Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.03.2022
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесет и четвъртни февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА Н.
При участието на секретаря А.ия
Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18318 по описа на ВРС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №80031/04.12.2018 г., подадена от Д.С.М., ЕГН ********** с адрес: *** срещу Р.А.Г., ЕГН:**********, с адрес: *** и К.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: *** с искане съдът да осъди всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от 7 500
(седем хиляди и петстотин) лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на следните му собствени недвижи имоти, придобити чрез покупко-продажба от 13.12.2012 г., обективирана в нотариален акт №200, том I peг. №2706 от нот. дело №182/2012г. на нотариус Камен Костадинов, както следва: Поземлен имот с идентификатор 54145.506.315, находящ се в землището на с. О., общ. А., обл. В., в местността „Панорама I-II-III“, c площ на същото от 520 кв.м., ведно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена с идентификатор 54145.506.315.1 с площ на същата от 44 кв.м., състояща се от на първи етаж - стая и кухня, на втори етаж - две стаи, баня-тоалет и маза, заедно с второстепенна постройка - навес с площ 40 кв.м, ведно с всички приращения и подобрения в имота, при граници на поземления имот поземлени имоти с идентификатори, както следва: 54145.506.109, 54145.506.108, 54145.506.9511,
54145.506.107 и 54145.506.106, за периода от 04.12.2013 г. до 03.12.2018 г. (по 250 лв. месечно за целия имот или по 125,00 лв. месечно на ответник), ведно със законната лихва върху тази сума от датата завеждане на иска - 04.12.2018 г. до окончателното ѝ заплащане.
Ищецът поддържа, че е собственик въз основа на договор за покупко-продажба от 13.12.2012 г., обективирана в нотариален акт №200, том I peг. №2706 от нот.дело №182/2012г. на нотариус Камен Костадинов, на недвижими имоти както следва: Поземлен имот с идентификатор 54145.506.315, находящ се в землището на с. О., общ. А., обл. В., в местността „Панорама I-II-III“, c площ на същото от 520 кв.м., ведно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 54145.506.315.1 със застроена площ на същата от 44 кв.м., състояща се от: на първи етаж - стая и кухня, на втори етаж - две стаи, баня-тоалет и маза, заедно с второстепенна постройка - навес с площ 40 кв.м, ведно с всички приращения и подобрения в имота, при граници на поземления имот поземлени имоти с идентификатори, както следва: 54145.506.109, 54145.506.108, 54145.506.9511,
54145.506.107 и 54145.506.106.
Твърди, че ответниците са съпрузи и родители на праводателката му Т. Г.. Към датата на закупуване на гореописаните имоти заварил ответниците да ги обитават. Дал им двумесечен срок, в който да освободят имотите му от личните си вещи и да му предадат владението. Въпреки дадения им срок и след последващи многократни опити от страна на ищеца през годините да получи владението над имотите, същите отказвали категорично да го предадат, включително и след нотариална покана от 29.03.2018г. Предявил срещу ответниците ревандикационен иск, по което е образувано гр. дело №6947/2018, на ВРС, IX състав.
В срока за отговор особеният представител на ответницата К.Г. не е подал отговор на исковата молба.
Ответникът Р.Г. в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който излага, че предявеният иск е недопустим и неоснователен, без да сочи основания за това.
В условията на евентуалност прави възражение за погасяване на исковата претенция по давност, като се позовава на разпоредбата на чл. чл.111, б."в" от ЗЗД, или на кратка тригодишна давност, аргументирайки се, че претенцията на ищеца се основа на периодично плащане на свободния пазарен наем.
Предявява насрещен иск за сумата от 15 583,00
лв., за заплащане на стойността на извършени подобрения в процесния недвижим имот, през периода 2016-2020г., а именно:
1. ВИК инсталация /изграждане на шахта, изкопни работи - 783,00лв. в периода от май-юни 2018г.
2. Изграждане на външна мивка - 2800,00 лв. - в периода от май-юни 2018г.
3. Подпорна стена на площадка - 2800,00лв. - в периода от май-юли 2017г.
4. Подпорна стена на стълбище - 1000,00 лв. - в периода от май-юли 2017г.
5. Подпорна стена от бетон и арматура - 5000,00лв. - в периода от май-юли 2016г.
6. Гранитогрес на тераса 28 кв.м. - 1000,00лв. - в периода от юли-август 2018г.
7. Конструкция за асма - 2200,00лв. - в периода от 2016-2017г.
В насрещната искова молба излага следната фактическа обстановка:
Сочи, че съобразно дадените с ППВС 6/1974г. на ВС разяснения, подобрение на един имот е налице, когато вложеният труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му като критерият, по който следва да се определи дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е трайното му прикрепване към земята, защото само в този случай може да се мисли за трайно увеличаване на стойността на имота, като сочи че извършените подобрения в имота отговарят на тези критерии.
Твърди, че право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 и 74 ЗС има само владелецът, а не и държателят. Твърди, че вземането на владелеца, както добросъвестния, така и недобросъвестния, извършил подобрения върху чужд имот, става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 74 изр.2, вр. чл. 72 ал. 1 от ЗС добросъвестният владелец и владелецът, извършващ подобрения със знанието на собственика, може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения.
Излага, че според приетото в ППВС №6 от 27.12.1974г. по гр.д.№9/1974г., само за вземанията на недобросъвестния или добросъвестния владелец за подобрения в чужд имот погасителната давност започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за делба.
При условията на евентуалност, моли съдът да приеме, че в случаите, когато се касае до подобрения в чужд имот, извършени от лице, което не е владелец, не е държател и не се намира в договорни отношения със собственика на имота, за извършването на тези подобрения, правата на това лице следва да се уредят съобразно разпоредбите на чл. 60-62 ЗЗД. В случаите, когато подобренията са извършени от държател, отношенията се уреждат по правилата за водене на чужда работа без пълномощие, /в този смисъл Определение № 411 от 22.04.2016 г. по гр. д. № 1455 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/.
В срока за отговор на насрещния иск ответникът по него е изложил следното: Счита предявения насрещния иск за допустим, но изцяло неоснователен. Оспорва го по основание и размер. Заявява, че посочените от насрещния ищец подобрения от строителен характер, както и претендираните от него трайни насаждения са съществували към датата на придобиване на имота от ответника по насрещния иск.
Твърди, че ответникът по насрещния иск от закупуването на процесния имот с идентификатор 5414 5.506.315, ведно с наличните в същия подобрения от строителен характер и насаждения е заявявал на ответниците, че са в имота му без основание и следва да му предадат владението му. В този смисъл същият се е противопоставял в имота му да бъдат извършвани, каквито и да е подобрения.
Отделно от горното заявява, че, в случай че описаните в насрещния иск подобрения от строителен характер, са налични и се докаже авторството от страна на насрещния ищец за тяхното извършване, то същите представляват незаконно строителство и като такива не следва да се заплащат като подобрения, тъй като те подлежат на премахване по силата на закона, а собственикът няма право да ги запази, поради което той не следва да дължи обезщетение за тях и може да иска тяхното премахване за сметка на владелеца.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
На осн. чл. 146, ал.1, т. 2 и т.3 от ГПК Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че:
1.
Въз основа на договор за покупко-продажба от 13.12.2012 г., обективирана в нотариален акт №200, том I peг. №2706 от нот.дело №182/2012г. на нотариус Камен Костадинов, ищецът е закупил от дъщерята на ответниците Т. Р. Г. следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор 54145.506.315, находящ се в землището на с. О., общ. А., обл. В., в местността „Панорама I-II-III“, c площ на същото от 520 кв.м., ведно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 54145.506.315.1 със застроена площ на същата от 44 кв.м., състояща се от: на първи етаж - стая и кухня, на втори етаж - две стаи, баня-тоалет и маза, заедно с второстепенна постройка - навес с площ 40 кв.м, ведно с всички приращения и подобрения в имота, при граници на поземления имот поземлени имоти с идентификатори, както следва: 54145.506.109,
54145.506.108, 54145.506.9511, 54145.506.107 и
54145.506.106;
2.
При покупката на недвижимите имоти в тях са заварени ответниците;
3.
С Решение № 1420 от 08.04.2019 г., постановено по гр. д. № 6947 от 2018 г. на ВРС е признато за установено в отношенията между Д.С.М., ЕГН********** (ищец) и Р.А.Г., ЕГН********** и К.Н.Г., ЕГН********** (ответници), че Д.С.М., ЕГН********** е собственик, на процесните недвижими имоти на основание договор за покупко – продажба, който е обективиран в НА №200/13.12.2012г., том 1, рег. №2706, по н.д. №182/2012г. на н-с К. Костадинов, с праводател Т. Р. Г., както и ответниците Р.А.Г., ЕГН********** и К.Н.Г., ЕГН********** са осъдени да предадат на Д.С.М., ЕГН**********, владението върху недвижимите имоти;
Горното се потвърждава и от приобщението към доказателствения материал по делото Нотариален акт №200, том I peг. №2706 от нот.дело №182/2012г. на нотариус Камен Костадинов (л. 5) и Решение № 1420 от 08.04.2019 г., постановено по гр. д. № 6947 от 2018 г. на ВРС.
На л. 10 от делото е представена от ищеца нотариална покана рег.№2256/29.03.2018 г., с която ищецът Д.С.М. кани ответниците да му предадат владението върху закупения от него с нотариален акт №200, том I peг. №2706 от нот.дело №182/2012г. на нотариус Камен Костадинов недвижим имот, представляващ Поземлен имот с идентификатор 54145.506.315, находящ се в землището на с. О., общ. А., обл.
В., в местността „Панорама I-II-III“, c площ на същото от 520 кв.м., ведно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 54145.506.315.1 със застроена площ на същата от 44 кв.м., състояща се от: на първи етаж - стая и кухня, на втори етаж - две стаи, баня-тоалет и маза, заедно с второстепенна постройка - навес с площ 40 кв.м, ведно с всички приращения и подобрения в имота, при граници на поземления имот поземлени имоти с идентификатори, както следва: 54145.506.109,
54145.506.108, 54145.506.9511, 54145.506.107 и
54145.506.106 в срок до 12.04.2018 г., като ги кани на тази дата от 14:00 часа да се явят в нотариалната кантора на нотариус Гонова да съставят протокол за доброволното предаване на владението, като ако не сторят това ги кани да му заплащат обезщетение за ползването на недвижимия имот в размер на 600 лв. месечно. Поканата е връчена на ответниците на 31.03.2018 г. Приложени са и разписки за получаването.
Представен е и констативен протокол от 12.04.2018 г., от който се установява, че ответниците не са се явили на посочения в поканата ден и час.
На л. 100 от делето е приобщено копие от искова молба вх.№3226/15.05.2018 г., по която е образувано гр.д. № 6947/2018 г. на ВРС, а молбата е вписна в СВ на 20.06.2018 г.
От Протокол за въвод във владение от 12.08.2020 г. по изп.д. №20208950400927 на ЧСИ Людмил Станев се установя, че на база на изпълнителен лист от 27.05.2020 г., издаден на осн. съдебно Решение № 1420 от 08.04.2019 г., постановено по гр. д. № 6947 от 2018 г. на ВРС е Д.С.М. е въведен във владение на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор 54145.506.315, находящ се в землището на с. О., общ. А., обл.
В., в местността „Панорама I-II-III“, c площ на същото от 520 кв.м., ведно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 54145.506.315.1 със застроена площ на същата от 44 кв.м., състояща се от: на първи етаж - стая и кухня, на втори етаж - две стаи, баня-тоалет и маза, заедно с второстепенна постройка - навес с площ 40 кв.м, ведно с всички приращения и подобрения в имота, при граници на поземления имот поземлени имоти с идентификатори, както следва: 54145.506.109, 54145.506.108,
54145.506.9511, 54145.506.107 и 54145.506.106 срещу Р.А. Г. и К. Н. Г., с уговорката последните да си изнесат останали в имота вещи до 20.01.2021 г.
Постъпило е писмо от „Електроразпределене Север” АД, с вх.№292192/25.06.2021 г., от което е видно, че електроподаването в процесния имот е било прекъсвано, както следва:
-
На 10.03.2014 г. по исане на крайния снабдител – „Енерго-Про Продажби” АД, поради неплащане в срок на текущи задължения, като е възстановено същия ден.
-
На 07.08.2014 г. по исане на крайния снабдител – „Енерго-Про Продажби” АД, поради неплащане в срок на текущи задължения, като е възстановено следващия ден.
-
На 17.04.2018 г. съгласно подадено искане на 02.04.2018 г. от Д.С.М. за временно преустановяване на захранването за период от 6 месеца. Електрозахранването е възстановено на 21.08.2020 г. по искане на Д.М..
По делото е допусното провеждането на съдебно-техническа и оценителна експертиза на вещото лице П.П.,
от която се установя, следното: Сумата, необходимо за изграждането на твърдените от ответника подобрения в имота е в общ размер на 2795,00 лв., от които както следва: за ВиК инсталация –
768,00 лв. при изграждане и 657,00 лв. след овехтяване; изграждане на външна мивка –
597,00 лв. при изграждане и 456,00 вв. след овехтяване; подпорна стена на площадката –
115,00 лв. при изграждане и 101,00 след овехтяване; подпорна стена на стълбище –
245,00 лв. при изграждане и 215,00 лв. след овехтяване; подпорна стена от бетон и арматура –
320,00 лв. при изграждане и 281,00 лв. след овехтяване; гранитогрес на тераса –
1151,00 лв. при изграждане и 879,00 лв. след овехтяване; трайни насаждения –
асма –
269,00 при изграждане и 205,00 лв. след овехтяване. Вещото лице добавя 15% печалба и 20% ДДС като получава крайна стойност 3856,00 лв. Увеличената стойност на имота е със същата сума. Пазарният наем за периода от 04.12.2013 г. до 04.12.2018 г. е в размер на 10795 лв.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля К. Х. Б., без дела и родство със страните, които съдът кредитира като безпристрастно дадени. От показанията на сведетеля се установява, че Д.М. ***Златни пясъци”.
Имотът бил около 500-600 квадрата, а в него имало двуетажна вила. 2014 г. посетил имота заедно с Д.М., защото трябвало да връчи някакви документи на хората, които живеели там, за да се изнесат. В имота имало къща на два етажа, с дръвчета, било терасирано, някакви площадки, имало лозе, нещо като асма - вдигната конструкция, пред или отстрани къщата. Имало нещо, което наподобявало барбекю, но може да е било и външна мивка, но не е влизал вътре. Доколкото знае, в имота били някакви хора, които трябвало да се изнесат, след като е купил имота.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля А. Г.Г., също без дела и родство със страните, които съдът кредитира като безпристрастно дадани. От показанията на свидетеля се установява, че Д.М. имаа вилен имот, който се намирал над „Златни пясъци“.
Имотът не бил голям, около половин декар, с вила на два етажа, лозенце, овощни дръвчета, чешма от вън. Сведетелят посетил имота началото на 2014 г. Имотът бил закуепен от Динислав Митево, но някакви хора продължавали да живеят вътре. Имал конфликт с тях, защото не искали да излизат. Поискал да отиде с него за свидетел, тъй като искал да ги покани да напуснат. Влезли в двора. Описва постройката като двуетажна, съст стълби от единия към другия етаж. Имало чешма, от лявата страна имало лозе, дръвчета, овошки. Имало денивелация - къщата била по-горе, а пътчето по-ниско, затова имало подпорна стена. Вторият път, когато посетили имота било през 2018 г. с някакъв представител, който трябвало да връчи призовка или някакъв документ. Свидетелят не е видял да има нещо ново в имота.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
От ищеца е предявен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Съгласно
ал.
2 на
същия
член
това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.
Или за уважаване претенцията на ищеца, последният следваше да докаже, че ответниците са се обогатили за негова сметка, че той се е обеднил от това обогатяване, отсъствие на основание за обогатяването и липса на възможност за защита на обеднелия чрез друг иск. Типичен пример за такова неоснователно обогатяване е ползването на чужд имот без основание. Съгласно установената съдебна практика, ако ответникът ползва имота без правно основание отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя/държателя са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, който би получил за спорния период /Постановление № 1 от 28.V.1979
г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, решение № 587 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 941/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 55 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., III г. о., ГК и решение № 267 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 13/2013 г., III г. о., ГК, решение
№ 252 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2014 г., III г. о., ГК, решение № 276/22.10.2013г. по гр.д. № 1172/2012г., ІVг.о., ГК/.
В настоящия случай се установи безспорно, че ищецът е закупил процесния имот през 2012 г. с нотариален акт №200, том I peг. №2706 от нот.дело №182/2012г. на нотариус Камен Костадинов от дъщерята на ответниците, като при закупуването на имота ответниците са живеели в него. Това на първо място се установява от постановеното Решение № 1420 от 08.04.2019 г., постановено по гр. д. № 6947 от 2018 г. на ВРС, по силата на което ответниците са осъдени да предадат владението на ищеца на придобития от него имот и което решение се ползва със сила на
пресъдено нещо между страните, а на второ от свидетелските показания на свидетелите, ангажирани от ищеца. Този факт не е оспорен от ответниците. Не е установено ответниците да са ползвали имота на годно правно основание, нито е наведено такова твърдение от страните. Отказвайки да напуснат процесния имот и изобщо ползвайки го, ищците са лишили ищеца от възможността сам да ползва собствения си недвижим имот от придобиването му до въвода във владение през 2020 г., поради което на лишения от ползването на имота ищец се следва обещетение. Обезщетението се дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ и да реализира доходи от нея, без да дължи изпращането на нарочна покана –
така решение № 381 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 272/09 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 1615 от 09.05.1996 г. по гр.д. № 1678/95 г. на ВС, ІV. г.о., решение № 378 от 28.07.2010 г. по гр.д. № 148/ 09 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 217 от 08.10.2013 г. по гр.д. № 1290/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 298 от 14.12.2011 г. по гр.д. № 1502/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., и др. Доколкото периодът на претенцията следва придобиването на имота и свършва преди въвода във владение, то искът се явява основателен за целия процесен период. Размерът на обещетението следва да е съгласно цитираната съдебна практика в размер на месечния пазарен наем за процесния имот, който вещото лице определя на 10 795,00 лв., която сума следва да бъде разпределена поравно между ответниците, или по 5397,50 лв. Тъй като претенцията на ищеца възлиза на сумата от 15000,00 лв., то същата се явява неоснователна за горницата над сумата от 10795,00 лв. до предявените 15000,00 лв.
По отношение възражението на ответниците, че претенцията на ищеца е погасена с кратката тригодишна погасителна давност, понеже представлявала периодичен платеж, тъй като се претендира месечен наем, съдът намира същото за неоснователно. От ищеца не се претендира месечен пазарен наем, а обезщетение в размер на месечния пазарен наем, което е различно, тъй като между страните реално не е възникнало наемно правоотношение. Искът за неоснователно обогатяване се погасява с общата петгодишна погасителна давност, доколкото спрямо него не е налице нито една от визираните специални хипотези в чл. 111 от ЗЗД.
По отношение на предявения насрещен иск с правно основание чл. 72 от ЗС, в евентуалност чл. 74 от ЗС, съдът намира същия за неоснователен. Това е така, тъй като ищецът по насрещния иск не успя в настоящото производство по безспорен и категоричен начин да установи, че процесните подобрения са извършени след договора за покупко-продажба – 13.12.2013 г. От свидетелските показания се установява, че пролетта на 2014 г., когато свидетелите са посетили имота, подобренията са били вече там. От ищеца по насрещния иск се твърди, че подобренията са извършени в периода от 2017-2018 г., а свидетелят А. Г. заявава, че от посещението му през 2014 г. до това през 2018 г. в имота не е изградено нищо ново. Поради това съдът намира, че предявеният насрещен иск остана недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноските в настоящото производство, съобразно уважената част от иска. От ищеца са представени доказателства за направени разноски в общ размер на 1 150,00 лв., както следва: държавна такса – 600,00 лв., депозит за СОЕ –
250,00 лв., депозит за особен представител –
300,00 лв. Така ответинкът Р.Г. следва да носи отговорност за половината от сумата, образувана от д.т. и депозит за вещо лице, или сумата от 425,00 лв., от които съобразно с уважената част от иска следва да заплати 306,00 лв. Ответникът К. Георигева следва към тази сума да заплати и сумата на депозита от 300,00 лв. за назначения й особен представител, съобразно с уважената част от иска или общо сумата от 522,00 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 59 от ЗЗД, К.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.М., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 5397,50 лв. (пет хиляди триста деветдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на следните му собствени недвижи имоти, придобити чрез покупко-продажба от 13.12.2012 г., обективирана в нотариален акт №200, том I peг. №2706 от нот. дело №182/2012г. на нотариус Камен Костадинов, както следва: Поземлен имот с идентификатор 54145.506.315, находящ се в землището на с. О., общ. А., обл. В., в местността „Панорама I-II-III“, c площ на същото от 520 кв.м., ведно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена с идентификатор 54145.506.315.1 с площ на същата от 44 кв.м., състояща се от на първи етаж - стая и кухня, на втори етаж - две стаи, баня-тоалет и маза, заедно с второстепенна постройка - навес с площ 40 кв.м, ведно с всички приращения и подобрения в имота, при граници на поземления имот поземлени имоти с идентификатори, както следва: 54145.506.109, 54145.506.108, 54145.506.9511,
54145.506.107 и 54145.506.106, за периода от 04.12.2013 г. до 03.12.2018 г. (по 183,00 лв. месечно за целия имот или по 91,50 лв. месечно на ответник), ведно със законната лихва върху тази сума от датата завеждане на иска - 04.12.2018 г. до окончателното ѝ заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 5397,50 лв., до предявените 7500,00 (седем хиляди и петстотин) лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата завеждане на иска - 04.12.2018 г. до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 59 от ЗЗД, Р.А.Г., ЕГН:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.М., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 5397,50 лв. (пет хиляди триста деветдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на следните му собствени недвижи имоти, придобити чрез покупко-продажба от 13.12.2012 г., обективирана в нотариален акт №200, том I peг. №2706 от нот. дело №182/2012г. на нотариус Камен Костадинов, както следва: Поземлен имот с идентификатор 54145.506.315, находящ се в землището на с. О., общ. А., обл. В., в местността „Панорама I-II-III“, c площ на същото от 520 кв.м., ведно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда със застроена с идентификатор 54145.506.315.1 с площ на същата от 44 кв.м., състояща се от на първи етаж - стая и кухня, на втори етаж - две стаи, баня-тоалет и маза, заедно с второстепенна постройка - навес с площ 40 кв.м, ведно с всички приращения и подобрения в имота, при граници на поземления имот поземлени имоти с идентификатори, както следва: 54145.506.109, 54145.506.108, 54145.506.9511,
54145.506.107 и 54145.506.106, за периода от 04.12.2013 г. до 03.12.2018 г. (по 183,00 лв. месечно за целия имот или по 91,50 лв. месечно на ответник), ведно със законната лихва върху тази сума от датата завеждане на иска - 04.12.2018 г. до окончателното ѝ заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 5397,50 лв., до предявените 7500,00 (седем хиляди и петстотин) лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата завеждане на иска - 04.12.2018 г. до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА Р.А.Г., ЕГН:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.М., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 306,00 (триста и шест) лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.М., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 522,00 (петстотин двадесет и два) лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: