О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
219
гр.Бургас, 20.01.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав,
в закрито заседание, на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №2093 по описа за 2019г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.122 ГПК.
С определение №147/09.12.2019г. по
гр.д.№243/2019г., по описа на Районен съд Малко Търново е повдигната препирня
за подсъдност между Районен съд Малко Търново и Районен съд Бургас по спора
между П.Н.К. и Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, гр. София, бул.
„Мария Луиза“ №46, за заплащане на сумата от 1344 лв., представляваща дължимо и
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 224 часа,
получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения за периода от
15.05.2017г. до 30.09.2019г., 1568 часа нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателното ѝ изплащане.
Районният съд, повдигнал препирнята, е
изложил съображения, че предмет на делото е неплатено трудово възнаграждение и че
разпоредбата на чл.114 ГПК предвижда
възможност ищецът да предяви иска си срещу работодателя по мястото, където
обичайно полага своя труд. Легитимиран да се ползва от тази възможност е само
ищецът. В случая ищецът не се е възползвал от възможността да предяви иска по
мястото на полагане на труд, т.е. не е
направил своя избор и ответникът не може да направи възражение за местна
неподсъдност, тъй като това представлява упражняване на чужди процесуални
права.
С определение №9774/12.11.2019г.,
постановено по гр.д. №8267/2019г., Бургаският районен съд е прекратил
производството по предявените искове
пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд Малко
Търново, като е приел, че ответникът Главна дирекция „Гранична полиция“ е
направил възражение за местна неподсъдност на спора в преклузивния срок по
чл.119, ал.3 от ГПК. Възражението е прието за такова по чл.114 от ГПК, тъй като
местоработата на ищеца е в ГПУ- Малко Търново. БРС е приел, че след като не е
предявил иска си по правилата на чл.105 ГПК /по седалището на ответника/, то
следва да се приеме, че се е възползвал от възможността по чл.114 ГПК, но той
не полага труд в Бургас, а в Малко Търново и по правилата на чл.114 ГПК следва
искът да се разгледа от Районен съд Малко Търново.
В отговора на исковата молба Главна
дирекция „Гранична полиция“ е направила възражение, че спорът следва да се разгледа
от Районен съд Малко Търново, тъй като ищецът е назначен на длъжност и
изпълнява служебните си задължения в ГПУ
Малко Търново, което е структура на ГД „Гранична полиция“.
Процесуалният представител на ищеца
адв. Кралев не е депозирал становище по повод повдигната препирня за подсъдност.
По отношение на приложението на
разпоредбата на чл.114 от ГПК, съдът намира следното: Съгласно чл.114 от ГПК, работникът
може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно
полага труд. Целта на разпоредбата е да се облекчи защитата на определена
категория лица с оглед естеството на заявеното за защита право по всички дела,
свързани с полагането на труд по трудово правоотношение. В случая е безспорно,
че правоотношението е служебно, а не трудово, но дори да се приеме, че
разпоредбата на чл.114 от ГПК е приложима, то ищецът не се е възползвал от нея,
предявявайки исковете пред БРС. Възражение
за местна неподсъдност на осн.чл.114 от ГПК не може да се прави от ответника по
спора, тъй като се касае за изборна подсъдност и изборът се упражнява от ищеца.
Относно местната подсъдност на споровете, възникнали във връзка със служебно
правоотношение важат общите правила за подсъдност на исковете. Ответникът може
да направи отвод за местна неподсъдност на делото по общите правила на чл.108, ал.2 ГПК, в срока за отговор на исковата молба. Отделно, според новата разпоредба на
чл.119, ал.3 от ГПК, възражението за неподсъдност на делото по чл.108, ал.2 от ГПК
може служебно да се повдига от съда до приключване на първото по делото
заседание.
Разпоредбата на чл.108, ал.2 от ГПК,
която е специална по отношение на общата подсъдност по чл.105 от ГПК, предвижда
исковете срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове
на последните да се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало
правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл.109 и чл.110
от ГПК. В случая служебното правоотношение е възникнало между ищеца и Главна
дирекция „Гранична полиция“ София. В чл.37, ал.1 от ЗМВР е предвидено, че
главните дирекции са сред основните структури на МВР. Според чл.38 от ЗМВР,
една от главните дирекции е Главна дирекция „Гранична полиция“, а в чл.40 от ЗМВР е посочено, че в главните дирекции могат да се създават дирекции,
териториални звена, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг. Съобразно чл.7, ал.5 от Правилника за
устройството и дейността на МВР,
териториални звена на Главна дирекция „Гранична полиция“, са
регионалните дирекции „Гранична
полиция“, в които могат да се създават
гранични полицейски управления. ГПУ „Малко Търново“ е в структурата на РДГП
Елхово. Това обстоятелство се твърди и от ищеца. В исковата молба е посочил, че
е на длъжност полицай в ГОДГ – Резово, към ГПУ Малко Търново при РДГП Елхово. Тъй
като РДГП Елхово, като териториално поделение на Главна дирекция „Гранична
полиция“, е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити /такова не е граничното полицейско
управление/, то спорът следва да бъде разгледан от РС Елхово, по правилото на
чл.108, ал.2 ГПК.
С оглед гореизложеното, настоящият
състав намира, че компетентен да разгледа предявените искове от П.Н.К. срещу Главна
дирекция „Гранична полиция“ София не е нито Районен съд Бургас, нито Районен
съд Малко Търново, а би следвало да е Районен съд Елхово.
В настоящото производство обаче, спорът
за подсъдност е между Районен съд Бургас и Районен съд Малко Търново. В този
смисъл, Бургаският окръжен съд не може да се произнесе по реда на чл.122 ГПК и
да изпрати делото на Районен съд Елхово, тъй като не може да определи като
компетентен трети съд, различен от съдилищата, между които е спорът за
подсъдност. Предвид горното, Бургаският окръжен съд намира, че настоящото дело
следва да бъде прекратено и върнато на районен съд Малко Търново, който следва
да приложи нормата на чл.118, ал.2 от ГПК, като препрати същото на
надлежния Районен съд Елхово.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 2093/2019г. по описа на Бургаския
окръжен съд.
ВРЪЩА гр.д. №243/2019г., на Районен съд
Малко Търново, който следва да приложи процедурата по чл.118, ал.2 от ГПК, като
препрати делото на надлежния съд - Районен съд Елхово.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: