Р Е Ш Е Н И Е №
гр. С., 27.06.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-2 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи април две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретар Веселина Х.,
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1130 по описа за 2016 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) вр. чл. 35, ал. 1 ЗЮЛНЦ, вр. с чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ.
Образувано е по искова молба на Ц. П. Д., ЕГН **********, Х.В.К., ЕГН ********** и Р.М.Ш., ЕГН ********** подадена чрез процесуалния им представител – адв. Ю. В. срещу Фондация „А.П.“, гр. С., ЕФН *********, рег по ф. д. №14448/1990 г. по описа на СГС, ФО.
С исковата молба са били предявени от ищците при условията на обективно кумулативно съединяване следните искове :
1./ с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за признаване за установено, че с решение от 21.10.2015 г. на СГС, VI-23 с-в, по ф.д. №14448/1990 г. е извършено нищожно вписване на новонастъпило за юридическото лице /фондацията/ обстоятелство, а именно – А.И.А., с ЕГН ********** е бил вписан в качеството му на Президент на Фондация „А.П.“, гр. С.;
2./ с правно основание чл. 25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на взето решение от Управителния съвет на Фондация „А.П.“, гр. С., провело се на 15.10.2015 г., с което А.И.А., с ЕГН ********** е бил избран за Президент на Фондацията.
В исковата молба са изложени фактически твърдения, че първите двама ищци са членове на Управителния съвет на ответната Фондация, а третия ищец – Ш. има качеството на заветник на починалия на 04.12.2011 г. - А.П. – учредител на Фондацията, които приживе е представлявал Фондацията самостоятелно, като е бил неин Президент и Председател на УС. Изтъква се, че с настъпване на смъртта на учредителя на фондацията са настъпили промени в подлежащите на вписване обстоятелства по отношение на Фондацията, които не са били заявени пред съда, респективно не са отразени по фирменото дело на юридическото лице с нестопанска цел. Поддържа се, че едва през м.01.2016 г. при случайно извършена справка по фирменото дело на Фондацията на ищеца К. е станало известно, че по партидата на Фондацията е вписано ново обстоятелство, а именно, това че дотогавашния вицепрезидент – А.А.е бил вписан, като президент на ответната фондация въз основа на взето на 15.10.2015 г. решение на УС на ЮЛ с нестопанска цел. Поддържа се, че охранителния акт от 21.10.2015 г. на СГС, с които е допуснато вписване на решението на УС на Фондацията за избор на нов президент на същата е постановен изцяло в противоречие на закона, защото е последица от незаконосъобразно решение взето на 15.10.2015 г. от УС на Фондацията. Правният интерес от търсената чрез предявените по делото установителен и конститутивен искове за първите двама ищци се извежда от това, че същите имат качеството на членове на УС на ответната Фондация, а що се касае до третия такъв – Р. Ш. интересът за него произтича от това, че същия има качеството на частен правоприемник по завещание на починалия учредител на фондацията, по волята на които Ш. е посочен за Генерален директор на Фондацията, а решението взето от УС на същата на 15.10.2015 г. пряко накърнява неговите права, доколкото не е спазена волята на учредителя, изразяваща се в това Генерален директор на фондацията да бъде именно Р. Ш., а вместо това за президент е избрано лицето –А.. Относно пороците на решението на УС, за които ищците поддържат да го правят незаконосъобразно се сочи, че първите двама ищци, нито са били уведомени за провеждането на УС на фондацията на 15.10.2015 г., нито са били надлежно поканени да вземат участие в работата на колективния орган, чиито членове те са. Съответно двамата в качеството си на членове на УС не са присъствали на заседанието на този орган, което се е провело на 15.10.2015 г. нито лично, нито чрез представител, респективно не са били запознати с предвидения дневен ред за провеждане на насроченото заседание. Относно взетите по време на състоялото се на 15.10.2015 г. решения на заседание на УС на ответната фондация, първите двама ищци допълват, че не са уведомени за конкретното им съдържание, нито от президента на Фондацията, нито от другите членове на УС на същата. За порок при вземане на решението от 15.10.2016 г. се сочи и това, че при провеждането му не е присъствал изискуемия минимум от 7 членове на Фондацията за да е възможно този неин орган да взема решение, каквото е въведеното изискване според учредителния акт на Фондацията. Това е така, защото общия брой членове на този върховен орган на фондацията наброява девет, а доколкото първите двама ищци не са били на това събрание, като на него обективно, поради настъпилата му смърт не е бил й учредителя на фондацията – А.П., то максималния брой на присъствалите членове не може да е надхвърлил шест. Това е довело според ищците до вземането на едно правно невалидно решение, което не е могло да произведе своя конститутивен ефект, съответно вписването му с охранителния акт на съда от 21.10.2015 г. е нищожно, доколкото вписаното обстоятелство изобщо не съществува и не е възникнало в правната действителност, поради неспазения кворум на заседанието от 15.10.2015 г.
