О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….2018г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и трети и юли две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
Като разгледа докладваното т.дело №192/2018г. по описа на
съда и взе предвид извършената размяна,
намира следното:
Производството е по глава XXXII ГПК
/Търговски спорове/.
Образувано
е по искова молба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ
ПО ПРИХОДИТЕ, София, срещу ПОЛИМЕРИ АД / в н./ и синдикът на длъжника И.Т.Б.,
за установяване съществуването и дължимостта на предявени от кредитора в
производството по несъстоятелност на ПОЛИМЕРИ АД / в н./ по т.дело №1132/2012г.
на ВОС, ТО, вземания, включени в списък №3 на неприети вземания на кредитори,
както следва съобразно молбата и уточняващата молба от 19.03.2018г.:
на първо място се търси
съществуването и дължимостта на неприети публични вземания за държавни
такси в производството по
несъстоятелност и поредност на
удовлетворяване по чл.722, т.6 от ТЗ на индивидуализирани вземания по основание
и размер в таблица на л.561 и сл. от делото, всички с общ сбор от
45 804.89 лева, от които 39 216.87 лева главници и 6 588.02 лева
лихви върху държавни такси по издадени и описани подробно изпълнителни листи;
отделно се търси
установяване съществуването и дължимостта, а така също и поредност на
удовлетворяване по чл.722, т.7 ТЗ на посочени на л.565 по делото публични
вземания, представляващи главници, възникнали след откриване на производството
по несъстоятелност на ПОЛИМЕРИ АД по изрично посочени ИЛ в общ размер от
1968.97 лева както и неприетата върху тези вземания лихва след откриване на
производството по несъстоятелност в размер на 18 842.44 лева;
търси се установяване
поредност на удовлетворяване на приети публични вземания, установени с Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №3-1 от 14.12.2015г., изд.
от община Девня в размер на 66 812.47 лева главница и 8 369.90 лева
лихви по чл.722, т.6 ТЗ;
търси се установяване
съществуването и дължимостта на неприети публични взезания в размер на
111 548.83 лева, представляващи лихви, начислени върху главниците
установени с акта за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК на
общ.Девня с поредност на удовлетворяване по чл.722, т.9 ТЗ;
търси се установяването и
съществуването на неприети публични вземания за местни данъци и такси в размер
на 443 684.72 лева, а след установяването им – поредност на
удовлетворяване по чл.722, т.7 от ТЗ, посочени на л.565 гръб по делото
поотделно главница и лихва – главница от 420 375.72 лева и лихви в размер
на 23 489 лева, произтичащи от декларации по чл.14 от ЗМДТ и декларации по
чл.54 от ЗМДТ за общ.Девня;
търси се установяване
съществуването и дължимостта на неприети публични вземания в размер на
115 521.83 лева, възникнали по наказателни постановления, вкл. за главница
от 15 000 лева възникнала до 12.12.12г. с ред на удовлетворяване по
чл.722, т.6 ТЗ, а за остатъка от 100 300 лева, възникнали след тази дата –
с поредност по т.7;
търси се установяване
поредност на удовлетворяване по чл.722 ТЗ на приети вземания, възникнали от
актове за установяване на публични вземания, издадени от ДКЕВР за като вземания
в размер на 6 000 лева главници и 2437.36 лева лихви с поредност по
чл.722, т.6 ТЗ, а за главница в размер на 5000 лева, възникнала до 12.12.12г.
по т.7 на чл.722 ТЗ и за лихва в размер на 3006.14 лева – по т.9 на чл.722 ТЗ.
В уточняваща молба на л.566
от делото кредиторът НАП заявява, че цената на иска се определя от общия сбор
на предявената установителна претенция от 736 267.47 лева, състояща се от
отделните неприети публични вземания, конкретизирани както следва: публично
вземане от 65 332.12 лева главници и лихви по изпълнителните листи на
РС-Девня /по т.6 на чл.722 ТЗ/; публични вземания в размер на 443 864.72
лева главници и лихви по декларации по чл.14 и чл.54 от ЗМДТ /по т.7/; публични
вземания в размер на 111 548.80 лева по актове за установяване на вземания
по чл.107, ал.3 ДОПК на общ.Девня; за публични вземания в размер на 115521.83
лева по наказателни постановления с уточняване на размерите преди 12.12.12г. и
след това.
Производството
е образувано по иск на НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, гр.София срещу ПОЛИМЕРИ АД /в н./, ЕИК *********,
Девня, ЗПЗ, обл.Варна и срещу синдика на дружеството И.Т.Б.,***, за
установяване вземания на НАП срещу длъжника, част от които са включении от
синдика в списък №3 на неприети вземания в производството по несъстоятелност на
ПОЛИМЕРИ АД по т.дело №1132/2012г. на ВОС както и срещу поредността на част от
вземания на НАП, включени в списък №18 на приети вземания, но отразени с друг
ред на удовлетворяване, на основание чл.694, ал.2 ТЗ.
Съдът констатира
своевременното предявяване на иска по чл.694 ТЗ в срока по ал.6, от надлежно
легитимиран кредитор в производството. Предварително не се дължи държавна такса
по иска.
Производството
подлежи на разглеждане по реда на глава XXXII ГПК.
В срока за отговор на
исковата молба е постъпил отговор единствено от синдика на ПОЛИМЕРИ АД /в н./ И.Б.,
за нередовност на исковата молба на НАП по чл.694 ТЗ както и за неоснователност
на исковете с искане за отхвърлянето им. Прави се възражение за подаване на
исковата молба извън преклузивния срок по чл.694, ал.6 от ТЗ. На второ място се
твърди несъответствие на предявените с исковата молба претенции с вземанията по
допълнителен списък №3 и допълнителен списък №18 на приети и неприети вземания
на кредитори в производството по несъстоятелност. Конкретно в тази връзка
ответникът твърди, че сумата по първия иск е по-голяма с 1 470.66 лева от
неприетата главница по т.1 от допълнителен списък №3 на неприети вземания;
сборът от претендираните вземания по т.4 от установителната претенция е
по-малък с 221.83 лева от неприетите вземания по т.3 от допълнителен списък №3;
в т.1 от допълнителен списък №18 на приети вземания няма приети такива вземания
тъй като в т.1 са посочени вземания на НАП за 5018.75 лева, а се иска промяна
за вземане в размер на 66 616.30 лева; по същия начин се твърди, че в т.2
от допълнителен списък №18 няма вземане в размер на 16 443.50 лева, а е
налице вземане за сумата от 12 708.93 лева; в т.3 от допълнителен списък
№18 се твърди, че също е налице несъответствие в сумата – в т.3 е за сумата от
854409.76 лева, а се иска промяна в поредността на вземане в размер на
858729.53 лева. Поради това се претендира недопустимост на исковете в тази
част, тъй като тези вземания не са включении както в списък №3, така и в списък
№18 на приетите вземания. Твърди се отделно нередовност на установителните
искове за лихви като неуточнени като размери и периоди в исковата молба.
Аналогични твърдения синдикът прави и по отношение на останалите предявени
вземания във връзка с поредността на удовлетворяване по чл.722 ТЗ.
По основателността на
отделните заявени с исковата молба претенции ответникът ИВАЛ Б. счита, че:
първият иск за сумата от 65 332.12 лева не е уточнен поотделно главница и
лихва, а освен това доколкото тази сума се основава на изпълнителни листи на
РС-Девня от началото на 2010г. до края на 2013г., то тези вземания са погасени
по давност съгласно чл.171 ДОПК – това се вземания за суми по ИЛ, издадени
преди 23.06.2012г. Тъй като са погасени главниците, следва да се приеме, че
погасени се явяват и лихвите върху тях. Считат, че синдикът като представляващ
длъжника има правомощие да прави възражение за погасяване по давност съгласно
чл.171 ДОПК. Не са представени доказателства за спиране или прекъсване на
давността от страна на НАП. По отношение на втория установителен иск ответникът
твърди, че искът е неоснователен тъй като цялото вземане на НАП по акт за
установяване на вземане от 14.12.2015г на общ.Девня е включено в т.3 от
допълнителен списък №18 на приетите вземания на кредитори, поради което искът е
неоснователен. Твърди се, че в т.3 от този списък са включении и вземанията по
декларации по чл.14 от ЗМДТ за предявяване на вземания от т.2.1 до т.2.8 от
молбата на НАП за обща сума от 428 694.61 лева. Твърди се, че останалите
декларации по чл.14 и чл.54 от ЗМДТ в общ размер от 15 170.11 лева са
основани на невзязъл всила акт за установяване на задължения. По отношение на
четвъртия установителен иск се твърди, че същия е неоснователен по отношение на
сумата от 115 521.83 лева по наказателни постановления, изд. От
РИОСВ-Варна и Инспекция по труда. Твърди се, че НП на РИОСВ от 24.08.2012г. не
е връчено по надлежния ред и не е влязло в сила. Твърди се, че същото въпреки
отбелязването за връчване по чл.58 от ЗАНН, не е връчвано на представител на
Полимери АД. Твърди се, че връчване не е извършено и на синдика. Евентуално, се
поддържа възражение за погасяване на вземането по давност. По отношение на
второто НП от РИОСВ –Варна за сумата от 15 000 лева също се твърди, че не
е влязло в сила тъй като не е редовно връчено на длъжника или негов
представител. Направени са аналогични възражения. По отношение на НП на
Дирекция «Инспекция по труда» от 08.08.2013г. също се твърди, че наказателното
постановление не е връчвано на синдика тъй като касае период, в който
дружеството се представлява именно от синдика. Евентуално също се поддържа
възражение за погасяване по давност на същото. Оспорват се и предявените искове
по чл.694 ТЗ за промяна в поредността на удовлетворяване като се твърди отново
несъответствие с посочените вземания в молбата за предявяването им, съответно в
списък №18 на приетите вземания на кредитори. Синдикът счита, че правилно е
определена поредност по чл.722, т.7 и т.9 относно вземанията по т.1 от ДС №18
тъй като същите са възникнали след ДОПН. По втория и третия иск за промяна в
поредността синдикът счита същите за неоснователни поради следното: твърди се,
че претендираната от НАП поредност на удовлетворяване на тези вземания по т.2 и
т.3 от ДС №18 е неоснователна. Макар да визират съществуване на задължения от
преди РОПН, актовете, които ги установяват са издадени и влезли в сила през
2015г., след датата на РОПН, поради което не им се следва поредност по чл.722,
т.6 ТЗ. Претендира се отхвърляне на исковете на НАП ведно с присъждане на
сторените разноски.
С допълнителна молба
синдикът заявява, че подава отговора в качеството си на синдик на ПОЛИМЕРИ АД
/в н./ съобразно указанията на съда.
В срок не е постъпил
отговор на исковата молба от длъжника ПОЛИМЕРИ АД /в н./.
С допълнителна искова молба ищецът НАП поддържа исковата
си молба и оспорва възраженията на синдика И.Б.. Счита изложените от синдика
аргументи за неоснователни. Твърди се, че синдикът неправилно е счел исковата молба за
недопустима, като предявена след изтичане на срока по чл.694, ал. 6 от ТЗ.
Исковата молба е изпратена чрез лицензиран пощенски оператор „М и БМ
Експрес" на 08.02.2018г., с известие за доставяне (товарителница) №
60632671 и заявка № 30296 от 08.02.2018г. Във връзка с разпореждане № 1831 от
22.02.2018г., постановено по т. д. № 192/2018г. по описа на Окръжен съд Варна и
дадените със същото указания, Националната агенция за приходите е депозирала
молба с изх. № 24-29-20/12# 109 от 16.03.2018 г., с която е уточнено всяко едно
основание за възникване на съответното публично вземане, посочен е размерът на
главницата и начислената лихва. Както към молбата за предявяване на публичните
вземания, предмет на настоящия иск, така и към исковата молба, са приложени
справки за размера на публичните вземания, както и периода на начисляване на
лихвата. Предвид изложеното за некореспондиране на вземанията предявени от
агенцията, с тези включени в изготвените от синдика Допълнителен списък № 3 на
неприети вземания и Допълнителен списък № 18 на приети вземания, ищецът моли да
бъде съобразено, че от самите списъци не става ясно с точност кои вземания са
включени в съответния списък, за кой период (преди или след откриване на
производството по несъстоятелност), а общо са посочени публичните вземания, без
същите да са индивидуализирани в достатъчна степен по основание и размер.
Според НАП, следва синдикът да индивидуализира всяко едно от предявените
публични вземания по основание, включено в Допълнителен списък № 3 на неприети
вземания и/или Допълнителен списък № 18 на приети вземания, както и да посочи
размера на приетата/неприетата главница и лихва, както и момента на начисляване
на последната по всяко едно основание. С исковата молба са изложени аргументи и
е цитирана съдебна практика, подкрепящи тезата за липса на възможност синдикът
да упражнява субективно право принадлежащо само на длъжника. С допълнителната
искова молба НАП представя и моли да бъде прието писмо с изх. № 24-29-20#107 от
20.02.2018г., издадено от ТД на НАП - Варна, ведно с приложени доказателства
относно спиране и прекъсване на давността на основание чл.172, ал.2 от ДОПК,
както и доказателства относно връчване по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН на
Наказателно постановление № 01591-78/07.11.2011г., издадено от РИОСВ и
Наказателно постановление № 01592-21/24.08.2012г., издадено от РИОСВ. Твърди
се, че от представените доказателства се установява, че по реда на
индивидуалното изпълнение по реда на ГПК, са предприемани действия от държавен
съдебен изпълнител (ДСИ) И. Байков, както и че съответните изпълнителни
основания (изпълнителни листа) са предявени не от взискателя, а от ДСИ И. Байков.
