№ 84
гр. София, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет П.
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева
като разгледа докладваното от Елизабет П. Въззивно гражданско дело №
20211000501024 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.12.2020г, постановено по гр.д. № 2361/2018г СГС , ІГО, 17-ти
състав е признал за установено по иск на Министерство на отбраната със съищец по
чл. 26,ал.4 Държавата, представлявана от МРРБ против Л. И. Б. и И. Б. И., че търговски
помещения с идентификатор 68134.1505.2372.1 и 68134.1505.2372.1.41 в гр. София ,
ползвани като магазини, са частна държавна собственост, предоставени за управление
на МО и е осъдил ответниците да предадат на МО владението на описаните имоти на
осн. чл.108 от ЗС. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно
изхода от спора.
Решението на СГС се обжалва от ответниците Л.Б. и И.И., представлявани от
адв. П. с обща въззивна жалба. Въззивниците поддържат, че решението е необосновано
и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържат, че без
да се оспорва нотариален акт на праводателя на ответниците е прието, че те са
закупили от несобственик, което според въззивниците е недопустимо. Поддържат, че
по делото не се установява правото на собственост на ищеца върху имотите,
поддържат, че представените актове за държавна собственост не пораждат права, а
1
липсват доказателства за правото на собственост на ищеца, както и че представените
актове за държавна собственост не са законосъобразно съставени и имат невярно
съдържание. Поддържат, че са незаконосъобразни и необосновани изводите на съда за
това, че са посочени основанията за съставяне на представените актове за държавна
собственост. Поддържа, че в нарушение на процесуалния закон съдът не е изключил
от доказателствения материал документи, чийто оригинали не са представени, а са
поискани от ответниците. Оспорват изводите на съда, че двата имота са държавни, като
поддържат и възражението си за липса на доказателства за идентичността на имотите,
претендираниза собствени от ищеца и владянни от ответниците. Молят въззивния съд
да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли
предявените искове за защита на право на собственост от Министерството на
отбраната със съищец Държавата, чрез МРРБ.
Ищецът- въззиваем Министерство на отбраната депозира писмен отговор на
въззивната жалба, с който оспорва жалбата като неоснователна.
Въззиваемият Държавата чрез МРРБ не взема становище по въззивната жалба.
В о.с.з. въззивниците се представляват от адв. П., И.И. се явява и лично.
Въззивниците поддържат жалбата си. Молят решението на СГС да бъде отменено, а
предявените искове за собственост- отхвърлени. Поддържат, че ищецът не е установил
основанието на претендираното право на собственост . Поддържат, че представените
актове за държавна собственост също не установяват такова основание. Поддържа, че
на същото основание като ищецът и фирма Алтея също следва да е придобила право на
собственост. Претендират разноски по делото , направени пред двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна Министерство на отбраната оспорва въззивната жалба.
Счита, че решението на СГС е правилно и законосъобразно. Възразява, че правото на
строеж е надлежно отстъпено на МНО, че неправилно въззивниците се позовават на
Указ № 463/1950 за създаване на жилищен фонд към МНО , който се прилага само за
жилищни обекти на военнослужещи и магазините не са обект на регалуция от Указа.
Моли да бъдат съобразени съображенията , изложени в писмения отговор на ИМ.
Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата Държава чрез МРРБ не взема сатновище по съществото на спора.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са и дадените указания от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР
2
№1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не
страда от пороците заявени във въззивната жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
Съгласно представен протокол на СНС № 22 от 26.11.1983г на МНО се
предоставят терени за изграждане на жилищни блокове в ж.к. Дружба-2, пети
микрорайон.
По делото са представени разрешения за строеж №8/1989г и 10 от 26.07.1989 г,
изд. от от ОбНС Искър за построяване на бл.501 в ж.к. Дружба-2 от МНО, под. 38420 .
Видно от представения договор за съвместна дейност от 29.04.1991г , сключен
между МНО , поделение 38420 и КФ Алтея В договорът регламентира дейността на
страните за съвместно изграждане на строителен обект- магазин - в бл.501, ж.к.
Дружба-2, строиетелен номер 1/227б. Обектът е със застроена площ от 235кв.м.Според
договорът КФ Алтея се задължава да преведе посочени суми, а поделение 38420
преотстъпва на фирмата право на строеж за част от магазина. Договорът е подписан от
началник поделение, главен счетоводител и ръководител на КФ Алтея В. Издадена е и
съответна заповед на началник поделение.
Видно от представения АДС № 1521 от 18.09.1995 г е актуван новопостроеният
жилищен блок № 1/227-501, нов 519 в ж.к. Дружба-ІІ ч., включващ жилищна и
търговска част от 6 магазина. Актът е съставен по молба на началника на поделение
18780-София от 17.07.1995 г до ТОА „Искър“, „Държавни имоти“, като писмото е с
изх. № 804/1995г. Към писмото е приложена и строителната документация на сградата.
В АДС № 1521/1995 г посоченото основание за актуване на имота е писмото на МНО
и акт обр. 16 от 13.06.1994 г. Отбелязано е, че имотът е предоставен за оперативно
управление на министерство на отбраната.
Представени са по делото акт образец 16 от 13.06.1994г на ДПК за приемане и
разрешаване ползването на строеж 1/227 в ж.к. Дружба-2, като на поделение 18780 са
предоставени описани обекти- апартаменти и магазини за поддържане и експоатация.
Разрешение за ползване на имота е издадено на 20.06.1994г
Видно от АДС/частна/ № 5494 от 29.08.2005г като частна държавна собственост
е актуван магазин № 2 във вход „А“ със застроена площ от 165.55 кв.м. и 2.104% ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж. Посоченото в него основание за
актуване е чл. 68 от ЗДС - за имотите - държавна собственост, се съставят актове за
държавна собственост , чл. 147, т. 1 от ППЗДС /отм/-актове за държавна собственост се
съставят за всички недвижими имоти и вещни права - собственост на държавата: 1. за
сградите заедно с прилежащия към тях терен, ако е възможно да се определи такъв,
3
намиращи се извън границите на населените места и селищните образувания,
включително сградите, построени в земи от държавния горски фонд и чл. 146 от
ППЗДС /отм/- актовете за недвижимите имоти - държавна собственост, се съставят от
дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“
по образец, утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Отбелязан е съставеният по-рано АДС № 1521/18.09.1995 г.
Видно от писмо от ДА”Архиви” от 28.06.2019г поделения 18870, 38420 и 18780
са структури към МО занимаващи се с военно, капитално строителство и експлоатация
на гарнизонно- жилищната част
По делото е представен НА № 99, н.д. № 92/2000г по описа на нотариус Р. Б. с
район на действие СРС , видно от който Л.Б. е призната за собственик по давностно
владение на търговско помещение, находящо се на партера в жилищна сграда бл.519,
ж.к. Дружба-2, гр. София, със застроена площ от 66 кв.м., състоящо се от две търговски
помещения, три коридора и санитарен възел, при граници: север – улица, изток –
търговски обекти, юг – улица, запад – търговски обекти и стълбище, заедно със
съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата.
Представен е и НА за покупко-продажба на недвижим имот № 86, дело № 778 /
2013г на нотариус И. Д. с район на действие СРС, с който е изповядана сделка на
покупко-продажба , с която Л.Б. е придобила право на собственост от И. К. върху
търговско помещение магазин с идентификатор 68134.1505.2372.1.41, находящ се в гр.
София, ж.к. ***, бл.519 , със застроена площ от 43 кв.м., състоящо се от две търговски
помещения. При съставяне на НА № 86 е представен нотариален акт № 98/26.07.2000
г., том І, рег. № 10205, дело № 91,
Видно от представения НА № 98, н.д. № 91 по описа на Р. Б. –нотариус с район
на действие СРС И. К. е признат за собственик по давност на търговското помещение –
магазин от 43 кв.м., в гр. ***, ж.к. ***, бл. 519.
В о.с.з. на 07.06.2019г са изслушани свидетелитеА. и Б., които установяват, че от
1994г ответниците ползват процесните магазини.
В о.с.з. на 14.10.2021г е изслушано заключение на СТЕ, изготвено от в.л. М.,
съобразно което с АДС № 1521 е актуван за държавен целия новопостроен блок 519,
включително 6 броя магазини, като магазинът владян от ответниците е единият от
магазиите, изграден във вх. А на блока. Магазинът владян от ответниците е идентичен
със западната част от магазина описан в АДС/частна/№ 5494. Тази западна част е със
застроена площ от 109кв.м. Според вещото лице магазинът, владян от ответниците е
идентичен със западната част на магазин 2 от екзекутивната документация на блока.
Според вещото лице имотът, описан в НА № 99 е идентичен със североизточната част
от магазина, владян от ответниците, а имотът описан в НА №86 е идентичен със
4
югозападната част от магазина, владян от ответниците, като този имот не съществува
като самостоятелен обект. Достъпът до този имот се осъществява от североизточната
част от магазина. Вещото лице представя комбинирана скица , на която цветово са
повдигнати магазин №2 съобразно екзекутивите, магазинът , владян от ответниците и
магазините, описани в двата нотариална акта, посочени по-горе.
В о.с.з. ответниците оспорват заключението на вещото лице във втората част,
като поддържат , че вещото лице не е имало задача да изследва магазините намясто.
Останалите доказателства по делото са неотносими към спора предмет на делото
, доколкото касаят жилищния фонд на МНО
При предявен осъдителен иск за защита на право на собственост ищецът носи
тежестта да докаже, че е придобил право на собственост върху спорната вещ на
основание конкретен придобивен способ, че вещта се държи от ответника , а в тежест
на ответника е да установи основание за своята власт върху спорната вещ.
По делото, видно от фактическата обстановка изложена в исковата млоба и от
уточнителната молба се установява, че ищецът МО твърди, че предявява
ревандикационен иск за защита на държавен имот, предоставен му за управление.
Твърди, че държавата е придобила имота след реализирано право на строеж, а МО е
получило ползването и управлението на имота като инвеститор на строителството на
обекта. В исковата молба ищецът поддържа, че ответниците не са собственици на
спорните обекти- магазини- тъй като ответницата Л.Б. не е могла да придобие по
давност държавен имот, както и И. К.- нейн праводател за единия от имотите не може
да се легитимира като собственик на този имот по давност.
В отговора на ИМ ответниците възразяват, че праводателят на ответницата Б. не
е конституиран като ответник, че ищецът не доказва своето право на собственост, като
представените АДС не го легитимират като собственик. Възразява,че правото на
строеж на процесните имоти е отстъпено на КФ Алтея от МО. Оспорва идентичността
на имотите, описани в АДС и владяните от ответника. Поддържа възражение за
придобиване на имотите от ответниците по давност.
По делото се установява, че ищецът МО е предявил иск да брани чужди права-
тези на държавата- върху имоти, които се твърди да са държавни и които са му
предоставени за стопанисване и управление. Според константната практика на
съдилищата по сходни казуси за ищеца е налице интерес и има право да защитава като
процесуален субституент правото на собственост на държавата, без самото МО да
твърди собственически права върху спорния имот, но като поиска осъждането на
ответника да му предаде владението на имотите. Процесуалната му легитимацията се
обосновава на предоставеното му право да стопанисва и управлява държавното
имущество . В този смисъл са решение № 203/2013г по гр.д. № 1758/2013г, решение
№29/2018г по гр.д. № 1865/2017г на ВКС и др.
5
По делото не се спори, че ответниците са съпрузи и че придобиването на право
на собственост върху спорните вещи е настъпило по време на техния брак.
Според задъжителното тълкуване на закона, дадено от ВКС с ТР № 11/2012г на
ОСГК констативният нотариален акт не се ползва с материална доказателствена
стойност, но при негово оспорване тежестта за доказване носи оспорващата страна.
Изключение е предвидено за случаите, когато и оспорващата страна се легитимира с
годен титул за собственост, в който случай всяка от спорещите страни следва да
докаже собствените си права. Изложеното се отнася и до случаите, когато страна се
легитимира с акт за държавна или общинска собственост, който подобно на
констативен нотариален акт, има легитимиращо действие до доказване на противното,
при условие, че удостоверява осъществуването на конкретно придобивно основание. В
този смисъл решение № 15/2016г по гр.д. № 4705/2015г на ІІГО на ВКС и др.
В случая ищецът твърди, че държавата е придобила право на собственост върху
процесния имот вследствие на реализирано право на строеж и това основание, според
настоящия съдебен състав , е удостоверено и в представения АДС № 1521. В графа 3
на АДС е посочено като основание писмо № 804/1995г на МО и това писмо касае
искане за издаване на АДС за жилищен блок с магазини, въз основа на представени
документи- разрешения за строеж, протокол обр.16 и архитектурни планове.
Изложеното, според настоящият ъсдебен състав, еднозначно означава, че искането е за
издаване на АДС въз основа на реализирано право на строеж. Също така съдебният
състав счита, че не е необходимо в АДС, графа 3, да бъде посочено изчерпателно
основанието за издаване на съответния акт. Допустимо е АДС да препраща към други
документи, от които да може да се извлече придобивното основание на държавата.