От страна на ответната Фондация „А.П.“, гр. С. в срока за отговор по чл. 131 ГПК такъв е бил упражнен чрез ангажирания процесуален представител – адв. П. П.. С него се възразява, че всеки един от двата поставени за разглеждане от ищците иска е недопустим, доколкото конститутивния такъв е предявен извън установения месечен преклузивен срок, считано от узнаването на решението, което е взето на 15.10.2015 г. от УС на фондацията. Това се поддържа да е така, доколкото в рамките на производство пред регистърния съд във връзка с отправено заявление от тримата ищци на 28.10.2015 г. е постановен съдебен акт от 24.11.2015 г. на СГС по фирменото дело на ответната – Фондация, с които заявлението им е било оставено без разглеждане, като в съдържанието на този съдебен акт изрично е било упоменато обстоятелството, че лицето А.А.е било вписано, като президент на Фондацията въз основа на решение на УС на същата взето на 15.10.2015г. Това определение е било връчено на ищците на 25.11.2015 г. чрез техния пълномощник – адв. В., което означава, че от този момент им е станало известно и решението за избор на нов президент, съответно е започнал да тече срока за упражняване на конститутивния иск по чл. 25, ал. 6 във връзка с чл. 35, ал. 2 ЗЮЛНЦ. Този срок е изтекъл към края на 2015 г., а исковата молба е подадена в СГС след този момент, което прави предявения чрез нея конститутивен иск недопустим, поради пропуснат преклузивен срок за неговото упражняване от страна на правоимащите лица. За такива ответника поддържа да са само първите двама ищци, но не й ищеца Р. Ш., доколкото същия няма необходимата легитимация, тъй като не установява да има качеството на член на УС на фондацията. Относно нищожността на вписването извършено с охранителния акт по чл. 537, ал. 2 ГПК ответника съобразявайки основанията наведени от ищците за една такава нищожност и констатирайки, че всъщност тези пороци ако са налице биха засегнали законосъобразността на решението на УС на фондацията, но не биха му придали характеристиката на невзето решение /несъществуващо такова/, защото най-напред то не попада извън предметния обхват на компетентността, с която разполага УС на Фондацията, респективно не се касае до обстоятелство, което към определен момент е съществувало, но по-късно чрез проведена искова защита е била установена нищожността му. Несъответно на понятието за нищожност на решение взето от орган на юридическо лице с нестопанска цел е схващането, че това е такова решение, което противоречи на учредителния акт, респективно на повелителни норми на закона. Обратното в тези хипотези се касае до незаконосъобразност на решенията, което обуславя тяхната отменимост, но не и извод за тяхната нищожност, каквито претенции изтъкват ищците. С отговора на ответната фондация са развити и съображения по съществото на спора, с които се мотивира теза за неоснователност на предприетата с предявените искове съдебна защита. Разгледани са отделните пороци, за които от ищците се твърди да страда атакуваното решение на УС на фондацията от 15.10.2015 г., като е посочено, че няма допуснати нарушения на императивните правила на ЗЮЛНЦ и Учредителния акт, които да са свързани с пороци при уведомяване на членовете на УС за насроченото събрание, наличието на необходимия кворум, мястото на провеждането на заседанието и т.н. Изтъква се, че се касае за валидно решение, което е породило своите правни последици, като се иска отхвърляне на предявените от ищците искове при очертания по-горе предмет.
С определение от 02.12.2016 г. съдът е постановил връщане на исковата молба, в частта й предявена от Р.М.Ш., ЕГН ********** за отмяна на взето решение от Управителния съвет на Фондация „А.П.“, гр. С., което решение е взето по време на провело се заседание на УС на 15.10.2015 г., с което А.И.А., с ЕГН ********** е бил избран за Президент на Фондацията. Това определение е влязло в сила на 25.01.2017 г., което означава, че предприетата от ищеца – Р. Ш. искова защита е отпаднала от предмета на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от учредителен акт на Фондация „А.П.“ приложен, като доказателство по делото, считано от 30.01.2007 г. по инициатива на А.П. приживе е била учредена Фондация с наименование „А.П.“. В чл. 8 от приетия Учредителен акт е посочено, че органите на фондацията са Президент и Управителен съвет. За президент на Фондацията е определен учредителя й А.П., а членове на управителния съвет са следните лица : А.П., А. А., А.А.-Г., И.А., Б.А., С.А., Ц.Д., А.И., Х.К. и П.С.. В учредителния акт е изрично предвидено, че управителния съвет заседава най-малко веднъж годишно и взема решенията си ако присъстват поне седем от неговите членове или упълномощени от тях лица. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, като при равенство на гласовете решаващо значение има гласът на президента на Фондацията.
С определение от 19.08.2015 г. постановено от СГС, ТО, VI-23 състав по ф.д. № 14448/1990 г. е свикано заседание на Управителния съвет на Фондация „А.П.“, което ще се проведе на 15.10.2015 г. от 12 часа в гр. С., ул. „********, ет. 3, офис 330, при следния дневен ред : 1./ Избор на А.И.А., ЕГН ********** за Президент на Фондация „А.П.“.
По делото е представена покана от 14.09.2015 г., която е публикувана в ДВ, бр. 67 от 01.09.2015 г., с която се разгласява свикването на УС на Фондация „А.П.“ при дневен ред : 1./ Избор на А.И.А., ЕГН ********** за Президент на Фондация „А.П.“. Ангажиран е протокол от 14.09.2015 г., подписан от А. А. и Р.К., в който е отразено, че посочените две лица подписали се под протокола са удостоверили, че поканата за свиване на заседание на УС на Фондация „А.П.“ индивидуализирана по-горе е била залепена на таблото за съобщения в сградата на обявения адрес на управление на фондацията – гр. С., р-н „Средец“, бул. „********Според Протокол от проведено заседание на Управителния съвет на Фондация „А.П.“ от 15.10.2015 г. е видно, че на посочената дата от 12,00 часа в гр. С., ул. „********, ет. 3, офис 330 се е състояло заседание на УС на Фондация „А.П.“, като на това заседание е присъствал адв. П.П., в качеството му на пълномощник на следните членове на УС на фондацията – А.И., И.А., С.А., А.А.-Г. и Б.А., както и лично в качеството му на член на УС на фондацията – А. А.. Решението взето по време на така проведения УС на фондацията с 6 гласа „За“ е за избор на А.И.А. за Президент на Фондация „А.П.“. По делото са налични пет броя писмени пълномощни, с които членове на УС на фондацията – А.И., И.А., С.А., А.А.-Г. и Б.А. изрично са упълномощили адв. П. да ги представлява по време на свиканото за 15.10.2015 г. заседание на УС на фондацията при установен дневен ред : ./ Избор на А.И.А., ЕГН ********** за Президент на Фондация „А.П.“, като пълномощника гласува „За“ така предложеното за президент лице.
Според Решение № 4/21.10.2015 г. постановено от СГС, ТО, VI-23 състав по ф.д. № 14448/1990 г. е разпоредено вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по партидата на фондация с наименование „Фондация А.П.“ на следните промени : Вписва като президент на Фондацията – А.И.А., ЕГН **********.
Съгласно Удостоверение за актуално състояние издадено на 15.01.2016 г. от СГС, ТО, VI-2 състав по ф.д. № 14448/1990 г. се установява, че като президент на Фондация „А.П.“ фигурира лицето – А.И.А., а Управителния съвет на посоченото юридическо лице с нестопанска цел е в следния персонален състав : А.П., А. А., А.А.-Г., И.А., Б.А., С.А., Ц.Д., А.И. и Х.К..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. Р.К., която посочва, че й е известна Фондация „А.П.“, като потвърждава това, че е участвала в изготвянето на документи свързани с провеждането на УС на фондацията състояло се на 15.10.2016 г. Казва, че се познава с г-н А. именно покарай делата свързани с фондацията, чието седалище е разположено в гр. С., бул. „*******. По повод на споменатото заседание свидетелката изготвила пълномощните за част от членовете на УС, а също така водила протокола по време на самото заседание. Заседанието било свикано с акт на съда, като в него била посочена и самата дата за неготово провеждане. Свидетелката допълва, че на 14.09.2015 г. тя и г-н А. съвместно отишли до адреса на управление на фондацията, които се намира в гр. С. на бул. „*******. Те първоначално не могли да влезнат във входа, защото входната врата била заключена, и поради това изчакали на мястото и влезли, когато живущ на адреса отворил вратата. Видели, че на първия етаж имало табло за съобщения и там разлепили поканата за свиканото заседание на УС, като свидетелката възпроизвежда, какво е било съдържанието на поставената от тях покана на посоченото място. Наред със залепване на поканата още същия ден свидетелката и г-н А. съставили протокол, в който удостоверили, че поканата е била разлепена на споменатото от нея място. Свидетелката потвърждава обстоятелството, че работи в един офис заедно с адв. П.. Посочва, че не й е известно, по каква причина мястото за провеждане на заседанието на УС е било определено не на адреса на управление на фондацията, а на друг адрес, където се помещавал офиса на адв. П..
Други доказателства от
значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът счита за неотносими.
По отношение предявените конститутивни
искове, с правна квалификация чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ.
Атакуваното
решение на Управителния съвет на Фондацията е прието на проведеното на
15.10.2015 г. заседание, на което двамата ищци не са присъствали. Същите са
упражнили правото си на иск срещу решението за избор на А. А., като президент
на ответната Фондация чрез подаване на ИМ пред СГС на 15.02.2016 г. Отчитайки
структурата на органите на ответната фондация, както и функциите, които са им
възложени от учредителя чрез представения по делото учредителен акт, настоящия
съдебен състав приема, че Управителния съвет на фондацията има характеристиката
на върховен орган на същата и правилата на чл. 25, ал. 4, във връзка с ал. 6 ЗЮЛНЦ намират съответно приложение и по отношение на вземаните от него решения
във връзка с делегираните му правомощия от учредителя на фондацията. В този
смисъл е и нормата на чл. 35, ал. 2 ЗЮЛНЦ, която изрично препраща, че в
хипотезите когато учредителния акт предвижда повече от един орган, то правилата
за общото събрание и управителния съвет на сдружение се прилагат съответно и за
другите органи. Тоест в случая относно УС следва да се прилагат правилата
установени за функциониране на ОС при сдруженията, а за президента на
Фондацията, които учредителния акт разкрива да има качеството на едноличен
изпълнителен орган на същата да се прилагат правилата за управителния съвет.
Следователно по отношение провеждането на съдебен контрол по отношение актовете
на колективния управителен орган на фондацията, какъвто е УС на същата детайлно
уреден, като статут и правомощия в чл. 8 от учредителния акт приложение следва
да намери нормата на чл. 25, ал. 4, във връзка с ал. 6 ЗЮЛНЦ, а именно, че
решенията му подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и
съответствие с учредителния акт, респективно, че споровете се разглеждат пред
Окръжния съд по седалището на Фондацията, в едномесечен срок от узнаването им,
но не по-късно от една година от датата на вземане на съответното решение. В
случая, доколкото фондацията, като юридическо лице няма членска маса
легитимирани да поискат подобен съдебен контрол на актовете на УС на същата
биха били членовете на този колективен орган, тъй като те са тези, които следва
да следят за спазване на законността на вземаните решения и непротиворечието им
на учредителния акт. Що се касае до установения в чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ ред за
осъществяване на контрол на решенията на органи на юридически лице с
нестопанска цел – в случая Фондация, настоящата инстанция, като съобрази
структурата на органите на ответната Фондация, намира, че подобен ред е
неприложим по отношение на решенията, които се вземат от УС на същата, защото
извън този орган няма друг, които да е компетентен да осъществява ревизия и
контрол по тяхната законосъобразност и съответствие с правилата на учредителния
акт, доколкото както вече се спомена УС е натоварен с функциите на върховен
орган на фондацията. По изложените съображения механизма за осъществяване на
контрол над актовете на този орган е единствено установения в чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ съдебен контрол поверен на Окръжния съд по седалището на юридическото
лице – в случая Софийски градски съд. По въпроса за това, дали ищците са
упражнили правото си на иск в законово установените срокове с преклузивен
характер, настоящата инстанция приема, че исковата защита чрез предявения по
смисъла на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ иск е предприета в рамките на срока установен в
ал. 6 на същата законова разпоредба. Няма данни по делото двата ищци да са
присъствали по време на заседанието на УС на ответната Фондация състояло се на
15.10.2015 г., напротив от съдържанието на ангажирания протокол съставен по
повод на това заседание е видно, че същите не са взели участие в него. Следователно
с релевантно значение за започване на течението на срока по смисъла на чл. 25,
ал. 6 ЗЮЛНЦ е момента, считано от които същите са узнали за взетите на
15.10.2015 г. решения от УС на фондацията. Възражението на ответника, че това е
станало с получаването от страна на адв. В. на постановеното определение от
24.11.2015 г., които факт на получаване се е осъществил на 25.11.2015 г. не се
споделя от настоящата инстанция. Действително адв. В. има качеството на
пълномощник на двамата ищци, както по настоящото дело, така и по регистърното
производство по ф.д. № 14448/1990 г., но това, че дадени факти свързани със
статута на фондацията и по-конкретно вписването на нов президент на същата са и
станали известни с оглед съдържанието на постановеното определение от 24.11.2015
г. не означава, че същите са станали известни и на ищците и то именно към
момента на получаване на призовката от 25.11.2015 г. Наличието на процесуално
представителство не създава презумпция, че натоварения с представителни права
адвокат известява своите довереници за пълното съдържание на мотивите на даден
съдебен акт, които му е станал известен по повод на учреденото
представителство. Напротив за да се приеме наличие на узнаване е необходимо да
са налице преки доказателства, които да свидетелстват относно това, че определение
от 24.11.2015 г. е достигнало във фактическата власт на ищците, което в случая
няма данни да се е случило. Предвид това, доколкото по делото няма данни, че
ищците са узнали за взетото решение към момент предхождащ датата - 15.01.2016
г., то упражненото от тях преобразуващо право да поискат отмяна на решение на
УС на ответната Фондация е в рамките на установения в чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ срок,
което означава, че исковете им са допустими и трябва да се разгледат по
същество.
Процесуалната законосъобразност на прието на 15.10.2015 г. от УС на фондацията решение за избор на А. А. за президент на ответната фондация се обуславя от свикването му в съответствие с учредителния акт и ЗЮЛНЦ. Това предполага свикването му да е станало законосъобразно и в съответствие с учредителния акт на Фондацията. Най-напред трябва да се посочи, че в приложения по делото учредителен акт отсъства изричен ред за свикване заседанията на УС на фондацията, което означава, че при липса на подобна процедура, която да е очертана по волята на учредителя приложение трябва да намери установения именно при подобни празноти ред в ЗЮЛНЦ за свикване на заседание на този орган. Както вече се посочи с оглед правомощията възложени на УС според учредителния акт този орган по своята правна природа съставлява върховен орган на фондацията и правилата относно реда за неговото свикване и уведомяване на членовете трябва да се подчинят на тези предвидени за общото събрание при сдруженията. В този ред на мисли именно съобразявайки тези правила СГС в нарочно производство образувано по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ е постановил определение за свикване на процесното заседание на Управителния съвет при дневен ред – избор на А. А. за Президент, като президент на ответната фондация. Изтъкнатото от ищците противоположно виждане, че относно свикването на УС е трябвало да се приложи реда на чл. 32 ЗЮЛНЦ не се споделя от настоящия състав, именно защото в случая се касае до работата на върховния орган на фондацията, а не до изпълнителния такъв, които в разглеждания случай е едноличен – Президента на фондацията. Поканата за така свиканото заседание на УС при посочения дневен ред и място на провеждане е била разглА.а чрез публикуването й в Държавен вестник, брой 67 от 01.09.2015 г. Наред с това от анализа на приложените писмени и гласни доказателства приобщени по делото се установява, че поканата е била поставена и във входа на сградата, където се намира адреса на управление на ответната фондация, а именно гр. С., бул. *******, като това разлепване е станало на 14.09.2015 г. В този контекст трябва да се приеме, че разглежданото заседание на УС е било свикано при точното приложение на изискванията заложени в нормата на чл. 26, ал. 3 ЗЮЛНЦ според която ако друго не е предвидено в устава /в случая в учредителния акт/, поканата се обнародва в "Държавен вестник" и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението /в случая фондацията/, най-малко един месец преди насрочения ден. Осъществено е както оповестяване на поканата в ДВ, така и огласяването й на адреса на управление на ответната фондация, като при поставянето на поканата на адреса на управления няма допуснат порок, доколкото тя е била залепена именно във входа на сградата с административен адрес - гр. С., бул. ******* на видно място – табло за съобщения. Така осъщественото поставяне на таблото във входа на сградата в максимална степен е постигнало функцията насочена към информиране на адресатите на поканата за предстоящото заседание на УС сред които са и двамата ищци. От начина на вписване на адреса на управление на ответната фондация във водения регистър на ЮЛНЦ е видно, че същия не е индивидуализиран с посочване на конкретен номер на апартамент, което означава, че поканата не е могло да се постави върху конкретно помещение в сградата. Следователно с оглед ограничения достъп до сградата спрямо лица, които не са нейни постоянни обитатели мястото на поставяне на поканата, което е установено по делото в достатъчна степен обезпечава предназначението на същата, а именно да послужи, като източник на информация за насроченото заседание на УС /дата на провеждане, място на провеждане и дневен ред/.
Тоест извода по отношение процедурата по уведомяването на членовете на УС на ответника е, че това действие е осъществено правомерно и според нормативните изисквания по отношение на всеки един от персоналния състав на УС, вкл. и по отношение на двамата ищци.
Върху валидността на решението влияние не оказва и факта, че заседанието на УС е било свикано и проведено на място, което е различно от регистрирания адрес на управление на ответната фондация. Нито закона, нито учредителния акт не въвеждат изискване, че провеждането на заседанията на този орган на юридическото лице следва да се осъществява по адреса на управление, което означава, че мястото подлежи на определяне от заинтересованото лице, по чиято инициатива се свиква заседанието, като от съществено значение е определеното място да бъде ясно назовано, като адрес, респективно при провеждане на самото заседание на изявилите желание да участват членове на УС да се осигури достъп до помещението, където следва да се проведе събранието. По делото няма данни подобен достъп да е бил възпрепятстван по отношение на даден член от персоналния състав на УС, което означава, че определеното място за провеждане на заседанието на УС няма за последица ограничаване на правата на участие на даден член на УС, вкл. на ищците и не води до порок във взетото решение, което се атакува в настоящия съдебен процес.
На следващо място друг порок, които ищците посочват, като основание да се приеме, че атакуваното решение е незаконосъобразно е обстоятелството, че при провеждане на обсъжданото заседание на УС от 15.10.2015 г. са присъствали по-малко от минимално изискуемия брой членове според учредителния акт, а именно седем човека. Аргументът в тази насока е, че към датата на провеждане на заседанието персоналния състав на органа вписан в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел воден към СГС е от 9 човека, като на заседанието не са присъствали двамата ищци, както и А.П., който към този момент вече е бил починал. Тоест участие в това заседание са взели шестима от членовете на управителния съвет, което е под въведения с учредителния акт минимум на кворум за редовно провеждане на заседание изискващ присъствието на поне седем членове. Доказателствата еднопосочно сочат, че действително на процесното заседание от 15.10.20115 г. решението е взето при участието на общо 6-ма членове на управителния съвет, като петима от тях са се представявали от пълномощникв лицето на адв. П.П., а шестия член – А. е участвал лично, като именно той е бил избран за президент на Фондацията. За да се даде отговор, дали е допуснат порок при спазване на кворума необходим за надлежното провеждане на УС от 15.10.2015 г. настоящия съдебен състав, счита заключение не следва да се прави само въз основа на стеснително граматическо телкуване на текста на чл. 8 от учредителния акт, а да се отчете общия смисъл на волята вложена от учредителя при въвеждане на този кврум, като необходим за редовно провеждане на УС. Цялостният прочит на учредителния акт и неговото съдържание относно състава и функционирането на УС на фондацията показват, че към датата на учредяване на същата персоналния състав на този колективен орган на ЮЛНЦ е от десет човека, като въведения кворум от присъствие на седем члена, като предпоставка за провеждане на заседание на УС е установяване на необходимо присъствие от 2/3 от членовете на този орган за да се обезпечи валидното вземане на решения по върпосите за които същия е компетентен да се произнася. Между страните няма спор, че към датата на провеждане на процесното заседание на УС – 15.10.2015 г. двама от възприетите в учредителния акт членове на УС, а именно – А.П., който е изпълнявал ролята и на президент, както и П.К.С. са починали. Няма данни на тяхно място да са били определени нови членове в състава на колективния орган на Фондацията. Това означава, че към датата на вземане на атакуваното решение от 15.10.2015 г. общият персонален състав на органа се е състоял от 8 членове, като 2/3 от този състав формират брой от 5-ма членове. Именно това според настоящата инстанция следва да се счита, че е броя на членовете, които могат да обособят изискуемия според въведения с учредителния акт кворум, които да кореспондира най-пряко с волята на учредителя. Ако се допусне обратното, а именно буквалното тълкуване, че изискуемия коврум за вземане на решения е присъствието на поне 7 от членовете на УС при актуалния персонален състав от 8 члена, то би се стигнало до ситуация при която простото неявяване на двама от членовете ще доведе до липса на възможност за този орган да функционира, която хипотеза не бива да се допуска, защото това изцяло би блокирало дейността на фондацията, още повече, че в случая едноличния управителен орган на същата в лицето на президента – А.П. е починал, а заседанието от 15.10.2015 г. е било свикано именно за избор на нов президент след смъртта на предходния такъв. Мотивиран от тези разсъждения за изискуемия кворум решаващия състав приема, че по време на заседанието състояло се на 15.10.2015 г. кворума за провеждането му не е бил нарушен, а напротив същия е бил спазен, а като последица от редовно провелото се заседание е бил избран нов президент на фондацията в лицето на А. А., за когото са глаусували шестима от членовете на УС. Няма пороци и при осъщественото от адв. П. представителство на петима от членовете на колективния орган, защото най-напред изрично от съдържанието на учредителния акт подобна възможност за представитлество е ясно разписана и в случая тя е използвана от петима от членовете на УС на фондацията, които са изразили своята воля с изрично пълномощно да овластят – адв. П. да ги представлява в рамките на заседанието на УС от 15.10.2015 г., като гласува в подкрепа на избора за президент на лицето – А. А.. Изложеното мотивира СГС да приеме, че решението предмет на съдебно оспорване, което е взето от УС на фондацията на провело се заседание от 15.10.2015 г. за избор на президент на същата в лицето на А. А. при спазване на законовите разпоредби въведение със ЗЮЛНЦ и съответно на правилата установени в учредителния акт на Фондация „А.П.“. Касасе се до едно валидно и законосъобразно по своето ествество решение на колективен орган на ответната фондация, което не страда от очертаните в ИМ пороци и е произвело желания чрез неговото вземане правен ефект, а именно избор на президент на Фондацията. Ето защо предявения при квалификацията на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ иск за отмяна на това решение следва да се отхвърли, като недоказан в своето основание.
По отношение на предявения от ищците иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за признаване за установено, че с решение от 21.10.2015 г. на СГС, VI-23 с-в, по ф.д. №14448/1990 г. е извършено нищожно вписване на новонастъпило за юридическото лице /фондацията/ обстоятелство, а именно – А.И.А., с ЕГН ********** е бил вписан в качеството му на Президент на Фондация „А.П.“, гр. С., настоящата съдебна инстанция намира следното : Твърденията на ищците, с които обосновават упражняване на искова защита по смисъла на чл. 537, ал. 2 ГПК се базират на това, че вписването на решението за избор на нов президент на фондацията е осъществено при липса на решение на управителния орган на фондацията, което да е прието в съответствие със закона и съобразно учредителния акт, а това е довело до нищожност на вписването на едно несъществуващо обстоятелство. При преценката на така предявения за разглеждане иск трябва да се отчете, че с разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ е предвидена изрична възможност за упражняване на съдебен контрол за законосъобразност и съответствие с устава на взети от общото събрание на сдружението решения, иницииран от лимитивно посочените в ал. 6 на чл. 25 ЗЮЛНЦ лица. Ако страната, която се позовава на порок на самите решения, разполага с конститутивен иск по чл.25, ал.4, вр. ал.6 от ЗЮЛНЦ, субсидиарният установителен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК в този случай е недопустим. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение № 85/30.06.2010 г. по т.д. № 913/2009 г., ІІ т.о. и решение № 667/19.06.2006 г. по т.д. № 173/2006 г., ІІ т.о. В този смисъл изложените от страната фактически твърдения и констатации за незаконосъобразност на взетото решение, поради неспазване на установените в ЗЮЛНЦ и учредителния акт правила за свикване на УС и неговото провеждане навеждат на извод, че средството за защита, с което ищците разполагат е конститутивния иск по чл.25 ЗЮЛНЦ, разгледан и приет за неоснователен от настоящата инстанция. Следователно предявения за разглеждане субсидиарен иск по смисъла на чл. 537, ал. 2 ГПК е недопустим, като производството по отношение на него следва да се прекрати.
При този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството разноски се поражда за ответника – Фондация „А.П.“, съгласно чл.78, ал.3 ГПК, който своевременно чрез процесуалния си представител – адв.П. прави искане за реализиране на отговорността за разноски на ищеца и доказва извършени такива в размер на 2000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат П. на 11.05.2016 г. От ищците своевременно е противопоставено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, като на основание чл. 78, ал. 5 ГПК настоящата инстанция, като съобрази, че спорът по делото не се отличава със съществена правна и фактическа сложност, счита, че възажението е основателно и адвокатското възнаграждение търсено от ответната страна следва да се редуцира на сумата от 500 лв. която да се присъди на Фондация „А.П.“ с крайния съдебен акт.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1130/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 състав, в частта му, с която от ищците Ц. П. Д., ЕГН ********** и Х.В.К., ЕГН ********** и двамата с адрес за призоваване – гр. С., ул. *********срещу Фондация „А.П.“, със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. „*******, ет. 3 са предявени за разглеждане искове с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за признаване за установено, че с решение от 21.10.2015 г. на СГС, VI-23 с-в, по ф.д. №14448/1990 г. е извършено нищожно вписване на новонастъпило за юридическото лице /фондацията/ обстоятелство, а именно – А.И.А., с ЕГН ********** е бил вписан в качеството му на Президент на Фондация „А.П.“, гр. С..
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. П. Д., ЕГН ********** и Х.В.К., ЕГН ********** и двамата с адрес за призоваване – гр. С., ул. *********срещу Фондация „А.П.“, със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. „*******, ет. 3, искове имащи за свое правно основание чл. 25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна на взето решение от Управителния съвет на Фондация „А.П.“, гр. С., провело се на 15.10.2015 г., с което А.И.А., с ЕГН ********** е бил избран за Президент на Фондация „А.П.“.
ОСЪЖДА Ц. П. Д., ЕГН ********** и Х.В.К., ЕГН ********** и
двамата с адрес за призоваване – гр. С., ул. *********да заплатят в полза на
Фондация „А.П.“, със седалище и адрес на управление – гр. С., бул. „*******,
ет. 3, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата 500 лева – разноски за производството пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: