РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Ловеч, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА П.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20224300500450 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д. С. Д., подадена чрез адв. П. К.,
против решение от 25.07.2022 г. по гр.д. № 991/2021 г. на РС – Ловеч, с което
са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивника искове по чл.
108 ЗС (против С. Р. Р.) и по чл. 124 ГПК (Х. Р. Р.) за защита правото на
собственост върху НОВООБРАЗУВАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален
номер 43952.551.454 по плана на новообразуваните имоти на местността „П.-
Л.“, находящ се в землището на гр. Ловеч, одобрен със Заповед № 379 от
2
30.06.2008 г. на Областния управител на Област Ловеч, с площ 257 м, с
начин на трайно ползване - нива, при граници и съседи на имота: имот №
43952.551.366 (полски път на Община Ловеч), имот № 43952.551.347 (нива на
Р. Х. Р.), имот № 43952.551.453 (нива на Д. С. Д.), имот № 43952.551.346
(нива на В. Л. Н.).
Във въззивната жалба се оправят оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, свеждащи се до съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с
материалния закон, в следните аспекти: игнориране от съда на
доказателствата по делото, установяващи придобиване на претендираното
право на собственост от въззивника и от праводателите му; игнориране от
съда на доказателствата, удостоверяващи сезиране от въззивника на различни
1
институции в защита на собствеността му върху процесния имот от
придобиването му през 2012 г., че оглед на тази активност ответниците не са
могли да я придобият по давност; несъобразяване от районния съд, че
ответниците не са оспорвали на праводателите на въззивника правото им на
собственост върху процесния имот. Във въззивната жалба е направено искане
за отмяна на обжалваното решение, за приключване на делбата чрез
разпределение на имотите и за присъждане на сумите, претендирани като
облигационни претенции във връзка със съсобствеността.
В срока по чл. 263 ГПК от ответника Х. Р. Р. е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба, в който се дава становище за неоснователност на
въззивната жалба, респ. за правилност на обжалваното решение. От
въззиваемия се поставя акцент върху липсата на конкретни оплаквания във
въззивната жалба, както и върху безспорните доказателства по делото, от
които се установявало, че ответниците са собственици на имота по давност,
чието начало се свързва от 30.06.2008 г. - включването на имота в плана на
новообразуваните имоти. В писмения отговор се акцентува и върху липсата
на проведена от ищеца изкова защита на претендираното право, която би
могла да прекъсне давността. В писмения отговор се прави искане за оставяне
въззивната жалба без уважение, за потвърждаване на обжалваното решение и
за присъждане на разноските по делото.
Въззивникът-ищец участва в съдебното заседание чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. П. К., която поддържа жалбата, навежда
доводи за нейната основателност, моли за отмяна на решението, за уважаване
на предявените искове и за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемите-ответници вземат участие в съдебното заседание чрез
процесуалните представители по пълномощие адв. С. И. и адв. С. С., които
оспорват въззивната жалба, като в хода на устните състезания излагат
съображения за правилност на обжалваното съдебно решение, правят искане
за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските по делото.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Предявените искове се (ревандикационен - против С. Р. Р. и установителен –
против Х. Р. Р.) се основават на твърдения за придобито от ищеца по сделка
(дарение от 17.07.2012 г.) право на собственост върху НОВООБРАЗУВАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален номер 43952.551.454 по плана на
2
новообразуваните имоти на местността „П.-Л.“, находящ се в землището на
гр. Ловеч, одобрен със Заповед № 379 от 30.06.2008 г. на Областния
управител на Област Ловеч; за оспорване от ответниците правото на
собственост на ищеца чрез недопускането му в имота и за неговото ползване
от С. Р. Р.. От ответниците е направено защитно възражение за придобиване
на имота по давност, чрез десет годишно непрекъснато владение, установено
от 1987 г. - първоначално от техния наследодател Р. Х. Р. и продължено от
тях след смъртта му. Първоинстанционният съд е обявил решението си,
произнасяйки се по заявените от страните искания и възражения – с
отхвърляне на предявения ревандикационен иск, поради уважаване защитното
възражение на ответниците за придобиване на имота по давност.
С оглед извода за допустимост на атакуваното съдебно решение, съдът
следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във
въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Като обсъди събраните пред първата и в настоящата инстанция
доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като
съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От нотариален акт № 70, том III, peг. № 1652, дело № 213/2012 г. на М.
Д. - нотариус, peг. № *** на Нотариалната камара, се установява, че на
17.07.2012 г. Г. В. У., М. В. М., И. Б.Н.,Р. Ц. Г. и Д. М. М.в даряват на Д. С. Д.