Видно от протоколи за присъединяване, законосъобразно, публичен изпълнител при
ТД на НАП Варна, е предприел действия по реда на ДОПК, водещи до спиране и
прекъсване на давността. Твърди се, че неоснователни са твърденията на
ответника за липса на връчване на Наказателно постановление
№01591-78/07.11.2011г., издадено от МОСВ и Наказателно постановление
№01592-21/24.08.2012г., издадено от МОСВ. Наказателните постановления са
връчени на длъжника „ПОЛИМЕРИ" АД, като същите са обжалвани от него пред Районен
съд Девня и са постановени съдебни решения. С Решение № 145/23.11.2012 г.,
постановено по НАХД № 337/2012 г. по описа на Районен съд Девня е потвърдено
Наказателно постановление № 01592-21/24.08.2012г., издадено от РИОСВ. Съдебното
решение в влязло в сила на 18.01.2013г. С Решение № 57/24.07.2012 г.,
постановено по НАХД № 395/2011 г. по описа на Районен съд Девня е потвърдено
Наказателно постановление № 01591-78/07.11.2011г., издадено от РИОСВ. Съдебното
решение е влязло в сила на 29.08.2012 г. По отношение на направеното при
условие на алтернативност възражение за изтекла погасителна давност на
публичните вземания за имуществени санкции, установени с посочените наказателни
постановления, ищецът сочи, че давностните срокове, предвидени за изпълнение на
административното наказание „глоба" в чл. 82, ал. 1,6. "а", вр.
ал. 2 и ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, не са
приложими по отношение на „имуществената санкция", наложена с влязло в
сила наказателно постановление. Кратката 2-годишна погасителна давност по
чл.82, ал.1, б. "а" от ЗАНН е изключение по смисъла на предложение
последно от ал. 1 на чл.171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс -
„предвиден в закон по-кратък давностен срок", но има приложение само за
изрично предвиденото в разпоредбата административно наказание „глоба" и не
може да се приложи по аналогия и за „имуществената санкция". /цит. в този
смисъл Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на
Върховния административен съд/. Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК
публичните вземания, включително тези за имуществени санкции, се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, но съществуват
редица хипотези на спиране и прекъсване на давността, изброени в чл. 172 от
кодекса. Видно от протоколи за присъединяване, приложени към писмо с изх. №
24-29-20#107 от 20.02.2018г., издадено от ТД на НАП Варна, законосъобразно,
публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, е предприел действия по реда на ДОПК,
водещи до спиране и прекъсване на давността. Предвид изложеното, считаме, че
публичните вземания за имуществени санкции, установени с посочените наказателни
постановения не са погасени по давност. Въз основа на горното, ищецът
претендира да бъде задължен синдика да изготви справка относно, включените от
него в Допълнителен списък № 3 на неприети вземания и Допълнителен списък № 18
на приети вземания публични вземания по отделни основания, като посочи размер
на главницата приета/неприета за всяко едно основание, съответно в кой от двата
списъка е включена, както и размера на лихвата, предявена от НАП в кой списък е
включена, както и момента, до който е начислена, да бъде посочена и
предвидената поредност на удовлетворяване за всяко едно вземане, разделено по
основания. Претендира уважаване на предявените искове изцяло ведно с присъждане
на всички направени по делото разноски, в т. ч. и юрисконсултско
възнаграждение.
В
срока по чл.373 ГПК е постъпил отговор на ДИМ от синдика И.Б. на
27.06.2018г., с който се поддържа отговора и се претендира неоснователност на
исковете. С отговора се заявява, че се поддържа изложеното от в отговора на
исковата молба на НАП въз основа на която е образувано търговско дело №
192/2018 год. по описа на Окръжен Съд - Варна, включително и направените с него
възражения срещу допустимостта и основателността на исковете, редовността на
исковата молба, и доказателствените искания. Изцяло се оспорват предявените
искове по основание и размер. 1. Относно първия установителен иск: оспорват се
твърденията и възраженията на НАП изложени в допълнителната искова молба, че
вземанията предмет на първия установителен искне са погасени по давност.
