Р Е
Ш Е Н
И Е №53
гр.В** 10.07.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС,гражданска колегия в
открито
заседание на единадесети юни две хиляди деветнадесета година в състав:
Председател: В* В*
Членове: Ан** П*
В*
М*
при секретаря Н* К* като
разгледа докладваното от съдия В* В*въззивно гражданско дело №165 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от адвокат П*Т* в качеството
му на особен представител на Д.Т.П. против решение №12/18.02.19г. по гр.д.№189/19г. на КРС.Подържа се в жалбата,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради
това,че жалбоподателят не е
бил уведомен за цедирането
на задължението от «И**А**М**»АД на ответника по делото.Поради
това се иска обжалваното
решение да бъде отменено.
От страна на
ответника е постъпил отговор,в който
се оспорва подадената жалба.
По допустимостта
на жалбата
ВОС намира жалбата за допустима, тъй
като е подадена в срока по чл.259 от ГПК
и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.
По съществото на спора
ВОС като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и съобрази
законовите разпоредби, приема за установено следното: Гр.д.№189/18г. На КРС е образувано по искова молба от „А* за к* на п*
з*” ООД, с ЕИК *** против Д.Т.П. с ЕГН: **********, с адрес: ***, за
установяване, че ответника дължи сумата от 550.81 лева, главница по договор за
паричен заем № 2737439 от 30.01.2017 г., сключен от длъжника с „И*А** М**” АД, с
26.17 лева договорна лихва върху
главницата, считано от 09.02.2017 г до 10.08.2017 г., с
327.24 лева неустойка за
неизпълнение, с 28.25 лева законна лихва от 11.08.2017 г. до 31.01.2018
г., и законната лихва от
07.02.2018 г до окончателното издължаване.Изложено е, че за вземанията е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№36 от 2018г. на КРС, която не е
връчена на ответника.От фактическа страна КРС е установил,че между „И*А* М*” АД
и ответника е сключен договор за паричен заем № 2737439 от 30.01.2017 г., по
силата на който дружеството е предоставило на ответника сумата от 1100.00 лева,
като ответника се е задължил да върне сумата на 27 седмични вноски, заедно с
лихва от 122.29 лева, или общо 1222.29 лева, разпределена на вноски, като
размера на всяка вноска от главницата и лихвата е по 45.27 лева. Срока на
връщане на заема е 10.08.2017г. В договора страните са уговорили, че в
тридневен срок от усвояване на сумата ответника да предостави на заемодателя
обезпечение банкова гаранция или поръчители. При неизпълнение на това условия заемателя дължи неустойка в размер на 736.29 лева, която ще
се заплаща разсрочено с месечните вноски в размер на 27.27 лева. Ответника не е
представил обезпечение и заемодателя е начислил неустойката към месечната
вноска. Страните по договора са уговорили също, че при забава на плащанията по
всяка погасителна вноска заемателя дължи на
заемодателя законна лихва върху забавената сума за всеки ден на забавата. В
тарифа на заемодателя е предвидена такса от 9 лева за всеки тридесетдневен
период за извънсъдебно събиране на вземанията си по договора за заем, но не
повече от 45 лева.Ответника е извършил плащания като е върнал 1099.36 лева. До
03.05.2017г. е погасявал месечните си вноски, като едни вноски е забавял, а
след това е надвнасял, но са погасявани дължимите до този момент главница и
договорна лихва. След 03.05.2017г е имал дата на вноска 11.05.2017г, но не е
извършвал плащания до 05.10.2017г., когато е платил 50 лева. През този период
на всеки 30 дни му е начислена такса за извънсъдебно събиране на вземането от 9
лева. С вноската на 05.10.2017г от 50 лева е погасена таксата в размер на 36
лева, а от останалите 14 лева е погасена част от договорната лихва. След това
на 10.10.2017г ответника отново е внесъл вноска от 50
лева, с която е погасил още 9 лева от таксата за извънсъдебно събиране на
вземането и последната сума от договорната лихва в размер на 16.46 лева, с
което таксата за извънсъдебно събиране и договорната лихва се изплащат напълно.
С останалата сума от 24.54 лева е погасил законната лихва, която е започнала да
тече от 11.08.2017г. и е в размер на 9.98 лева до 09.10.2017г. С останалата
сума от 14.56 лева е погасена част от неустойката, която до този момент възлиза
на 380.04 лева и от нея след това остават за плащане 365.48 лева. На
17.10.2017г. ответника отново прави плащане от 50 лева, с което погасява част
от законната лихва върху главницата, която е в размер на 1.16 лева за периода
от 10.10.2017 г до 16.10.2017г. От остатъка от 48.84
лева се погасява част от неустойката, която е била 365.48 лева и от нея остават
неплатени 316.64 лева. От тази дата до 31.01.2018г. размера на законната лихва
върху главницата от 598.72 лева възлиза на 17.80 лева.На 31.01.2018г е сключен
договор между „И** А*М**” АД и ищеца за прехвърляне на вземанията на кредитора
по договора му с ответника, по силата на който кредитора е прехвърлил на ищеца
всичките си права по договора за заем. За цесията ответника е уведомен от
ищеца.На 07.02.2018г ищеца е предявил вземанията по договора за заем, като е
подал заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение. Заявлението е
уважено по ч.гр.д. №36/2018г на РС-К** и след като ответника не е намерен и не
му е връчен препис от заповедта, за да подаде възражение, е указано на
заявителя да предяви иск за вземанията си, по който иск е образувано настоящето
производство.От назначената съдебно-счетоводна експертиза е установено
извършените плащания и кои вземания погасяват, като вещото лице е съобразило
реда за погасяване на плащанията разноски, лихви, неустойки, главница.
Експертизата е извършена компетентно и обективно и съдът я кредитира изцяло.
За да уважи
предявения иск КРС е приел,че по делото е установено, че „И**А** М**” АД и
ответника са сключили договор за заем, по силата на който дружеството е
отпуснало на ответника сумата от 1100.00 лева, срещу задължението за връщане на
тази сума, ведно с лихва за възнаграждение в размер на 122.29 лева в срок до
10.08.2017г. на 27 равни месечни вноски от по 45.27 лева. В договора са
уговорили в тридневен срок от усвояване на заема ответника заемател
да представи обезпечение, в противен случай дължи неустойка в размер на 736.29
лева, платима също на равни месечни вноски в размер на 27.27 лева всяка.
Установи се също, че ответника не е изпълнил задължението си да представи в
срок обезпечението, поради което възниква задължение за плащане на неустойка в
размер на 736.29 лева. В чл.8 от договора ответника се е задължил при изпадане
в забава след крайния срок за плащане на заема да дължи законна лихва върху
непогасената главница.На основание чл.10а от Закона за потребителския кредит
кредиторът може да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, извън
управление и усвояване на кредит. В настоящия случай в договора за заем е
уговорено, че заемодателят има право на такси за извънсъдебно събиране на
вземания, която според тарифата на заемодателя е в размер на 9 лева за всяко просрочие на вноска от 30 дни, но не повече от 45
лева.Доказано е, че ответника е върнал договорната лихва и таксата за
извънсъдебно събиране на вземанията, но не е върнал изцяло отпуснатия му заем,
уговорената неустойка и законна лихва, от които са останали дължими следните
суми: главницата в размер на 598.72 лева, неустойка в размер на 316.64 лева и
законна лихва върху главницата за периода от 11.08.2017г до 31.01.2018г. в
размер на 17.80 лева.КРС е приел,че искът е изцяло основателен за сумата от 550.81
лева главница и частично основателен за 316.64 лева неустойка и 17.80 лева
законна лихва.
ВОС счита,че обжалваното решение е валидно и
допустимо,а по същество е законосъобразно,поради което следва да бъде
потвърдено.ВОС споделя изцяло съображението на ВРС в мотивите на обжалваното
решение,поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК. Подържа се в жалбата,че
обжалваното решение е незаконосъобразно,поради
това,че жалбоподателят не е
бил уведомен за цедирането
на задължението от «И**А**М**»АД на ответника по делото.Съдът
счита,че възражението е неоснователно.С предявяването на
иска ищеца по делото-настоящ ответник по жалбата е представил препис от
договора за цесия и уведомлението
до ответника /лист 6 от делото
на КРС/,които следва да се връчат на настоящия жалбоподател.В настоящия
случай поради ненамирането
на ответника на адреса представения
препис не му е връчен. Съдът счита,че с връчването на преписите от исковата молба и уведомлението до ответника на
назначения процесуален представител
на ответника,последния е уведомен
за сключената цесия.
С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното
Съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава решение №12/18.02.19г. по гр.д.№189/19г. на КРС.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1.
2.