Р Е
Ш Е Н И Е
№ 3641 17.12.2019
г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, гражданска колегия, в
публичното заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Моника Яханаджиян
при секретаря Ж.С., като разгледа
докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№2552/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е образувано по повод искова молба от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ....................., седалище и адрес на управление в ........................, представлявано от М.Д.Д., подадена чрез пълномощник – юк.С., против И.А.П., ЕГН **********, с която се иска от
съда да признае с решение дължимостта от страна на ответника в полза на ищеца
на сумите, оспорени в производството по ч.гр.дело №7884/2018 г. по описа на
БРС, а именно: сумата от 8000,00 лева, представляваща неизплатена главница по
Договор за потребителски кредит, сключен на 19.07.2017 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника П., сумата от 9923,20 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 20.07.2022 г., сумата от 1456,83
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.09.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва върху
главницата, считано от входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че на 19.07.2017 г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника по настоящото дело е бил сключен
договор за потребителски кредит №...................., с който на ответника е предоставен кредит в размер
на 8000 лева, който е следвало да бъде върнат в срок до 20.07.2022 г. на 60
броя равни месечни вноски, всяка от по 339,04 лева. Твърди се, че ответникът е
в забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски, в резултат на
което е настъпила предсрочна изискуемост, считано от 20.09.2017 г., която дата
представлява падежа на втора погасителна вноска.
На 13.02.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „АСВ“ ОАД, по силата на който
вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, произтичащо от горепосочения
договор е прехвърлено в собственост на настоящия кредит, за което ответникът, в
качеството си на длъжник е уведомен по реда на чл.47 от ГПК или с получаване на
препис от исковата молба и приложенията й.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен
иск за горните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства,
претендират се разноски от исковото и заповедно производство.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява, представя молба, вх.№53278/22.11.2019 г.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначения
му от съда особен представител депозира
отговор на исковата молба, в който оспорва съществуването на облигазционна
връзка между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и изразява
становище, че сключеният договор за цесия не е породил действие спрямо
длъжника, тъй като не му е била съобщена. Наред с това изразява становище за
прекомерност на претендирания от ищеца размер възнаградителна лихва като счита
клаузата от договора, която я регламентира да бъде обявена за нищожна. Оспорва
се и твърдението на ищеца за настъпила предсрочна изискумеост на дълга. Не
ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
назначения му от съда особен представител, който поддържа отговора и моли за
отхвърляне на иска на изложените в отговора подробни аргументи.
Правната квалифицакация на предявени в условията на
кумулативност обективно съединени искове е с правно основание чл.422, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като осъдителните
искове, предявени в условията на евентуалност,
са с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и
данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
Приет като доказателство по делото е Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта ....................,
оторизационен код ............................., от съдържанието на който се установява,
че е сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника П. за сума в
размер на 8000 лева, която кредитополучателят се задължил да върне за срок от
60 месеца, на 60 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 339,04 лева, с
падежи съгласно погасителен план, неразделна част от договора, считано за периода от 20.08.2017 г. до 20.07.2022 г. включително. Видно от договора е и
това, че страните са договорили общ размер на всички плащания – 20 342,40
лева при годишен процент на разходите от 46,75 % и лихвен процент от 36,94 %.
Приети като доказателство по делото са още Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г.,
Приложение №1/13.02.2018 г. към него, писмено потвърждение за сключена цесия на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, пълномощно, Уведомително писмо, изх.№УПЦ-П-БНП/.................., известие за доставяне, от съдържанието
на които в съвкупност се установява, че вземанията по сключения с ответника договор
са били прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД на ищеца в настоящето производство, за което ответникът не е
бил своевременно уведомен преди завеждане на настоящия иск, включително и преди
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
В тази връзка, по делото е приложено ч.гр.д.№7884/2018
г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което се установява, че по
заявление на ищеца има издадена по делото Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №4056/02.11.2018 г., с която е разпоредено
длъжникът И.А. П. да заплати на
заявителя следните суми: 8000 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит от 19.07.2017 г. с №....................., 9923,20
лева, представлявакща договорна лихва за периода 20.08.2018 г. – 20.07.2022 г.,
1456,83 лева – обезщетение за забава за периода 21.09.2017 г. – 31.10.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението на 01.11.2018 г. до
окончателонто изплащане на задължението.
При така изложеното от фактическа страна, съдът намира
следното:
Съдът констатира, че исковата молба, по повод на която
е образувано производството по гражданско дело №2552 по описа на Бургаски
районен съд за 2019 г., против длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№7884/2018
г. по описа на РС-Бургас е подадена в едномесечния срок от уведомяването,
съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 06.02.2019 г., от
лице легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.
В тежест на ищцовото дружество е да установи в процеса, при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответника, по което е изпълнило задълженията си точно, както и
възникналото в негова пола изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на
претендираните парични суми на соченото основание, както и твърденията си
относно размер на дължимата от ответника сума и настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, а така също и забавата на ответника да изпълни
задълженията си по договора в уговорения срок.
В настоящия казус, представеният писмен договор не се
оспорва по автентичност от назначения от съда особен представител на ответника,
който въвежда редица други възражения, сред
които оспорване възникването на заемно правоотношение и реалното предаване на
сумата по кредита.
Това възражение не се споделя от съда за основателно,
доколкото от заключението на
в.л.Д. по изготвената от нея съдебно-икономическа експретиза, е видно, че сума в размер на 7720,00 лева е постъпила по банковата
сметка на ответника на 19.07.2017 г. и
представляваща чистата стойност на кредита.
Изхождайки от предмета на договора – предоставяне на
кредит, както и страните по него – юридическо лице, което е небанкова финансова
институция, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност,
ответникът – физическо лице, което при сключване на договора действа извън
рамките на своята професионална компетентност, изводът, който се налага е, че
договорът има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на
чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което и при решаване на настоящия спор приложение
следва да намерят правилата на действащия ЗПК, в глава трета, от който са
уредени изискванията за форма и съдържание, в какъвто смисъл е и възражението на назначения от съда
особен представител на ответника.
Безспорно е, че ответникът има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, а договорът е сключен в нарушение
на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, тъй като няма изискуемо по закон съдържание –
липсва информация относно това с всяка отделна вноска каква част от
задължението за главница, лихви и други разходи се погасява, т.е. разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена
на базата на лихвения процент. Това от своя страна води до неговата
недействителност, по аргумент от текста на чл.22 от ЗПК и приложение на чл.23 от ЗПК, съгласно който когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по него.
По делото не се установи пълно или частично връщане на
кредита от страна на кредитополучателя, поради което и искът за главница се
явява основателен и доказан в размера от 7720 лева, който по заключението
представлява чиста стойност на кредита, като за горницата до претендирания
размер от 8000 лева, както и
за сумата от 9923,20
лева, представляваща
договорна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 20.07.2022 г. и за сумата от 1456,83 лева, представляваща лихва за забава за периода 21.09.2017 г. до датата на подаване на иска – 24.03.2019 г., искът следва да се отхвърли.
Върху уважената част от главната претенция ответникът
дължи и законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
01.11.2018
г. до окончателното й изплащане.
Що се отнася до направените от ответника, чрез назначения му от съда особен представител възражения,
досежно легитимацията на ищеца като кредитор на ответника и липсата на обявена предсрочна
изискуемост на кредита, то същите не се споделят от съда за основателни.
Легитимацията на ищеца като кредитор на ответника произтича от договора за
потребителски кредит от 19.07.2017 г., в който
ищецът е встъпил като страна на основание валиден цесионен договор. Уведомяването на длъжника по смисъла на
чл.99, ал.3 от ЗЗД е извършено надлежно от новия кредитор, като пълномощник на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕООД с връчването на препис от исковата молба и
приложенията й. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на
чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД, а съгласно съдебната практика, връчването на ответника по
делото на препис от исковата молба, включително и от уведомлението, изходящо от
цедента, е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното
право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на
същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
вземане следва да се съобрази, независимо,
че ответникът се представлява от особен представител.
Особеният представител осъществява защитата на ответника в процеса, както чрез
възможността да упражнява процесуалните му права, така и чрез възможността да
прави възражения срещу претендираното от ищеца материално право.
С горните аргументи съдът намира за
неоснователно и възражението на ответника за липса на
обявена предсрочна изискумест на кредита. Видно от приложеното на л.37
уведомително писмо, на гърба му се съдържа изявление за обявяване на предсрочна
изискумост на дълга, поради което и с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея на назначения от съда особен представител на ответника,
съдът приема, че последният е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита.
С оглед на изложеното до тук,
съдът не дължи произнасяне по предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат направените от ищеца разноски в исковото производство съразмерно на уважената част от иска, като същите са в размер на 716,63 лева.
Съдът съобразява тълкувателната практика на ВКС, че
дължи осъдителен диспозитив и за разноските по заповедното производство, които
съразмерно на уважената част от иска възлизат на сумата от 170,33 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.244 от ГПК, че И.А.П., ЕГН **********, с
адрес ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК .........................,
седалище и адрес на управление в ................, представлявано от М.Д.Д. и Н.Т.С., сумата от 7720
лева (седем
хиляди седемстотин и двадесет лева), представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски
кредит, сключен на 19.07.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ответника П., ведно със законната лихва върху главницата, считано от входиране
на заявлението по чл.410 от ГПК на 01.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми има издадена по
ч.гр.д.№7884/2018 г. по описа на РС-Бургас Заповед №4056/02.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като за разликата до пълния предявен размер главница от 8000 лева, както и за сумата от 9923,20 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.08.2017 г. до
20.07.2022 г. и за сумата
от 1456,83
лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.09.2017 г. до датата на подаване на иска на 24.03.2019 г., за които суми има издадена по ч.гр.д.№7884/2018 г. по описа на РС-Бургас
Заповед №4056/02.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ........................, седалище и адрес на управление в ............................., представлявано от М.Д.Д. и Н.Т.С., сумата от 716,63 лева
(седемстотин и шестнадесет лева и шестдесет и три стотинки) – съдебно деловодни
разноски от исковото производство, съразмерно на уважената част от иска и
сумата от 170,33 лева (сто и седемдесет
лева и тридесет и три стотинки) – съдебно-деловодни разноски от заповедното
производство, съразмерно на уважената част от иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.