Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Русе, 3.07.2018 г.
Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично
съдебно заседание, на двадесет и осми юни, през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
Председател:
Юлиян Стаменов
Членове: 1. Росица Радославова
2. Атанас Димитров – мл.с.
с участието на секретар Цветелина Коева, в присъствието на прокурор
Мирослав Маринов, след като разгледа докладваното от съдията Стаменов в.н.о.х. дело
№ 322/2018 г. на РОС, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по гл. XXI от НПК.
Защитникът на подсъдимия И.Г.И. - адв. М Р. – е
обжалвала присъдата по н.о.х.д.№ 327/18 г. на РРС, с която е
ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление по чл.
343б ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че
на 7.11.2017 г., в гр. Р., управлявал моторно превозно средство – автобус
марка „****“, с рег. № Р ***, следупотреба на
алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта му над 1,2 на хиляда, а именно 2,00
на хиляда, установено по надлежния ред - по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г.
на МЗ, МВР и МП за реда на установяване на употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, като е осъден на
наказание една година лишаване от свобода и триста лева глоба, както и една
година и три месеца лишаване от правоуправление, при
отлагане на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен
срок от три години.
Жалбата е подробно мотивирана, с
конкретизирано оплакване за материална незаконосъобразност поради неспазване на
изискването по чл. 7 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда на
установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на моторни превозни средства водачът да бъде отведен от полицейския орган за
извършване на изследване с газов анализатор или за химическо лабораторно
изследване. Иска се отмяна на присъдата или алтернативно смекчаване на
санкцията на дееца.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Прокурорът счита, че жалбата не е основателна
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и
независимо от последните служебно провери изцяло правилността на обжалваната
присъда, окръжният съд прие следното:
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел следното:
Подсъдимият - български гражданин, род. на *** г., с полувисше образование,
неженен и неосъждан – бил правоспособен водач на моторно превозно средство
категории С, В, ОЕ, СЕ, О, М, АМ, ТКТ, ВЕ, ТТБ, с множество наложени наказания
за нарушение на правилата за движение по пътищата.
На 7.11.2017 г., в гр. Русе привел в движение и управлявал МПС – автобус с
горепосочената марка, собственост на „Г“ ООД след употреба на алкохол. Поради
настъпило пътнотранспортно произшествие между управлявания от него автобус и
друго превозно средство на подсъдимия била извършена проверка с техническо
средство - „Алкотест Дрегер
7410“, с номер ARSK - 0285 от пристигналите оторизирани полицейски служители, която показала
наличие на 2,00 на хиляда алкохол в издишания от него въздух. На подсъдимия бил
съставен АУАН, който той подписал без възражения. Полицейските служители
съставили Талон за медицинско изследване на наличния алкохол в кръвта му, в
който подсъдимият вписал саморъчно, че е съгласен с показанията на техническото
средство, поради което на същия не бил връчван препис от талона и не бил
отвеждан в медицинско заведение.
Тази тези констатации, впрочем неоспорени от никоя от страните по делото, са
изведени след обстоен и прецизен анализ на гласните /вкл. обяснения на
подсъдимия/, писмени и от експертен порядък доказателства по делото, които са
достатъчни, при спазване на процесуалните правила относно събирането и анализа
им, и изцяло им съответствуват, поради което изцяло
се възприемат и от въззивната инстанция, а
присъдата се явява обоснована и постановена при спазване на
процесуалния закон.
На тази база
също правилно, в съответствие с материалния
закон, първоинстанционният съд е възприел инвокираната от държавното обвинение правна квалификация на
деятелността на подсъдимия, като го е признал за виновен в това, че на
7.11.2017 г., в гр. Р, управлявал моторно превозно средство – автобус марка „****“,
с рег. № Р ***, следупотреба на алкохол, с
концентрация на алкохола в кръвта му над 1,2 на хиляда, а именно е на хиляда,
установено по надлежния ред – по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и
МП за реда на установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество
от водачите на моторни превозни средства – престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК. Ето защо
присъдата е законосъобразна, а
оплакванията по жалбата в
обратния смисъл са неоснователни.
Същите се свеждат до неизпълнението, според жалбоподателя, на изискването
по чл. 7 от Наредба № 1/19.07.2017 г., на задължението на полицейските
служители да отведат подсъдимия „до мястото за извършване
на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско
изследване и вземане на биологични проби
за химическо лабораторно изследване“. Така формулирано то е на границата
между доводите за незаконосъобразност и недоказаност, респ. необоснованост на
присъдата, тъй като изискването очевидно се тълкува от жалбоподателя като
такова за доказване на обстоятелството, че съдържанието на алкохола в кръвта на
дееца е било не само над 0,5 на хиляда, обосноваващо административно
наказателната му отговорност по ЗДвП, но и над 1,2, явяващо се обективен съставомерен признак за процесното
престъпление по чл. 343б от НК. Изискването се свързва също и със законовото
изискване това съдържание да бъде установено по надлежния ред, т.е. /към
инкриминирания период/ по реда на
горепосочената Наредба.
Първоинстанционният съд е
изпълнил задължението си да обсъди обстойно възраженията, като изследва относимите към тях факти и обстоятелства, респ. касаещите ги доказателства по делото, и е извел обосновани
и напълно законосъбразни изводи относно доказаността и законосъобразността на обвинението и в това
отношение, които се споделят напълно и от тази инстанция. Така
правилно първоинстанционния съд е съобразил, че
по делото не са установени, а категорично е опровергано възникването на която и
да било от предпоставките по чл. 3 от процесната Наредба
1, а именно: 1/лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или
тест; 2/лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3/
извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна /легални
дефиниции на такива проби са дадени в т. 2 и 3 на парагр.
1 - от допълнителните разпоредби на Наредбата/ и 4/ физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
Напротив, по делото е безспорно, че извършената проба с техническо средство е
била качествена и валидна и че деецът не е оспорил резултатите от нея,
напротив, изрично писмено е удостоверил съгласието си верността им, не е
поискал друг вид изследване /било с газов анализатор, било с кръвна проба/ и не
е поискал отвеждане в медицинско или друго заведение за изследване.
При така безспорно установената липса на изрично установените именно с „надлежния“
приложим нормативен акт изисквания за каквито и да било последващи
действия – както по допълнително изследване на алкохолното съдържание, така и и
от страна на полицейските служители
също правилно, в пълно
съответствие с действуващата законова уредба,
съобразена и анализирана в целостта й, а не само с буквално
възпроизвеждане на един или друг изолиран тест от Наредбата или другаде,
първоинстанционният
е съобразил и отчел невъзможността
полицейските служители да предприемат навежданите в жалбата действия - принудително
да водят подсъдимия за допълнително изследване. Както правилно е развил
съображения РРС в мотивите си,
подобни действия, засягащи лични права на водача на МПС от най-висш порядък
/правото му на избор на местонахождение и свободно придвижване/,
биха били флагрантно нарушение
на закона, визиращо от обективна страна и престъпления по действуващия в Републиката Наказателен кодекс.
Това е така защото, освен че съобразно изложеното, те биха били напълно неоснователни
в светлината на действуващото законодателство и
специално процесната Наредба,
нито Наредбата /тя по начало не
би могла сама по себе си/, нито ЗДП или ЗМВР или който и да било друг
нормативен акт дават право на полицейски служители принудително да задържат и
отвеждат където и да било гражданите на Републиката при такава ситуация.
Въззивната инстанция възприема изцяло
като правилни и останалите подробни съображения и доводи изложени в мотивите
към първоинстанционната присъда по този въпрос, които не е нужно да се преписват тук. Може само да се
подчертае и тук, че очевидното редакционно несъвършенство в разпоредбата по чл.
7 от процесната Наредба 1, каквото за съжаление не е
рядкост в нормотворческата дейност в страната, не
следва шиканиращо и спекулативно да се третира в
насока изключваща дирене на отговорност от управляващи МРС след употреба на
алкохол водачи. Ноторно известна е идеята на текста
по чл. 7 от Наредбата, широко оповестявана и обсъждана преди приемането й, а
именно при констатиране на високо съдържание на алкохол в кръвта на водач на
МПС той да не бъде оставян сам да се придвижва където и да било, вкл. и до
медицинско заведение за изследване, а това да става от и под контрола на
полицейски служители. Необезпечаването обаче от законодателя на такава очевидно
правилно изискване с възможност за принудителни действия от полицейските
служители, съчетано и с изричните изисквания за допълнителни изследвания на
водача по чл. 3 от Наредбата, каквито в случая не са налице, при най-сетне Качествена
и валидна проба с техническо средство, в целостта си обосновават в случая
единствено извода за доказаност на съставомерното обстоятелства съдържание на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда и спазване на изрично уредените в нормативната уредба и
възможни за осъществяване изисквания по установяването му.
Както се посочи РОС се солидаризира и възприема изцяло и останалите доводи
и съждения по въпроса изложени в мотивите към първоинстанционната
присъда, които не е нужно да се преписват тук.
Неоснователни са и алтернативните оплаквания за явна несправедливост на
присъдата. Наказанието лишаване от свобода на дееца, въпреки значителното
превишаване на законоустановения критерия от 1,2 на
хиляда /2 промили/ е значително под средата предвидена в закона, като при това деецът
е освободен от ефективно изтърпяване при условията на чл. 66 ал. 1 от НК, с
минимален изпитателен срок, комулативно предвиденото
наказание глоба е близо до законоустановения минимум,
значително под средата е и лишаването му от правоуправление. При посоченото
високо съдържание на алкохол, високия ръст на този вид престъпност и
обстоятелството, че подсъдимият е управлявал не друго, а автобус, тези размери
по никакъв начин не сочат на несъразмерна тежест на санкционната част на
присъдата. Обратната теза не може да се обсъжда в тази инстанция поради липса
на протест.
По тези съображения и на основание чл. 334 т. 6 от НПК окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 44/05.04.2018
г. по н.о.х.д. № 327/18 г. на РРС - втори нак.
състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.
Председател:
Членове:
1.
2.