РЕШЕНИЕ
№ 13834
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110118394 по описа за 2023 година
ЮЛ е предявило срещу А. И. Ю. и Г. Д. Ю. с искане спрямо ответниците
да бъде признато за установено, че същите дължат на ищеца следните суми:
265.54 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот,
находящ се в /административен адрес/. № *******, ведно със законна лихва от
20.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия размер на 28.55 лв. за периода от 01.10.2020 г. до 25.08.2022
г., сумата от 33.58 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 20.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 6.22 лв. за периода от
01.10.2019 г. до 25.08.2022 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 50927/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, при следните
квоти, както следва:
- А. И. Ю. -1/2 от общото задължение, а именно сумата от 132.77 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/. № *******, ведно със законна лихва от 20.09.2022 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 14.27 лв. за периода от 01.10.2020 г. до 25.08.2022 г., сумата
от 16.79 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 20.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 3.11 лв. за периода от
01.10.2019 г. до 25.08.2022 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 50927/2022 г. по описа на СРС, 39 състав;
- Г. Д. Ю. – ½ от общото задължение, а именно сумата от 132.77 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/. № *******, ведно със законна лихва от 20.09.2022 г.
1
до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 14.27 лв. за периода от 01.10.2020 г. до 25.08.2022 г., сумата
от 16.79 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 20.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 3.11 лв. за периода от
01.10.2019 г. до 25.08.2022 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 50927/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. И. Ю. е депозирала отговор
на исковата молба. Оспорва наличието на облигационно правоотношение,
като сочи, че другият ответник – Г. Д. Ю., е лице със запазено право на
ползване. Поддържа, че процесното вземане е единствено по перо сградна
инсталация, като дължимото за БГВ е заплатено, за което прилага
доказателства. Оспорва дължимостта и на суми по перо сградна инсталация,
като са изрязани тръбите и е технически невъзможно да се доставя топлинна
енергия, в т.ч. за сградна инсталация. Навежда доводи за липса на реална
доставка на топлинна енергия и оспорва начина й на изчисление чрез формула
за презумирано начисляване. Оспорва претенциите за цена на услуга дялово
разпределение и мораторни лихви. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на
исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. Д. Ю. е депозирала отговор на
исковата молба. Оспорва наличието на облигационно правоотношение.
Поддържа, че процесното вземане е единствено по перо сградна инсталация,
като дължимото за БГВ е заплатено, за което прилага доказателства. Оспорва
дължимостта и на суми по перо сградна инсталация, като са изрязани тръбите
и е технически невъзможно да се доставя топлинна енергия, в т.ч. за сградна
инсталация. Сочи, че по НОХД № 731/2011г. по описа на 11 състав, СРС, е
постановена влязла в сила присъда срещу домоуправителя на етажната
собственост за унищожаване на сградната инсталация. Навежда доводи за
липса на реална доставка на топлинна енергия и оспорва начина й на
изчисление чрез формула за презумирано начисляване. Оспорва претенциите
за цена на услуга дялово разпределение и мораторни лихви. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ не изразява становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
2
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор № 113 от 29.10.2002 г., сключен между
ЮЛ и етажната собственост с адрес /административен адрес/ , съгласно който
е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 44 от 02.04.2009 г., том I, рег. № 3023, дело 37/2009 г. се
установява, че Г. Д. Ю. и И.н Маринов Юруков продават на дъщеря си А. И.
Ю. следния свой собствен недвижим имот, а именно ап. № 54, находящ се в
/административен адрес/. В нотариалния акт е посочено, че Г. Д. Ю. си
запазвала безвъзмездно правото на ползване върху ½ идеална част от
недвижимия имот докато е жИ.. В общия случай потребител и съответно - за
страна по процесното облигационно правоотношение би се считал вещният
ползвател на топлоснабдения имот, тъй като собственикът притежава
единствено „голата собственост“ на имота, тъй като е бил лишен от
възможността да го ползва. В тази връзка следва да се отбележи, че за
собственика и ползвателя въз основа на вещно право на ползване не е
предвидена солидарна отговорност, нито по силата на закона, нито по силата
на сключен между тях и ищеца договор, включително Общите условия към
него, поради което и разпоредбата на чл. 122 ЗЗД в случая е неприложима.
Като при тази конкуренция на вещни права превес има правото на ползване
върху имота, а не голата собственост, за потребител на топлинна енергия през
исковия период следва да се счита вещните ползватели, а не „голият
собственик“, лишен от правото да ползва имота, поради учредяването на
такова ограничено вещно право на други лица. В настоящият случай обаче
видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
3
имот № 44 от 02.04.2009 г., том I, рег. № 3023, дело 37/2009 г. се установява, че
ответникът Г. Д. Ю. има право да ползва единствено ½ ид. ч. от имота. С оглед
на горното се установява, че собственикът на имота А. И. Ю. не е била лишена
вследствие на учреденото право на ползване от възможността да ползват
целия процесния имот, поради което същата е има качеството на потребител
на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ по отношение именно на
½ ид. ч., която е предмет на учреденото право на ползване, а вещният
ползвател в лицето на ответника Г. Д. Ю. се явяват страна в облигационното
правоотношение с ищеца по отношение на другата ½ ид. ч. от имота.
От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са
ответниците по силата правото на собственост и на учредено право на
ползване. Ответницата А. И. Ю. следва да отговаря за задължения свързани с
процесния имот съобразно идеалните части върху които няма учредено вещно
право на ползване, а именно ½, а ответницата Г. Д. Ю. следва да отговаря до
размер на идеалните части върху, които има учредено право на ползване – ½.
По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо
изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички
потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между
топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на
гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на ответниците за
липсата на облигационна връзка.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния
период 6 броя отоплителни тела в имота на ответниците са били демонтирани
и нямало начислена ТЕ за отопление на имот. През процесния периода ТЕ за
отопление на отдадената сградна инсталация е изчислена на база пълна
отопляема кубатура 197 куб. м. Вещото лице е посочило, че през процесния
период в имота е имало два броя водомери за топла вода, които били отчетени
на 11.06.2020 г. и 22.05.2021 г. с подпис на потребител. Съгласно заключение
изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба
№ Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че общия размер на
дължимите суми за топлинна енергия за исковия период възлизат на 845.76 лв.
Съгласно заключението топломера бил преминал метрологична проверка през
2 години, като през процесния период топломера не бил сменян и при
проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че са били извършени частични плащания на
09.09.2020 г. на сума в размер на 291 лв. и на 10.11.2021 г., на сума в размер на
305.22 лв. Съгласно заключението с плащането на 09.09.2020 г. била погасена
изцяло главница в размер на 291 лв. а с плащането на 10.11.2021 г. била
погасена главница в размер на 289.27 лв. и лихва в размер на 15.95 лв.Вещото
лице посочва, че размерът на сумите за дялово разпределение за процесния
период възлиза на сумата от 33.58 лв. Съгласно експертизата счетоводството
на ищеца по отношение на абонатен № ******* за процесния период било
водено редовно при спазване на изискванията за хронологична
последователност и документална обоснованост.
Като свидетел по делото е разпитван Ю.Л. Съгласно показанията на
свидетеля се установява, че същият бил изрязал през септември 2008 г.
4
тръбите в неговия апартамент, като това били 7 от общо от 12 вертикални
щранга на всички апартаменти, а през 1999 г. били откачили и другата част на
сградната инсталация, която била в общите части с протокол. Посочва, че
инсталация съществувала само в едностайните апартаменти с по 3 вертикала и
в двустайните са с 2 вертикали, всичко друго било изрязано и не работило, за
което му било образувано наказателно производство. Посочва, че неговият
апартамент бил № 42, по средата, а апартаментът на ответниците, се намирал
над неговия апартамент и нямало как да достига до него топлоенергия, както
и на всички други апартаменти над него, и на тези които са точно под неговия
по вертикала. Посочва, че системата не била възстановявана и след 2009 г. не
било възможно по никакъв начин да достига отопление до апартамента на Г.
Ю..
При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени
доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата
СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответниците в
процесния имот е доставяна топлинна енергия за БГВ на същите в сградата
етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна
сметка. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза,
тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви
обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за
потребената в имота на ответниците топлинна енергия за БГВ не са
единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни
документи, а са събрани и други доказателства, в това число и от
представените от третото лице помагач документи. Ето защо съдът счита, че
по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от
ответниците топлоенергия за БГВ в определеното количество. Настоящият
състав намира, че ищеца не установи в условията на пълно и главно доказване
дължимостта на сумите за топлинна енергия за отдадена сградна инсталация.
Действително по делото не са представени доказателства, а и не се твърди,
етажната собственост да е взела решение по предвидения ред за прекратяване
на топлоснабдяването, поради което и в сградата се ползва ТЕ, отдадена от
сградна инсталация. В същото време обаче от показанията на свидетеля Ленев
се установява, че същият от м. септември 2008 г. бил отрязал тръбите в
неговият апартамент № 42, който се намирал точно под апартамента на
ответниците, с оглед на което до тях нямало как да достигне топлоенергия за
отопление, като системата не била възстановена. Показанията на свидетеля се
потвърждават и от представените писмени доказателства към отговора на
исковата молба на Г. Ю.. В случая доколкото по делото се установи, че до
процесния имот обективно не може да достигне топлинна енергия за
отопление, поради което не може и да се ползва топлинна енергия отдадена от
сградната инсталация, което се дължи на причина, която не може да бъде
вменена във вина конкретно на двамата ответници, а на трети лица, то
претенцията за топлинна енергия за сградна инсталация се явява
неоснователна. Предвид изложеното съдът намира, че дължима се явява
единствено главница за топлинна енергия за БГВ за процесния период, като
общия размер на дължимата за целия процесен имот съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза възлиза на сумата от 599.85 лв.
От представеното платежно нареждане от 10.11.2021 г. се установява, че
по сметка на ищеца от името на Г. Ю. е преведена сумата от 305.22 лв. с
основание БГВ аб. *******, изравнителна сметка от 03.09.2021 г., за периода
от 01.05.2020 г. до 01.05.2021 г. Представено е и платежно нареждане от
09.09.2020 г., от което е видно, че по сметка на ищеца от името на Г. Ю. е
преведена сумата от 291 лв. с основание БГВ аб. *******, изравнителна
5
сметка от 04.08.2020 г., за периода от 01.05.2019 г. до 01.05.2020 г. В случая
ответникът се е възползвал от разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
има към ищеца няколко еднородни задължения и изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, е заявил кои от тях погасява, а именно
задълженията за топлинна енергия за БГВ за процесния период 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., поради което така извършените плащания следва да се
отнесат именно към този период и за задължения за топлинна енергия за БГВ,
а не както неправилно са били отнесени от ищеца, в който смисъл е и
заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза. С оглед на
гореизложеното настоящият състав намира, че е била погасена чрез плащане
топлинна енергия за БГВ на стойност 596.22 лв., като дължима остава сума в
размер на 3.63 лв. В случая всеки един от ответниците следва да отговаря за
по ½ част от задълженията или дължимата сума от всеки един от двамата
ответници е 1.81 лв., в който размер предявените искове следва да се уважат, а
в останала част до пълния претендиран размер следва да се отхвърлят.
След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че
клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради
което не е необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 0.70 лв. изчислена по реда на
чл. 162 от ГПК, а за разликата до пълния претендиран размер от 28.55 лв.
искът да бъдат отхвърлен. Ответникът А. И. Ю. следва да отговора за сумата
от 0.35 лв., а ответникът Г. Д. Ю. следва да отговора за сумата от 0.35 лв.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача
сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена
за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
6
сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна
цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на ЮЛ, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на
услугата „дялово разпределени“, извършвана от избрания от тях търговец. В
случая, доколкото от приетата по делото съдено-счетоводна експертиза се
установява, че стойността на услугата за дялово разпределение възлиза на
33.58 лв., то претенцията се явява основателна по отношение на всеки един от
ответниците за сумата от по 16.79 лв. Действително след като ответниците не
е изпълнили точно в темпорално отношение своята насрещна парична
престация биха изпаднала в забава и ще се дължат обезщетение в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата
за дялово разпределение. За цената за заплащане на лихвата за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправени и
получена покана от ответниците за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което претенцията за
лихва в общ размер на 6.22 лв. се явява неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия
следва да бъде разгледано и възражението на ответниците за погасяване на
задълженията по давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения
на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от
Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. Следователно еднаквостта или различието
на размера на задължението за плащане нямат отношение към
характеристиката му като периодично, като единствено е необходимо той да е
предварително определен или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
7
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ЮЛ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия.
В случая искът с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита за
предявен на 20.09.2022 г. и при прилагане на изложените по-горе принципи
част от задълженията за процесния, а именно за периода от м.05.2019 г. до
м.07.2019 г. биха били погасени по давност. В същото време настоящият
състав съобрази извършеното плащане осъществено с платежно нареждане от
09.09.2020 г., в което е посочено, че се плаща по конкретна фактури с изрично
посочване на периода, по които се плаща, а именно от 01.05.2019 г. до
01.05.2020 г., поради което доколкото имаме плащане към кредитор с
посочване на конкретна фактура, по която се плаща с посочен определен
размер на задължението, както и посочен целия период на задължението, то
плащането представлява признание по смисъла на чл. 116, бук. „а“ ЗЗД за
пълния размер на дълга. Което признание е прекъснало давността, поради
което нямаме погасени по давност задължения за топлинна енергия за БГВ,
като няма погасени по давност и задължения за лихва за забава.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г. на стойност 1.60 лв.,
изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като общия размер на непогасените по
давност суми възлиза на 31.98 лв., за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.,
като всеки един от ответниците дължи сумата от по 15.99 лв.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
ищецът претендира сумите от 25 лв. държавна такса в исковото производство,
100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство определено
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 600 лв. депозити за вещи лица, 25 лв.
платена държавна такса в заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. С оглед частичната
основателност на исковите претенции на ищецът следва да му бъде присъдена
сумата в размер на 86.97 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38,
ал. 2 от ЗА с оглед на частичната неоснователност на исковата претенция
процесуалния представител на ответницата Г. Ю. следва да се присъди сумата
в размер на сумата от 356.51 лв. адвокатско възнаграждение, а на
процесуалния представител на ответницата Адрияна Ю. на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да се присъди сумата от 356.51
лв.
8
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление /административен адрес/ срещу
Г. Д. Ю., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез
адв. Р. Д. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Г. Д. Ю. дължи на ЮЛ сумата от 1.81 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/. № *******, ведно със законна лихва от 20.09.2022 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 0.70 лв. за периода от 01.10.2020 г. до 25.08.2022 г., сумата
от 15.99 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 20.09.2022г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 1.81 лв., до
пълния претендиран размер от 132.77 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 20.09.2022 г., до окончателното
изплащане, иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 0.70 лв.,
до пълния претендиран размер от 14.27 лв., иска за дялово разпределение за
сумата над уважения размер от 15.99 лв., до пълния претендиран размер от
16.79 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
- 20.09.2022 г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.08.2019
г. до 31.08.2019 г., както и иска за сумата от 3.11 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г.
до 25.08.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление /административен адрес/ срещу
А. И. Ю., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез
адв. Р. А. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че А. И. Ю. дължи на ЮЛ сумата от 1.81 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/. № *******, ведно със законна лихва от 20.09.2022 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 0.70 лв. за периода от 01.10.2020 г. до 25.08.2022 г., сумата
от 15.99 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 20.09.2022г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за топлинна енергия за сумата над уважения размер от 1.81 лв., до
пълния претендиран размер от 132.77 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 20.09.2022 г., до окончателното
изплащане, иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 0.70 лв.,
до пълния претендиран размер от 14.27 лв., иска за дялово разпределение за
сумата над уважения размер от 15.99 лв., до пълния претендиран размер от
16.79 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
- 20.09.2022 г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.08.2019
г. до 31.08.2019 г., както и иска за сумата от 3.11 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г.
9
до 25.08.2022 г.
ОСЪЖДА Г. Д. Ю., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. Р. Д., и А. И. Ю., ЕГН **********, със
съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. Р. А., да заплатят на ЮЛ,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление /административен
адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 86.97 лв.
разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на адв. Р. Ц. А., САК сл. № **********
със съдебен адрес /административен адрес/, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 356.51 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответницата А. И. Ю.
пред СРС в исковото производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на адв. Р. Л. Д., САК сл. № **********
със съдебен адрес /административен адрес/, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 356.51 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответницата Г. Д. Ю.
пред СРС в исковото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10