Препращането следва да е към конкретни документи, както е в случая и според съда е
достатъчно да се приеме, че АДС удостоверява конкретното придобивно основание,
въз основа на което един имот е актуван като държавен.
На следващо място съдът намира, че от представените по делото дказателства
се установява безпротиворечиво фактическото реализиране на придобивното
основание, удостоверено в АДС № 1521. Няма спор, че земята върху която е построен
първоначално процесния жилищен блок, част от който са процесните магазини, е
държавна. Към момента на учредяване на право на строеж- 1989г все още общинската
собственост не е възстановена, а не се твърди и липсват доказателства правото на
строеж да е осъществено върху земя собственост на частен субект. По делото е
установено да е надлежно учредено право на строеж на МНО- поделение 38420 .
Надлежното учредяване на право на строеж към процесния период предполага наличие
на заповед на председателя на ИК на ОНС- чл.15 вр. чл.13 от ЗС/в редакцията
съобразно ДВ бр.38/89г/, за жилищни обекти на МНО- решение на ИК на ОНС,
съгласно чл.9а от Указ 463/1950г. Такива функции по делото има представения
протокол № 22 от 26.11.1983г на ИК на ОНС , подписан от неговия председател, с
6
което следва да се приеме,че изискванията на закона са спазени. Издадени са надлежи
разрешения за строеж от компетентни органи. Изградената сграда е приета от ДПК ,
установено е, че отговаря на стротелните книжа и е разрешето нейното ползване. По
същество следва да се отбележи, че ответниците не оспорват самата процедура по
изграждане на сградата, в която са процесните магазини, доколкото твърдят, че
МО/тогава МНО/ се е разпоредило с част от своите права в полза на КФ Алтея. С оглед
това твърдение следва да се приеме , че ответниците признават, че към предходен
момент МНО е било носител на право на строеж, но се е разпоредила с това свое право
или го е загубило .
По делото не се спори,че процесните два магазина са част от построения блок от
МНО вследствие на отстъпеното право на строеж, а именно част от бл.519 със
строителна номерация Ж1/227-501.
По делото се установява безпротиворечиво, че ответниците владеят процесните
два магазина.
От излушаната СТЕ пред настоящата съдебна инстанция се установява
идентичността между описания в АДС и представената по делото строителна
документация магазин №2, вх.А на бл. 519 в ж.к. Дружба-2 в гр. София и владяните от
ответниците магазини, описани в техните документи за собственост. Установява се, че
описаните в двата нотариални акта магазини са част от магазин № 2 – неговата западна
час, като фактически владяният от ответниците магазин е един общ и в неговата
югозападна част, описана като имот в НА № 86 се влиза през североизточната част,
описана в НА №99.
При така направените изводи следва да се установи налице ли е основание,
противопоставимо на ищеца, за упражнявано владение на ответниците върху имотите-
магазини.
Неоснователни са позоваванията на ответниците на сключения договор за
съвместна дейност от 29.04.1991г между МНО и КФ Алтея и Указ 463/2950г за
създаване на жилищен фонд при МНО. Посоченият договор за съвмества дейност не
може да прехвърли договореното право на строеж върху магазините в блок 501 от
МНО на фирмата, поради противоречие с разпоредбата на чл.15 вр. чл.13 от ЗС, в
редакцията към този момент. Подписалият договора началник поделение не е сред
лицата, които могат да учредяват право на строеж върху държавен имот, а от друга
страна съгласно чл. 15а/отм. , действащ към 1991г/правото на строеж върху държавна
не може да се прехвърля от лицето, което го е придобило, преди да е извършен
строежът, освен на негови роднини по права линия. Ето защо, договорът за съвместна
дейност няма прехвърлителен ефект на правото на строеж поради нищожност поради
противоречие с императивни материалноправрни разпоредби.
На същите основания се явява нищожна се явява и заповедта на началник
7
поделение , издадена на осн. чл.9а от Указа за създаване на жилищен фонд при МО, с
която се отстъпват иделни части от правото на строеж на купувачи на магазини, в това
число и на КФ Алтея В. На отделно основание следва да се посочи,че Указа за
създаване на жилищен фонд при МО , послужил за основание за издаване на тази
заповед , няма отношение към изградени търговски обекти- в това число и магазини.
Указ № 463 има за цел регламентация и създаване на жилищен фондза задоволяване на
нуждите но веоннослужещите, но не регламентира правомощия на МНО по отношение
прехвърляне на право на строеж или права върху стопански обекти. За тези обекти
редът за разпореждане е общия – по ЗС. В този смисъл Решение № 40/2013г по гр. д. №
305/2012 г, IV ГО, решение № 667/ 2011г по гр. д. № 9/2010г III ГО и решение №
312/2011 г по гр. д. № 1174/2010 г на IV ГО на ВКС и др.
На следващо място ответниците се позовават на придобивна давност с
изтичането на която са придобили право на собственост върху процесните имоти.
Съгласно чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 5 години.
Съгласно чл.86 в редакцията съобразно ДВ, бр. 31/1990г не може да се придобие
по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. С изменението на
разпоредбата с ДВ бр.33/1996г в сила от 01.06.1996г забраната за придобиване по
давност на право на собственост е ограничено до имоти публична държавна или
общинска собственост. Следователно дори и да е упражнявано владение в периода до
01.06.1996г върху имот, държавна собственост, то е ирелевантно и не води до
придобиване на права в полза на владеещия. От 01.06.1996г е възможно да се
упражнява давностно владение върху имоти- частна държавна собственост и да се
придобиват права на това оригинерно основание. Съгласно пар.1 от ЗД на ЗС в сила от
01.06.2006г спира да тече давността за придобиване на имоти частна държавна и
общинска собственост до 31.12.2022г.
Следователно право на собственост върху държавен частен имот може да се
придобие по давност само ако владението е било добросъвестно и упражнявано в
периода от 01.06.1996г до 31.05.2006г.
По делото не се установява Л.Б. да е била добросъвестен владелец за имота,
описан в НА № 99.
Не се установява и И. К. да е бил такъв по отношение на имота описан в НА №
98. По отношение на този имот Л.Б. може да се разсъждава дали не е добросъвестен
владелец считано от закупуването на имота- от 19.07.2013г, но би било без значение с
оглед обстоятелството, че периода на владение изцяло попада под действието на пар.1
от ЗД на ЗС.
8
След като Л.Б. не е била добросъвестен владелец същата не е могла да придобие
вследствие 10-годишно давностно владение правото на собственост върху имота ,
описан в НА № 99- магазин от 66кв.м., представляващ североизточната част от магазин
№ 2.
След като праводателят на Л.Б. не е бил добросъвестен владелец, същият не е
имал обективно възможност да придобие право на собственост върху имота, описан в
НА № 98 – магазин от 43кв.м., представляващ югозападната част на магазин №2. След
като К. не е придобил право на собственост върху този магазин той няма как да
прехвърли- да продаде- на Л.Б. права които не притежава, поради което и НА № 86 за
покупко-продажба на описания магазин няма транслативен ефект.
Неоснователно е възражението на ответниците, че ако не е конституиран като
страна праводателят на ответницата Б. не може да се оспорва нотариалния акт. Ищецът
не оспорва нотариалния акт, същият отговаря на изискванията на закона, нотариалното
удостоверяване не е оспорено и сделката изповядана с този нотариален акт е валидна и
обвързва страните по нея. Оспорва се дали същата е прехвърлила право на собственост
от праводателя на ответницата Б.. Няма основание да се приеме, че такова оспорване
следва да се направи при задължителното конституиране на праводателя на
ответницата. Ищецът оспорва придобиването на права от ответницата, като твърди, че
такива не е притежавал и нейния праводател и тове е допустимо като твърдение и може
да бъде разгледано от съда , като участието на праводателя като главна или
подпомагаща страна не е задължително.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че предявените искове за защита
на право на собственост са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Постановено решение не
страда от пороците посочени във въззивната жалба , не е постановено в нарушение на
императивни материалноправни разпоредби и следва да бъде изцяло потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски пред въззивната инстанция има
въззиваемата страна. Въззиваемата страна претендира разноски и доказва такива в
размер на 400лв- заплатени за СТЕ и юрк възнаграждение, което съдът определя на
200.00лв, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и осъществената
защита от един юрисконсулт , представляващ МО, по делото.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261741 от 11.12.2020г, постановено по гр.д. №
2361/2018г по описа на Софийски градски съд, ГО, 17-ти състав , изцяло.
9
ОСЪЖДА Л. И. Б. с ЕГН ********** и И. Б. И. с ЕГН ********** да заплатят на
Министерство на отбраната сумата от 600лв- разноски по делото , на осн. чл. 81 вр.
чл.78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касациона жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10