Въпреки изложеното от НАП в допълнителната искова молба, предявеното вземане на
кредитора НАП по първия установителен иск в размер на 65 332,12 лева (главници
37 746,21 лв. и лихви 27 585,91 лв.), е погасено по давност. Вземането е
възникнало на основание изпълнителни листи издадени от Районен съд - Девня
преди 23.06.2012 год. Вземанията са погасени по давност, тъй като за тях е
изтекъл давностния срок по чл.171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК). Доколкото са погасени по давност вземанията за главници, следва че са
погасени по давност и свързаните с тях акцесочни вземания за лихви. Липсват
доказателства за спиране и/или прекъсване на давността по смисъла на чл.172 от ДОПК, за всяко отделно вземане включено в първия установителен иск, а и такива
не се сочат от НАП, поради което възражението за погасяване по давност е
основателно. Въпреки твърденията на НАП, липсват доказателства за предприети
действия от страна на Държавен съдебен изпълнител (ДСИ) И. Байков които да
водят до спиране и прекъсване на давността за всяко от вземанията включено в
първия установителен иск. За такива не могат да бъдат приети и представените
протоколи за предаване на изпълнителни дела, тъй като те не представляват
действия по принудително изпълнение, а са акт на администриране. Не може да се
приеме, че издаденото Разпореждане за присъединяване на НАП по изп. дело
№**********/2014 год. по описа на ТД на НАП - Варна води до спиране или
прекъсване на давността по смисъла на чл.172 от ДОПК, тъй като не сочи
основание за спиране по смисъла на чл.172, ал.1 от ДОПК, съответно
разпореждането не представлява предприемане на изпълнителни действия които да
прекъснат давността съгласно чл.172 от ДОПК. Доколкото производството по
несъстоятелност е универсално изпълнително производство, продължаването на
изпълнителни дела образувани преди откриване на производството по
несъстоятелност на „Полимери" АД (н) - 12.12.2012 год., съответно
образуване на нови такива след това, дори и от публичен изпълнител, е
недопустимо включително и на основание чл.638, ал.4 от ТЗ, и чл.193 и чл.224 от ДОПК. Доколкото производствата са недопустими, следва и че дори и да има
предприети действия по принудително изпълнение по тези изпълнителни дела те
също са недопустими, и не водят до спиране или прекъсване на давността. В тази
връзка каквито и да е действия по принудително изпълнение по сочените от НАП
изпълнителни дела, включително и тези при ДСИ И. Байков или по изп. дело
№**********/2014 год. по описа на ТД на НАП -Варна, не водят до спиране или
прекъсване на давността за вземанията които са техен предмет, и които са
предявени с първия установителен иск. Синдикът заявява, че вземанията по първия
установителен иск се основават на изпълнителни листове издадени преди откриване
на производството по несъстоятелност на „Полимери" АД (н) - 12.12.2012
год. Същите вземания не са заявени от НАП в срока по чл.688, ал.1 от Търговския
закон (ТЗ) за включване в списъка на приетите вземания на кредиторите на
„Полимери" АД (н). От страна на НАП не е правено и възражение по чл.690 от ТЗ спрямо списъка на вземанията по чл.687 от ТЗ, в смисъл в същия да бъдат
включени и вземанията по издадените изпълнителни листове предмет на първия
установителен иск. С оглед изложеното, считаме че на основание чл.688, ал.1 от ТЗ вземанията предмет на първия установителен иск не могат да се предявяват в
настоящия момент, което води и до неоснователност на предявения иск в тази му
част. Необосновано е твърдението на ищеца, че синдикът не се явява представител
на длъжника и не може да упражни правото на длъжника да направи възражение за
изтекла погасителна давност, като аргументи за това сме изложили в отговора на
исковата молба, които поддържаме и към които препращаме изцяло. От страна на
кредитора НАП не са представени доказателства и посочени основания за спиране
или прекъсване на давността за процесиите вземания, поради което същите са
погасени по давност. Относно втория и третия установителен иск синдикът излага,
че от страна на кредитора НАП с допълнителната искова молба не са наведени нови
твърдения, поради което предметът на спора следва да се приеме, че е очертан с
исковата молба, и наведените от нас възражения срещу двата иска с отговора на
исковата молба, които изцяло поддържаме. НАП твърди, че вземанията по тези два
иска се основават на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.З от ДОПК
№ 3-1/14.12.2015 год., издаден от Община Девня, и неоснователно са включени в
Допълнителен списък №3 на неприетите вземания на кредиторите на длъжника
„Полимери" АД (н), което не отговаря на истината. В Допълнителен списък №3
на неприетите вземания на кредиторите на длъжника „Полимери" АД (н), по
цитирания Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.З от ДОПК №
3-1/14.12.2015 год., издаден от Община Девня няма неприети вземания, тъй като
цялата сума по акта в общ размер на 854 409,76 лева (главници в размер на 738
810,83 лв., и лихви в размер на 115 598 93 лв.) е включена в т.З от
Допълнителен списък №18 на приетите вземания на кредиторите на длъжника
„Полимери" АД (н). Не може и е недопустимо едно и също вземане да се предявява
два пъти. Доколкото вземанията предмет на двата иска са вече приети вземания в
производството по несъстоятелност на „Полимери" АД (н) и включени в т.З от
Допълнителен списък №18 на приетите вземания на кредиторите на длъжника
„Полимери" АД (н), следва че исковата молба в тази си част е неоснователна
и следва да се отхвърли.
Относно
четвъртия установителен иск синдикът заявява, че оспорва твърденията и
възраженията на НАП изложени в допълнителната искова молба, че вземанията
предмет на четвъртия установителен иск са основателни. НАП неоснователно
твърди, че има вземания в общ размер на 115 521,83 лв. по наказателни
постановления, издадени от РИОСВ - Варна (МОСВ) и Инспекция по труда.
Твърденията са неоснователни, тъй като: 1.По Наказателното постановление (НП)
01592-21 от 24.08.2012 год. на РИОСВ Варна за сумата 100 000,00 лева се
поддържа изложеното в отговора на исковата молба относно НП 01592-21 от
24.08.2012 год. на РИОСВ Варна, като в допълнение се сочи следното - основание
на вземането от 100 000 лева е НП 01592-21 от 24.08.2012 год. на РИОСВ Варна, и
следователно същото е възникнало на 24.08.2012 год., т.е. преди откриване на
производството по несъстоятелност. Потвърждение, че процесното вземане е
възникнало на 24.08.2012 год. е и разпоредбата на чл.172, ал.1, т.4 от ДОПК,
която предвижда че давност не тече за вземане за което се оспорва акта с който
е определено, т.е. същото е възникнало щом за него не тече давност. Същото
вземане не е заявено в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ за включване в списъка на приетите
вземания на кредиторите на длъжника „Полимери" АД (н). Не е правено и
възражение по чл.690 от ТЗ спрямо списъка на вземанията по чл.687 от ТЗ, в
смисъл в същия да бъде включено и процесното вземане по НП 01592-21 от
24.08.2012 год. на РИОСВ Варна. С оглед изложеното, синдикът счита, че на
основание чл.688, ал.1 от ТЗ вземането в размер на 100 000 лева възникнало въз
основа на НП 01592-21 от 24.08.2012 год. на РИОСВ Варна не може да се предявява
в настоящия момент, което води и до неоснователност на предявения иск в тази му
част. По отношение на НП 01591978/07.11.2011 год. на РИОСВ - Варна за сумата от
15 000,00 лева също се поддържа изложеното в отговора на исковата молба относно
НП 01591978/07.11.2011 год. на РИОСВ - Варна, като в допълнение се правят
следните уточнения: Основание на вземането от 15 000 лева е НП
01591978/07.11.2011 год. на РИОСВ - Варна, и следователно същото е възникнало
на 07.11.2011 год., т.е. преди откриване на производството по несъстоятелност
на 12.12.2012 год. Потвърждение, че процесното вземане е възникнало на
07.11.2011 год. е и разпоредбата на чл.172, ал.1, т.4 от ДОПК, която предвижда
че давност не тече за вземане за което се оспорва акта с който е определено,
т.е. същото е възникнало щом за него не тече давност. Същото вземане не е
заявено в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ за включване в списъка на приетите
вземания на кредиторите на длъжника „Полимери" АД (н). Не е правено и
възражение по чл.690 от ТЗ спрямо списъка на вземанията по чл.687 от ТЗ, в
смисъл в същия да бъде включено и процесното вземане по НП 01591978/07.11.2011
год. на РИОСВ - Варна. С оглед изложеното, считаме че на основание чл.688, ал.1
от ТЗ вземането в размер на 15 000 лева възникнало въз основа на НП
01591978/07.11.2011 год. на РИОСВ - Варна не може да се предявява в настоящия
момент, което води и до неоснователност на предявения иск в тази му част. По НП
03-001322/08.08.2013 год. на Дирекция „Инспекция по труда" Варна за сумата
300,00 лева, от страна на кредитора НАП с допълнителната искова молба не са
наведени нови твърдения, поради което предметът на спора следва да се приеме,
че е очертан с исковата молба, и наведените от нас възражения с отговора на
исковата молба срещу вземането по НП 03-001322/08.08.2013 год. на Дирекция
„Инспекция по труда" Варна, които изцяло се поддържат. Относно предявените
искове за промяна синдикът твърди, че спрямо същите от страна на кредитора НАП
с допълнителната искова молба не са наведени нови твърдения, поради което
предметът на спора следва да се приеме, че е очертан с исковата молба, и
наведените възражения срещу предявените искове за промяна с отговора на
исковата молба, се поддържат. Относно други искания на НАП: Синдикът моли да не
бъде уважавано искането на НАП синдика на „Полимери" АД (н) да изготви
справка към Допълнителен списък №3 на неприетите вземания на кредиторите на
длъжника „Полимери" АД (н), и към Допълнителен списък №18 на приетите
вземания на кредиторите на длъжника „Полимери" АД (н). Списъците на
приетите, съответно неприетите вземания в производството по несъстоятелност са
регламентирани от специална процедура по чл.685 и сл. от ТЗ, поради изготвянето
на исканата справка е следвало да се поиска в него производство, а не в
сегашното. Считаме, че допълването на списъците на приетите, съответно
неприетите вземания в производството по несъстоятелност, със справки и други
документи в настоящото производство е недопустимо преди влизане в сила на
окончателно решение по иска по чл.694 от ТЗ. Моли за постановяване на
определение, съответно решение, с което да бъде отхвърлени като недопустими,
съответно неоснователни предявените от НАП срещу „Полимери" АД (в
несъстоятелност) и синдика на Дружеството искове предмет на настоящото дело.
Моли за сторените в производството разноски.
С
допълнителния отговор синдикът представя пълномощно за упълномощаване на
адвокати за проц.представителство по делото ведно с препис от определението на
съда по несъстоятелността за даване разрешение на синдика за упълномощаването.
Съдът намира направеното с отговора
на исковата молба възражение по редовността на исковата молба, конкр.подаването
и извън преклузивния срок за неоснователно. С определение от 22.02.2018г. съдът
е изложил становище по предявяване на иска в срока по чл.694, ал.6 ТЗ с оглед
на приложената пощенска разписка, която не е оспорена от насрещната страна.
Не е подаден отговор от длъжника
ПОЛИМЕРИ АД /в н./.
С оглед приетата редовност на
производството и легитимацията на страните, съдът дължи насрочване на исковете
в открито съдебно заседание съгласно чл.374 ГПК.
Производството подлежи на
разглеждане по реда за Търговски спорове на основание чл.365, т.4 от ГПК.
Съобразно горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявените обективно кумулативно съединени искове на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО
ПРИХОДИТЕ искова молба срещу
ПОЛИМЕРИ АД / в н./ и синдикът на длъжника И.Т.Б., за установяване
съществуването и дължимостта на предявени от кредитора в производството по
несъстоятелност на ПОЛИМЕРИ АД / в н./ по т.дело №1132/2012г. на ВОС, ТО,
вземания, включени в списък №3 на неприети вземания на кредитори, както и
различна от приетата от синдика поредност на удовлетворяване на вземания на НАП
в списък №18 на приетите вземания, както следва съобразно молбата и
уточняващата молба от 19.03.2018г.:
- За установяване
съществуването и дължимостта на неприети публични вземания за държавни
такси в производството по
несъстоятелност и поредност на удовлетворяване по чл.722, т.6 от ТЗ на
индивидуализирани вземания по основание и размер в таблица на л.561 и сл. от
делото, всички в общ размер от 45 804.89 лева, от които 39 216.87 лева
главници и 6 588.02 лева лихви върху държавни такси по издадени и описани
подробно изпълнителни листи;
- установяване
съществуването и дължимостта, а така също и поредност на удовлетворяване по
чл.722, т.7 ТЗ на посочени на л.565 по делото публични вземания, представляващи
главници, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност на
ПОЛИМЕРИ АД по изрично посочени ИЛ в общ размер от 1 968.97 лева както и
неприетата върху тези вземания лихви след откриване на производството по
несъстоятелност в размер на 18 842.44 лева;
- за установяване поредност
на удовлетворяване на приети публични вземания, установени с Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №3-1 от 14.12.2015г., изд.
от община Девня в размер на 66 812.47 лева главница и 8 369.90 лева
лихви по чл.722, т.6 ТЗ;
- за установяване
съществуването и дължимостта на неприети публични вземания в размер на
111 548.83 лева, представляващи лихви, начислени върху главниците
установени с акта за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК на
общ.Девня с поредност на удовлетворяване по чл.722, т.9 ТЗ;
- за установяване
съществуването на неприети публични вземания за местни данъци и такси в размер
на 443 684.72 лева, а след установяването им – поредност на
удовлетворяване по чл.722, т.7 от ТЗ, посочени на л.565 гръб по делото
поотделно главница и лихва – главница от 420 375.72 лева и лихви в размер
на 23 489 лева, произтичащи от декларации по чл.14 от ЗМДТ и декларации по
чл.54 от ЗМДТ за общ.Девня;
- за установяване
съществуването и дължимостта на неприети публични вземания в размер на
115 521.83 лева, възникнали по наказателни постановления, вкл. за главница
от 15 000 лева възникнала до 12.12.12г. с ред на удовлетворяване по
чл.722, т.6 ТЗ, а за остатъка от 100 300 лева, възникнали след тази дата –
с поредност по т.7;
- за установяване поредност
на удовлетворяване по чл.722 ТЗ на приети вземания, възникнали от актове за
установяване на публични вземания, издадени от ДКЕВР за като вземания в размер
на 6 000 лева главници и 2437.36 лева лихви с поредност по чл.722, т.6 ТЗ,
а за главница в размер на 5000 лева, възникнала до 12.12.12г. по т.7 на чл.722 ТЗ и за лихва в размер на 3006.14 лева – по т.9 на чл.722 ТЗ.
ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ намират
основание в разпоредбата на чл.694, ал.2 от ТЗ.
НЯМА ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА,
които не се нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ на ищеца е да
установи основанието, размерът и поредността на предявените от него вземания
съобразно интереса и обжалвания списък на неприети и/или приети вземания в
частта по поредността им на удовлетворяване по чл.722 ТЗ, влизането в сила на
актовете за установяване на вземания и всички факти, от които черпи изгодни
правни последици.
В ТЕЖЕСТ на ответника е да
установи възраженията си срещу исковете, вкл. правопогасяващите и
правоунищожаващи възражения както и тези срещу претендираната по-благоприятна
поредност на удовлетворяване вземания на НАП по допълнителен списък №18 на
приетите вземания.
ДОПУСКА представените от
страните писмени доказателства, по чието приобщаване съдът ще се произнесе в
съдебно заседание.
ОБЯВЯВА на страните, че
съдът ще постанови решението си и въз основа на писмените доказателства
представени по т.дело №1132/2012г. на ВОС, ТО за предявяване на вземанията на
кредитора НАП в производството по несъстоятелност на ПОЛИМЕРИ АД /в н./
УКАЗВА
на ищеца с
писмена молба с препис за насрещните страни, в 1 седмичен срок от
уведомяването, на основание чл.145 ГПК, да конкретизира всяка една от претенциите
си по исковата молба и уточняващата молба, съобразно
допълнителен списък №3 на неприети вземания и допълнителен списък №18 на приети
вземания, като посочи изрично по коя точка от съответния списък е
вземането, каква част от него е приета и не се спори и каква част от него/или
цялото/ е предмет на предявените искове по чл.694, ал.2 ТЗ, съответно за каква
част се оспорва приетата от синдика поредност на удовлетворяване и каква
поредност следва да се приеме.
ДОПУСКА по искане на ищеца
НАП съдебно-счетоводна експертиза съобразно изложените в исковата молба /л.9 по
делото/ въпроси на вещото лице, както допълнително и поставените от синдика на
ПОЛИМЕРИ АД /в н/ с отговор на исковата молба на л.585 по делото, а именно:
вземанията по втория и третия установителен иск
и тези по т.2 от допълнителен списък
№3 на неприетите вземания идентични ли са на част от вземанията по т.3
от допълнителен списък №18 от списъка на списъка на приетите вземания на
кредитори в производството по несъстоятелност на ПОЛИМЕРИ АД /в н./ и при
установяване на идентичност, да посочи в табличен вид съответните припокриващи
се суми по двата списъка, при първоначален депозит в размер на 300 лева,
вносими от НАП и 100 лева – от ПОЛИМЕРИ АД /в н./, по сметка на ВОС „Депозити и
вещи лица”.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по
допусната ССЕ ЖУЛИЕТА ТОНЕВА, която следва да бъде уведомена за изготвяне на
заключението в срока по чл.199 ГПК, след внасяне на депозита.
На осн. чл. 161 ГПК
Задължава ищеца НАП да окаже съдействие като предостави достъп при
поискване, на вещото лице, назначено от съда по настоящото дело, за извършване
на оглед на цялата налична в ТД НАП ВАРНА документация относно предявените
вземания от НАП, предмет на исковата молба.
УКАЗВА на страните ДОПЪЛНИТЕЛНО, че по време на
съдебната ваканция в периода от 15.07.2018г. до 01.09.2018г. вкл. при
извършване на процесуалните срокове съдът прилага разпоредбата на чл.61, ал.2 ГПК(Нова – ДВ,
бр. 86 от 2017 г.), съгласно която сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за
официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда,
както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт, с
изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от Закона за съдебната власт.
Информация за категориите дела и теченето на сроковете съобр.цит.разпоредба се
намират на официалната страница на съда.
НАСРОЧВА
производството в открито съдебно заседание на 01.10.2018г. от 10.30 часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ,
ищеца с препис от допълнителния отговор на синдика както и вещото лице след
авансиране на депозита.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: