РЕШЕНИЕ
25.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІI-ти „В“
въззивен състав в закрито заседание на двадесет
и пети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
МЛ. СЪДИЯ
РОСИ МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Михайлова
ч.гр. дело № 9200 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 435, ал.2 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Л.Л.Л. - длъжник по
изпълнително дело № 20098380404841 по
описа на ЧСИ М.Б.с рег. № 838 на КЧСИ, срещу действията на ЧСИ, изразяващи се в
насочване на изпълнението върху имущество, което жалбоподателят смята за
несеквестируемо, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот,
собственост на Л.Л.Л., а именно : ДВОРНА ПЛОЩ от 1100 кв. м. , съставляваща
урегулиран поземлен имот № VI-103 в кв.9 по плана на населеното място
село Разград, община В. , област Монтана, одобрен със заповед № 108 от 1998 г.,
с административен адрес: улица „********. Жалбоподателят излага доводи, че ЧСИ е наложил възбрана върху недвижим имот,
който е негово единствено жилище, поради което попада в
обхвата на разпоредбата на чл. 444 от ГПК.
Жалбоподателят посочва, че на 11.3.2019 г. е получил
съобщение № 15120/2019 г. от ЧСИ Б., с което съдебният изпълнител го уведомява,
че пристъпва към изпълнителни действия, с което обосновава извод за наличие на
правен интерес да подаде жалба, позовавайки се на несеквестируемост на
единствения му имот.
По изложените съображения моли съда да отмени
действията на частния съдебен изпълнител, свързани с налагане на възбрана над
процесния имот, посочвайки, че забраната по чл. 444 от ГПК е императивна.
Взискателят по изпълнителното дело в срока по чл. 436,
ал.3 ГПК не е депозирал писмено възражение, с което да вземе становище по
отношение на подадената жалба.
В приложените по делото мотиви от ЧСИ М.Б.по реда на
чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени съображения за недопустимост на жалбата.
Наведени са аргументи, че след молба, с която взискателят е поискал от ЧСИ да
бъдат вписани възбрани върху притежаваните от длъжника имоти и след проучване
имущественото му състояние и справка от Служба по вписванията – гр. Лом, е
вписана възбрана, том 1, № 190, вх. рег. № 8360 върху недвижим имот,
собственост на Л.Л.Л., а именно : ДОРНА ПЛОЩ от 1100 кв. м., съставляваща
урегулиран поземлен имот № VI-103 в кв.9 по плана на населеното място
село Разград, община В. , област Монтана, одобрен със заповед № 108 от 1998 г.,
с административен адрес: улица „********. Посочено е, че върху недвижимия имот
има предходно наложена възбрана на 5.10.2012 г., видно от справка по лице.
Релевирани са доводи, че се оспорват действия на съдебния изпълнител, които не
подлежат на съдебен контрол съобразно разпоредбата на чл. 435 от ГПК. Посочено е, че възбраната е наложена
като обезпечителна мярка, целяща да запази недвижимия имот в патримониума на
длъжника. Изложени са доводи, че са спазени изискванията за компетентност на
ЧСИ, съобразно чл. 427, ал.2 от ГПК. Изтъква се, че със съобщението от
22.2.2019г. длъжникът е уведомен от ЧСИ, че се пристъпва към принудително
изпълнение, но няма конкретно посочване на способа за изпълнение, както и че не
са предприети действия, поставящи начало на принудителното изпълнение. Изразява
се становище, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Подадената жалба се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество относно
нейната основателност.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Жалбоподателят - длъжник в изпълнителното производство, се
е позовал на нормата на чл. 444 ГПК с довод, че процесният недвижим имот, върху
който е наложена възбраната е несеквестируем. Съгласно Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, принудителното
изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или
възбрана върху този обект. 3апорът и възбраната като изпълнителни действия не
подлежат на обжалване, на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в
жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на
запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично
вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е
имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са
изложени оплаквания и да се иска отмяната на някои действия - запор, възбрана,
опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се
произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни
действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.
Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на
несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават
(несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за
това. Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното
осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като
запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор
или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл
не я нарушава.
Съгласно чл. 444, т. 7 от ГПК, изпълнението не може да
бъде насочено по отношение на жилището на длъжника, ако той и никой от
членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това дали длъжникът живее в него ; ако жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба
на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице
условията по чл. 39, ал. 2 ЗС.
При това положение, за да е налице защита, произтичаща
от несеквестируемост на жилище, трябва да се установи по несъмнен начин, че
съответният обект е единствен за задълженото лице и неговото семейство. С оглед
това, длъжникът е този, който следва да докаже това обстоятелство, тъй като той
черпи права от изгоден за себе си факт - а именно твърдението, че жилището му е
несеквестируемо. В случая жалбоподателят не установява
твърдението си, че жилището, върху което е наложена възбрана, е
несеквестируемо по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК. Макар да твърди отрицателни
факти, те могат да бъдат установени чрез положителни такива, вкл. чрез
удостоверение за семейно положение и родствени връзки, справки от Агенция по
вписванията относно притежавани от тези членове недвижими имоти и пр. В случая
обаче, нито в изпълнителното дело, нито с жалбата са представени от длъжника
доказателства за наличие на предпоставките по чл. 444, т. 7 от ГПК.
Жалбоподателят не е представил пред ЧСИ, а и с жалбата си пред съда,
доказателства за деклариране на имуществото си, вкл. и декларация по см. на чл.
448 от ГПК, че не притежава друг недвижим имот, както и други доказателства,
относими към преценката на съда относно наличието на твърдяната от него
несеквестируемост на възбрания недвижим имот. Същевременно съгласно цитираната
т. 1 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, налагането на възбрана върху недвижим
имот, бил той и несеквестируем, е допустимо, тъй като само го задържа в
патримониума на длъжника, и в този смисъл не е несъвместимо с
несеквестируемостта действие и не я нарушава.
С оглед на изложеното жалбата се
явява недоказана и неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-B състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 13869/18.03.2019 г., подадена от
длъжника Л.Л.Л., ЕГН **********, с която се обжалва действие на ЧСИ М.Б.с
рег. № 838 по изпълнително дело № 20098380404841, изразяващо се в насочване на принудителното
изпълнение върху недвижимо имущество, чрез налагане на възбрана върху ДВОРНА ПЛОЩ
от 1100 кв. м., съставляваща урегулиран поземлен имот № VI-103 в кв.9 по плана на населеното място село Разград, община В., област
Монтана, одобрен със заповед № 108 от 1998 г., с административен адрес: улица „********, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно по аргумент на чл.
437, ал.4, изр. 2-ро ГПК и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.