Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, ……….2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV
„В“
въззивен състав, в
публично заседание на първи февруари през
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА
ЧОЛЕВА
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
при секретаря АЛИНА ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от мл. съдия КОСТАДИНОВ
гр. дело № 7117 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№
1087851 от 14.09.2015 г. на ищците М.С.Л.
и С.С.З. срещу обжалваното първоинстанционно Решение от 15.07.2015 г. на
СРС, ГО, 59 състав по гр.д. № 54 247 по описа за 2012 г., с което е отхвърлен предявеният от
ищците М.С.Л. и С.С.З. срещу ответниците С.Т.В., Е.Т.М., Е.Т.И., Е.В.Б. и В.Б.И. иск за делба с правно основание чл.34, ал.1
от ЗС и чл.69, ал.1 от ЗН на поземлен имот с идентификатор 68134.2048.284,
находящ се в гр.София, кв. С., ул. „********, представляващ дворно място, парцел I-1 от кв.15 по плана на в.з. „С.“ –
Юг, с площ 1364.00 кв.м. при съседи: от две страни път и В.Н.М., съгласно
документ за собственост и представляващ организирана територия, предназначена
за ниско застрояване с площ 1701.00 кв.м. и съседни имоти: имоти с
идентификатори 68134.2048.2120, 68134.2048.283, 68134.2048.285, 68134.2048.2115,
68134.2048.2042 и 68134.2048.2114, съгласно АГКК.
Във въззивната жалба на ищците Л. и З.
са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
първоинстанционно решение. Счита се, че съдът неправилно е приел, че процесният
имот не подлежи на делба на основание чл.38, ал.3 от ЗС, доколкото е прието, че
дворното място по предназначението си представлявало обща част на създадена
хоризонтална етажна собственост от построените в същият имот сгради, които са
индивидуална собственост на отделни физически лица. Заявява се, че етажната
собственост възниквала тогава, когато в една сграда етажи или части от етажи
принадлежат на отделни собственици, но когато върху дворното място са построени
повече от една сграда и всяка принадлежи на отделни собственици и се ползват от
тях самостоятелно, не може да се приеме, че върху дворното място има етажна
собственост за всички собственици на отделните жилища. Излага се, че статутът
на земята, върху която са построени сградите, като обща част или обикновена
съсобственост се определя от възможността дворното място да се раздели на
толкова урегулирани поземлени имота, колкото са и съсобствениците и съответно
притежаваните от тях сгради, като се запазят изискванията за площ и лице за
всеки новообособен УПИ, отстоянията на съществуващото застрояване, достъпът до
улицата и т.н. Излага се, че ако това разделяне е възможно при спазване на
всички изисквания на благоустройственото законодателство, то тогава земята би
останала обикновена съсобственост, независимо от застрояването й със сгради,
които са индивидуална съсобственост на съсобствениците. Релевира се, че
преценката за делбата се извършва въз основа на действащия градоустройствен
статут на дворното място към момента на допускане на делбата. Излага се, че към
исковата молба е представено копие на техническа експертиза и скица – проект за
разделяне на процесният имот от 25.07.2005 г., според които дворното място е
реално поделяем имот на три дяла, като новообразуваните имоти са УПИ I-284 с площ от 584.00 кв.м., УПИ
XIII-284 с достъп чрез тупик
и площ от 488.00 вк.м. и УПИ XIV 0 284 с площ от 488.00 кв.м. и площ на
новопроектирана улица тупик 23.00 кв.м. Предявява се искане за отмяна на
обжалваното първоинстанционно решение и за допускане на делба на процесният
имот между страните.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от
ответниците С.Т.В., Е.Т.М., Е.Т.И. – починала в хода на процеса и с
конституирани правоприемници на основание чл.227 от ГПК ответниците Е.В.Б. и В.Б.И.,
както и от ответниците Е.В.Б. и В.Б.И. отговор не е постъпил и не са заявени
доказателствени искания.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима,
а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Въззивната инстанция
намира постановеното от СРС решение за валидно и допустимо, а по съществото на
спора – за правилно, по следните съображения:
Предявен е от ищците М.С.Л. и С.С.З. иск за делба на недвижим имот с правно основание по
чл.75, ал.2 от ЗН вр. с чл.34, ал.2 от ЗС, като тяхна е доказателствената
тежест да установят при условията на пълно и главно доказване следните
правно-релевантни факти: 1). наличие на възникнала между ищците М.С.Л. и С.С.З. и ответниците С.Т.В., Е.Т.М., Е.В.Б.
и В.Б.И. (в лично качество и като правоприемници на починалата в хода на
процеса Е.Т.И.) съсобственост по отношение на конкретен недвижим
имот; 2). правното основание, въз основа на което се поддържа, че е
възникнала съсобствеността върху конкретния недвижим имот и 3). размера
на квотите в съсобствеността между отделните съсобственици.
В исковата
молба на ищците М.С.Л. и С.С.З. са инвокирани твърдения, че са преки наследници на техният наследодател Е.В.Н., която е съпруга на С.С.З. и
майка на М.С.Л.. Заявено, е че двама от ответниците - С.Т.В. и Е.Т.М. като
синове са наследници на Т.В.Н., а
останалите ответници - Е.Т.И. (съпруга)
и починала в хода на процеса, В. Б.И.
(син) и В.Б.И. (син) са наследници на Б.
В.И.. Заявено е, че всички ищци и ответници имат общ наследодател – В.Н.И.
– М. (техен дядо), а наследодателите на ищците и ответниците, заявени в
исковата молба - Е.В.Н., Т.В.Н. и Б. В.И.
(синове и дъщеря) са преки наследници (низходящи) на общият им наследодател В.Н.И.
– М.. В тази насока, се излага, че приживе, общият наследодател на ищците и
ответниците - В.Н.И. – М. е извършил разпоредителни сделки с идеални части от
недвижим имот спрямо своите преки наследници Е.В.Н., Т.В.Н. и Б. В.И.. Заявено
е, че с нотариален акт за покупко – продажба № 19, том XXX,
дело 5470 от 07.11.1970 г. на I
нотариус при СНС, В.Н.И. – М. продал на сина сиТ.В.Н.200/1364 ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел I-1 от кв.15 по плана на в.з. „С.“ –
Юг, с площ 1364.00 кв.м. при съседи: от три страни улица и Г.Н.М., заедно с построената цяла едноетажна
жилищна построка „а“ със застроена площ от 40.00 кв.м. и състояща се от стая,
кухня, и сервизни помещения, представляваща западната част от къща близнак с
изход към улицата. Излага се, че с нотариален акт за дарение № 12, том VII, дело 585 от 15.10.1973 г. на I нотариус при СНС, В.Н.И.
– М. дарил на сина си Б. В.И. 400/1364 ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел I-1 от кв.15 по плана на в.з. „С.“ –
Юг, с площ 1364.00 кв.м. при съседи: от три страни улица и Г.Н.М., заедно с едноетажна жилищна сграда, представляваща
североизточната част на къща близнак означена с буквата „а“ по скица и състояща
се от стая, кухня, хол и антре с две мазета със застроена площ от 64 вк.м. Релевира
се, че с нотариален акт за дарение №
172, том VII,
дело 1291 от 11.02.1975 г. на I
нотариус при СНС, В.Н.И. – М. дарил на дъщеря си Е.В.Н. 764/1364
ид.ч. от дворно място, съставляващо
парцел I-1
от кв.15 по плана на в.з. „С.“ – Юг, с площ 1364.00 кв.м. при съседи: от три
страни улица и Г.Н.М., заедно с паянтова едноетажна вилна сграда, застроена с
площ от около 30.00 кв.м., състояща се от стая и антре без мазе. Излага се, че
на основание издадено разрешение за строеж № 3157 от 07.04.1982 г. в полза на Е.В.Н.
и съпруга й – ищеца С.С.З., върху дарения имот е построена двуетажна жилищна
сграда със застроена площ от 52.00 кв.м., състояща се от: сутерен – от
противорадиционно укритие, изба, гараж, на първия етаж – от дневна, кухня и
баня с тоалетна, на таванския етаж – от две спални и баня с тоалетна. Излага
се, че с решение от 05.06.1981 г. по гр.д. № 3674/1981 г. на СРС, 31 състав
съсобствениците на дворното място си разпределили ползването на имота,
съобразно разположението на сградите, които са тяхна индивидуална собственост.
Инвокира, се че ищците и ответниците през 2005 г. опитали да направят
доброволна делба на имота, за което наели вещо лице, което да изработи проект
за делба. Заявява се, че страните не постигнали спогодба. Изложените
обстоятелства, породили правен интерес за ищците З. и Л. да предявят настоящият
иск за делба на дворното място парцел I-1
от кв.15 по плана на в.з. „С.“ – Юг, с площ 1364.00 кв.м. при съседи: от три
страни улица и Г.Н.М. при следните квоти – за ищците М.С.Л. и С.С.З. от по
1146/4092 ид.ч.; за ответниците С.Т.З. и Е.Т.М. от по 300/4092 ид.ч. и за
останалите ответници Е.Т.И., В. Б.И. и В.Б.И.
от по 400/4092 ид.ч.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба от ответниците С.Т.В.,
Е.Т.М., Е.Т.И., починала в хода на
производството с правоприемници по чл.227 от ГПК – ответниците В. Б.И. и В.Б.И.,
Е.В.Б. като правоприемник на
починалия в хода на процеса ответник В. Б.И. и В.Б.И., съответно не са релевирани фактически и правни
оспорвания, и не са заявени доказателствени искания.
От събраните по делото доказателства и
от удостоверение за наследници от 04.09.2012 г. се установява, че общият
наследодател на ищците и ответниците (техният дядо) - В.Н.И. – М., починал на
17.04.1987 г. е оставил като наследници пет деца - Е.В.Н. с предишна фамилия З.,
Т.В.Н. и Б. В.И., както иИ.В. Н. иЙ.В. Н..
Приживе общият наследодател на ищците и
ответниците (техният дядо) - В.Н.И. – М. е извършил три разпоредителни сделки
само в полза на три от децата си Е.В.Н. с предишна фамилия З., Т.В.Н. и Б. В.И.
по отношение на дворно място, съставляващо
парцел I-1
от кв.15 по плана на в.з. „С.“ – Юг, с площ 1364.00 кв.м. при съседи: от три
страни улица и Г.Н.М..
От нотариален акт за покупко – продажба № 19, том XXX, дело 5470 от 07.11.1970 г. на I нотариус при СНС, се установява,
че В.Н.И. – М. продал на сина сиТ.В.Н.200/1364 ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел I-1 от кв.15 по плана на в.з. „С.“ –
Юг, с площ 1364.00 кв.м. при съседи: от три страни улица и Г.Н.М., заедно с построената цяла едноетажна
жилищна построка „а“ със застроена площ от 40.00 кв.м. и състояща се от
стая, кухня, и сервизни помещения, представляваща западната част от къща близнак
с изход към улицата.
На основание приложеното по делото
удостоверение за наследници от 04.09.2012 г. наследници на Т. В. Н., починал на
08.03.2009 г., са двама от ответниците, като негови преки низходящи (синове) – С.Т.В. и Е. Т. М..
Съгласно нотариален акт за дарение № 12, том VII, дело 585 от 15.10.1973 г. на I нотариус при СНС, В.Н.И.
– М. дарил на сина си Б. В.И. 400/1364 ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел I-1 от кв.15 по плана на в.з. „С.“ –
Юг, с площ 1364.00 кв.м. при съседи: от три страни улица и Г.Н.М., заедно с едноетажна жилищна сграда, представляваща
североизточната част на къща близнак означена с буквата „а“ по скица и състояща
се от стая, кухня, хол и антре с две мазета със застроена площ от 64 вк.м.
На основание приложеното по делото
удостоверение за наследници от 04.09.2012 г. наследници на Б. В.И., починал на
08.08.2002 г., са трима от ответниците – Е.Т.И. (съпруга) – също починала в
хода на процеса на 14.11.2014 г., на чието място са конституирани на основание
чл.227 от ГПК нейните преки наследници – низходящи, ответниците В. Б.И. и В.Б.И. (техни преки
наследници – низходящи от първа степен – синове). В хода на производството е
починал и ответника В. Б.И. и на негово място е конституирана на основание чл.227
от ГПК дъщеря му Е.В.Б.. Т.е.
ответниците спрямо които иска за делба следва да се счита за предявен са
правоприемниците В.Б.И. и Е.В.Б..
От нотариален акт за дарение № 172, том VII, дело 1291 от 11.02.1975 г. на I нотариус при СНС, е видно, че В.Н.И. – М. дарил на дъщеря си Е.В.Н. 764/1364
ид.ч. от дворно място, съставляващо
парцел I-1
от кв.15 по плана на в.з. „С.“ – Юг, с площ 1364.00 кв.м. при съседи: от три
страни улица и Г.Н.М., заедно с паянтова едноетажна вилна сграда, застроена с
площ от около 30.00 кв.м., състояща се от стая и антре без мазе.
На основание приложеното по делото
удостоверение за наследници от 04.09.2012 г. наследници на Е.В.Н., починала на 22.05.2002г., са двамата ищци – С.С.З. (съпруг)
и М.С.Л. (дъщеря).
От удостоверение от 24.10.1976 г. се установява, че на 24.10.1976 г. е сключен
граждански брак между Е.В.Н. и ищеца С.С.З..
Приложено е разрешение за строеж № 3157
от 07.04.1982 г. в полза на Е.В.Н. и
съпруга й – ищеца С.С.З. за изграждане на двуетажна сграда - жилище в дворното
място с адрес гр.София, съставляващо парцел I-1 от кв.15 по плана на в.з. „С.“ –
Юг.
Съгласно решение от 05.06.1981 г. по
гр.д. № 3674/1981 г. на СРС, 31 състав
между Й.Г.М.и Т. В. Н., Б. В.И. и Е.В.Н. като съсобственици на дворното
място с адрес гр.София, съставляващо парцел I-1 от кв.15 по плана на в.з. „С.“ –
Юг е разпределено ползването на имота, съобразно разположението на сградите,
намиращи в него.
Според заключението на СТЕ, която съдът
кредитира като мотивирана и обоснована, се установява от вещото лице, след
оглед на имота и проверка на събраните по делото доказателства – нотариални
актове и скици, че конкретният недвижим имот, чиято делба е поискана – дворното
място съставляващо парцел I-1
от кв.15 по плана на в.з. „С.“ – Юг е разделен на три части, всяка от които се
ползва от страните по делото, според извършените застроявания в дворното място
в съответните части. Установено е, че в северната част на процесният имот, в
която е разположена жилищната сграда на ищците З. и Л., която не е оградена от
северната и западна страна. В останалата площ от имота, дворното място е
разделено на две оградени, според ползването части. Вещото лице е изложило
заключение, че от направеното кадастрално и регулационно проследяване се
установява, че през годините границите на процесният имот са претърпявали
различни промени, дължащи се на редица причини – липса на ограда, регулационни
изменения, междусъседски изменения и др. На тези изменения се дължали и
различията по площ на имота по нотариални актове и площта на имота по кадастрална
карта. Крайният извод на вещото лице е, че при съпоставяне на различните
кадастрални и регулационни планове в основната си част поземленият имот с
идентификатор по КК 68134.2048.284 е идентичен в основната си част на бивш УПИ I – 1 от кв.15 по стария регулационен
план, описан в представените по делото нотариални актове, като различията са
минимални.
Представените към въззивната жалба на
ищците З. и Л. заключение на СТЕ и проект на скица за делба на имота, на
основание които се твърди, че искът за делба на дворното място е допустим, не
са приети като доказателства по делото от въззивната инстанция с определение от
07.11.2017 г., доколкото не са събрани по реда на ГПК и явяващи се сами по себе
си в нарушение на принципа за непосредственост.
Въззивната инстанция е приела в мотивите на определението си по реда на
чл.267 от ГПК, че частните експертизи не представляват годно доказателствено
средство.
За да постанови обжалваното
първоинстанционно решение, с което предявеният иск за делба на дворното място е
отхвърлен изцяло, първоинстанционният съд е приел, че е възникнала хоризонтална
етажна собственост между ищците и ответниците, като дворното място (земята) се
е превърнало в обща неделима част съгласно чл.38, ал.3 от ЗС, поради което
делба на обща част на посоченото законово основание е недопустима.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло изложеният от първоинстанционният съд
извод за недопустимост на исканата делба на дворното място (земята) по
отношение на съсобствениците му, доколкото същата има предназначението на обща
част, обслужваща отделните сгради, разположени върху това дворно място и на
които сгради съсобствениците на земята са индивидуални техни собственици. По
силата на императивната разпоредба на чл.38, ал.3 от ЗС обща част (дворното
място) е неделима. В тази насока, съдът не споделя изложените във въззивната
жалба на ищците З. и Л. съображения, че поделяемостта на дворното място е
допустима.
Съгласно т.1, б.”д” от ППВС
№2/1982 г., е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има две или
повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и са
изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни съсобственици на
парцела, тъй като парцелът е обща част и съсобствеността върху него е
неразделно свързана с отделните сгради.
Хипотезата на чл.38 ЗС е налице и когато в дворното място са построени няколко жилищни сгради, които принадлежат само на някои от съсобствениците на дворното място. Съгласно решение №87/07.07.2011 г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д. №825/2011 г. и решение №380/15.10.2010 г. по гр.д. №104/2010 г. на ІІ ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, делбата на съсобствен УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на съсобствениците на терена, тъй като в този случай земята е обща част.
В хода на настоящото
производство ищците З. и Л. не доказват със средствата и способите на ГПК
дворното място, чиято делба се иска да има самостоятелно предназначение за
ползване на имота и отделните сгради във възникналата между съсобствениците
хоризонтална етажна собственост. В исковата молба, ищците З. и Л. не въвеждат
дори и твърдения, че дворното място за всяка от съответните сгради има
самостоятелно предназначение за всяка от тях поотделно. Съдът намира, че
дворното място (земята) има предназначението на обща част, която обслужва всички собственици на отделните
сгради, разположени върху нея и на които сгради те са индивидуални (лични)
собственици. Предмета на делба в настоящото производство е само дворното място,
а не на отделна или отделните сгради от дворното място. Съгласно постановено по
чл.290 от ГПК решение № 309 от 18.11.2011 г. на ВКС, по гр.д. № 215/2011 г.
Трето ГО, делбата на дворното място, имащо статут на обща част по смисъла на
чл.38, ал.3 от ЗС е недопустима, тъй като дворното място е обща част само и
единствено по отношение на всички собственици, притежаващи отделните обекти,
построени върху дворното място. Законът в чл.38, ал.2 от ЗС има предвид забрана
за делба на общите части между собствениците на отделните обекти в етажната
собственост, а само когато предмет на делбата е отделен обект в тази етажна
собственост до делба се допуска и приспадащата част от земята. В този смисъл е
и решение № 89 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 588/2012 г. на Първо ГО.
Съдът отчита, че има наличие на пълно
съвпадение между съсобствениците на дворното място и собствениците на отделните
индивидуално построени обекти върху това дворно място. В такъв случай, се
счита, че дворът има предназначението на обща част за построените в него
сгради. Само при евентуално различие между съсобствениците на дворното място и
собствениците на отделните индивидуално построени обекти върху това дворно
място, съдът би имал основание да приеме, че дворното място няма статут на обща
част, в какъвто смисъл е Решение № 481 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр.д. №
979/2009 г. Първо ГО. От друга страна при наличие на хоризонтална или
вертикална етажна собственост, в настоящият случай е налице хоризонтална етажна
собственост, е недопустима делба на дворното място, тъй като то има
предназначението и функцията на обща част за собствениците, притежаващи отделни
жилища в него - в тази насока е решение № 227 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр.д.
№ 316/2010 г. Първо ГО.
Известно е, че съдебната делба е способ
за прекратяване на съществуваща съсобственост върху вещни права и е допустима
винаги, освен ако делбата е несъвместима с 1). естеството на правото или 2). предназначението
на вещта или 3). по разпореждането на закона – в същият смисъл е Решение № 99 от
24.02.2009 г. по гр.д. № 1162/2008 г. на Второ ГО, Решение № 121 от 13.07.2011
г. на ВКС по гр.д. № 1195/2009 г. на Първо ГО.
Въззивният съд отчита, че дворното място
на ищците и ответниците има предназначението на обща вещ, при което делбата му
е недопустима на две основания - с оглед това функционално предназначение на
вещта като обща част и по силата на закона. Независимо, че е налице разделност
на сградите, разположени върху дворното място, не може да има разделност спрямо
дворното място, с оглед статута му на обща част – аргумент от Решение № 152 от
16.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 216/2008 г. на Първо ГО.
Настоящият съдебен състав не
споделя възраженията на ищците от въззивната им жалба, че етажната
собственост би възниквала тогава, когато в една сграда етажи или части от етажи
принадлежат на отделни собственици, но когато върху дворното място са построени
повече от една сграда и всяка принадлежи на отделни собственици и се ползват от
тях самостоятелно, не може да се приеме, че върху дворното място има етажна
собственост за всички собственици на отделните жилища
Етажна собственост възниква
не само, когато различни лица притежават индивидуално право на собственост
върху обособени обекти в една жилищна сграда, но и когато притежават отделни
сгради, застроени в един урегулиран поземлен имот. И в двата случая терена
загубва своята самостоятелност и се превръща в обслужваща обособените обекти,
респ. сгради обща част и съответно делбата му е недопустима, както поради
предназначението му, така и поради повелята на чл.38, ал.3 от ЗС. Именно с
оглед характера на съдебната делба като способ за прекратяване на съществуваща
съсобственост чрез заместването й с индивидуално право на собственост върху
определена част от общите до момента вещи, допустимостта на делбата се
преценява с оглед състоянието на тази съсобственост към момента на предявяване
на иска. Делбата принципно би била допустима, ако съществуват два съсобствени урегулирани недвижими имота, във
всеки от които съществува сграда-индивидуална собственост спрямо всяка от
страните, в какъвто смисъл е решение № 504 от 24.09.1996 г. по гр.д. № 376/1996
г. на ВКС, І г.о.
В настоящия случай, обаче, въззивният
съд не установява наличие на такава хипотеза по делото на база събраните по
делото доказателства, а именно наличие на два съсобствени урегулирани недвижими
имота, във всеки от които съществува сграда-индивидуална собственост спрямо
всяка от страните. Съдът не споделя възраженията и доводите на ищците З. и Л.
от въззивната им жалба, че статутът на земята, върху която са
построени сградите, като обща част или обикновена съсобственост се определя от
възможността дворното място да се раздели на толкова урегулирани поземлени
имота, колкото са и съсобствениците и съответно притежаваните от тях сгради,
като се запазят изискванията за площ и лице за всеки новообособен УПИ,
отстоянията на съществуващото застрояване, достъпът до улицата и т.н. За да
изведат това си твърдение, ищците З. и Л. се позоват на доказателства – частна
експертиза и проект на скица за делба, които не са събрани в условията на
непосредственост по реда и способите на ГПК. Поделяемостта на имота на отделни урегулирани
поземлени имоти не е установена от ищците с надлежни доказателства, събрани по
реда и способите на ГПК, доколкото дворното място се установи, че представлява
само един урегулиран поземлен имот, който от своя страна има статут на обща вещ
за изградените върху него отделни сгради, индивидуална собственост на страните.
При това положение и с оглед изложените
по горе съображения, съдът приема, че не са изпълнени предпоставките на чл.34 от ЗС
за допускане на делба между ицщите и ответниците на дворното място - поземлен
имот с идентификатор 68134.2048.284, находящ се в гр.София, кв. С., ул. „********,
представляващ дворно място, парцел I-1 от кв.15 по плана на в.з. „С.“ –
Юг, с площ 1364.00 кв.м. при съседи: от две страни път и В.Н.М., съгласно
документ за собственост и представляващ организирана територия, предназначена
за ниско застрояване с площ 1701.00 кв.м. и съседни имоти: имоти с
идентификатори 68134.2048.2120, 68134.2048.283, 68134.2048.285,
68134.2048.2115, 68134.2048.2042 и 68134.2048.2114, съгласно АГКК
В този смисъл,
първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на ищците З. и Л. – оставена без
уважение като неоснователна.
По разноските:
За настощата инстанция
разноски не са претендирани от страните, поради което такива не им се следват и
не се присъждат.
На
основание чл.280, ал.3 от ГПК решението на въззивният съд не е окончателно може
да бъде обжалвано пред ВКС.
Водим
от изложеното СГС,
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 15.07.2015 г. на СРС, ГО, 59 състав по гр.д. № 54 247 по описа за 2012
г.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховен Касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.