН, за неуредените в с.з. въпроси относно разглеждането на жалбата приложение на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), в това число и правилата по Глава ХХІ, а когато те са непълни – тези по Глава ХХ. Ето защо и на основание чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 314, ал. 1 НПК той следва да провери изцяло законосъобразността и правилността на оспореното НП, независимо от релевираните от страните пороци, като по арг. от чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 317, във вр. с чл. 107, ал. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК е длъжен да събира доказателства във връзка с „административното обвинение” и служебно, за да се осигури разкриването на обективната истина, а решението му трябва да бъде взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

В случая въззивният инстанция не е изпълнила горепосочените си задължения, като пропускът й представлява съществено нарушение на цитираните процесуални правила от НПК. Следователно, налице е  касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, налагащо отмяна на постановеното от нея решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Хасково с указания да събере доказателства относно това дали използваното АТСС ARH CAM S1 № 11743c7 е било одобрено и е преминало през съответните проверки, относно наличието и надлежното попълване на протокол по чл. 10 от Наредбата, както и относно заеманите длъжности от издателя на НП и от актосъставителя на АУАН, след което в мотивите си да ги обсъди наред с останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображенията си по съществото на правния спор.

Във връзка с последното оплакване на касационния жалбоподател и само за пълнота на изложението настоящият съдебен състав следва да посочи, че изцяло споделя доводите в оспореното решение относно спазването на предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове, поради което не е необходимо да ги преповтаря, а  препраща към тях.

При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН районният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Административен съд - Хасково.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът  

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 344/24.11.2022 г., постановено по АНД № 911 по описа за 2022 година на Районен съд - Хасково.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Хасково при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                              Членове: 1.

 

 

                                                                                       2.