десет недвижими имота, сред които НОВООБРАЗУВАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с кадастрален номер 43952.551.454 по плана на новообразуваните имоти на
местността „П.-Л.“, находящ се в землището на гр. Ловеч, одобрен със
Заповед № 379 от 30.06.2008 г. на Областния управител на Област Ловеч, с
2
площ 257 м, с начин на трайно ползване - нива, при граници и съседи на
имота: имот № 43952.551.366 - полски път на Община Ловеч, имот №
43952.551.347 - нива на Р. Х. Р., имот № 43952.551.453 - нива на Д. С. Д., имот
№ 43952.551.346 - нива на В. Л. Н. (т. 3 от нотариалния акт).
От удостоверение № 12.11.1987 г. за предоставяне право на ползване
върху земеделска земя се установява, че в приложение на постановление №
26 на Министерския съвет и решение № 17/27.02.1987 г. на ИК на ОНС,
Общинският народен съвет гр. Ловеч предоставил на Р. Х. Р. право на
ползване върху нива с площ от 0,8 дка, находяща се в землището на гр.
Ловеч, местност „П.“, при граници: път, И. Х. Н. и Д. П.. Р. Х. Р. е починал на
31.10.2018 г. и е оставил на наследници по закон М. А. Т. (преживяла
съпруга) и С. Р. Р. и Х. Р. Р. (негови синове) – ответниците по делото.
Установява се от заключението на съдебната техническа експертиза,
прието от първата инстанция, че поземленият имот по удостоверение №
3
12.11.1987 г. за предоставяне право на ползване върху земеделска земя е
идентичен с имотите, отразени по плана на новообразуваните имоти с номера
43952.551.454 и 43952.551.347. Основанието за тяхната идентичност е
съществуващо съвпадение по съседи (от запад - И. Н., от изток – Д. П., от юг
2
– път), местност (П.) и площ (общата площ на имотите 454 и 347 е 857 м, а
2
площта на имота, предоставен за ползване по удостоверението е 800 м).
Съществуващите на място огради ограждат двата имота (454 и 347) по
границите им в плана с останалите имоти, като единствено границата между
тях не е материализирана с ограда. Приложеният по делото протокол за
трасиране на имот 454 е по одобрения план за новообразувните имоти. По-
голямата част от наличната на място щерна попада в имот 454 – 5,50 метра, а
изпълнените на място сгради са изцяло в поземлен имот 347.
С оглед изясняване от кого се ползвал имота и на какво основание, по
делото са разпитани свидетели, чиито показания могат да се класифицират в
две групи. Според едната (Е.У., П. Р. и С. С.), имотът се ползвал от бащата на
ответниците Р. Р. отпреди 2000 г. От показанията на същите свидетели се
установява, че той го оградил от всякъде, вкл. с площта на спорния имот 454,
че имотът постоянно е бил ограден, че в него (в дъното) има постройка със
стая за обитаване, както и с помещение за гледане на животни, че в имота има
изпълнен резервоар за вода (щерна), като в едната му част има лозе, а в
другата овошки. Показанията на тази група свидетели се установява, че до
смъртта на Р. Р., никой освен него не ползвал имота и не е имал претенции за
него, че и след неговата смърт за имота продължил да се грижи синът му С..
Според показанията на втората група свидетели (св. Г. Д. и С. Д.а), ценени
при условията на чл. 172 ГПК, с оглед на това, че първият свидетел е брат, а
свидетелката съпруга на ищеца) се установява, че служители на Община
Ловеч дошли на място и съдействали на Д. С. Д. да изземе имот 454, чрез
трасиране на границата му с имот 347. Съдът кредитира показанията на
първата група свидетели, защото те са непротиворечиви, логични и
съответстват на установеното фактическо положение, възприето от експерта
при направеното от него заснемане на терена. Показанията на тримата
свидетели съвпадат относно съществувалата ограда, ограничаваща земната
площ на двата имота, относно наличните постройки, относно начина на
тяхното ползване и обработване на земята, вкл. продължителността на
стопанисването му. Показанията на другата група свидетели относно начина
на ползване на имот 454 от ищеца и неговото семейство не съответства на
данните по делото за липсващо ограждане откъм имот 347 и за продължилата
фактическа власт върху имота от наследниците на починалия през есента на
2018 г. Р. Р..
От приетата по делото преписка на Община Ловеч се установява, че по
подадено от Д. С. Д. заявление от 19.04.2017 г. е издадена заповед №
700/19.05.2017 г. на кмета на общината, с която на основание чл. 34 ЗСПЗЗ е
наредено да се изземе от Р. Х. Р. поземлен имот 43952.551.454 по плана на
4
новообразуваните имоти. Във връзка с привеждане в изпълнение на
издадената заповед, в протокол от 28.08.2017 г. е направена констатация
(възражение) от Д. С. Д., че имотът не е освободен и че същият е заграден с
ограда Р. Х. Р.. В протокол от 28.09.2018 г. е удостоверено, че посредством
ангажиран от Д. С. Д. лицензиран геодезист било извършено заснемане на
поземлен имот 43952.551.454, след което била премахната оградата откъм
пътя, чрез срязване на мрежата. В протокола е отразено, че със закъснение (в
11:50 часа) на място пристигнали съпругата и сина на Р. Х. Р., които заявили,
че последният не може да се яви, поради тежко заболяване, и възразили
срещу извършените действия по премахване на оградата. Впоследствие Д. С.
Д. подал до Община Ловеч молба, в която посочва, че премахнатата оградата
била възстановена, с оглед на което поискал от администрацията да задължи
ползвателя да я премахване.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Предявените от Д. С. Д. вещни искове (ревандикационен - против С. Р.
Р. и установителен – против Х. Р. Р.) за защита правото на собственост върху
НОВООБРАЗУВАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален номер 43952.551.454
по плана на новообразуваните имоти на местността „П.-Л.“, находящ се в
землището на гр. Ловеч, одобрен със Заповед № 379 от 30.06.2008 г. на
Областния управител на Област Ловеч, са неоснователни.
При позоваване на деривативен придобивен способ, какъвто са
сделките, претендиращият правото следва да докаже не само конкретната
сделка (същественото й съдържание), но и че при извършване на
разпореждането (респ. настъпване на евентуално уговорен модалитет),
прехвърлителят е притежавал правото, предмет на сделката. Макар да е
налице сделка дарение, ищецът не доказва, че със същата сделка е придобил
правото на собственост върху НОВООБРАЗУВАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
кадастрален номер 43952.551.454, доколкото не се установява, че при
извършване на дарението прехвърлителите по сделката са били собственици
на имота въз основа на съответно придобивно основание. Доказателства за
такова основание не се ангажират от ищеца при предявяване на иска, вкл. до
приключване на делото пред районния съд. При липса на доказателства за
притежаваното от прехвърлителя право на собственост, не би могло да се
приеме, че ищецът е придобил по дарение собствеността върху
претендирания НОВООБРАЗУВАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален номер
43952.551.454, поради което исковете за защита на собствеността против
5
всеки от двамата ответника са неоснователни. С оглед неоснователност на
исковете поради недоказване на придобивното основание на
прехвърлителите, съдът не следва да разглежда защитното възражение от
ответниците за придобиване на същия имот по давност.
По изложените съображения от фактическа и правна страна съдът
приема за неоснователни оплакванията във въззивната жалба. Съдът приема
за неоснователен упрекът на въззивника към районния съд за допуснато
игнориране на доказателствата по делото, установяващи придобиване на
претендираното право на собственост от въззивника и от праводателите му.
Освен за извършената сделка дарение, въззивникът-ищец не посочва и не
представя доказателства за придобивното основание на неговите праводатели
(дарителите), поради което претенциите към съда за необсъждането им са
неуместни. Неоснователно е оплакването и за несъобразяване от районния
съд на доказателствата, удостоверяващи сезиране на различни институции в
защита на собствеността върху процесния имот от придобиването му през
2012 г., с оглед което ответниците не са могли да я придобият по давност.
Районният съд е съобразил тези доказателства и е счел, че защитата по чл. 34
ЗСПЗЗ е установена само в полза на лица, чиито права върху земеделската
земя са възстановени по същия закон, каквото качество ищецът няма.
Отделно от това съображение следва да се добави и че административната
процедура по чл. 34 ЗСПЗЗ не прекъсва владението, че ответниците и техния
наследодател никога не са признавали правото на ищеца върху имота,
напротив, оспорвали са го, поради което само с предприемане на искова
защита на претендираното право би могло да се прекъсне давността на
тяхното владение. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че
ответниците не са оспорвали на праводателите на въззивника правото им на
собственост върху процесния имот. При предявен от въззивника иск за
собственост на деривативно основание, ищецът е този, които трябва да
докаже правата на праводателя си по сделката, поради което за
основателността на иска е без правно значение установяването на
обстоятелството дали ответникът оспорил на праводателя същото право.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на
иска съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
6
При този изход на делото въззивникът-ищец следва да заплати
разноските на въззиваемите ответници, които са доказани в следните
размери: 400 лв. - заплатено от Х. Р. адвокатско възнаграждение и 300 лв. –
заплатено от С. Р. и Х. Р. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.07.2022 г. по гр.д. № 991/2021 г. на
РС – Ловеч.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. С. Д., с ЕГН **********, с
адрес: гр. *** да заплати на Х. Р. Р., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
400 лв., а на С. Р. Р., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300 лв.,
представляващи сторени по делото разноски за въззивна инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7